Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1204

 

град Пловдив, 22.06.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2240 по описа за 2022 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалбата на Г.Т.Е., ЕГН ********** срещу Решение № 2153-15-240/04.08.2022 г. на Директора на ТП па НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-476 от 22.06.2022 г. на Ръководителя па пенсионното осигуряване при ТП на НОИ  Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който оспорва административните актове и претендира разноски.

В жалбата се сочи, че административните актове са постановени в нарушение на чл.35 от АПК при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл.36 от АПК и административнопроизводствените правила, в нарушение на чл.104 от КСО и т.6л, т.53б, чл.66“б“ във връзка с т.67 от ПКТП, противоречат на установената фактическа обстановка, при неправилно тълкуване и прилагане на материалните норми и са необосновани.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт С. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмено становище.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна поради следното:

В развилото се административно производство със заявление - вх. № 2113-15-762/25.03.2022 г. жалбоподателят Е. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като по представените документи към него и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е зачетен осигурителен стаж, с прекъсвания, в периода от 01.10.1982 г. до 31.12.2019 г. вкл., както следва: на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж от трета категория - 38 години, 07 месеца и 13 дни.

Съгласно приложимата нормативна уредба право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69“б“, ал. 1 от КСО през 2022 г. мъжете придобиват при навършена възраст 53 години и 10 месеца, придобит осигурителен стаж, най-малко 10 години от първа категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 100.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69“б“, ал. 2 от КСО през 2022 г., мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, навършили са възраст 58 години и 10 месеца, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4“в“ от  КСО и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.

С процесното  Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-476 от 22.06.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив /л.56/ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО на Г.Е., тъй като не е изпълнено условието за наличие на осигурителен стаж от първа категория труд най-малко от 10 години, както и не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж от втора категория най - малко 15 години.

Жалбоподателят Е. в контролното административно производство и пред настоящата инстанция обжалва актове, като счита, че административният орган неправилно е зачел стажа в "Авионамс" АД Пловдив от 17.02.1986г. до 31.12.1999г., като такъв от трета категория, а е следвало да бъде зачетен от първа или от втора категория.

В Удостоверение № 675/21.03.2011 г., издадено от ДА "Архиви" е посочено, че за времето от 01.10.1982 г. до 10.05.1983 г. Е. е работил като гражданско лице и е заемал длъжност "шлосер" в цех "Механичен", за времето от 17.02.1986 г. до 30.04.1987 г., от 01.01.1989 г. до 31.01.1990 г. е заемал длъжност "шлосер" в цех "Б1“ и за периода от 01.05.1987 г. до 31.12.1988 г. и от 01.04.1991 г. до 31.12.1991 г. е заемал длъжност "стругар в цех "Б1", за времето от 01.02.1990 г, до 31.03.1991 г. е заемал длъжност "стругар" без да е посочен цех.

В приложената трудова книжка № 2454 /л.47 и сл./ за цитирания период са вписани длъжности „стругар" и „шлосер".

От първа категория труд при пенсиониране по т. 66“б“ от ПКТП (отм.) се ползват работниците по измиване на авиационни детайли; монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника; монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти; бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника и монтьор по облитане на авиационна техника.

Административният орган е приел, че осигурителният стаж за периода от 17.02.1986г. до 31.12.1999 г. в "Авионамс" АД на длъжност "шлосер" и „стругар“ в цех „Механичен“ и цех „Б1“ трябва да се зачете като такъв от трета категория труд, тъй като същата длъжност не е обхваната от разпоредбата на т.66“б“ от ПКТП /отм./.

В хода на съдебното производство е изпратено искане до третото неучастващо по делото лице, а именно – „Авионамс“ АД и Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Държавен военно исторически архив" град В. Търново. С писмо вх.№ 8899/21.04.2023г., „Авионамс“ АД представя длъжностна характеристика за длъжността "шлосер".

С писмо № 02-2149/06.04.2023 г., заведено в ТП на НОИ-Пловдив с вх. № 1012-15-364#6/07.04.2023 г.Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив" град В. Търново уведомяват, че разплащателните ведомости на Авиоремонтен завод - Пловдив не са в добро физическо състояние и не разполагат с техническа възможност за ксерокопиране на тези документи. Във връзка с полученото писмо от Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив" град Велико Търново и с оглед противоречието между данните в удостоверение № 675/21.03.2011 г. и ТК № 2454/01.10.1982 г., от страна па ТП на НОИ-Пловдив е изискано ТП на НОИ-Велико Търново да извърши проверка в Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив", град Велико Търново на първичната отчетна документация относима за периодите: от 01.05.1987 до 31.12.1988 г.; от 01.04.1991 до 31.12.1991 г. и от 01.02.1990 г. до 31.03.1991 г., въз основа на която е издадено удостоверение № 675/21.03.2011 г. на лицето Г.Т.Е., ЕГН **********. Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-04-01342570/25.04.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ-Велико Търново. Същия е изпратен на ТП на НОИ-Пловдив с писмо № 4022-04-65#4/25.04.2023 г. и представен по делото.

