Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..…/11.03.2022 г.

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 СЪСТАВ в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди  двадесет и втора година  в състав:

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при участието на секретаря Анелия Груева като разгледа т. д. № 618 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран от ,,С.Г. Г.” ЕАД с иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване ответното дружество „Л.П.” ЕООД поради изпълнение, насочено върху дяловете на едноличния собственик на капитала – Г.Т.Д. в дружеството.

Ищецът посочва, че е универсален правоприемник на С.Г. Г.”  ЕООД. Твърди се, че е кредитор на лицето Г.Т.Д., като за събиране на вземането на дружеството е образувано изп.д. № 20138440401384 по описа на кантората на ЧСИ С.Я., рег. № 844. Вземането е в размер на 488, 957.50 лева - присъединена главница, ведно със законната лихва за периода 24.01.2013 - 16.04.2021 г. в размер на 408,345.59 лева, присъединена мораторна лихва от 85,687.03 лева, присъдени разноски в размер на 17, 689.33 лева както и 6,500.00 лева - разноски по изпълнителното дело, за същото се твърди, че не е удовлетворено към момента на подаване на исковата молба. Посочва се, че е наложен запор върху дружествените дялове на лицето Г.Т.Д. в ответното дружество, вписан с вх. № 20201210112348 в ТРРЮЛНЦ, и с постановление на частния съдебен изпълнител С.Я. с изх.  № 14166 от 2.04.2021 г. взискателят е овластен да предяви настоящият иск срещу „Л.П.” ЕООД.

Ответникът оспорва иска в отговор на исковата молба и отговор на допълнителна искова молба. Счита, че същият е недопустим, защото е налице друг кредитор с вписан залог - ,,Уникредит Булбанк”. Твърди се че ищецът не е кредитор/взискател на едноличния собственик на капитала на ответника Л.П.” ЕООД. Посочват се нередовности на изпълнителния лист по гр.д. № 3096/2013 г. като се оспорва качеството на длъжник на Г.Т.Д. - не е посочено като длъжник лицето Г.Т.Д., а лицето Г.Т.Д.. Сочи се, че Г.Д.не е длъжник на ищеца, тъй като по договора за овърдрафт по разплащателна сметка страни са ПИБ АД и Г.Д.ООД, а Г.Т.Д. не е нито кредитополучател, нито поръчител. Оспорва се и наличието на висящо изпълнително дело, като се сочи, че ИД 1384/2013 по описа на ЧСИ С.Я. е прекратено по силата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия, на 27.11.2015 година. Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземането по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3096/2013 г., на основание на което е образувано изп. д. № 1384/2013 година, по аргумент от чл. 147 от ЗЗД.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е иск по чл. 517, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на ответното търговско дружество.

Основната цел на производството по чл. 517, ал.3 и ал. 4 от ГПК е да се осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК са: 1) наличие на висящо изпълнително производство; 2) наложен запор върху дял от търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, който следва да бъде вписан от Агенцията по вписванията по реда на вписване на залог върху дял от търговско дружество; 3) изпълнението да е насочено върху всички дялове в дружеството, в случаите, когато длъжникът е притежател на всички дялове в дружеството.

Основният спорен въпрос по делото е дали е налице висящо изпълнително производство, с оглед наведените доводи за настъпила перемция на изпълнителното дело, образувано през 2013 г. от цедента ПИБ АД на 27.11.2015 година, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Касае се за възражение за недопустимост на производство (аргумент от решение № 76 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2163/2013 г., ТК, ІІ ТО НА ВКС). Както е посочено и и в цитираното решение съгласно константната  съдебна практика (решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на І т. о. и решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І т. о., и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, ІІ ТО), абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК (аналогичен на чл. 398б, ал. 3 ГПК - отм.), е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 517, ал. 3 ГПК, което води съответно до недопустимост на същия и на образуваното въз основа на него съдебно производство.

Ответникът по настоящото дело изрично заявява, че не е предприемал действия пред частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Действително, прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради бездействие на кредитора настъпва по право, и издаването на нарочен акт  от ЧСИ е ирелевантно за настъпване на посочените последици  (така т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС). Същевременно обаче следва да се съобрази, че в тежест на страната, която черпи положителните правни последици е да докаже при условията на пълно главно доказване твърдените факти.

В конкретния случай, с оглед формалната удостоверителна сила на издаденото постановление за възлагане по чл. 517, ал.4 от ГПК от ЧСИ С.Я. по ИД 20138440401384, с което се овластява ищецът да предяви процесния иск от съдебния изпълнител (което правомощие – да упълномощава взискател по висящо дело с правото по чл. 517, ал.4 от ГПК законът изрично възлага на съдебния изпълнител), както и предходно издаденото постановление за налагане на запор върху дяловете на Г.Д.в ответното дружество през 2020 г. (запорното съобщение е от 16.10.2020 г.), Съдът намира, че се установява висящност на изпълнителното производство към 2020 г. и 2021 година, т.е към момента на издаване на постановлението за овластяване и съответно към настоящия момент. Касае се за актове, издадени от ЧСИ в рамките на възложените му правомощия по осъществяване на принудително изпълнение, на основата на  издадения изпълнителен лист, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя. Тази формална удостоверителна сила не бе оборена в процеса (за разлика от хипотезата при решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, при което има надлежно удостоверяване по изпълнителното дело за прекратяване на същото след овластяването на взискателя).

Аргумент в тази насока е и изричната разпоредба на чл. 441 от ГПК, съгласно която частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Такива биха били и вреди от продължаване на принудително изпълнение, тогава, когато същото е прекратено по силата на закона.

Следва да се отбележи и, че ответникът се позовава на перемпция, настъпила по твърдения и засягаща период преди прехвърляне на вземането на ищеца, вкл. и преди овластяването на ищеца да предяви иск по чл. 517, ал.4 от ГПК (за разлика от хипотезата, разгледана в посоченото от ответника решение 32/11.08.2016 г. по т. дело 781/2015 г. ТКК, II ТО на ВКС, при което от значение са действия, извършвани преди периода на перемцията).

Поради това Съдът намира, че настоящото производство е допустимо.

 

От справката по партидата на ответното дружество в ТР се установява, че на с вписване, номер 20201210112348 по партидата на ответника е наложен запор върху дружествените дялове на Г.Т.Д..

От представеното постановление за овластяване на взискател по чл. 517, ал.4 от ГПК, изх. номер 14166/02.04.2021 г. се установява, че ищецът по делото С.Г.П Г. ЕАД, като цесионер, придобил вземането на взискателя Първа инвестиционна банка АД е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал.4 от ГПК.

Установява се допусната техническа грешка в постановлението за възлагане в изписване на наименованието на ответното дружество – вместо Л.п. ЕООД е посочено, че се касае за Л.П.ЕООД. Дружеството обаче  е индивидуализирано с ЕИК – *****. Единният идентификационен код е индивидуализиращ елемент на всеки търговец, и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по глава втора "а" на ТРРЮЛНЦ (чл. 23 от ЗТРРЮЛНЦ). Този идентификационен код се определя при регистрирането на дружеството, по специално посочен начин в закона и Наредба 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и не се променя до заличаване на лицето от регистъра. Т.е при съвпадане на ЕИК, е безспорно установено съвпадане на ответното дружество и търговецът, за прекратяване на който е издадено постановлението по чл. 517, ал.4 от ГПК.

Относно възраженията на ответника относно изпълняемото право.

Погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в доказателствена тежест на ответника е да установи удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело.

Относно възражението на ответното дружество, че не се установява  качеството на длъжник на едноличния собственик на капитала на ответното дружество Г.Т.Д., Съдът намира, че същото е неоснователно.

Изпълнителният лист е съдебен акт, с който се удостоверява правото за принудително изпълнение и се разрешава то да бъде упражнено. Този акт се издава след проверка от съда за наличието на изпълнително основание и осигурява процесуалната правомерност на принудителното изпълнение до обезсилването му.

Установява се от издадения изпълнителен лист по гр. дело 3096/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, че Г.Д.ООД като длъжник и Б.АД, Д.ЕОО, ЕИК ******и Г.Т.Д., ЕГН ********** като поръчители, са осъдени солидарно да заплатят на заявителя ПИБ АД, ЕИК ******сумата от 250 000 евро – главница, заедно със законната лихва за периода 24.01.2013 г. до окончателното й заплащане, договорна лихва по раздел 5,т.8 от договора за овърдрафт от 28.01.2005 г. с 10 бр. анекси в размер на 27806.41 евро за периода 25.02.2012 г. - 21.01.2013 г., наказателна лихва в размер на 11998,67 евро за периода 31.05.2012 г. – 23.01.2013 г., комисионна в размер на 256 евро по т.4 от анекс 10 и комисионна в размер на 3750 евро  по т. 11 от договора и разноски по делото в размер на 11 492,89 лева и 6196,44 лева.

Обстоятелството за  несъществуване на търговец с наименование Б.АД с посочения ЕИК е ирелевантно за отговорността на другите лица, посочени в изпълнителния лист, доколкото от значение за спора е дали със същия се установява, че лицето Г.Д.има качеството на длъжник по изпълнително дело, а не дали друго лице/дружество също е длъжник.

В конкретната хипотеза се установява действително, че в издадения изпълнителен лист от 28.03.2013 г. по гр. дело 3096/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, че с същия като длъжник е посочено физическото лице Г.Т.Д.. Това физическо лице е обаче е индивидуализирано и с  ЕГН – **********. Едноличния собственик на капитала на ответното дружество е лицето Г.Т.Д., с ЕГН **********, видно от справка по партидата на дружество в ТР.

Съгласно чл. 11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно, за разлика от името, което може и да не е уникално.

Поради това, Съдът намира, че макар и да се установява допусната грешка в изписване на презимето  на длъжника по изпълнителния лист – физическото лице Г.Т.Д., не е налице неяснота и объркване относно факта за което лице се отнася направеното надлежно удостоверяване, а именно, че Г.Т.Д., с ЕГН ********** е длъжник на посочения кредитор в ИЛ.

Поради това и не се опровергава удостоверителна сила на изпълнителния лист от 28.03.2013 г. относно правото  на принудително изпълнение на ищеца (като цесионер – не се оспорва цесията) по отношение на длъжника Г.Т.Д., с ЕГН ********** и съответно не се засяга легитимостта на изпълнителния процес.

Относно довода, че изпълнителният лист не е издаден срещу Г.Д.като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, а срещу физическото лице Т.Д., то този извод, който е основателен, не води до недопустимост на иска.

Както бе посочено и по-горе, именно това е целта на производството –да се осигури възможността на взискателя да се удовлетвори от всички активи на това физическо лице ( в случая активите на физическото лице Т.Д.), вкл. чрез насочване на изпълнението върху ликвидационния дял на това физическо лице от дружествата, в които то е съдружник/едноличен собственик на капитала.

Относно довода, че не се установява, че Г.Д.има задължения като поръчител, същият е ирелевантен за настоящия процес. По настоящото дело е от значение, че е налице валидна процесуална книга – изпълнителен лист, която обосновава процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство и легитимира страните в същото – взискател и длъжник, висящо изпълнително производство въз основа на този изпълнителен процес, и надлежно овластяване на взискателя.

Твърденията за валидността на клаузата за поръчителство, съответно упражняване на правата на кредитора срещу поръчителя в предписаните срокове по ЗЗД, са ирелевантни.

Не се твърди, а и не се установява до приключване на устните състезания удостоверените по предписания ред вземания да са погасени.

Поради това, като се установи наличието на всички предпоставки за основателност на иска, същият следва да бъде уважен.

При тези обстоятелства налице са предпоставките за налагане на търсената от ищеца промяна, гарантираща му и възможност да удовлетвори притезанието си, насочвайки изпълнението върху притежавания от длъжника ликвидационен дял.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ длъжностното лице по регистрация е овластено да назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското дружество. По аргумент от чл. 156, ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ Съдът е ангажиран от законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор, доколкото длъжностното лице по регистрацията не е в състояние да го разреши. В тази насока и нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК очертава съдържанието на съдебното решение - прекратяване на дружеството. Последващата процедура по ликвидация е последица от вписаното в търговския регистър решение като администрирането й е в компетенциите на длъжностното лице по регистрацията. Не съществува и правна пречка длъжностното лице по регистрацията да съобрази противоречивите интереси на предпоставения с оглед правилата ликвидатор и конкретната причина, довела до ликвидация на дружеството. В този смисъл е и нормата на чл. 398б ГПК (отм.). Последващият процесуален закон - действащият понастоящем ГПК не ангажира непосредствено съда с назначаване на ликвидаторите. Подобна необходимост не произтича и от естеството на дейността. При тези съображения настоящият състав приема за приложим утвърдената от чл. 266, ал. 1 ТЗ компетентност на длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор.

 

Относно разноските:

 

Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на делото такива му се следват. Същия не е представил списък с разноските.

Поради това следва да присъди сумата от 80 лева – разноски за заплатена държавна такса.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от С. ЕАД, ЕИК *****, съдебен адрес:г***, адв. В.В., дружеството Л.П. ЕООД, ЕИК *****, седалище ***, п.к. 1532, бул./ул. *****.

ОСЪЖДА Л.П. ЕООД, ЕИК *****, седалище ***, п.к. 1532, бул./ул. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80 – разноски по делото за заплатена държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на основание чл. 517, ал. 3, изр. последно от ГПК.

 

Препис от решението, след влизане в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството Л.П. ЕООД, ЕИК *****, седалище ***, п.к. 1532, бул./ул. *****, и за откриване на производство по ликвидация.

 

 

СЪДИЯ: