Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
12. ІІІ. 2009 година, Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД на двадесет и седми февруари, две хиляди и девета година, в открито съдебно
заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:В.Т.
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа
докладваното от районния съдия В.Т. гражданско дело № 293 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делбено производство във фаза допускане на делбата,
разгледано по особения ред на глава ХХІХ на Гражданския процесуален кодекс,
“Съдебна делба”.
С молбата си Ф.М.К. с ЕГН **********
*** и Е.С.Д. с ЕГН ********** *** твърдят,
че те и ответниците А.А.С. ***, П.А.Т. с ЕГН ********** ***, Л.Г.Г. ***, А.З.К.
с ЕГН ********** ***, Я.С.К. с ЕГН ********** ***, А.С.К. с ЕГН ********** ***,
К.М.К. с ЕГН ********** ***, К.С.Д. с ЕГН ********** *** са наследници на общия наследодател МИТКО АСЕНОВ К.,
бивш жител ***, починал на 31. І. 1992 година и са поискали съдебна делба на следните недвижими
имоти, придобит по наследство от посочения общ наследодател, а именно: УПИ ХІ-170 в
кв. 18 по плана на село Дорково, Община Ракитово, с площ от 483 м2, находящ
се на ул. “Никола Ферезлиев” №37, ведно с приземния етаж на построената в него
жилищна сграда на застроена площ от 52 м2, състояща се от приземен
етаж и един редовен жилищен етаж и стопанска сграда с площ от 22 м2
при граници и съседи: от запад – улица “Никола Ферезлиев”, от север –УПИ
ХІІ-171; от изток –УПИ Х-169 и от юг улица “Кръстьо Зарев”, за който дворищната
регулация е приложена и регулационните сметки са уредени при квоти за ищците Ф.М.К.
и Е.С.Д. по 1/12 идеална част, за ответниците,
както следва: за А.А.С. 1/12 идеална част, за П.А.Т. 1/12 идеална част, за
Л.Г.Г. 1/12 идеална част, за А.З.К. 1/12 идеална част, за Я.С.К. 1/12 идеална
част, за А.С.К. 1/12 идеална част, за К.М.К. 3/12 или ¼ идеална част и
за К.С.Д. 1/12 идеална част. Ищците твърдят, че редовният етаж на построената в
имота жилищна сграда трябва да се изключи от делбената маса и да се подели само
между тях и ответницата К.С.Д., но не и между тях и останалите ответници, тъй
като същият не е строен от общия наследодател МИТКО
АСЕНОВ К., а от САШО ДИМИТРОВ К.,
наследодател на ищците и ответницата К.С.Д.. Ищците твърдят, че между
техния наследодател и децата на общия наследодател МИТКО АСЕНОВ К. през 1960 година е извършена доброволна
делба, в следствие на която редовният етаж на сградата в процесния имот бил
построен само от САШО ДИМИТРОВ К. и бил придобит от него на оригинерно
основание, без да става съсобствен с МИТКО
АСЕНОВ К., а след смъртта му и с наследниците му. В първо открито
съдебно заседание процесуалният представител на ищците се позовава на изтекла
придобивна давност, като твърди, че към времето на своето владение ищците
прибавят и времето, през което спорният етаж е бил владян от наследодателя им САШО
ДИМИТРОВ К.
Ответникът
Я.С.К. с отговора си на исковата молба, а в открито съдебно заседание и
явилите се ответници, оспорват иска в частта му, в която се иска изключване от
делбената маса на редовния етаж на построената в имота жилищна сграда като
твърдят, че същият е бил построен от общия наследодател МИТКО АСЕНОВ К., а не от наследодателя на ищците и
ответницата К.С.Д., САШО ДИМИТРОВ К..
Не сочат доказателства.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Според
представените по делото удостоверение, издадено от кметство с. Дорково, община
Ракитово на 21. ІІ. 2008 година с изходящ №84, скица издадена от кметство с.
