№ 84496
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Частно гражданско дело
№ 20241110167981 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от а, с ЕИК ,, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. А. А., с ЕГН: **********, за сумата от 400,00 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 747526 от 25.10.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от 13.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
12,00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 24.11.2021
г., сумата от 143,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.11.2021 г. до
02.10.2024 г., сумата от 717,52 лева, представляваща неустойка по чл. 17 от договора за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
възнаградителна и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 717,52 лева – неустойка
по чл. 17 от договора за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Уговорката в чл. 17 от договор за потребителски кредит № 747526 от 25.10.2021 г., за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така,
тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
нищожна. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които
да отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се
1
постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 11,11 лева до пълния
заявен размер от 25,46 лева за платена държавна такса и над сумата от 21,82 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от а, с ЕИК ,, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу И. А. А., с ЕГН: **********, за сумата от 717,52 лева,
представляваща неустойка по чл. 17 от договор за потребителски кредит № 747526 от
25.10.2021 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и в
частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 11,11 лева до
пълния заявен размер от 25,46 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 21,82 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2