№ 21683
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110137279 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Предявени са от ищцата С. С. Б. срещу ответника „. – . обективно кумулативно
съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на .то, извършено със заповед № .г.,
подписана от изпълнителния директор на „. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на
заеманата преди .то длъжност „.“ при ответника „. – . – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на
обезщетение в размер 12260,13 лв. (с оглед допуснатото изменение размера на иска в
съдебно заседание на 13.11.2025г.), представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие на .то за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Ищцата С. С. Б. твърди, че работила по трудов договор № .г. и допълнително
споразумение № .г. при ответника „. – . на длъжност „.“. Твърди, че трудовият й договор бил
прекратен със заповед № .г. във връзка със заповед № .г., с което й било наложено
дисциплинарно наказание „.“, като с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №
. на СРС, 52 състав, .то било признато за незаконно и отменено, а ищцата била възстановена
на заеманата преди .то длъжност, за което била издадена и изрична заповед на работодателя
№ .г. Твърди, че със заповед № .г. на работодателя, връчена й на 09.05.2025г., трудовото й
правоотношение било прекратено отново на основание чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ във връзка с
Разпореждане № ********** от 01.07.2024г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68а КСО. Ищцата оспорва .то като незаконосъобразно с довод, че заповедта за
прекратяване е немотивирана – посочен е единствено законовият текст на уволнителното
основание, но липсват мотиви към същата. .то се оспорва и тъй като не е налице една от
предпоставките за неговото извършване, а именно трудовото правоотношение да е
възникнало след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68а КСО. Поддържа, че посочената пенсия й е отпусната с разпореждане на . от
01.07.2024г., считано от 28.03.2024г., преди да бъде възстановена от съда на заемната
длъжност с решението по гр.д. № . на СРС, 52 състав, но след признаване на предходното .
за незаконно трудовото й правоотношение се е възстановило във вида, в който е
съществувало при сключването през 2009г. и при възстановяването не е възникнало ново
1
трудово правоотношение, което да може да се прекрати на основанието по чл. 328, ал. 1, т.
10В КТ. Посочва се и че посоченото основание за прекратяване изисква отправяне на
предизвестие от страна на работодателя. С оглед изложеното моли да бъде признато за
незаконно и отменено .то й, извършено със заповед на работодателя № .г. и да бъде
възстановена на заеманата преди .то длъжност – „.“ в „. – .. Твърди да е останала без работа
след .то, поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на незаконното . в
общ размер от 12260,13 лв. за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г. Претендира и законна
лихва върху вземането по иска по чл. 344, ал. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ от датата на подаване
на исковата молба – 24.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските за производството.
Ответникът „. – . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е допусната техническа грешка при изписване на основанието за
прекратяване по чл. 328, ал. 1 КТ, като вместо вярното т. 10а, е изписано грешното т.10В, а
неспазване на срока за предизвестие не се отразява на законността на .то. Счита, че .то е
законосъобразно извършено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ след като на ищцата е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО с разпореждане на ..
Оспорва размера на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, като счита, че относим към определяне
размера на претендираното обезщетение е брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец преди .то, който е м.12.2022г. С оглед изложеното счита предявените
искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с
ответника с посоченото съдържание, по силата на което е заемала длъжността „.“, че
трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед № .г. след
възстановяването й на длъжността с решение на съда по гр.д. № . на СРС, 52 състав, с което
е отменена предходна заповед за .
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че при съставяне на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е допусната техническа грешка и
действителното му намерение е било трудовото правоотношение да бъде прекратено на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, че на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
С доклада по делото, като безспорни и неподлежащи на доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № .г.,
изменен с допълнително споразумение № .г., по силата на което ищцата С. С. Б. е заемала
при ответника „. – . длъжността „оперативен счетоводител“, че трудовото правоотношение е
прекратено с оспорената заповед № .г., връчена на 09.05.2025г., след като ищцата е била
възстановена на длъжността въз основа на съдебно решение по гр.д. № . на СРС, 52 състав, с
което е признато за незаконно и отменено предходното й ., извършено със заповед № .г., с
което й било наложено дисциплинарно наказание „.“, че с разпореждане № ********** от
01.07.2024г., считано от 28.03.2024г. на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68а КСО.
Установява се от съдържанието на процесната заповед № .г., с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата, че в същата е вписано основанието за прекратяване
по чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ и „във връзка с Разпореждане № .г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68А от КСО“. Фактическият състав на използваното от
работодателя основание за прекратяване включва две предпоставки: 1. отпускане на
работника/служителя на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
от Кодекса за социално осигуряване и 2. възникване на трудовото правоотношение след като
е отпусната посочената пенсия. Този извод следва от езиковото тълкуване на разпоредбата
на чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, доколкото законодателят е използвал израза „след като“ на
работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
2
размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, което означава, че осъществяването
на този юридически факт следва да предхожда по време възникването на самото трудово
правоотношение, а не да го последва.
В случая не е спорно между страните, че трудовото правоотношение на ищцата с
ответника е възникнало на 05.01.2009г. със сключване на трудов договор между тях, като .то,
извършено с предходна заповед № .г., е признато за незаконно и отменено с влязло в сила на
24.04.2025г. решение по гр.д. № . на СРС, 52 състав, като със съдебното решение ищцата е
възстановена на заеманата длъжност, поради което и възникналата със сключване на
трудовия договор от 2009г. трудовоправната връзка между страните се счита за
непрекъсната.
Установява се и че с разпореждане № ********** от 01.07.2024г. на ищцата С. С. Б. е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО, като макар това да е
станало по време на висящия процес по предявения иск за незаконност на предходното . и
преди възстановяване на същата на заеманата преди .то длъжност със съдебно решение,
предвид уважаване на посочените искове следва да се приеме, че отпускането на тази пенсия
е станало по време на действие на съществувалото между страните трудово
правоотношение, а не след неговото възникване.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на използваното от работодателя
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, тъй
като на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст след, а не преди,
възникване на трудовото й правоотношение, с оглед на което .то на това основание е
незаконосъобразно.
Неоснователен е доводът на ответника за допусната техническа грешка при изготвяне
на заповедта относно изписването на относимата разпоредба на законовия текст, на
основание на който е извършено .то, а именно че работодателят е имал предвид
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, а не вписаното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10в
КТ. В заповедта липсват каквито и да било индиции, че се касае за техническа грешка в
посочения смисъл. Вписването че прекратяването е „във връзка с Разпореждане № .г. за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68А от КСО“ не може да се
приеме за такава индиция, доколкото с посоченото разпореждане на ищцата е отпусната
пенсията по чл. 68а, ал. 1 КСО, а фактът на отпускане на такава пенсия е елемент от
фактическия състав и на двете основания – и по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, и по чл. 328, ал. 1,
т.10в КТ. Други писмени доказателства, които да правят вероятен извода за допусната
фактическа грешка не са ангажирани по делото, а поисканите гласни доказателства за
недопустими на основание чл.164, ал. 1, т. 6 ГПК предвид обстоятелството, че страната се
домогва да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ и не е налице
съгласие на другата страна за събиране на гласни доказателствени средства за този факт.
С оглед изложеното следва да се приеме, че тъй като в случая не е налице
фактическият състав на използваното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ,
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с оспорената процесна заповед №
.г. е незаконосъобразно, поради което следва да бъде признато за незаконно и отменено по
предявения от ищцата срещу ответника иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
който се явява основателен и следва да се уважи.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ е признаване на извършеното . за незаконно и установяване, че трудовото
правоотношение би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
В случая не е спорно, че съществувалото до процесното . трудово правоотношение
между страните е било безсрочно, поради което и предвид изхода на обуславящия иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на .то, следва че основателен е и обусловеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което следва да се постанови възстановяване на ищцата на
заеманата до .то длъжност – „.“ при ответника „.– ..
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че в причинна връзка с незаконното . е останала без работа за исковия период, както и
3
размера на последното получено брутно трудово възнаграждение преди .то.
По делото беше установено, че процесното . е незаконно, а от извършения оглед на
трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание на 02.10.2025г., както и от представените
преписи-извлечения от единния електронен трудов запис на същата се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищцата не е започнала работа при
друг работодател за периода от прекратяване на трудовото правоотношение – 09.05.2025г. до
09.11.2025г. (т.е. за целия претендиран 6-месечен период), поради което й се дължи
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното . за целия исков период. По
отношение размера му релевантна е разпоредбата на чл. 228 КТ, която определя за база за
определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ) когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното
трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за
същия месец.
В случая предвид особеностите на конкретния случай, а именно че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено с оспорената заповед веднага след
възстановяването й с влязло в сила решение с оглед незаконността на предходно . от
м.05.2023г. последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ .то, се явява това за м.04.2023г. Съгласно изслушаното по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, допусната по делото, през м.04.2023г. ищцата не е
отработила пълния месец, с оглед на което брутното й трудово възнаграждение по чл. 228
КТ следва да се определи по правилото на чл. 19, ал. 1 НСОРЗ като полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за
същия месец. Изчислено по посочения начин, дължимото на основание чл. 225, ал. 1 КТ
обезщетение на ищцата за оставането й без работа вследствие на незаконното . се равнява
съгласно заключението на сумата от 12260,13 лв., за която сума се поддържа предявеният иск
след допуснатото изменение на размера му, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателен в пълния размер и следва да се уважи за сумата от
12260,13 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2025г. до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на 2888,40 лв. с ДДС – платено по банков път адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е заявеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражението на
ответника за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В тази връзка съдът взе
предвид правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените заседания и
извършените по делото процесуални действия от пълномощника на страната. В тази насока
следва да се съобрази и че уговореният хонорар е в размер, по-нисък от предвидения в чл. 7,
ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа
(минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие), който макар да не обвързва съда, може да служи за ориентир за определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение. Законосъобразно предвид представените
доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС е и начисляване на ДДС върху размера
на уговореното адвокатско възнаграждение. Следователно на ищцата следва да се присъдят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претендираните и доказани разноски в размер на 2888,40 лв.
за адвокатско възнаграждение по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание и съобразно уважените искове ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 650,41 лв. – държавна такса за
производството и сумата от 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ .то на С.
С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10В със
заповед № .г. на ответника „.– ., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ., на заеманата до .то длъжност „.“ при ответника „.– ..
ОСЪЖДА „.– ., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. . да заплати
на С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.
1 КТ сумата от 12260,13 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради .то
за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 24.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА „.– ., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. . да заплати
на С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2888,40
лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „.– ., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ., да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от
650,41 лв., представляваща представляваща държавна такса за производството и сумата от
300 лв., представляваща депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.11.2025г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5