Дорково, община Ракитово на 15. ІІ. 2008 година с изходящ №13 и удостоверение
за данъчна оценка, издадено от община Ракитово на 17. ІІІ. 2008 година с
изходящ №194, всички приложени по делото, МИТКО
АСЕНОВ К. ЕГН ********** починал на 31. І. 1992 година е бил собственик на УПИ ХІ-170 в
кв. 18 по плана на село Дорково, Община Ракитово, с площ от 483 м2, находящ
се на ул. “Никола Ферезлиев” №37, ведно с построената в него жилищна сграда на
застроена площ от 52 м2, състояща се от приземен етаж и един редовен
жилищен етаж и стопанска сграда с площ от 22 м2 при граници и
съседи: от запад – улица “Никола Ферезлиев”, от север –УПИ ХІІ-171; от изток – УПИ
Х-169 и от юг улица “Кръстьо Зарев”
Според
удостоверение за наследници, приложено по делото, МИТКО АСЕНОВ К. ЕГН ********** починал на 31. І. 1992
година и оставил като наследници съпругата си А.М.К. ЕГН **********, дъщерите
си ЛЕНА М. ГУШЛЕВА ЕГН ********** и К.М.К. ЕГН ********** и синовете САШО
ДИМИТРОВ К. ЕГН ********** и СТОЙКО ДИМИТРОВ К. ЕГН **********. След смъртта на А.М.К. на 06. Х. 1995 година, всяко от децата наследило
по ¼ от имуществото на съпрузите Карабельови;
СТОЙКО ДИМИТРОВ К.
починал на 17. V. 2000 година и оставил като наследници съпругата си А.З.К. и
синовете си Я.С.К. и А.С.К. при равни дялове от по ⅓ идеална част на своята ¼ идеална част, т. е. с по
1/12 идеална част от наследството на съпрузите Карабелови;
САШО ДИМИТРОВ
К. починал на 02. ХІ. 2004 година и оставил като
наследници съпругата си Ф.М.К. и дъщерите си Е.С.Д. и К.С.Д. при равни дялове от
по ⅓ идеална част на своята ¼ идеална част, т.
е. с по 1/12 идеална част от наследството на съпрузите Карабелови;
ЛЕНА М. ГУШЛЕВА починала на 20. ІІІ. 2002 година и оставила
като наследници дъщеря си А.А.С. и синовете си П.А.Т. и Л.Г.Г. при равни
дялове от по ⅓ идеална част на своята ¼ идеална част, т.
е. с по 1/12 идеална част от наследството на съпрузите Карабелови.
Съдът приема за
установено по делото, че редовният етаж на построената в имота жилищна сграда не е
строен от общия наследодател на страните по делото
МИТКО АСЕНОВ К., а от сина му САШО ДИМИТРОВ К.,
наследодател на ищците и ответницата К.С.Д.. Съдът приема този факт за
доказан от показанията на допуснатите по делото свидетели Ангел и Георги
Стоеви, които твърдят за спорния етаж, че “най-малкият го вдигна, Сашо К. … той
не беше женен, той вдигна етажа с тухла …”. Същите свидетели установяват, че
между децата на покойните съпрузи Карабельови е имало уговорка, според която от
“големият брат си имаше къща горе”, “тогава си хвърляха жребий кой къде да
живее – големият в горната страна, малкият в долната” и т. н. Съдът не приема твърденията
на ответниците, че въпросният етаж е строен от общия наследодател МИТКО АСЕНОВ К., тъй като същото не е подкрепено с
никакви доказателства освен с твърденията на самите ответници, не се
потвърждава и от другите доказателства по делото. Ответникът Я.С.К. сочи
в отговора си на исковата молба, че ще представи гласни доказателства в
подкрепа на твърдението си, но не посочва свидетели и не довежда такива в
съдебно заседание, като заявява, че “в момента не знае кого да посочи като
свидетел”. Съдът намира още, че Сашо К. и наследниците му са владяли редовния
етаж на жилищната сграда, построена в процесния имот, от 1980 година, когато
според свидетелите този етаж е построен, до момента (според уточненията към
представеното заключение, направени от вещото лице в открито съдебно заседание,
същото заявява, че в момента в спорния етаж живее ищцата Ф.К.).
С оглед на горното съдът счита, че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде уважен,
като се допусне СЪДЕБНА ДЕЛБА
между Ф.М.К. с ЕГН **********
***, Е.С.Д. с ЕГН ********** ***, А.А.С. ***, П.А.Т.
с ЕГН ********** ***, Л.Г.Г. ***, А.З.К. с ЕГН ********** ***, Я.С.К. с ЕГН **********
***, А.С.К. с ЕГН ********** ***, К.М.К. с ЕГН ********** ***, К.С.Д. с ЕГН **********
***, на УПИ ХІ-170 в кв. 18 по плана на село
Дорково, Община Ракитово, с площ от 483 м2, находящ се на ул. “Никола
Ферезлиев” №37, ведно с приземния етаж на построената в него жилищна сграда на
застроена площ от 52 м2, състояща се от приземен етаж и един редовен
жилищен етаж и стопанска сграда с площ от 22 м2 при граници и
съседи: от запад – улица “Никола Ферезлиев”, от север – УПИ ХІІ-171; от изток –
УПИ Х-169 и от юг улица “Кръстьо Зарев”, като изключва от делбената маса
редовния жилищен етаж. Делбеният имот е бил
собственост на МИТКО АСЕНОВ К. – бивш жител *** и е наследен по силата на закон от
неговите деца, дъщерите му ЛЕНА М. ГУШЛЕВА
ЕГН ********** и К.М.К. ЕГН ********** и синовете САШО ДИМИТРОВ К. ЕГН ********** и СТОЙКО ДИМИТРОВ К. ЕГН **********, които са
получили по равни части съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, т. е. по ¼ от
наследственото имущество. Синове и дъщерята ЛЕНА М.
ГУШЛЕВА ЕГН **********, починали след наследодателя си МИТКО АСЕНОВ К., са наследени по силата на чл. 5 и 9 от ЗН, както следва:
СТОЙКО ДИМИТРОВ К., починал на 17. V. 2000 година, е
наследен от съпругата си А.З.К. и синовете си Я.С.К. и А.С.К. при равни дялове от
по ⅓ идеална част на своята ¼ идеална част, т.
е. с по 1/12 идеална част от наследството на съпрузите Карабелови;
САШО ДИМИТРОВ
К., починал на 02. ХІ. 2004 година, е наследен от
съпругата си Ф.М.К. и дъщерите си Е.С.Д. и К.С.Д. при равни дялове от
по ⅓ идеална част на своята ¼ идеална част, т.
е. с по 1/12 идеална част от наследството на съпрузите Карабелови;
ЛЕНА М. ГУШЛЕВА, починала на 20. ІІІ. 2002 година, е
наследена от дъщеря си А.А.С. и синовете си П.А.Т. и Л.Г.Г. при равни
дялове от по ⅓ идеална част на своята ¼ идеална част, т.
е. с по 1/12 идеална част от наследството на съпрузите Карабелови.
Отразените до тук
обстоятелства се установиха от удостоверението за наследници, приложено към
исковата молба и не се оспорват от ответниците, които оспорват изключването от
делбената маса на редовния жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда,
но не и квотите за наследяване.
По
делото се установи, че редовният етаж от къщата е построен от САШО
ДИМИТРОВ К., наследодател на ищците Ф.М.К. и Е.С.Д.
и на ответницата К.С.Д.. Съдът счита това за доказано от показанията на
свидетелите, разпитани по делото. Съдът намира, че показанията на двамата
свидетели Стоеви са непротиворечиви. Свидетелят Ангел Стоев заявява, че
“най-малкият го вдигна, Сашо К. … той не беше женен, той вдигна етажа с тухла
…”. Свидетелят Георги Стоев наистина заявява, че “вторият етаж го построиха
Сашо и Митко Карабельови заедно”, но след като разгледа гласните доказателства
в тяхната съвкупност, съдът счита, че бащата Митко К. е помагал на сина си Сашо
К. в строежа, както и свидетелят е наблюдавал, но не го е извършил сам. Освен
това, съдът счита, че ищците,
ответницата К.С.Д. и наследодателят им САШО ДИМИТРОВ К. са упражнявали фактическа
власт върху редовния етаж на построената в процесния недвижим имот жилищна
сграда с намерение да го държат като свой постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно през изискуемия от закона период от време. От събраните по
делото гласни доказателства е видно, че ищците, ответницата К.С.Д. и
наследодателят им САШО ДИМИТРОВ К. са владели редовния етаж на построената в процесния
недвижим имот жилищна сграда – извършвали са фактически действия на използване
по предназначение на вещта като са живели в нея. Пак според събраните по делото
гласни доказателства, между децата на общия наследодател Митко К. през 1960
година е имало уговорка, според която от “големият брат си имаше къща горе”, “тогава
си хвърляха жребий кой къде да живее – големият в горната страна, малкият в
долната” и т. н. Във
връзка с това обстоятелство съдът счита, че изграждайки редовният етаж на
къщата в процесния имот Сашо К. го е изградил за себе си с намерение да го държи
като свой, каквото е изискването на чл. 68 от ЗС. Съдът счита, че наследодателят
на ищците и на ответницата К.С.Д. е недобросъвестен владелец. Според
изискването на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността един владелец е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена. Както е видно от събраните по делото
доказателства, между наследниците на Митко К. е имало устна уговорка за
разделяне на имотите му, но тя не е годна да направи Сашо К. собственик. От
изложеното дотук следва, че наследодателят на ищците и на ответницата К.С.Д. е бил
недобросъвестен владелец на редовния етаж на жилищната сграда, построена в процесния
имот и би могъл да придобие право на собственост върху него с изтичането на
десет годишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ГПК. Тъй като според
събраните по делото гласни доказателства може да се направи изводът, че Сашо К.
е упражнявал фактическа власт върху вещта от 1980 година да смъртта си през
2004 година, то цитирания десетгодишен срок следва да е изтекъл през 1990
година. От събраните писмени и гласни
доказателства в настоящия процес съдът намира за установено, че през този
период от време, както е видно от показанията на двамата разпитани по делото
свидетели, Сашо К. е владял вещта трайно, владението му не е било отнемано
изобщо, камо ли за период по-дълъг от шест месеца. Съдът приема, че владението
е било спокойно, тъй като не е било установено по скрит или насилствен начин, а
след като Сашо К. сам е построил този етаж и то докато родителите му са живеели
на долния етаж и не са се противопоставили нито на строежа, нито на това, че
синът им и семейството му ползват този етаж и живеят в него. Съдът намира, че в
случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. “а” от ЗЗД във
връзка с чл. 84 от ЗС, тъй като по времето, докато е текъл давностният срок,
Сашо К. е бил вече пълнолетен и родителите му вече не са упражнявали родителски
права върху него.
С
оглед на изложеното съдът счита, че Сашо К. е владял редовния жилищен етаж на
сградата, построена в процесния имот, през изискуемия от чл. 79, ал. 1 от
Закона за собствеността десет годишен срок от построяването му през 1980 година
до смъртта си през 2004 година постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
явно, в следствие на което е придобил право на собственост върху него по
давност. След смъртта му това негово право е преминало върху неговите
наследници ищците и
ответницата К.С.Д., поради което съдът счита, че въпросният жилищен
етаж е тяхна собственост и следва да се изключи от делбената маса.
Водим
от изложеното до тук съдът на основание чл.
344 от ГПК
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ф.М.К. с ЕГН **********
***, Е.С.Д. с ЕГН ********** ***, А.А.С. ***, П.А.Т.
с ЕГН ********** ***, Л.Г.Г. ***, А.З.К. с ЕГН ********** ***, Я.С.К. с ЕГН **********
***, А.С.К. с ЕГН ********** ***, К.М.К. с ЕГН ********** ***, К.С.Д. с ЕГН **********
***, на УПИ ХІ-170 в кв. 18 по плана на село
Дорково, Община Ракитово, с площ от 483 м2, находящ се на ул. “Никола
Ферезлиев” №37, ведно с приземния етаж на построената в него жилищна сграда на
застроена площ от 52 м2, състояща се от приземен етаж и един редовен
жилищен етаж и стопанска сграда с площ от 22 м2 при граници и
съседи: от запад – улица “Никола Ферезлиев”, от север – УПИ ХІІ-171; от изток –
УПИ Х-169 и от юг улица “Кръстьо Зарев”, като изключва от делбената
маса редовния жилищен етаж, при КВОТИ: за ищците Ф.М.К. и Е.С.Д. по 1/12
идеална част, за ответниците, както
следва: за А.А.С. 1/12 идеална част, за П.А.Т. 1/12 идеална част, за Л.Г.Г. 1/12
идеална част, за А.З.К. 1/12 идеална част, за Я.С.К. 1/12 идеална част, за А.С.К.
1/12 идеална част, за К.М.К. 3/12 или ¼ идеална част и за К.С.Д. 1/12
идеална част.
След
влизане на настоящето решение в сила следва да се изслуша заключението на
техническа експертиза със задача: “ Оценка на процесните имоти по средни
пазарни цени и определяне на поделяемостта им”.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :