Р Е
Ш Е Н
И Е № 807
11.08.2020г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
Като разгледа докладваното от с.Ф.Рабчева в.гр.д.№
957/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното
производство е образувано по две въззивни жалби:
I. Въззивна жалба от П.А.Т. ***, чрез
адв.С.С.А., съдружник в АД “А. и У.”, с посочен съдебен адрес:*** против
Решение № 393/ 04.11.2019г. постановено по гр.д.№ 265/ 2018г. по описа на
Карловски районен съд – II гр.с., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката против Т.Х.Т. *** главен иск по чл.31, ал.1 ЗЗД, за
унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
жалбоподателката и ответника, обективиран в НА № 117, том III, рег.№ 4959, д.№
375/ 2015г. при Нотариус Ралица Коновска, с рег.№ 588 на НК, район на действие
КРС за продажба на принадлежащите й 4/6 ид.ч. от дворно място с площ от 560 кв м,
съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2198, по КККР на гр.Карлово, одобрени
със заповед № РД-18-52/ 16.11.2011г. на Директора на АГКК с адрес на имота: ***,
при запазено от страна на продавачката право на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху имота, както в частта , в която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск
за обяваване нищожност на същия
нотариален договор поради липса на предписаната от Закона форма на основание чл.26, ал.2, пр.3, във вр.с чл.18 ЗЗД, във
вр.чл.576, във вр. чл.583, ал.1 ГПК. Постановеното решение се обжалва с
оплакванията за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по формулираните
доводи за наличие на процесуално нарушение поради липса на мотиви, от една
страна, а от друга обжалваното решение
се счита постановено при нарушение на процесуалния закон поради това, че
първоинстанционният съд е изложил лаконични доводи в решението си, които да
почиват на всеобхватен анализ на доказателствата по делото; нарушение на
принципа на чл.12 ГПК при изграждане на вътрешното убеждение в сътветствие с
принципа по чл.10 ГПК; в тази насока се поддържа изложението на главното
фактическо твърдение в процеса към настоящия момент във вида, че към момента на
сделката покупко-продажба здравословното състояние на ищцата и настояща
жалбоподателка здравословното й състояние
е било такова, че тя не можела да чува и разбира обикновен говор поради
силно намаление на слуха, което й е попречило да възприеме съдържанието на
нотариалния акт, дори и да е бил прочетен от нотариуса; изразява се оплакване
за процесуално нарушение поради необсъждане в цялост на събраните от ищеца
доказателства, както и възраженията против СПЕ, неизлагане на подробни мотиви,
поради което били нарушени процесуалните права на въззивника, при постановяване
на обжалваното решение съставът на КРС не е бил безпристрастен, в противоречие
с изискването на чл.6/1/ ЕКЗПЧОС, както и изискването на чл.236, ал.2 ГПК;
счита се наличието на безкритично приемане от районния съд на оспорени от ищеца
СМЕ и СПЕ; като недопускането на допълнителна СМЕ се мотивира като процесуално
нарушение, както и кредитирането на СПЕ като подробна, обоснована и компетентно
изготвена, при която вещото лице не било взело предвид представената медицинска
документация относно съдебнопсихиатрична
консултация, извършена от д-р В.С. за наличие на мозъчно-съдова болест,
възникнала преди изповядването на сделката, което оказало влияние на нейната
дееспособност, поради което било изготвено порочно заключение без съобразяване
на представените писмени доказателства от 2012 г. на д-р И.Б. по делото, както
и не бил приложен т.нар.троен тест за деменция, клиничен тест, който се ползвал
от психиатрите за определяне степента на увреждане на интелекта, не били изследвани трите задължителни
критерия на дееспособността на освидетелстваната по време на сделката –
интелектуалния критерий – да разбира свойството, мисловния критерий – да
разбира значението и волевият критерий – да ръководи постъпките си; съдът не е кредитирал показанията на
св.Н.Х.Д., дъщеря на ищцата, както и на св.И.Г., правнучка на ищцата; с оглед на това се оспорват като
неправилни крайните изводи на районния съд за липса на доказателства,
установяващи по безсъмнен начин, че към момента на сключване на сделката
прехвърлителят е бил с увреден слух или помрачено съзнание, изключващо валидно
волеобразуване, обуславящ неоснователност на предявения по чл.31, ал.1 ЗЗД иск,
както и необорена констатацията на нотариуса към момента на извършване на
сделката възможността на лицето да чуе и
да разбере какво му се говори, поради което нотариалното удостоверяване
извършено при спазване на предвидената от закона форма. Въз основа на тези
оплаквания и доводи се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и уважаване на
така предявените при условията на евентуалност искове. Претендира се присъждане
на направените за двете съдебни инстанции разноски, в т.ч. за адвокатско
възнаграждение.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от въззиваемите страни Т.Х.Т. и М.С.Т., чрез адв.Е.П.,
в който оспорват основателността на въззивната жалба, по следните
съображения: въззивната жалба са
изложени бланкетно и без конкретизация теоретични постановки, които по същество
са правилни и не подлежат на оспорване поради това, че по своята същност
отразяват правната теория и практика по прилагането на ГПК, като е направен
опит да бъдат “изведени” бланкетни оплаквания за нарушаване на
съдопроизводствените правила без конкретизирането им събразно събраните по
делото доказателства, които оплаквания се мотивира, че са неоснователни при
насрещно формулираните доводи, както следва: не са посочени, за кои твърдения
на жалбоподателката не е посочила и поискала събиране на доказателства, за
които съдът да не е дал указания, че за тези обстоятелства не е посочила
доказателства, като съдът е изготвил надлежен доклад по чл.146, ал.1 ГПК,
връчен на страните; обстоятелството, че ищцовата страна не е доказала
твърденията си, не би могло да бъде
“вменено” във вина на съда и “ оправдано” със съществващи нередности в
изготвения доклад по чл.146, ал.1 ГПК; в тази връзка неоснователно е позоваването
на ТР №1 от 09.12.2013г по т.д.№ 4/ 2012г. на ОСГК на ВКС, като не е посочено
какво нарушение се твърди – непълнота или неточност на доклада и на дадените
указания; по отношение на оспорване заключението на СМЕ възразява в отговора,
че е било направено искане за назначаване на “ нова допълнителна експертиза”
въз основа на общи, бланкетни и лишени от конкретни оплаквани, базиращи се на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, без връзка с предмета на настоящото
дело. / /Решение № 267/ 04.03.2014г. по гр.д.№ 30/ 2013г. на ВКС – I ГО/;
възразява се по оплакването на жалбоподателя, съдът да не е кредитирал
показанията на св.Н.Х.Д. и нейната дъщеря св.И.Г., като се изтъква
обстоятелството, че при оплакванията на самата жалбоподателка за необсъждане на
всички доказателства, същата игнорира представените от самата нея писмени
доказателства/ представените амбулаторни листове/, които отразяват адекватно психическо състояние на ищцата към
26.08.2015г.; така именно се цитират Амбулаторните листове №№1183/
03.09.2012г., 1215/ 04.09.2013г. и 464/ 05.04.2016г. , съдържащи данните за
липса на ЧМН / черепно-мозъчно нарушение/, поставена диагноза без извършено
обективно изследване с ехограф и отразяване чрез изписването на “Съзнание
ясно”; в представената с исковата молба психиатрична консултация на д-р С.
записано за ищцата: “ Психомоторно видимо спокойна, коректна, контактна, в ясно
съзнание…”, както и “ добре ориентирана за място и собствена личност”; тези
доказателства, представени от ищцата, не са оспорени от нея по съдържание,
поради което в мотивите районният съд е обяснил защо кредитира показанията на
св.С.Ч.; нейните показания кореспондират на представените от ищцата
доказателства, както и с констатациите на вещите лица в приетите СМЕ и СПЕ; в
тази връзка се сочи, че свидетелките на ищцовата страна остават изолирани от
всички останали доказателства, събрани по делото; при оспорване на СМЕ и СПЕ от
ищцовата страна не са изтъкнати конкретни противоречия между констатациите на
вещите лица по приетите експертизи, както и с приетите писмени доказателства,
както и във въззивната жалба; подчертава се в заключение, че цялото съдържание на представените документи
и най-вече касателно психичното състояние на ищцата е към момента на извършване
на процесната сделка. Въз основа на горните съображения се иска
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за
въззивното призводство.
II. Частна въззивна жалба от П.А.Т. ***, чрез адв.С.С.А., съдружник
в АД “А. и У.”, с посочен съдебен адрес:*** против Определение № 1148/
31.12.2019г. по същото гр.д.№ 265/
2019г. на КРС – II гр.с., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на
жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение в частта на
разноските. Формулират се оплаквания, че съдът с лаконични и общи мотиви не е
уважил молбата, като неправилно е приел, че производството е с висока
фактическа и правна сложност, продължителността на делото, тъй като не били
провеждани множество съдебни заседания, а обемът на направените искания,
фактически твърдения и възражения и представени писмени документи се дължи на
предмета на делото; въпреки направеното правилно определяне на размера на
адв.възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, неправилно е отхвърлил молбата
по чл.248, ал.1 ГПК; не било отчетено, че дори и да се отчете броя на съдебните
заседания, сумата отново не се равнявала на претендираната от ответниците.
Поддържа се искането претендираното адв.възнаграждение от ответниците в размер
на 1200 лева да бъде намалено.
Постъпил
е отговор по частната жалба от ответниците по нея Т.Х.Т. и М.С.Т., чрез адв.Е.П.,
в който отговор се поддържат доводите, формулирани в отговора във връзка с
молбата по чл.248, ал.1 ГПК в първоинстанционното производство. Иска се
отхвърляне на частната жалба като неоснователна, със становище за правилност,
обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства
и съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, намери следното:
Въззивната жалба изхожда от надлежна
страна и е в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
По
делото са предявени от ищцата П.А.Т. *** чрез адв.С. У. субективно съединени
искове против Т.Х.Т. и М.С.Т. ***, главен иск по чл.31, ал.1 ЗЗД и в условията
на евентуалност иск по чл.26, ал.2, пр.3, във вр.чл.18 ЗЗД, във вр.с чл.576,
във вр.с. чл.583, ал.1 ГПК, с които се атакува като унищожаема, съответно
нищожна, възмездна нотариална сделка - покупко-продажба, обективирана в НА
№117/2015г. на Нотариус Р.Коновска, с рег.№ 588 на НК за прехвърляне от страна
на ищцата като продавач правото на собственост на НИ, представляващ 4/6 ид.ч.
от дворно място с площ от 560 кв м, съставляващо ПИ с идентификатор
36498.503.2198 по КККР на гр.Карлово, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011
на Директора на АГКК. Главният иск по чл.31, ал.1 ЗЗД се основава на
твърдението, че ищцата при сключване на договора поради влошено здравословно
състояние не е била способна да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи действията си поради влошеност на здравословното й състояние, при
което същата не могла да чува и разбира обикновен говор поради силно намаление
на слуха вследствие на получено през 2006г. “остро гнойно възпаление на
средното ухо”, а впоследствие с твърдение за прекаран през 2012г. мозъчен
инфаркт, за който не била хоспитализирана и лекувана, от което получила
увреждания и смущения в паметта и мисълта. Предявенит при условията на
евентуалност иск по чл.26, ал.2, пр.3, във вр.чл.18 ЗЗД, във вр.с чл.576, във
вр.с. чл.583, ал.1 ГПК се основава на твърдението за липса на предписана от от
Закона форма поради неспазена процедура по чл.583, ал.1 ГПК в нотариалното
производство относно уверяването от страна на нотариуса дали страните разбират
какво е съдържанието на нотариалния акт с оглед здравословното състояние на
продавачката, доколкото ищцата при сключването на процесния договор не е могла
да чуе и възприеме чрез слуха си съдържанието при прочит на документ със
спецификата на нотариален акт. Налице било и нарушение на нормата на чл.579,
ал.1 ГПК, тъй като не е могло да се приеме, че е налице валидно одобрение на
сделката от страна на продавачката, което опорочава сделката до степен на
нищожност. В приложение на исковата молба са представени амбулаторни листове №№
264/ 20.02.2006г. на д-р Б.Ч. и 1183/ 03.09.2012г, 1215/04092013г и 464/
05.04.2016г на д-р И.Б.; ангажирана е СМЕ и СПЕ, както и гласни доказателства.
Ответниците,
представлявани от адв.Е.П., са оспорили така предявените искове като
несноватерни. Не е оспорено от ответната страна фактическото обстоятелство, че
ищцата през 2006г е получила възпаление на средното ухо, но се явява оспорено
твърдението същата да е получила “драстично” влошаване на слуха с възражението,
че състоянието на средното ухо не влия на слуха, а на вестибуларния апарат,
което е установимо с медицинско изследване относно вида и степента на увреда на
слуха, оспорено е и заявеното обстоятелство за прекаран от ищцата мозъчен
инфаркт, каквито обективни доказателства за установен мозъчен инфаркт не са
налице по делото, вкл. видно от представените от ищцовата страна Амбулаторен
лист № 1183/ 03.09.2012г, издаден от невролог д-р И.Б. в деня, за който се
твърди да е отразено получаването на мозъчен инфаркт, както и впоследствие в
издадения АЛ № 464/ 05.04.2016г., е записана
липсата на “ЧМН” / черепно-мозъчно нарушение/, при посочена диагноза “синдром
на каротидната артерия/ хемисферен// и диагнози поставени без обективно изследване
“ехограф”; в цитираните амб.листове са със записвания съзнание “ясно”. Въз
основа на тези доказателства като единствена медицинска документация, свързана
с психическото състояние на ищцата по време на извършване на сделката се
обосновава насрещният довод, че същите съставляват обективни данни за липса на
мозъчно увреждане и увреждане на слуха. Поради това се оспорва наведеното с
исковата молба твърдение, че записаните в амб.листове диагнози са довели до
влошаване на здравословното състояние на ищцата, изразяващо се в невъзможност
същата да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си, както и до състояние на глухота. В тази насока се мотивира и възражението,
че в противен случай се поставя логичният въпрос - дали ищцата осъзнава
свойството и значението на правните действия, предприети от нейно име със
завеждането на настоящото дело. Ангажирани са гласни доказателства.
За
да отхвърли така предявеният иск районният съд е отчел релевантният момент, към
който следва преценката относно състоянието на ищцата като невъзможност да
разбира свойството или да ръководи действията си към момента на
волеизявлението, обективирано в договора. Прието е че към този релевантен
момент на сключване на сделката – 26.08.2015г. по категоричен начин е
установено, че ищцата макар и в напреднала възраст, е била в достатъчно добро
физическо и психическо здраве, позволяващо й да чува и да разбира естеството на
извършените от нея действия, при липса
на доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че към момента на сключване
на сделката прехвърлителката е била с увреден слух или помрачено съзнание,
изключващо валидно волеобразуване. По евентуалният иск е прието въз основа на
ангажираните от ответната страна гласни доказателства за необорена
констатираната от нотариуса към момента на извършване на сделката възможност на
лицето да чуе и да разбере какво му се говори, в което нотариусът се е уверил,
поради което и нотариалното действие не е опорочено , тъй като продавачът го е
прочел и му е било прочетено на глас съдържанието на документа, поради което е
извършена валидна нотариална сделка и съставен нотариалня акт, а нотариалното
удостоверяване е извършено при спазване на предвидената в закона форма и ред.
С
въззивната жалба пред въззивната инстанция така предявените искове от ищцовата
страна се поддържат.
На
основание чл.31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице,
което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, като
причината за това се разглежда като кратковременна и преходна, за разлика от
хипотезата на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 ЗЗД, при която договорът е сключен от
дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи
действията си по причина на трайно състояние за това / душевна болест или
старческо слабоумие/, което води до нищожност на договора. И в двата случая
общото е в основанието за недействителност на договора – липса на воля,
последната необходима за постигане на съгласие, като основен елемент от
фактическия състав на договора. Разликата е в санкцията, която предвижда Закона
– в първия случай води до унищожаемост, а във втория – води до най-тежката
санкция – нищожност, на която всеки субект с правен интерес може да се позове с
иск или възражение. Правото на унищожаване на договора по правило се упражнява
съдебно и принадлежи само на материално легитимирания субект, какъвто в случая
се явява ищцата, от която изхожда обективираното в процесни договор
волеизявлението. Атакуваният договор поражда правни последици до влизането в
сила на конститутивното решение по чл.31, ал.1 ЗЗД. В настоящия случай
доказателствената инициатива на ищцовата страна се реализира чрез представяне
на писмени доказателства с исковата молба, съществували в периода 2006г. –
2012г.- съставени амбулаторни листове от медициски лица по повод здравословни
оплаквания на ищцата от възпаление на дясното ухо, в които са удостоверени
диагнозите : “остро гнойно възпаление на средното ухо”, “Синдром на каротидната
артерия/хемисферен/”, “Последици от мозъчен инфаркт”, “Синдром на
вертебробазиларната артериална система”, всичките с посочено придружаващо
заболяване “Есенциална /първична/ хипертония”. Приложената към исковата молба
Съдебно-психиатрична консултация на д-р В.С., не се коментира, тъй като
доколкото съдържа специализирано становище във връзка с основния предмет на
доказване в процеса, не съставлява доказателство, допуснато по надлежния
процесуален ред за експертиза по ГПК. В
подкрепа на главната теза на ищцовата страна – установяване порок при формиране
на волята у ищцата по време на атакуваната прехвърлителна сделка от
26.08.2015г. са разпитани ангажираните от тази св.Н.Х.Д. / дъщеря на ищцата/ и
св.И.Г.Г./ правнучка на ищцата/. Св. Д., в дома на която от периода на лятото
2016г. ищцата живее, депозира показания за обстоятелства, че е узнала относно
прехвърляне на собствеността на процесния имот през 2016г., за което свидетелства,
че при запитване и самата ищца била изненадана, по повод на което коментарът и
обстоятелствата от страна на майка й за случилото се бил, че със съдействието
на сестрата на ищцата била закарана в съда, където се подписала на листове, но
за какво се подписала не разбрала. Свидетелката
изяснява също за датиращо в периода 2006-2008г. възпаление на ухото на ищцата,
за което си спомня да е било на лявото ухо и с което и до днес ищцата не
дочувала, като за свидетелката и към момента на въпросната сделка през 2015г. майка
й не дочувала добре, трябвало човек да стои по-близо до ищцата или срещу нея за
да може да разбере. Свидетелства също за това, че през 2012г. ищцата по данни
на личната лекарка на същата била получила мозъчен удар или инфаркт, но не
могла да бъде насочена на специалист поради проблеми с осигуровките. В тази
насока са подкрепящи показанията на св.И. Г., която освен това депозира
проблемност при общуването с прабаба й, поради това, че последната говорела
несвързани неща и това било така от 2012г., когато получила инфаркт.
По ангажираната от ищцовата страна СМЕ с в.л. д-р Б. е налице
проследяване на отразеното в съставените от прегледи на ищцата амбулаторни
листове, вкл. относимите приблизително към момента на процесната сделка
амбулаторни листове в периода 2006г – 2016г., скато в СМЕ е извършено
позоваване на представената по делото съдебно-психиатрична консултация на д-р
В.С. от 21.12.2017г. относно отразено наличие на силно увреден интелект у
ищцата вследствие на мултиинфарктна деменция. По отношение установената на
ищцата през 2006г диагноза “остро гнойно възпаление на средното ухо”, в
депозираното заключение това се свързва с последици в насока отслабване или
пълна загуба на слуха, за което обаче не
са констатирани данни за състоянието на дясното ухо, както и налични
изследвания на слуха.
От
ангажираната от ищцовата страна СПЕ със заключение на в.л. д-р Р.Ц., което е
депозирано след проверка на издадените на ищцата амбулаторни листове, справка в
информационната система на ЦПЗ, в която се подчертава, че не са били открити
данни за консултации, лечение , освидетелствания
и представяне на ЛКК. Извършен е личен преглед на ищцата при комуникация на
разстояние от около 2-3 метра помежду им и е направена констатация за ясно
съзнание и контактност на освидетелстваната по време на освидетелстването,
въпреки заявлението за намален слух. В
заключение след обсъждане характера на
последиците на диагнозата мозъчен инфаркт/ инсулт/ в психиатричен аспект, е
констатирана липса на психично заболяване, както и деменция, психичнотото
състояние е установено в съответствие с календарната възраст на
освидетелстваната, без обективни данни към процесната сделка 26.08.2015г. да е било
налице психично разстройство. По отношение на прекарано в миналото гнойно
възпаление на едното ухо същото е без уточнение относно състоянието на слуха и
при липса на данни за влошеност на здравословното състояние, констатирано от
лекар, вкл. клинично значимо влошаване на психичното й състояние. Установени са паметови смущения към момента
на прегледа, които се явяват в съответствие с възрастта й и които е подчертано,
че от преди три години е следвало да са били по-слабо изразени, както и обстоятелството,
че такива не са отбелязани в представените амбулаторни листове към онзи момент.
В заключение е констатирана способността на ищцата правилно да възприема,
анализира, разбира и оценява фактите от действителността, както и свойството и
значението на извършеното и случващото се с отбелязване, че поради напредналата
й възраст и необходимостта от подпомагане в ежедневието я поставят в зависимост
от близките, която необходимост е осъзната и е възможно да мотивира поведението
й. С оглед на това освидетелстваната е способна да формира адекватно поведение
, съответно на възрастта и социалния й опит в обществото и извън него и да
ръководи постъпките си както към датата
на процесната сделка 26.08.2015г., така и към настоящя момент.
При
така ангажираните от ищцовата страна и събрани по делото от съда доказателства,
преценени поотделно и в своята съвкупност, предявеният главен иск не се намира
за доказан. Безспорно е по делото, че ищцата е дееспособно лице, съобразно
изискването на фактическия състав на правното основание по чл.31, ал.1 ЗЗД. В
настоящия случай тезата на ищцовата страна се основава на липса на един от
елементите на фактическия състав – лицето
да не е могло да разбира поради проблеми със слуха -по интелектуалния критерий, което довело до
порок и елемента - да ръководи действията си при извършване на правните
действия по сделката, волевия критерий. Безспорно е установено по делото, че през
2006г. ищцата е получила заболяване на средното ухо. Обективни данни обаче като резултати от проведени
специализирани прегледи и консултации или представяне на ЛКК относно развитието
на това заболяване от този посочен момент и насетне, вкл. наличие на конкретно засягане
на слуха и степен на намаление за периода след това, вкл. към момента на процесната
сделка м.август 2015г., не се установяват по делото. Конкретни обективни доказателства за извършени
специализирани прегледи, консултации и лечение към процесния момент на
заявеното с исковата молба заболяване “мозъчен инфаркт” – “инсулт” от 2012г. ,
вследствие на което се твърди през 2015г. резултатно да е причинило намаление
на слуха до степен на нечуваемост, не се установяват по делото. Към настоящия
момент не се установява и констатация за затруднение на комуникацията с ищцата
поради намаление на слуха или проблеми с мисловната й дейност при извършения
специализиран преглед за целите на психиатричната експертиза, заключението по която
се кредитира от съда като обосновано и компетентно изготвено. В тази насока
следва да се отчете обстоятелството, че в изследвания към м.август 2015г. период
ищцата е била в по-ненапреднала възраст в сравнителен аспект от настоящия
момент на изследването / 85г./. В този смисъл депозираните показания на
ангажираните от ищцовата страна св. Д. и св.Г. от една страна следва да се
преценяват съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, освен предвид близката
родствена връзка с ищцата, живуща в дома им, така и наличието на пряка
заинтересованост с оглед наличието на друг съдебен спор от имуществен характер
по гр.д.№ 1034/ 2016г. по описа на КРС с ответника по делото.
По така изложените съображения се намират за
недоказани предпоставките по чл.31, ал.1 ЗЗД за установеност на такива недостатъци
на интелектуалния елемент от фактическия
състав, които да са предпоставили порок във формирането на волята на
ищцата при извършване на правното действие по атакуваната прехвърлителна сделка
на 26.08.2015г.
По
евентуалния иск.
Нотариалното
производство представлява динамичен фактически състав, който включва в себе си
процесуални действия, насочени към осъществяването на нотариално
удостоверяване. Законът изчерпателно урежда кръга на органите и лицата, които
могат да упражняват нотариални функции, както и видовете нотариални производства,
съобразно кръга юридически факти, които могат да бъдат предмет на нотариално
удостоверяване. Тази изчерпателност на Закона относно органите и лицата,
натоварени с упражняването на нотариални функции и законоустановеност на
фактите, които могат да бъдат предмет на нотариални удостоверявания, са
въведени с оглед сигурността, тъй
като нотариалните удостоверявания създават доказателства за факти, които се
ползват с материална, обвързваща доказателствена сила и висока доказателствена
стойност. Характеристиката на нотариалните удостоверявания налага извода, че по
естеството си нотариалните документи като издадени от нарочни нотариални органи
в рамките на предоставената им от Закона компетентност, в законоустановената
форма и ред, представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на
чл.179, алл.1 ГПК с всички произтичащи от това последици. По силата на чл.179,
ал.1 ГПК до доказване на противното съдът е длъжен да приеме, че информацията,
която се съдържа в документа относно фактите, които нотариусът пряко е
възприел, или относно действята, които самият той е извършил и е отразил
информацията за тях в нотариалня документ - отговаря на действителното
фактическо положение. Тези правни характеристики се отнасят и за процесния
нотариален акт, удостоверяващ процесуалните действия , извършени както от
страните в нотариалното производство, така и от нотариуса. Но в случая главното
за неоснователност на предявения евентуален иск е липсата на установеност на
главния факт, предмет на доказване по предявения иск по чл.31, ал.1 ЗЗД –
наличие на увреда в слуха, както и мисловните дейности у ищцата, така именно,
че същата не е възприема и разбрала естеството и значението на правните
действия, съответно съдържанието на прочетения нотариален акт и неговото последващо
одобрение на обективираната в същия извършена разпоредителна сделка, съобразно
разпоредбата на чл.579, ал.1 ГПК. Още
по-малко се твърди или установява ищцата да е страдала от глухота, което да
налага прилагане на процедурата съобразно разпоредбата по чл.583, ал.1 ГПК. Независимо
от това в нотариалното производство не е налице процесуална пречка грамотното
дееспособно лице да извърши самостоятелен прочит на нотариалния акт, макар и не
на глас, за запознаване със съдържанието на документа . Приема се , че от
обстоятелствата, при които са били извършени процесните правни действия, у
ищцата е имало знание и представа относно официалността на мястото, в което се
намира за извършване на съответните действия, в каквато насока са
възпроизведените от св.Н.Д. показания по-горе. С оглед на това доводите по така
предявеният иск за липса на изпълнение на предписаната от Закона форма на
основание чл.26, ал.2, пр.3 във връзка с чл.18 ЗЗД, са неоснователни, както и
предявеният евентуален иск на посоченото правно основание.
По
частната жалба.
Частната
жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, явява
се процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
С
отговора по частната жалба от ответниците по нея чрез адв.П. се оспорва същата
кето неоснователна.
С
определение № 1148/ 31.12.2019г. е отхвърлена като неоснователна молбата на П.А.Т.
*** чрез проц.си представител адв.А. за изменение на постановеното по делото
решение № 393/ 04.11.2019г. на районния съд в частта на разноските. Искането за произнасяне в производството по
чл.248, ал.1 ЗЗД е свързано с намаление на присъденото с решението адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева до минималния размер по Наредба №1/2004г
на ВАдвС от 502,72 лева без ДДС. За да отхвърли искането за намаление на
адв.възнаграждение за проц.представител на ответната страна, районният съд е мотивирал съобразяване с принципа на законност
по чл.5 ГПК, общия разум на закона, основните начала на правото, обичая и
морала, отчитайки обема на писмените материали, фактическата и правна сложност
на делото и неговата продължителност, поради което е отчел присъдения размер на
адв.възнаграждение като справедлив.
Въззивният
съд споделя основния мотив в частната жалба, основан на обстоятелството, че
обемът на направените искания, фактически и правни твърдения, възражения и
представени писмени документи се дължат на предмета на делото. Това е така, тъй
като като разглежданият предмет на
делото е обусловен от предявени два иска, макар и в условията на евентуалност,
във връзка с които е иницииран доказателствен процес и от двете страни чрез
събиране на множество писмени доказателства, гласни доказателства и експертизи,
което ведно с предмета на исковете е завишило фактическата и правна сложност на
делото, отделно от броя на проведените съдебни заседания, поради което липсва
основание за намаляване на адв.възнаграждение до предвидения в Наредбата №1/2004г
минимален размер на възнаграждението. По тези съображения частната жалба се
явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С
оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция, на въззиваемата страна
се следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер
на 900 лева. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение от
жалбоподателката чрез проц.си представител е неоснователно по съображенията,
изложени в мотивите по частната жалба касателно идентичното искане на тази
страна за намаляване на адв.възнаграждеиние на насрещната страна, а именно
завишена фактическа и правна сложност на делото, свързана с разглеждане и
отразяване на становища по изложенията във въззивната жалба и повдигнатите
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,
пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 393/ 04.11.2019г. постановено по гр.д.№ 265/ 2018г. по описа
на Карловски районен съд – II гр.с., с което
е отхвърлен предявениият от П.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. С.А., съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен адрес:***
против Т.Х.Т., с ЕГН: ********** и М.С.Т., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
представлявани от адв. Е.П. иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – да бъде унищожен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между П.А.Т., с ЕГН: **********
и Т.Х.Т., с ЕГН: **********, обективиран в Нотариален акт № 117, том III, peг.
№ 4959, дело № 375 от 2015г. при Нотариус Ралица Коновска - Нотариус с peг. №
588 на Нотариалната камара, с район на действие - района на Карловски районен
съд, съгласно който П.А.Т. продава на Т.Х.Т. следния недвижим имот:
принадлежащите ѝ 4/6 (четири шести) идеални части от дворно място с площ
от 560 кв.м. (петстотин и шестдесет кв.м.), съставляващо ПИ с идентификатор
36498.503.2198 (три, шест, четири, девет, осем, точка, пет, нула, три, точка,
две, едно, девет, осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Карлово, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР;
адрес на поземления имот: ***; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: 2198. квартал: 91; парцел
XI-2198, при граници и съседи: 36498.503.2199, 36498.503.9519, 36498.503.2197,
36498.503.2196, 36498.503.2205 за сумата от 3800 лв. /три хиляди и осемстотин
лева/, която сума продавачката П.А.Т. заявява, че е получила напълно и в брой
от купувача Т.Х.Т., както и при запазено от страна на продавачката П.А.Т. право
на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия гореописан имот, тъй като
договорът е сключен от дееспособно лице, но то при сключването му не е могло да
разбира и да ръководи действията си, КАКТО И В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от П.А.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. С.А., съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със
съдебен адрес:*** против Т.Х.Т., с ЕГН: ********** и М.С.Т., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, представлявани от адв. Е.П. алтернативен иск по чл. 26,
ал. 2, предл. 3, във вр. чл. 18 от ЗЗД, във вр. чл. 576, във вр. чл. 583, ал. 1
от ГПК – да бъде обявен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен между П.А.Т., с ЕГН: ********** и Т.Х.Т., с ЕГН: **********,
обективиран в Нотариален акт № 117, том III, peг. № 4959, дело № 375 от 2015г.
при Нотариус Ралица Коновска - Нотариус с per. № 588 на Ногариалната камара, с
район на действие - района на Карловски районен съд, съгласно който П.А.Т.
продава на Т.Х.Т. следния недвижим имот: принадлежащите ѝ 4/6 (четири
шести) идеални части от дворно място с площ от 560 кв.м. (петстотин и шестдесет
кв.м.), съставляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2198 (три, шест, четири,
девет, осем, точка, пет, нула, три, точка, две, едно, девет, осем) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, одобрени със
Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК; последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: ***;
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
2198. квартал: 91; парцел XI-2198, при граници и съседи: 36498.503.2199,
36498.503.9519, 36498.503.2197, 36498.503.2196, 36498.503.2205 за сумата от
3800 лв. /три хиляди и осемстотин лева/, която сума продавачката П.А.Т.
заявява, че е получила напълно и в брой от купувача Т.Х.Т., както и при
запазено от страна на продавачката П.А.Т. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху целия гореописан имот – поради липса на предписаната от закона
форма, КАКТО И В ЧАСТТА на разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1148/ 31.12.2019г. постановено по гр.д.№ 265/ 2018г по описа на Карловски
районен съд- ІІ гр.с., с което е отхвърлена молбата на П.А.Т., ЕГН: **********,***
, представлявана от АД“А. и У.“ за изменение на постановеното по делото Решеине
№393/ 04.11.2019г. по гр.д.№ 265/ 2018г. по описа на РС-Карлово в частта на
разноските.
Осъжда П.А.Т., ЕГН: **********,*** да заплати на Т.Х.Т., ЕГН: **********
и М.С.Т., ЕГН: **********,*** сумата 900 лева / деветстотин лева/ - направени
разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: