М О Т И В И
към Присъда № 68/10.11.2011г. по НОХД № 118/2011г.
Производството по делото е образувано по внесен
обвинителен акт, с който Царевска районна прокуратура обвинява И.М.Х., роден на ***г***, постоянен адрес: ```на №, ``` ```,
ЕГН-**********, в това, че:
На 26.06.2011г. около 16.00 часа в
землището на с. п, обл.Б, местност **, извършил действия - опипване по гърдите,
прегръщане с ръце през кръста, привеждане напред, допиране и отъркване на
половия си член между краката в задната част на бедрата, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на св.И А.С., ЕГН-**********,
ненавършила 14 годишна възраст –
престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
Участващият в производството прокурор
поддържа изцяло обвинението което счита, че е доказано по несъмнен начин. Пледира
на подс.Х. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година при първоначален строг режим, като бъде приведено в изпълнение наложено
му предходно условно наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, тъй
като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок.
Защитникът, като счита че между
подсъдимия и пострадалата е имало проява на любовни чувства и от двете страни
намира, че личността на подсъдимия не предполага налагане на наказание с такава
тежест. По тази причина пледира за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият, редовно уведомен не се явява
пред съда, поради което производството се проведе в негово отсъствие.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелката
И А.С., ЕГН-**********, пристигнала през пролетта на 2011г. в землището на с.п,
общ. Приморско, където нейните родители работели в обект манги, предназначен за
производство на дървени въглища. Семейството живеело постоянно в гр.Велинград,
където се прибирало след приключване на работа в с.п в края на всяка година. Малолетната
И.С. живеела в бунгало на ** в с.п заедно с майка си св.К.Ю.С., баща си св.А.В.С.,
двете й сестри и тримата й братя. В съседното бунгало до тях живеел и подс.И.М.Х.
на 36 години, който бил товарач на обекта заедно с децата си, две момичета и
едно момче. Една от дъщерите на подсъдимия – св.Д.И.Х. се сприятелила със св.И.С..
През месец май 2011г. подсъдимият
и малолетната св.И.С. започнали да си разменят бележки, в които изразявали
любовни чувства един към друг. Бележките си предавали взаимно чрез дъщерята на подсъдимия
– св.Д.Х.. След това подс.Х. и св.И.С. започнали многократно да се срещат в
горичката в близост до бунгалата им, да се целуват и прегръщат. Посредник при
уговарянето на срещите им била св.Д.Х., която същевременно присъствала на
срещите, стояла в близост и пазела да не ги види някой.
На
26.06.2011г., около 16.00 часа, подсъдимият и св.И.С., с посредничеството на св.Д.Х., се
срещнали до дърво, намиращо се в близост до бунгалата им. Св.Д.Х. била също на
мястото, но отишла малко настрани за да остави двата сами. Подс.Х. предложил на
св.С. да се оженят, но тя отказала, след това Х. я прегърнал, двамата се
целували и подс.Х. започнал да опипва св.С. по гърдите, като бръкнал през дрехите
на момичето, в резултат на което се възбудил. В този момент при двамата отишла
св.Д.Х., която чула св.С. да вика на баща й да спре, след което С. се
отдръпнала от подс.Х. и двете с дъщерята на подсъдимия тръгнали към бунгалата,
след което отишли в бунгалото на св.М.С., брат на С..
Виковете
на св.И.С. били чути от брат й св.М.С., който по това време бил в бунгалото си
и след като чул виковете, веднага започнал да търси сестра си из близката гориста
местност и да я вика по име. Подс.Х. чул виковете на брата на св.И.С. и се
скрил в гората, след което продължил по пътя към гр.Приморско.
Бащата на
св.И.С. – св.А.С. бил уведомен от сина си св.М.С., че докато бил в бунгалото си,
чул И. да вика за помощ. Потърсил я в посока на общата баня на **, но не я
открил и всички заедно тръгнали да я търсят, след което я открили в бунгалото
на св.М.С., където била заедно с приятелката си св.Д.Х..
Св.Д.Х. споделила с
родителите на св.И.С. какво точно са били отношенията на дъщеря им с нейния
баща и какво е правил с нея подс.И.Х.. Родителите на св.И.С. потеглили с
автомобил към гр.Приморско, заедно със св.Д.Х. и дъщеря си, уведомили
работодателите си на ** за случилото се и подали сигнал в РУП-Приморско.
С протокол
от 26.06.2011г. св.И.С. доброволно предала на разследващия орган дрехите, с
които е била облечена на 26.06.2011г. в момента на инцидента – 1бр. бански
бикини, 1бр. анорак - сив с черни кръгове, 1бр. дамски анцуг - долница,
1бр.дамска блуза – кафява на цвят. При извършената биологична експертиза на дрехите
не било установено наличие на сперма.
Извършена
е и съдебно-медицинска експертиза с провеждане на преглед на малолетната И.С., вещото
лице по която експертиза сочи, че се касае за момиче с развити вторични полови
белези и наличие на менструация, т.е. налична полова зрялост. Не са установени
видими белези на увреждания. Хименът е с ненарушена цялост, непозволяващ полово
сношение без разкъсване.
На
пострадалото лице И.С. е извършено и психиатрично-психологично изследване
относно годността й да разбира и противодейства на извършеното спрямо нея
деяние, психическото й състояние преди, по време и след извършеното
посегателство. Видно от заключението на вещите лица е, че нивото на умствено
развитие на малолетната св.И.С. е позволявало да разбира характера на
извършеното спрямо нея деяние, но физическите й възможности и
емоционално-волевата й незрялост, съответни на ниската й възраст, не са й
позволявали да противодейства адекватно на упражнените спрямо нея действия. Преди
инкриминираното деяние, св.И.С. се е намирала в състояние, релевантно на
възраст й. По време на извършеното посегателство, вероятно са превалирани
емоции от негативния регистър – непирятна изненада, страх, неудоволствие. Св.И.С.
има запазена психическа годност правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни показания
за тях при условията на нейното малолетие.
Подсъдимият И.М.Х. е ```
``` два пъти за престъпления против собствеността. Настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на наложеното наказание по НОХД 123/2009г. на РС
гр.Карнобат, със споразумение в сила от 09.06.2009г., за престъпление по чл.197,
т.3 НК, извършено в периода 11.01.2008г. – 22.01.2008г., му е наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложена за срок
от три години. По отношение другото осъждане на подсъдимия – по НОХД 143/2007г.
на РС-Карнобат, в сила от 20.02.2008г., по което му е наложено наказание четири
месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, настоящото деяние е
след изтичането на изпитателния му срок.
Така описаната фактическа обстановка се
доказва безспорно от прочетените и приобщените към доказателствения материал –
обяснения на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на
осн. чл.279, ал.2, т.2 НПК, показанията на св.И.С. и
св.Д.Х., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на осн.
чл.281, ал.1, т.5 НПК, извършените експертизи и писмения доказателствен
материал.
Подсъдимият И.Х., св.И.С. и св.Д.Х. при първоначалните си разпити пред съдия са дали
абсолютно безпротивореччиви обяснения и показания, както вътрешно така и по
между си. Тези три лица са били запознати изцяло с отношенията между подсъдимия
и пострадалата, поради което съдът няма причина да не се довери на казаното от
тях. Не се доказа в хода на съдебното следствие подсъдимият да е привеждал
пострадалата напред, да е допирал и отърквал половия си член между краката в
задната част на бедрата й. Св.И.С. не е заявила наличието на такива
обстоятелства при разпита й, който може да се ползва от съда като доказателствено
средство в настоящото производство.
Правна квалификация:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.149,
ал.1 от НК, а именно: на 26.06.2011г. около 16.00
часа в землището на с.п, обл.Б, местност **, извършил действия - опипване по
гърдите, прегръщане с ръце през кръста, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на св.И С., ненавършила 14 годишна възраст.
Подсъдимият следва да бъде оправдан по отношение на обвинението за привеждане на пострадалата напред, допиране и отъркване на
половия си член между краката й в задната част на бедрата, тъй като наличието
на такива действия от негова страна не се доказа в хода на съдебното следствие.
Формата на вината, при която подсъдимият
е извършил деянието е пряк умисъл съгласно
чл.11, ал.2 от НК, тъй като той, като човек с нормална психика е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е целял пряко настъпването им с цел да възбуди и удовлетвори полово желание.
Наличието на специалната цел се установява от заявеното от самия подсъдим, че
се е възбуждал чрез действията си срещу пострадалата.
Определяне на наказанието:
За деянието по чл.149, ал.1 от НК, предвиденото
в закона наказание е лишаване от свобода от една до шест години. При
определянето на конкретното наказание съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства – характера на престъпното посегателство, което не може да
бъде квалифицирано като много агресивно – изразявало се е в опипване по гърдите и прегръщане с ръце през кръста, което
е с оглед и на проявеното любопитство към подсъдимия и от страна на
самата пострадала. Освен това следва да се отчетат безрезервното признание от
страна на подсъдимия, семейното му и материалното му състояние и
обстоятелството, че след като е напуснат от жена си, той се грижи сам за децата
си. Предвид това и на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът наложи на подсъдимия
наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор на осн.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС,
предвид предходните му осъждания
На
основание чл.68, ал.1 от НК следва да се приведе в изпълнение наказанието
наложено на подсъдимия И.М.Х. със споразумение по НОХД №123/2009г. на РС
Карнобат, в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор на осн. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при
първоначален „строг” режим на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така постановеното наказание на
подсъдимия, според съда ще изиграе своята възпираща и възпитателна роля и ще го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще и ще въздейства предупредително
върху него и другите членове на обществото.
Веществените доказателства – 1бр. бикини
бански, 1бр. анорак сив с черни кръгове, 1бр. дамски анцуг – долница, 1бр.
дамска блуза – кафява на цвят, намиращи се на съхранение в РУП Приморско да се
върнат на собственика им – И А.С..
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: