Р Е Ш Е Н И Е
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
№…………….гр.София,08.11.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия,
ІV “в” състав в публичното съдебно заседание на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл.съдия Боряна Петрова
При секретаря ...Диляна
Цветкова .., като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15640 по описа за 2017г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от В.С.Х. срещу решението на СРС, 51 състав под № 163575 от 05.07.2017г. по гр.дело № 71033/2015г.,
с което е признато за установено, че договор за покупко-продажба на временна
постройка, оборудване и инвентар втора употреба от 18.10.2010г., сключен между В.С.Х.
и М.Н.Д., е нищожен в частта, с която е
продадена „временна постройка“, находяща се в гр.София, ж.к.********, магазин
Европа, ет.2, на основание чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД, поради липса на предмет. Решението се обжалва
и в частта, с която В.С.Х. е осъден да заплати на М.Н.Д., на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД - сумата от 5 000,00лв., като платена без
основание част от цена на „временна постройка“ по договор за покупко-продажба
на временна постройка, оборудване и инвентар втора употреба от 18.10.2010г.,
сключен между В.С. Х. М.Н.Д., както и
сумата от 1 395,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът
В.С.Х. заявява възражение за
недопустимост обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, като
поддържа възражение за недопустимост и на предявените при условията на
евентуалност претенции за разваляне на
договора, който твърди, че касае продажбата на движими вещи. Заявява евентуални доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Възразява, че от първата инстанция неправилно
е приложена нормата на чл.98 от ЗС по
отношение на установените по делото факти. Счита, че критерият дали една движима вещ е
присъединена или представлява принадлежност към недвижим имот е начинът на
прикрепването й. Възразява, че в
конкретния случай от първата инстанция не е съобразен фактът, че с процесния
договор са прехвърлени изрично описаните в приложението към него предмети, а не
цялата желязна конструкция, поради което приложението на чл.98 от ЗС е
изключено. Поддържа, че дори да се приемат за служещи прехвърлените вещи, не е
уточнено на коя главна вещ са служещи -
дали на самата сграда с учредено право на строеж или на втория етаж от
сградата или на търговския обект или на металната конструкция. Моли настоящата
инстанция да съобрази установения със СТЕ факт, че металната конструкция също
представлява преместваема движима вещ и не може да се приеме, че има статута на
принадлежност към търговския обект, тъй
като не отговаря на изискванията на строителните правила и норми за
разполагането на обект, а служенето на имота или на заведението е по избор, но
в никакъв случай не е задължително. Възразява,
че с процесния договор на ищцата са продадени движими вещи, тъй като от СТЕ се
установява, че всяка една от продадените вещи може да се демонтира, поради
което не може да се приеме, че представляват както „постройка“, така и
приращение по смисъла на чл.92 от ЗЗД. На последно място счита, че право на
разваляне на договора има само изправната страна по него, а в случая ищцата
няма това качество, доколкото не е заплатила в пълен размер дължимата по процесния
договор цена. В случай, че съдът приеме, че ищцата е имала правото на разваляне
на процесния договор, въззивникът-ответник се позовава на изтекла в негова
полза погасителна давност. С изложените доводи, подробно развити в жалбата,
въззивникът-ответник мотивира искането
си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна
М.Н.Д. оспорва
жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното
решение по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор
на жалбата. Твърди, че от приетото по делото заключение на СТЕ се установява,
че процесната „временна постройка“ представлява помещение, което цели
увеличаване на обема на съществуващата постройка и не може да съществува
отделно и самостоятелно, като липсата на самостоятелност се потвърждава и от
показанията на св.Д.Г.. При така
доказания по делото факт,че процесната пристройка няма отделен и самостоятелен
характер и не представлява отделен обект на правото на собственост,
въззиваемата страна намира за правилен извода на първата инстанция, с който е
прието, че липсва обект на прехвърлителната сделка, поради което и сделката е
нищожна. Намира за неоснователен довода на въззивника-ответник , че предмет на
сделката не е пристройката, а са отделните вещи, от които тя е изградена:
алуминиева дограма, метална конструкция, покрив и вентилационна система, като
твърди, че това противоречи на записаното в самия договор, съгласно който
предмет на сделката е временна постройка. Счита, че действителната воля на
страните по договора не е за покупко- продажбата на отделни движими вещи, а на
вече изграден и съществуващ на място строеж, който да се ползва като зимна
градина за наетото от нея заведение.
Твърди, че този строеж по съществото си представлява второстепенна
постройка с ограждащи стени и покрив върху стоманобетонова покривна плоча,
поради което предмет на сделката има собствено, макар и несамостоятелно
предназначение, различно от това, което имат отделните строителни материали
сами по себе си. Счита, че с факта на
трайното прикрепване на движимата вещ към имота, тя става част от него по
предназначение, при което възможността й за отделяне без съществено повреждане
на недвижимата вещ по смисъла на чл.97 от ЗС, е без значение- в тази връзка се
позовава на съдебна практика. Твърди, че
след като пристройката представлява подобрение към недвижимия имот , тя не може
да бъде предмет на самостоятелна сделка. Предвид изложените доводи,
въззиваемата-ищца моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноските по делото за
въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, предл.1
от ГПК от настоящия съдебен състав бе установено, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с предявени обективно съединени искове както следва: 1/ установителен
иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.3 от ЗЗД- за обявяване нищожността на
сключен между страните писмен договор от 18.10.2010г. в частта относно
продажбата на „временна постройка“, поради неспазена нотариална форма за
валидност на прехвърлителната сделка, 2/ иск с правно основание
чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на процесния договор в посочената част, поради невъзможен
предмет, 3/ предявен при условията на евентуалност/ в случай, че не бъдат
уважени претенциите за обявяване нищожността на договора/ - установителен иск по
чл.124,ал.1 от ГПК – за признаване на процесния договор в горепосочената част
за развален по право, на основание чл.89,ал.1 от ЗЗД, поради невъзможността на
продавача да изпълни договорното си задължение за прехвърляне на собствеността
, 4/ евентуален иск /в случай, че не бъдат уважени предходно посочените искове/
- за разваляне на процесния договор за покупко-продажба в горепосочената част,
на основание чл.87,ал.2, предл.1 и предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл.87,ал.3 от ЗЗД,
поради невъзможността за изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне
на собствеността и безполезността за
кредитора от изпълнение на задължението и 5/ предявен при условията на
обективно кумулативно съединяване с горепосочените искове /с уважения от тях/
осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД– за
осъждане на ответника да върне /заплати/ сумата от 5 000,00лв. като
платена при начална липса на основание /в случай на уважаване на установителния
иск за нищожност на сделката в атакуваната част/ или като платена на отпаднало
правно основание /в случай на уважаване на претенцията за разваляне на
процесния договор в горепосочената част/. Ищцата претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Исковите претенции за прогласяване нищожността на процесния
договор в спорната част са оспорени изцяло от ответника с възражението, че с процесния договор на
ищцата не е прехвърлен нeдвижим
имот, а алуминиева дограма,монтирана на метална конструкция с възможност за
лесен демонтаж- т.е.- прехвърлени са движими вещи. По отношение на исковете за
разваляне на договора е заявено възражение, че исковете са недопустими, тъй
като договорите за покупко-продажба на движими вещи не подлежат на разваляне по
съдебен ред. Заявено е и евентуално възражение, в случай, че съдът намери
исковете за допустими , че право на
разваляне има само изправната страна по договора, а ищцата няма това качество,
като по отношение на претенциите за разваляне на договора в горепосочената част
ответникът се позовава и на изтекла в негова полза погасителна давност.
По
установителните искове с правно основание чл.26,ал.2,предл.3 от ЗЗД- за
обявяване нищожността на сключения между страните писмен договор от 18.10.2010г.
в частта относно продажбата на „временна постройка“, поради неспазена
нотариална форма за валидност на прехвърлителната сделка и с правно основание
чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на процесния договор в посочената част, поради невъзможен
предмет - настоящият съдебен състав намира исковете
за неоснователни по следните
съображения:
Между
страните по делото няма спор относно фактите, спорът е правен и той е по
въпроса- какъв е предметът на договорът
за покупко- продажба, сключен в писмена форма между тях на 18.10.2010г. и
съответно- каква е била действителната воля на страните по този договор. По
делото е представен писменият договор от 18.10.2010г. , с който продавачът
–ответник по предявени иск В.С.Х. прехвърля на ищцата – купувач М.Н.Д.:
временна постройка, оборудване и инвентар втора употреба на търговски обект-
„Бистро“ с адрес: гр.София, ж.к.*******, магазин Европа, ет.2, за които изрично
е указано, че подробно са описани в приемо-предавателен протокол, неразделна
част от договора. Договорената от страните цена е за временната постройка в
размер на 7 000,00лв., а цената на оборудването- 1 815,00лв. или общо
8 815,00лв. Видно от представения
по делото като приложение към процесния договор приемо-предавателен протокол, в него са описани следните вещи:
1.
Таван гипсокартон- 60 кв.м.,
2.
Алуминиева дограма – 65 кв.м. и
3.
Вентилационна система- 1бр. или временна
постройка.
Останалите движими
вещи, описани в приложението са ирелевантни, тъй като не са предмет на спора по
настоящото дело, поради което съдът не ги обсъжда.
Настоящият съдебен състав приема, че доколкото при
определяне предмета на прехвърлителната сделка страните изрично са препратили
относно описанието на този предмет към приемо-предавателния протокол, а в него
са описани единствено отделни движими вещи – индивидуализирани изрично по вид и
количество, то процесният договор няма за предмет- несъществуващ такъв. Фактът,
че страните са указали, че към момента на подписване на договора от тези
движими вещи е оформена конструкция, която конструкция е наименована от тях и
по тяхна лична субективна преценка /а не съобразно техническите правила и
норми/ - временна постройка, съдът
приема, че не променя волята им за прехвърляне на собствеността върху отделните
движими вещи, описани в приемо- предавателният протокол. Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно твърдението на ищцата, че действителната воля на
страните по договора е била за прехвърляне на обект „временна постройка“,
какъвто като отделен и самостоятелен обект на правото на собственост не
представлява посочения. В случай, че действителната воля на страните е била за
прехвърляне на собствеността върху “временна постройка“, настоящият съдебен
състав приема, че достатъчно би било посочването само на нея като предмет на
договора и съответно- не биха описали поотделно и изрично отделните движими
вещи, като предмет на договора за покупко-продажба. Следва да се посочи в тази
връзка, че от приетото по делото и неоспорено заключение на СТЕ и показанията
на както на разпитания свидетел на самата ищца– св.Г., така от показанията на другия свидетел по
делото- св.Дойчинов, се установява, че цялата конструкция, за която ищцата
твърди, че представлява „временна постройка“- „зимна градина“, освен
горепосочените движими вещи, изрично и отделно описани в договора като негов
предмет, е включвала и други елементи, от които е изградена - метална
конструкция – стоманени колони и едноскатен покрив, изпълнен с триъгълни
фермови конструкции от затворени студеоогънати затворени профили, панели.
Доколкото в процесния договор страните изрично са ограничили предмета му само
до отделни елементи от тази конструкция, представляващи отделни движими вещи-
алуминиева дограма и гипсокартонен таван,
както и до движима вещ, която няма отношение към самата конструкция -
вентилационна система, съдът приема, че волята на страните не е била за
прехвърляне на собствеността върху цялата конструкция, както неоснователно
твърди ищцата, а само до отделни движими
вещи, представляващи част от нея , за които движими вещи няма пречка, съгласно
и неоспореното заключение на СТЕ, да бъдат демонтирани и отделени, без това да
засяга останалите елементи на конструкцията.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на ищцата за нищожност на процесния договор в спорната част, поради
невъзможен предмет, доколкото предметът касае движими вещи, надлежно поотделно
индивидуализирани по вид и количество, които могат да бъдат предмет на
разпоредителната сделка. След като
предмет на договора са движими вещи, то по отношение на него не важи
изискването за специална форма, включително и формата на нотариален акт по
чл.18 от ЗЗД. Ето защо, неоснователно се явява твърдението на ищцата за
нищожност на договора, поради неспазена форма за действителност.
С
оглед изложените мотиви, съдът приема, че предявените искове за нищожност се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, след отмяна на
обжалваното решение, с което е уважен разгледаният като главен иск по
чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД – за нищожност на договора, поради невъзможен предмет.
По
предявения евентуален иск по чл.124,ал.1 от ГПК – за признаване на процесния
договор в горепосочената част за развален по право, на основание чл.89,ал.1 от ЗЗД, поради обективната невъзможност на продавача да изпълни договорното си
задължение за прехвърляне на собствеността.
Настоящият
съдебен състав приема, че тази искова претенция е недопустима, доколкото със
същата се претендира установяване не на права, задължения или правоотношение, а
на факт с правно значение. Иск за установяването на факт с правно значение е
допустим само в изрично предвидените от закона случай, съгласно чл.124,ал.3 от ГПК. Доколкото за претендирания в настоящия случай факт – на разваляне на
договор за покупко-продажба по право на основание чл.89,ал.1 от ЗЗД, такава възможност нормативно не е предвидена,
съдът приема, че искът се явява недопустим, поради което исковата молба, в
частта, с която той е предявен следва да бъде върната , на основание чл.130 от ГПК и производството по делото в тази част- прекратено.
По
евентуалния иск за разваляне на
процесния договор за покупко-продажба в горепосочената част, на основание
чл.87,ал.2, предл.1 и предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл.87,ал.3 от ЗЗД, поради
невъзможността на изпълнеине на задължението на продавача за прехвърляне на
собствеността и безполезността за кредитора от изпълнението на задължението
Исковата
претенция е неоснователна.
С
оглед гореизложените мотиви относно предмета на договора- за покупко-продажба
на движими вещи и неоснователността на твърдението на ищцата да се касае за
недвижим имот, неоснователна се явява
претенцията за развалянето на договора в спорната част по съдебен ред, доколкото такова разваляне
законът предвижда само по отношение на договорите, които имат за предмет
прехвърляне на вещни права върху недвижими имот- чл.87,ал.3 от ЗЗД.
По
осъдителните искове с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да върне /заплати/ сумата от 5 000,00лв. като платена при начална липса на
основание /в случай на уважаване на установителния иск за нищожност на сделката
в атакуваната част/ или като платена на отпаднало правно основание /в случай на
уважаване на претенцията за разваляне на процесния договор в горепосочената
част/.
Исковите
претенции са неоснователни на заявените основания, предвид неоснователността на
претенциите за нищожност, респ.- на иска за разваляне на договора в спорната
част. Като неоснователни исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени
след отмяна на обжалваното решение, с което е уважена разгледаната като главна
претенция по чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД.
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК
в тежест на ищцата са направените от ответника разноски по делото пред първата
инстанция в размер на 1830,00лв.,
включващи депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен
състав намира за основателно възражението на ищцата по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника в размер на
1 780,00лв и намира с оглед неголямата фактическа и правна сложност по
делото, че то следва да бъде намалено до размер на 1000,00лв. Като последица от
това-общо дължимите на ответника разноски по делото за първата инстанция са в
размер на 1 050,00лв.
За
въззивното производство на въззивника- ответник се дължат разноски в размер 735,00лв.
/държ.такса и адв.възнаграждение/.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на СРС, 51 състав под № 163575
от 05.07.2017г. по гр.дело № 71033/2015г., с което е признато за установено, че
договор за покупко-продажба на временна постройка, оборудване и инвентар втора
употреба от 18.10.2010г., сключен между В.С.Х. и М.Н.Д., е нищожен в частта, с която е продадена
„временна постройка“, находяща се в гр.София, ж.к.********, магазин ****, на
основание чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД,
поради липса на предмет и с което
В.С.Х. е осъден да заплати на М.Н.Д., на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД - сумата от 5 000,00лв., като платена без основание част от цена на
„временна постройка“ по договор за покупко-продажба на временна постройка, оборудване
и инвентар втора употреба от 18.10.2010г., сключен между В.С.Х. и М.Н.Д., както и сумата от 1 395,00лв.-
разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Н.Д. срещу В.С.Х. , както следва: 1/ иск с правно основание
чл.26,ал.2, предл.1 от ЗЗД, с предмет - прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на временна
постройка, оборудване и инвентар втора употреба от 18.10.2010г., сключен между В.С.Х.
и М.Н.Д., в частта, с която е продадена
„временна постройка“, находяща се в гр.София, ж.к.********, магазин *****, на
основание чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД, поради липса на предмет и 2/ иск с правно с
правно основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД – за осъждане на В.С.Х. да заплати на М.Н.Д.- сумата от 5 000,00лв.,
претендирана като платена при начална
липса на основание част от цена на „временна постройка“ по договор за
покупко-продажба на временна постройка, оборудване и инвентар втора употреба от
18.10.2010г., сключен между В.С. Х. М.Н.Д..
ОТХВЪРЛЯ предявените като
евентуални искове от М.Н.Д. срещу В.С.Х., както
следва: 1/ установителен иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.3 от ЗЗД- за
обявяване нищожността на сключен между страните писмен договор от 18.10.2010г.
в частта относно продажбата на „временна постройка“, поради неспазена
нотариална форма за валидност на прехвърлителната сделка; 2/ иск за разваляне на сключения между
страните писмен договор от 18.10.2010г. в частта относно продажбата на „временната
постройка“ , на основание чл.87,ал.2, предл.1 и предл. 2 от ЗЗД, вр. с
чл.87,ал.3 от ЗЗД, поради невъзможността за изпълнение от продавача на
задължението за прехвърляне на собствеността и безполезността за кредитора от
изпълнение на задължението и 3/ иск с
правно основание чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД – за осъждане на ответника да върне
/заплати/ на ищцата сумата от 5 000,00лв. като платена на отпаднало
основание, поради разваляне на горепосочения договор в описаната част.
ВРЪЩА, като недопустима,
на основание чл.130 от ГПК исковата молба с вх.№ 22882/19.11.2015г. в частта на предявения от М.Н.Д. срещу
В.С.Х. евентуален установителен иск по
чл.124,ал.1 от ГПК – за признаване на сключения между страните писмен договор
от 18.10.2010г. в горепосочената част за развален по право, на основание
чл.89,ал.1 от ЗЗД, поради невъзможността на продавача да изпълни договорното си
задължение за прехвърляне на собствеността и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА М.Н.Д.
да заплати на В.С.Х.- сумата от 1 050,00лв.- разноски
по делото за първата инстанция и сумата от 735,00лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК, с изключение на частта,
с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, в
която част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред САС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/