В хода на проверката е установено, че в Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив" град В. Търново не са постъпвали и не се съхраняват трудови досиета на работниците и служителите. Във ведомостите за заплати няма посочена категория труд. За Е. са отразени следните длъжности: - за периода от 01.05.1987 г. до 31.12.1988 г. - "Стругар" в цех "Обособено производство ремонт двигатели (ОПРД) „Б1“ бригада "Стругари"; - за периода от 01.02.1990 г. до 31.03.1991 г. - "Стругар" в цех "Обособено производство ремонт двигатели Б1", бригада "Стругари"; -за периода от 01.04.1991 г. до 31.12.1991 г. - "Стругар" в цех "Обособено производство ремонт двигатели Б1", бригада "Стругари". Установено е, че данните в удостоверение № 675/21.03.2011 г., издадено от Държавна агенция "Архиви"- гр. Велико Търново съответстват на данните от ведомостите за заплати на осигурителя. В хода на извършената проверка е констатирано, че на 14.02.2013 г. в Дирекция "Държавен военноисторически архив" град В. Търново са предадени допълнително документи. В книга „Азбучен списък на личния състав на ВРЗ „Г. Бенковски"", стр. 36 под № 22 е вписан Г.Е. с длъжност „Шлосер", като е вписана следната информация: - в колона „№ на заповед за промяна на служебното положение" - заповед от 17.02.1986 г. (номера на заповедта е нечетлив); - в колона „В коя рота, батарея, щаб, и др. служи" - ОПРД; - в колона „Кога е постъпил в частта (№ и дата на заповедта по честа)" - 01.10.1982 г., заповед № 491 от 01.10.1982 г.

В „Книга за заповедите" на МРЗ „Г. Д.", стр. 10 е вписана заповед № 103 на директора от 21.02.1986 г. Заповедта е относно завръщане на Г.Е. - „шлосер -ОПРД" от неплатен служебен отпуск по чл. 134 от ЗВВС, считано от 17.02.1986 г.

В книга „Оригинални заповеди на директора на завода" в Дело № 1, том VI на стр. 34, 35 са приложени: - на стр. 34 заповед на директора на Авиоремонтен завод № 864/03.04.1992 г. за сключено допълнително споразумение № 1034/03.04.1992 г. към трудов договор с Г.Т.Е. на длъжността „Шлосер - ОПРД", шифър от КЗН № 10000-01207. В заповедта е вписано - „Същият встъпи в длъжност на 01 септември 1991 г."; - на стр. 35 допълнително споразумение към трудов договор № 1034 от 03.04.1992 г. Съгласно споразумението, Г.Т.Е. приема да изпълнява в ОПРД, бригада „Стругари" длъжността „Шлосер", считано от 01.09.1991 г. с шифър по КДН за категория персонал работници 10000-01207, професионална насоченост „общи длъжности", категория труд при пенсиониране и осигуряване — „трета". На споразумението има положени подписи на: „Личен състав", „Ръководител", „Р-л ТРЗ", „Гл. Счетоводител" и два подписа на работник.

По делото се събраха свидетелските показания на С.Р.С. и А.А.К., и двамата познаващи лично жалбоподателя Е., неговите трудови функции и задължения, с оглед заеманите длъжности. Като специалисти работили в МРЗ „Г. Д."***  свидетелите внесоха яснота по делото относно конкретни факти и обстоятелства съпътствали трудовата дейност на Г.Е.. Съдът кредитира свидетелските показания, като обективни и безпристрастни, непротиворечащи на доказателства по делото. В изслушаните свидетелски показания се посочват детайлно и подробно извършваните процеси в обособеното производство, включително и съпътстващите вредности на труд, засягащи всички изпълнители и производственици в бригадите, в които е работил Г.Е.. Отделно от това, същите са абсолютно логични и във взаимовръзка с изложеното от вещото лице, а така също и с приетите по делото доказателства. Показанията са и обективни, тъй като свидетелите изложиха своите лични възприятия от естеството на работата, извършвана от Е., още повече, че и двамата свидетели са работили заедно с жалбоподателя в Цех Б-1.

Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи, че действително, съгласно чл.40 ал.1 НПОС, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В случая обаче между страните не се спори, че жалбоподателят през процесните периоди е работил в „МРЗ Г.Д.“***, съответно в „Авионамс“АД, както и че спорният стаж е отразен в редовно оформената му трудова книжка като вид на дейност – ремонтна. Все в тази насока и следва да се посочи, че  осигурителят не е представил длъжностни характеристики за различните длъжности, които Е. е заемал. При това положение, а именно липсата на необходимите за извършване на проверка документи, няма пречка установяването на тези факти и обстоятелства да бъде извършено посредством свидетелски показания.

По делото се назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза по поставени от жалбоподателя въпроси, като заключението беше прието в съдебно заседание. Вещото лице дава заключение, че всички дейности изпълнявани от Е. са в съответствие със задълженията на длъжността. Работната среда, в която е работил е изключително близка по характер на въздействието на Факторите, които действат върху здравето, като и причините са в причинно-следствена връзка от естеството на дейността му.

Заводът е изпълнявал своето предназначение като е изпълнявал ремонт на военна авиационна техника - самолети, вертолети, ракети и др. Военната авиация е специализирана спрямо гражданската и селскостопанската.

Г.Е. е постъпил на работа на 01.10.1982 г. в МРЗ „Г. Д."*** като военен служител на длъжност „шлосер" с изпълнявана дейност „ремонтна" до 18.04.2001 г. От 01.04.2001 г. до 05.10.2004 г. е на длъжност „фрезист - координатчик". С Анекс, отразен в Трудовата книжка към длъжността „шлосер" е добавена и му се възлага дейността и на монтьор. Длъжностите с работните им места, които е изпълнявал Е., са в цех за обособено производство за ремонт на двигатели (ОПРД) - Пловдив към МРЗ „Г. Д."***, в цех B1 в бригада за комплексна работа при ремонт на двигатели на самолети. Към бригадата за ремонт на самолетни двигатели, но в друго хале е дислоцирана и обособена с необходимата техника бригада за „Механична обработка" на възли, агрегати и детайли с настъпили изменения от фабричните норми с цел ремонт и възстановяване от дефекти

Експертизата е отговорила, че Е., в цеха за ремонт е консумирал в своята всестранна дейност от всички рискови фактори на работната среда, а именно микроклимат, химични агенти, осветеност, производствен шум, вибрации и производствен риск.

Съдът кредитира заключението като обективно, всестранно, безпристрастно и непротиворечащо на събраните по делото доказателства.

Няма спор между страните, че основното производство в завода МРЗ "Г.Д."  е ремонт на самолети и двигатели, като ремонта на самолети се извършва от основен цех /цех "А“, организиран на територията на с. Граф Игнатиево и втори основен цех /цех "Б“/ за ремонт на двигатели на територията на Пловдив. Така посочения предмет на дейност на МРЗ "Г.Д." се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

В разпоредбата на чл.40, ал.1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 КСО, а според ал.3 на същия член, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходо- оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

С разпоредбата на т.53„б“ ПКТП /отм./ са предвидените по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и производства, сред които е и тази на П.П.„инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация.“

С разпоредбата на т.67 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. (ал.2) Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях.

Военната авиация е специализирана такава и по делото се установи, че жалбоподателят е участвал пряко в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства, като е полагал труд на длъжностите „шлосер“ и "стругар" в „Авионамс“ АД.

Документите, издадени от работодателя на Г.Е. са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното производство. Ответникът не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. В издадената на жалбоподателя трудова книжка № 2454 /л.47 и сл./ е вписан вид дейност – „ремонтна“.

         Видно от приложените документи се установява и характерът на извършваната от Г.Е. работа, като при съвкупната преценка на доказателствения материал следва да се направи извод, че за заеманите от него длъжности „шлосер“ и "стругар" предполагат работа с вредни за здравето материали.

Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от заявителя Г.Т.Е. за процесния период 17.02.1986 г. до 31.12.1999 г., съдът обосновава   извод,  че следва да бъде приет за такъв от втора категория.

         По силата на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 235 на МС от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (Загл. изм. - ДВ, бр. 114 от 1999 г.) § 2. Трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране."

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че Е.  е полагал труд във военен завод с предмет на дейност – ремонт на авиационна техника – самолети, вертолети и авиационни двигатели и редуктори за тях, в Обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/, Цех „Механичен“ и цех „Б1“ извършващи ремонт на двигатели на самолети.

От всичко изложено до тук се установява, че трудът на Е. е полаган при вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение. Заеманите длъжности „шлосер“ и "стругар" в обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/ предполага работа с вредни за здравето материали. Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от Е. за процесните периоди, съдът обосновава  изводът, че същият следва да бъде приет за такъв от втора категория /в този смисъл е и съдебната практика на ВАС по идентични казуси – Решение №9426/14.07.2020г. и др.под./.

В случая, административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от жалбоподателя на процесните две длъжности, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството /чл.9 ал.2 и ал.4 АПК/. Това от своя страна е довело до нарушаване на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Въз основа на изложеното до тук от фактическа и правна страна, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за заплатено  възнаграждение за един адвокат. Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са, че с оглед броя на проведените съдебни заседания, събираните и представени доказателства, уговореният и заплатен от жалбоподателя размер от 750 лв. на адвокатското възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".  На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и 300 лева, представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-240/04.08.2022 г. на Директора на ТП па НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-476 от 22.06.2022 г. на Ръководителя па пенсионното осигуряване при ТП на НОИ  Пловдив.

         ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст  - вх. № 2113-15-762/25.03.2022 г., с което Г.Т.Е. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69“б“ от КСО.

         ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив, да заплати на Г.Т.Е., ЕГН **********, разноските по делото в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

                                   

 

                                      

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: