№ 83
гр. Ямбол, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация"ЕООД
гр.Ямбол, подадена от пълномощника юр.к.Б.К., против Решение №167/ 12.07.2021г. по гр.
дело №760/2021г. по описа на Ямболски районен съд, с което е уважен предявеният от
Н.И.И. от гр. * против "В и К"ЕООД гр.Ямбол иск по чл.124, ал.1 ГПК и е прието за
установено в отношенията на страните, че ищцата Н.И. не дължи на ответника сумата
1028,82лв., представляваща общия размер на задълженията по неизплатени фактури за
ползвани от нея В и К услуги за периода 27.03.2012г.-26.05.2017г., поради погасяване на
задълженията по давност.
Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, поради
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според
въззивника районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като
докладът му е непълен, неточен и не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, като
неправилно била разпределена доказателствената тежест относно доказването на
отрицателния факт, че с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане
на делото. Също неправилно първоинстанционният съд отхвърлил възраженията на В
и К - дружеството за липсата на процесуална легитимация от страна на ищцата, която е
от категорията на абсолютните предпоставки за завеждане на установителен иск и за
която съдът следи служебно. За процесуалната легитимация въззивникът изтъква, че
произтича от правното твърдение на ищеца относно спорното право и след като в
случая ищцата е заявила, че не е нито собственик, нито ползвател на имота, за който е
отчетената вода, това означава, че ищцата е чужда на правния спор и за нея не е налице
правен интерес, който е задължителна предпоставка за предявяване на установителния
иск. В тази връзка ЯРС неправилно приел за безспорно установено, че ищцата има
качеството на потребител на ВиК услуги, предвид липсата на доказателства в тази
насока и изричното й изявление, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния
имот. Като неправилен е оспорен и изводът на първоинстанционния съд, че самото
наличие на задължение в партида на потребител, представлява извънпроцесуално
1
поведение, водещо до необходимостта от предявяването на иска. Въззивникът е
изложил съображенията си и за правната характеристика на погасителната давност
като правен институт и е поддържал, че независимо от обстоятелството, че партидата
на ищцата съдържа информация относно платени и неплатени задължения за вода,
меродавен е фактът, че дружеството не е предприело действия по принудително
събиране на задълженията, каквато според него е същността на погасителната давност.
Сочи, че наличието на задължение за период по-голям от три години не прави това
задължение погасено по давност, а е необходимо изявление на длъжника за това и то в
съдебно производство. Независимо от това въззивникът счита, че е доказал, че не е дал
повод за завеждане на делото - факт, установен и с представените от ищцата покана за
доброволно плащане и справка-извлечение, съставени една година преди завеждане на
делото.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата
инстанция изцяло и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да бъде
отхвърлен изцяло предявения иск, с присъждане на всички направени по делото разноски
пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемата Н.И.И., представлявана от адв.М.Л., е депозирала писмен отговор, с
който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложила е съображения по всяко
от оплакванията на въззивника, като наведените доводи са, че правният й интерес от
завеждане на делото произтича от извънсъдебната претенция на въззивника, който не е
направил изявление, нито представил даказателства, че процесните суми са отписани,
опростени или недължими. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение на ЯРС - потвърдено, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Н.И.И. от гр. *, с която
против "Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр.Ямбол е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
несъществуването на вземане в полза на ответника за сумата 1 028,82лв., начислена за
периода от 27.03.2012г. до 26.05.2017г. за доставяна питейна вода и канализационни услуги
за водоснабден имот в гр.****, за който имот е открита партида с абонатен номер
№1091/198 на името на ищцата.
За да обоснове твърдението си, че не дължи исковата сума на ответното
дружество, ищцата е поддържала в исковата молба, че не е нито собственик на
водоснабдения имот, нито вещноправен ползвател или облигационен ползвател, но въпреки
това ответникът е открил партида на нейно име и я е задължил с исковата сума. Ищцата е
оспорила наличието на облигационна връзка с ответника, оспорила е водоснабдяването на
имота с твърдение, че В и К услугата не е доставена и не е потребена, като е направила и
волеизявление за погасяване по давност на вземането на ответника.
С отговора на исковата молба ответникът е направил признание на предявения
иск и е поддържал, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, позовавайки се
на Вътрешните правила на дружеството, счетоводната му политика, решение към последния
годишен финансов отчет за 2020г. и извлечение от счетоводната програма за отписване на
вземането му към ищцата, навеждайки доводи, че съдебно дирене се предприема само срещу
длъжници със задължения в рамките на тригодишна давност, а срещу ищцата не е
образувано заповедно производство, не може да се обсъжда и изпълнително производство,
поради което е обосновал приложението на чл.78, ал.2 ГПК. В хода на делото по същество
ответникът е направил възражение за процесуална недопустимост на иска, поради липса на
процесуална легитимация и правен интерес за ищцата от предявяване на иска, с оглед
твърденията й, че не е нито собственик, нито ползвател на имота.
От фактическа страна по делото е установено, че по заявление на ищцата вх.
№210 от 19.02.2020г., ответникът "В и К"ЕООД е издал справка от 24.02.2020г. за дължими
неплатени суми по фактури, издадени за целия период от 26.01.2012г. до 27.05.2019г. за
2
консумация на абонат с партиден номер 1091/198, воден на името на Н.И.И., която е
посочена като собственик на водоснабден имот в гр.***** Видно е от справката, че наред с
ищцата като собственик на водоснабдения имот, за потребител е посочено и лицето Г.Ж..
Съгласно справката, начислената неплатена вода в исковия период от 27.03.2012г. до
26.05.2017г. е в размер на сумата 1028,82лв. Ищцата е представила и отправена й от
ответника покана за доброволно плащане от 24.02.2020г. за дължима сума от общо 1568лв.
към датата на поканата, която сума е за доставена питейна вода и отведени отпадъчни води.
С поканата на ищцата е предоставен 15-дневен срок за плащане, с предупреждение, че в
противен случай дружеството ще предприеме действия по прекъсване на водоподаването.
От своя страна ответникът е представил одобрените действащи в дружеството
Вътрешни правила за събиране на просрочени задължения на длъжници, които правила в
Глава първа-Д предвиждат отписване на вземания с изтекъл 3-годишен давностен срок.
Представил е протокол-решение от 31.12.2020г. на управителя на "В и К"ЕООД гр.Ямбол за
одобряване на извършена обезценка на вземания от клиенти към 31.12.2020г. в размер на 56
183,62лв. и одобряване на разходи за отписване на вземания с изтекъл давностен срок от
2017г. Представил е и извлечение от дневник на сметка 494 за периода 01.12.2020г. -
31.12.2020г. за отписани вземания от население за 2017г. с изтекъл тригодишен давностен
срок в размер на 234 000,38лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е приел, че ищцата
има правен интерес от предявяване на иска; приел е, че ищцата има качеството на
потребител на В и К услуги и страните са се намирали в облигационнио отношение; приел е,
че ответното дружество е изпълнявало договорните си задължения, като е счел за
основателно и е уважил релевираното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземането, което е в предмета на иска, формирано от издадените фактури в
периода 27.03.2012г.- 26.05.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно дадените задължителни указания по
т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2013г., при проверка правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Съобразно тези правомощия на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав
на ЯОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Оплакването на въззивника за недопустимост на предявения иск, поради липса на
правен интерес у ищцата за предявяване на иска, е оплакване за недопустимост и на
съдебното решение, но същото е неоснователно. Въззивният състав на съда споделя
трайната практика на ВКС, съдържаща се в Решение №127 от 29.10.2010г. по т.д. №
20/2010г. на Първо Т.О. на ТК, Определение №391 от 15.07.2009г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009г. на Първо Г.О. на ВКС, Решение №60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г. О., Определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1587/2014 г. на Първо Г. О.,
Решение №362 от 28.11.2011г. по гр. д. № 8/2011 г. на Първо Г. О. на ВКС, Решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т. О., Определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4268/2013г. на Второ Т.О. и др., според която правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, какъвто е
разглежданият случай, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят
правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са
например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се
издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването на иска с отговора
на исковата молба обуславя правния интерес от предявения установителен иск, т.е ако
ответникът се защитава срещу иска чрез доказване на съществуването на отреченото право,
то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането от ответника, че
съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на
производството, не водят до отпадане на правния интерес от него у ищеца, когато
ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно и такъв е именно разглежданият
3
случай. Настоящият съдебен състав споделя и практиката на ВКС, намерила израз в
Определение №95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г., ІV Г.О., Определение
№318/25.07.2018г. на ВКС по гр.д.№2828/2018г., Трето Г.О и др., според която новият ГПК
защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо и че длъжникът има интерес
от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда
(процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствие на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори
този правен интерес на ищеца, като направи признанието. Само при такова свое поведение
ответникът не дължи разноски - ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска и го е
признал.
В случая процесуалното поведение на ответника е непоследователно. От една
страна с отговора на исковата молба В и К - дружеството е направило признание на
предявения иск и е поддържало, че не е дало повод за завеждане на делото, но в хода на
делото по същество е оспорило допустимостта на иска като предявен при липса на
процесуална легитимация и правен интерес у ищцата. Същевременно, по делото е
установено извънпроцесуалното поведение на ответника - действията му по връчване на
покана до ищцата да се издължи с предупреждание за прекъсване на водоподаването. Или
процесуалното поведение на ответника и предявяването на претенцията извънсъдебно,
дават основание и на въззивния съд да направи извод за допустимост на отрицателния
установителен иск, като предявен при наличие на правен интерес у ищцата, а от там и за
допустимост на постановеното по този иск решение на първата инстанция.
Неоснователно е оплакването на въззивника и за липса на процесуална
легитимация на ищцата като друго основание за недопустимост на иска и на решението на
първата инстанция. Процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск. Тя
следва единствено от правното твърдение на ищеца, от заявената от ищеца принадлежност
на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Поради
това, при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от
правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В разглеждания случай ищцата е
обосновала отричаното от нея вземане на ответника не с твърдението, че не е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на водоснабдения имот, а с твърдението, че
въпреки факта, че не е собственик или вещен ползвател на имота, ответникът е открил
партида на нейно име за доставяните В и К услуги в имота и я е задължил с исковата сума,
поканил я е доброволно да я заплати, като за недължимост на сумата ищцата е направила
възражение за изтекла погасителна давност. При тези твърдения на ищцата същата е
обосновала процесуалната легитимация на страните и правния си интерес от предявяване на
иска и същият подлежи на разглеждане по същество.
При разглеждане на спора по същество следва да се отчете, че ответното
дружество е направило признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва
от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е
несъвместимо с оспорване на иска. Признанието на иска е неоттегляемо и обвързва съда ако
ищецът е направил искане, да постанови решение по чл.237 ГПК. Ако ищецът не е поискал
постановяване на решение по чл.237 ГПК (решение при признание на иска), съдът е
обвързан от направеното признание на иска, но постановява решение по чл.235 ГПК, т.е
обосновава решението с приетите за установени обстоятелства и със закона. В случая
ищцата не е направила искане за постановяване на решение по чл.237 ГПК и районният съд
е постановил решение по чл.235 ГПК, което ответникът е оспорил с оплаквания за
неправилност на изводите на съда, че ищцата има качеството потребител и по приложението
на погасителната давност.
Оплакванията на въззивника са неоснователни. Специалният закон, който урежда
обществените отношения по предоставяне на ВиК услуги е ЗРВКУ, както и Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите
на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно §1, ал.1, т.2, б."а" и б."б" от
ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във
връзка с чл.203 ЗД, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на
4
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице.
Специалният закон не изключва възможността потребители на ВиК услуги да бъдат и други
лица, различни от собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване, ако
ползват за собствени битови нужди водоснабдения имот със съгласието на собственика,
съответно на носителя на вещното право на ползване, и същевременно са сключили договор
за ВиК услуги за този имот при публично известните общи условия с ВиК дружеството. В
тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "потребител" и дължи
цената на доставената вода и отведени отпадни води на ВиК дружеството. Сключването на
договора с третото лице подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени
средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при В и К
дружеството. В този смисъл са мотивите по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г.
по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС относно доставката на топлинна енергия, които
съдът намира за приложими и при доставката на ВиК услуги на водоснабден имот. В случая
в тежест на ответника е било да установи с помощта на главно и пълно доказване, че ищцата
е собственик, титуляр на ограничено право на ползване на водоснабдения имот или трето
лице, с което е сключен договор за ВиК услуги, която доказателствена тежест не е
изпълнена от ВиК дружеството. Независимо от това, с представената от ищцата издадена от
ответника справка по делото е установено, че на името на ищцата при ответника е открита
индивидуална партида за водоснабдения имот, при което и въззивната инстанция приема, че
по делото е установено качеството на ищцата на "потребител" на В и К услуги.
Неоснователно е и оплакването на въззивника за неправилно приложение на
материалния закон относно погасителната даваност. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ВКС, ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на посочената норма и за тях се прилага
тригодишна давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД предвижда, че давността не се прилага
служебно. С оглед на това, съдът следва да съобрази изтеклата погасителна давност, само
ако е налице възражение за това, като в разглеждания случай ищцата изрично се е позовала
на изтекла погасителна давност с исковата молба. Съгласно нормата на чл.114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
изискуемостта настъпва в 30 –дневен срок от датата на фактуриране, предвид чл. 33, ал. 2 от
Общите условия на ищеца. С оглед на това процесните вземания на ответника за исковия
период от 27.03.2012г. до 26.05.2017г. са погасени по давност с тригодишна давност към
момента на завеждане на делото - 08.03.2021г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила
най-късно на 26.06.2017г. и давността е изтекла на 26.06.2020г.
Безспорно погасителната давност е институт на материалното право, който се
свързва с изтичане на определен, установен от закона период от време – давностен срок,
след който правото на кредитора да иска принудително реализиране на своето право се
погасява. Разпоредбата на чл.118 ЗЗД предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението
си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, дори и да е
знаел за давността. Това е така, тъй като се погасява единствено правото на кредитора да
иска принудително реализиране на своето вземане, но не и задължението, което продължава
да съществува в същия вид, обем и модалитети, но без възможност за принудителното му
събиране. В теорията и в съдебната практика погасителната давност се определя като право
на длъжника да осуети с волеизявление пред компетентния съдебен орган правото на иска
на кредитора или правото на принудително изпълнение. Погасителната давност е
установена в интерес на длъжника, който позовавайки се на бездействието на своя кредитор
в давностния период, би могъл да направи възражение и да осуети уважаването на предявен
срещу него иск или да направи волеизявление за изтекла давност по предявен от него срещу
кредитора иск. В случая ищцата е направила изявление в исковата молба за погасяване на
вземането на ответника по давност и същото правилно е разгледано от районния съд и е
прието като основание за уважаване на иска. Без правно значение за отношенията между
5
страните и за настъпване на давността е начинът на осчетоводяване на вземането от
ответника. Извършените счетоводни записвания от ответника не са достояние на ищцата, а
и дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава
да го води по избран от него начин, е без значение за делото, тъй като при последващо
доброволно плащане кредиторът винаги може да го осчетоводи. В отношенията на страните
е важно, че решението, с което отрицателен установителен иск като настоящия е уважен, ще
формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на
давностния срок. Неправилно е разбирането на въззивника, че същността на погасителната
давност се свързва само с това дали от кредитора са предприети действия по принудително
събиране на задължението.
Въззивната инстанция не разглежда и не следва да се произнася по оплакването
на въззивника за допуснато от районния съд процесуално нарушение във връзка с доклада
по делото и разпределената на ВиК-дружеството доказателствена тежест за факта, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като това е въпрос, относим към
искането на ответника по чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото да се възложат върху
ищцата, поради това, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Ответникът, сега въззиваем, обаче не е обжалвал определението на ЯРС по чл.248 ГПК, с
което е допълнено и изменено решението по делото в частта на разноските и въпросът за
направените от страните разноски пред първата инстанция не е в предмета на въззивното
обжалване.
Предвид всички изложени по-горе съображения, въззивната жалба на "В и К"
ЕООД гр.Ямбол е неоснователна. Оспореното с жалбата решение на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото, право на разноските пред въззивната инстанция има
въззиваемата Н.И.. Същата не е направила разноски, а пълномощникът й адв.Л. е оказал
безплатна правна помощ при условията на чл.38 ЗА, при което в полза на този адвокат
следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 226,50лв.
(съгласно чл.9 от Н-ба №1/2004г. н ВАдвС възнаграждението е в размер на 3/4 от
възнаграждението по чл.7, ал.2, т.2 от наредбата, т.к. адв.Л. е изготвил само отговор на
въззивната жалба, без процесуално представителство).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №167/ 12.07.2021г. по гр. дело №760/2021г. по описа
на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр.Ямбол , ул. "Д-р
П.Брънеков"№20, представлявано от С.Й.Р., с ЕИК *********, да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат М.Л.Л.. от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН **********,
разноски пред въззивната инстанция в размер на 226,50лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6