Р Е Ш
Е Н И Е №
168
гр.Пловдив,27.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение
,Ігр.с.,в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и
деветнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Калончева, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№818 по описа за 2018г. ,за да се
произнесе ,взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от И.А.И. ,с ЕГН ********** и
адрес-***, чрез упълномощения процесуален представител адв. В.Н.,с която е
предявен иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ против ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ,с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
пл. „Позитано” № 5.
Твърди се, че ***, около ***часа, в *** е настъпило
ПТП, като при управление на товарен автомобил „Мерцедес 308Д“, с рег. № РВ 5293
МВ, водачът К.Н.П. не пропуснал пресичащия пътното платно върху сигнализирана
обозначена пешеходна пътека Т.Т.К., в резултат на което настъпил удар и
пешеходецът загинал. По случая било образувано ДП № 81-РП /2015г. по описа на
***. Водено е нохд № 88/ 2016 г. по описа на ***, приключило с влязла в законна
сила присъда, с която водачът П. бил признат за виновен за настъпване на
процесното ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на Т.Т.К.. Ищецът И.И.
,който е ***на починалия при инцидента, твърди, че внезапната смърт на
***довела до множество страдания и огромни затруднения в семейството.
Починалият Т.К.бил в добро здравословно състояние, напълно активен до момента
на своята смърт, като ***и ***поддържали изключително близки и топли отношения.
Ищецът изживявал изключително тежко внезапната загуба на своя роднина, скръбта
му била несравнима и неутешима. Изложено е, че като ***на
починалия ищецът И. попада в кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение във връзка със смъртта на починалия при процесното ПТП пешеходец.
Освен това,към момента на произшествието за товарния автомобил „Мерцедес 308Д“
с рег. № РВ 8293 МВ е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, обективирана в полица № 03115000845414/20.03.2015г. ,със
срок на валидност 21.03.2015 г. – 20.03.2016 г.
Ето защо, се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на ищеца И.А.И.
сумата от 100 000 лв. , представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на ***Т.Т.К.,
настъпила при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на смъртта му *** до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ подава отговор, с който оспорва
изцяло предявения иск по основание и размер. Не се оспорват от ответника
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с № 03115000845414, както и фактът на
настъпване на събитието на *** Същият счита, че отсъстват предпоставки за
присъждане на обезщетение на ищеца по следните съображения: макар действително
И. да е ***на починалия при ПТП пешеходец, то заявеното от него право на
обезщетение не е абсолютно, а се дължи по изключение и ако се установи наличие
на особена близост, която да се отличава с по-висок интензитет от този на
обикновените роднински отношения. В случая, заявените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения сочат на обичайните отношения между ***и ***и не
водят до извода за наличие на емоционални отношения, които са изключителни по
своя характер. Твърди се още, че ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС обхваща
отношения, които се пораждат след постановяването му, какъвто обсъжданият
случай не е, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия в значителна степен, тъй като **-годишният К.се е появил
внезапно и неочаквано на пътното платно. Ответното дружество поддържа, че искът
е прекомерно завишен по размер и не отговаря на реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Оспорва акцесорната претенция по отношение на началната
дата и счита, че отговорността досежно лихвите за забава е единствено на прекия
причинител.
В двуседмичния срок по чл. 372 , ал. 1 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че поддържа
предявения иск. Оспорва възражението на насрещната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия и на свой ред твърди, че К.не е станал с
поведението си причина за настъпване на процесното ПТП, а вина има изцяло
водачът на товарния автомобил. Счита, че поради акцесорния й характер,
претенцията за лихва следва главния иск, освен това е компенсаторна и
следователно, се дължи от датата на деликта, без оглед на това дали е насочена
към прекия причинител на вредата или към застрахователя на неговата
отговорност. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на
адвокат Н.-пълномощник на ищеца.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на допълнителната искова молба от страна на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Установява се от представеното заверено копие
на присъда ,постановена по нохд №88/2016г. на ***/влязла в сила на
09.05.2016г./ ,че подсъдимият ***К.Н.П. е признат за виновен в това ,че на ***
около ***. ,при нормална видимост ,в *** на ***-околовръстен път на ***
,северно от ***-*** в дясното северно платно за движение в посока изток-запад
,при управление на МПС –товарен автомобил марка „Мерцедес 308 Д”,с рег.№РВ 5293
МВ, собственост на ***,с превишена и несъобразена за конкретните пътни условия
скорост от 59 км/ч ,нарушил правилата за движение съгласно
ЗДвП-чл.5,ал.1,т.1;чл.5,ал.2,т.1;чл.20,ал.1 и ал.2 ,чл.21,ал.1чл.116 и
чл.119,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Т.К. ,ЕГН
********** ,поради което и на основание чл.343а ,б.”б” вр. с
чл.343,ал.1,б.”в”,вр. с чл.342, ал.1,пр.3 от НК вр. с чл.373,ал.2 от НПК вр. с
чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК е осъден на осем месеца „лишаване от
свобода”,като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното
наказание е отложено за срок от три години.
Не е спорно по делото и се
установява от приетите удостоверение за наследници №***на Т.К.и удостоверение
№***за родени деца от Н.Т.К., че ищецът И.А.И. е ***на Т.К., починал при
настъпилото на *** пътно- транспортно произшествие.
В подкрепа на
твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на
***по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Н.Т.Т. и П.Н.К. ,съотв. леля и баба на ищеца.
От показанията на свидетелката Т.се установява, че
племенникът й и неговият ***са имали изключително близки отношения, ищецът
живял със своите баба и ***в един дом до 2013г.-2014г. И. бил на малко повече
от година ,когато родителите му се развели ,по-късно майка му заминала да
работи в *** и от този момент нататък всички грижи по неговото отглеждане и
възпитание били поети от баба му и ***му. Т.К.бил опора за *** си ,полагал
неимоверни грижи за него и като баща, и като ***. След като ищецът заминал да
живее в ***при приятелката си ,той не прекъснал връзката с близките си и
поддържал добри отношения с тях. И. понесъл много тежко загубата на своя
***,плакал, изказвал съжаление ,че не е могъл да си вземе последно сбогом с
него. И понастоящем ищецът и семейството му посещават *** ,той се грижи за
гроба на ***си ,помага и за поддръжката на дворното място в ***. Свидетелката сочи ,че И. никога не е живял на адреса в ***
на ***,който е на родителите на баща му, а Т.К.само лятно време е пребивавал в
***,където имал наследствен имот и се занимавал с отглеждане на овощни дръвчета
и лозе.
Показания в тази насока депозира и свидетелката П.К..
Същата заявява, че в деня на инцидента
били уведомени от полицейски служител за станалото ПТП ,при което починал
съпругът й. Последният ,макар и в напреднала възраст ,бил деен ,не е имал
сериозни заболявания, не е постъпвал в болнично заведение и внезапната му смърт
била тежък удар за всички. Ищецът понесъл мъчително неочакваната загуба на
***си ,към когото бил силно привързан. Той израснал в дома на ***си и баба си.
Родителите му се разделили ,баща му заминал за ***, не осигурявал издръжка за
сина си, по-късно ,поради недостиг на парични средства, майката му отишла да
работи в ***. И. останал при баба си и ***си ,които изцяло поели грижите за
него, подпомагали подготовката му за училище ,дали му добро възпитание. Т.К.се
отнасял много добре с ***,през целия период на обучението му ходел на
родителски срещи ,а И. казвал ,че иска ***да е негов баща. Ищецът живял в едно
домакинство с баба си и ***си до 2013г. ,после заминал за ***при приятелката си
,но продължил да поддържа контакти с близките си и често им гостувал. И до сега
същият тъгува за ***си ,поддържа гроба му. Свиде-телката К.също сочи ,че И. ***,което е на родителите
на баща му. Не знае съпругът й да е имал адресна регистрация в ***, той често
ходел в селото ,имал наследствен имот и прекарвал повече време през лятото там.
Във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия са изслушани
показанията на свидетеля К.Н.П. .Същият заявява ,че е бил участник в
пътно-транспортно произшествие, станало на
*** Управлявал автомобила си „Мерцедес 308”, марка „Спирнтер”, по
околовръстен път ***и близо до ***блъснал човек ,който пресичал на пешеходна
пътека. Опитал се да окаже първа помощ на пострадалия, но той вече бил починал.
Свидетелят не си спомня точно с каква скорост се е движил ,заявява ,че е имал
видимост към пресичащия пешеходец ,но си мислел ,че ще мине зад него. В един
момент обаче човекът спрял на място и въпреки че свидетелят реагирал веднага,
като задействал спирачната система ,последвал удар.
По делото е допусната АТЕ ,с
вещо лице инж. С.М., чието заключение съдът кредитира, като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Анализирайки пътната ситуация ,експертът е приел, че ударът е настъпил на
платното за движение ,върху маркирана пешеходна пътека, в конфликтна точка на
първоначален контакт ,намираща се по дължина на около 2,5-3 м западно от
ориентира, приет в протокола за оглед, и по широчина-на около 3,5-4 м южно от
северната граница на платното за движение. Когато пешеходецът е навлязъл на
платното за движение, автомобилът на свидетеля- „Мерцедес Спирнтер” се е намирал на разстояние от около 47-48 м ,като
и водачът ,и пешеходецът са имали видимост един към друг. Според заключението
,водачът П. е имал техническа възможност да установи автомобила си преди
мястото на удара и по този начин да избегне произшествието ,чрез безопасно
екстрено спиране ,тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната
зона на автомобила. Същият е реагирал на около 34-35м преди мястото на удара
,поради което е прието от експерта ,че това е минималното разстояние ,от което
е забелязан пешеходеца. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание на
27.02.2019г. същото е пояснило ,че всяко спиране на пешеходеца увеличава
възможността на водача да избегне произшествието.
Не е формиран спор между страните относно наличието на
валидно застрахо-вателно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
за увреждащия автомобил „Мерцедес 308 Д”,с рег.№РВ 5293 МВ. Застрахователният
договор е сключен със застрахователна полица № 03115000845414/20.03.2015г. и е
със срок на валидност 21.03.2015 г. – 20.03.2016 г. ,което се установява и от
представена справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд.
По делото са приети
удостоверения за промени на настоящ и постоянен адрес ***,съдържащи данни за
регистрираните адреси на ищеца и на пострадалия Т.К..
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.226,ал.1 КЗ /отм./, увреденият ,спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ е необходимо да се
установи наличието на всички кумулативни изисквания на факти-ческия състав на
чл.45 от ЗЗД ,пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на
вредата ,както и че към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение досежно увреждащото МПС.
По делото няма спор ,че на *** е настъпило пътно
-транспортно произ-шествие ,предизвикано от виновния водач К.Н.П., при което е
починал Т.Т.К. –***на ищеца И..
С присъда №23/12.04.2016г., постановена по нохд
№88/2016г. на ***/влязла в сила на 09.05.2016г./,подсъдимият П. е признат за
виновен за извършеното престъпление по чл.343а ,б.”б” вр. с
чл.343,ал.1,б.”в”,вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и му е наложено съответното
наказание. С оглед на това и съгласно чл.300 от ГПК, следва да се приемат за
доказани обстоятелствата за настъпване на пътното-транспортно произшествие,
противоправността на деянието, извършено от прекия причинител, и вината на
последния.
Освен това се доказа и че към датата на процесното
пътно-транспортно произшествие е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по отношение увреждащия автомобил „Мерцедес 308 Д”,с рег.№РВ
5293 МВ.
Спори се по делото ,с оглед възраженията на ответника
,дали ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на настъпилата при процесното ПТП смърт на
неговия близък родственик , както и налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата
,посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г.- на Пленума на
ВС ,и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения, братята и сестрите, съответно бабите /***вците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родстве-ник. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В конкретния случай, от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели Н.Т.и П.К., които съдът цени при условията на чл.172
от ГПК ,се установиха търпени от ищеца И.И. тежки и интензивни вреди от
внезапната загуба на неговия ***. Доказа се ,че помежду им е имало близки
отношения на обич , привързаност ,същите са живели в едно домакинство през
продължителен период от време ,на практика ищецът е бил отгледан от своите баба
и ***,разчитал е изклю-чително много на последния.
Т.К.се грижил всеотдайно за ***,бил житейска опора за него ,подпомагал го материално
и морално ,отношенията помежду им се основавали на разбирателство и взаимна
подкрепа. Въпреки напредналата си възраст към момента на ПТП- **години,
К.бил деен, в добро здравословно състояние и ищецът преживял много тежко
неочакваната смърт на ***си, бил съкрушен и понастоящем болката му не е
отшумяла.
При така установеното се налага извод ,че ищецът И. е
претърпял болки и страдания от загубата на своя ***, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно
деяние на водача ,управлявал увреждащия
автомобил „Мерцедес 308 Д”,с рег.№РВ 5293 МВ, и затова, следва да бъдат
овъзмездени по реда на чл.226,ал.1 КЗ/отм./.
Обезщетението ,дължимо на ищеца ,следва да се определи
по справедливост ,по правилата на чл.52 от ЗЗД ,без да се съобразява предвидения в
пар.96,ал.1 от ЗИД на КЗ /ДВ ,бр.101 от
2018г./ максимален размер .
Съгласно разпоредбата на пар. 22 от ПЗР на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./, за застра-хователните договори ,сключени преди влизането в
сила на КЗ, се прилага част Четвърта от отменения КЗ ,освен ако страните не
договорят друго. В случая няма данни страните да са договорили друго и
доколкото застрахователният договор по отношение на увреждащото МПС „Мерцедес
308 Д”, рег. №РВ 5293 МВ ,е сключен на 20.03. 2015г., то при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение прило-жими се явяват разпоредбите на
част Четвърта от КЗ/отм./, които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди под този ,посочен в пар.27,ал.1 от ПЗР на КЗ/отм./.
С разпоредбата на пар.96,ал.1 от
ЗИД на КЗ /ДВ ,бр.101 от 2018г./ се определя максимален размер от 5000лв. за
обезщетяване на разширения кръг лица ,имащи право да получат застрахователно
обезщетение при смърт на техен близък, като на същата е придадено обратно действие с оглед изричната
норма на пар.96,ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ .Съдът намира ,че посочената
разпоредба не е приложима спрямо настоящата претенция ,макар последната да е
предявена на 19.10.2018г., тъй като материално правните норми на КЗ касаят само
произшествията/събитията ,в резултат на които се претендира обезщетение за
вреди, възникнали след влизането му в сила ,а именно -01.01.2016г.
Дори да се приеме ,че в обхвата на коментираната
разпоредба попадат всички претенции ,предявени след 21.06.2018г., съдът счита
,че същата следва да се остави без приложение доколкото противоречи на
действащото право на ЕС,уреждащо застрахо-вателните отношения и конкретно на
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета на ЕС .Предвиждайки, че
при смърт на лице се изплаща макси-мално обезщетение, което е в размер по-малък
от лимитите по Директивата ,даденото разрешение с пар.96,ал.1 от ПРЗ на ЗИДКЗ е
в противоречие с чл.9,ал.1 от Директивата,
според който- “Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение
на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане- минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди-1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“
Застрахователна сума по см. на пар.1,т.5 от ДР на КЗ /отм./ е договорената или
определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахо-вателя към
застрахования ,ползващото се лице или третото увредено лице. Въвежда-нето на
застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя в
действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО ,
която е част от правото на Европейския съюз, означава ,че при настъпване на
застра-хователно събитие с причинени телесни увреждания ,отговорността на
застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума ,възприет в Директива 2009/103/ ЕО, от застрахователния
договор ,който не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума ,и
от критерия за справедливо обезщетение. В този смисъл е Решение на Съда на
Европейския съюз от 24.10.2013г. по дело С277/12 . С решението си по делото
СЕС, разглеждайки преюдициално запитване, е приел, че „ Член 3 ,параграф 1 от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972г. относно сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка и чл.1 ,параграфи 1 и 2 от
Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983г. за сближаване на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“
при използването на МПС, трябва да се тълкуват в смисъл ,че задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени
от близките на лица ,загинали при пътно-транспортно произшествие, доколкото
това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на
застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство
национално право .На следващо място, в решението е прието ,че „Член 3 ,параграф
1 от Първа директива и член 1 ,параграфи
1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл ,че не допускат
национална правна уредба ,съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди
,дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството ,настъпила при пътнотранспортно
произшествие ,само до определена максимална сума ,която е по-малка от
предвидените в член 1,параграф 2 от Втора директива 84/5.“
По силата на ДФЕС и чл.633 от ГПК решението на Съда на
Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България. С оглед становището на СЕС ,изразено в т.2 на Решението му от
24.10.2013г. по дело С277/12 , се налага извод, че е налице противоречие на
пар.96,ал.1 от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл.1 ,пар.2 от Втора директива 84/5,
респ. на чл.9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО , поради което националната норма
не следва да се прилага от съда.
Съобразно изложеното ,съдът намира ,че дължимото на
ищеца обезщетение следва да се определи по справедливост ,като се отчетат характерът и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на негативните преживявания .
По делото се установи по
несъмнен начин наличието на значителни по
интензитет неимуществени вреди ,които е претърпял ищецът вследствие внезапната
загуба на своя ***. Доказа се ,че между ***и ***са съществували изключително
близки отно-шения на обич ,доверие ,разбирателство и подкрепа. Смъртта на Т.К.е
настъпила неочаквано ,което е предизвикало силен стрес у ищеца ,същият е бил
лишен както от емоционалния контакт със своя ***,така и от неговата морална
опора. Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните икономически
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие -***,
чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира ,че за
справед-ливото обезщетяване на ищеца за понесените неимуществени вреди следва
да се присъди сума в размер на 50 000лв.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.К..
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД ,обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.
В случая се установи от заключението на допуснатата
АТЕ ,че пешеходецът К.не е съпричинил инцидента ,а последният е обусловен
единствено от поведението на водача товарния автомобил „Мерцедес 308 Д”. Според
вещото лице , водачът не е реагирал адекватно на създадената пътна ситуация
,макар да е имал техническа възможност да забележи пресичащия пешеходец и да
задейства своевре-менно спирачната система на автомобила. От показанията на
разпитания по делото свидетел К.П. също не може да бъде направен извод ,че
пострадалият е предприел някакви действия ,с които е съпричинил вредоносния
резултат. Преценя-вайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието
,поведението на водача на МПС и пострадалия ,съдът намира, че не са налице
предпоставките по чл.51,ал.2 от ЗЗД за намаляване
отговорността на ответника и съотв. за редуциране определения
размер на обезщетението.
С оглед гореизложеното
,предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ следва да бъде уважен до посочения
размер от 50 000лв. ,като за разликата над тази сума до претендирания размер от
100 000лв. –ще се отхвърли.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва върху обезще-тението за неимуществени вреди:
Съгласно чл.86 от ЗЗД ,при
неизпълнение на парично задължение лихвите се дължат от деня на забавата, а
според чл.84,ал.3 от ЗЗД ,при задължения за непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана.
Доколкото задължението на застрахователя по
застраховка „ГО” е да обезщети пострадалите от деянието така ,както би ги
обезщетил прекият причинител на вредата , то лихвата за забава се дължи от деня
на увреждането. Ето защо и на основание
чл.84 , ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение от 50 000лв.
следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от *** до окончателното изплащане на сумата .
От ищцовата
страна първоначално е заявено и искане определяне на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА за адвокат Н.,
осъществил безплатно процесуалното представителство на ищеца, което ,предвид
липсата на представен договор за правна защита и съдействие, не се поддържа от
същия в пледоарията по съществото на спора и затова адвокатско възнаграждение
не се присъжда.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско
възнаграждение ,съраз-мерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК. Видно от данните по делото,
същият е направил разноски в размер на 235лв., от които 200лв.- депозит за АТЕ
, 30лв.-за призоваване на свидетел и 5 лв.-държавна такса за издаване на
удостоверение. Ответникът е представляван
от юрисконсулт ,за което и съгл. чл.78, ал.8 от ГПК му се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение ,като съдът
определя последното по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ в размер
на 200лв. Или от общия размер на разноските на ответника -435лв. ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати , съобразно
отхвърлената част на претенцията, сума в размер на 217,50лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответното
застрахователно
дружество следва да заплати по сметка на ПОС дължимата държавна такса в размер
на 2000лв., съобразно уважената част на заявената претенция.
По изложените съображения
,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, пл. „Позитано” № 5, да заплати на И.А.И. ,с ЕГН ********** и адрес-***, сума в
размер на 50 000 /петдесет хиляди/лв. ,представляваща застрахо-вателно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания
вследствие загубата на неговия ***Т.Т.К. ,ЕГН **********, починал при
пътно-транспортно произшествие, станало на ***, предизвикано от виновен водач
К.Н.П. при управление на товарен автомобил „Мерцедес 308 Д”,с рег.№РВ 5293 МВ,
застрахован в ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ със застрахователна полица №03115000845414/20.03.2015г., със
срок на валидност 21.03.2015г.- 20.03.2016г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от *** до
окончателното изплащане на сумата ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 50 000лв.
до пълния заявен размер от 100 000лв.
,като неоснователен.
ОСЪЖДА И.А.И. ,с ЕГН ********** и адрес-***, да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, пл. „Позитано” № 5, сума в размер на
217,50 /двеста и седемнадесет лв. и петдесет ст./-разноски по делото ,изчислени
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, пл. „Позитано” № 5,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
окръжен съд, сумата от 2000 /две хиляди/лв. - дължимата за производството държавна такса
,изчислена съобразно уважената част на иска.
Присъденото на ищеца И.А.И. ,с ЕГН ********** и адрес-***, обезщетение
да се изплати от ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“,ЕИК *********, по следната банкова сметка
*** *** : BIC: ***: *** ,с титуляр – адвокат В.Н..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: