РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100508213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20056457 от 02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 13935/2020
г. по описа на СРС, 126 състав, е признато за установено на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.Я. К., поставена под ограничено
запрещение и действаща със съгласието на попечителя си Д. Г. В., дължи на А.И.
И. сумата 1800,00 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която ищецът
е лишен във връзка с ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ
дворно място, находящо се на адрес: гр. София, ул. „******* за периода
01.06.2019 г. – 30.11.2019 г., заедно със законната лихва от 11.12.2019 г. до
погасяване на задължението и сумата 36,00 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 01.07.2019 г. – 10.12.2019 г.
Срещу решението, с което предявените срещу нея искове са уважени, е
подадена въззивна жалба от ответницата, с която са наведени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Жалбоподателят
поддържа, че в производството не е спорно обстоятелството, че страните са били
съсобственици на процесния имот през исковия период при квотите, приети с
решението на съда. Счита обаче, че ищецът не е доказал твърденията си, че само
ответницата е ползвала общата вещ през периода. В тази връзка се позовава на
допуснато от съда процесуално нарушение при обсъждане и кредитиране на
показанията на разпитания по делото свидетел, доведен от ищеца. Поддържа, че
от същите по делото се е установило, че дворното място е било разделено с ограда
и ответницата е ползвала само едната част от него. Освен това свидетелят не е
установил, че ищецът не е бил допускан до имота през процесния период, а във
1
време преди и след същия. Заявява искане за отмяна на решението и за
отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият оспорва жалбата с писмен отговор, с който излага
съображения за неоснователност на релевираните от въззивницата доводи.
Намира, че жалбоподателят превратно е интерпретирал свидетелските показания,
депозирани в производството пред първия съд. Освен това по безспорен начин по
делото е било установено, че ищецът е поканил ответницата да му осигури
възможност за ползване на имота според правата му в съсобствеността, като на
посочената от ищеца дата последната не се е явила в кантората на нотариус В. М.
и не му е предала ключове от имота. Поддържа, че ответницата системно и
последователно е препятствала ползването на имота, а също и че не е ангажирала
доказателства, че е осигурила възможност за ползване на съсобствения имот за
ищеца след отправянето на поканата за това. Заявява искане за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са съсобственици на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. *** *******при квоти: 2/3 за ищеца и 1/3 за
ответницата. Не е формиран спор и по обстоятелството, че в имота са
съществували две сгради, всяка от която е бил индивидуална собственост на
ищеца и на ответницата.
Като писмено доказателство по делото е приета покана, изпратена от ищеца
до ответницата по пощата, която е получена на 29.05.2019 г. От съдържанието ѝ се
установява, че ищецът, позовавайки се на обстоятелството, че ответницата е
възпрепятствала достъпа му до съсобствения имот, е отправил искане да му
заплаща месечно обезщетение за лишаване от ползване в размер на 300 лева,
считано от датата на получаване на поканата. Посочил е и банкова сметка, по
която сумите да бъдат превеждани. Алтернативно е поискал да му бъде осигурена
възможност за ползване на имота, като му бъдат предадени ключове от същия на
14.06.2019 г. в 15:00 часа в кантората на нотариус В. М. на адрес: гр. София, ул.
„Г. С. *******
Представен е и констативен протокол, съставен на 14.06.2019 г. от нотариус
В. М., за удостоверяване на обстоятелствата, че в 15:00 ч. на посочената дата в
нотариалната кантора се е явил ищецът, който е представил изпратената до
ответницата по пощата писмена покана, връчена на 29.05.2019 г., както и че до
16:30 часа на същата дата ответницата не се е явила в кантората на нотариуса.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото
лице Л. Й., прието в производството пред първия съд, се установява, че средният
пазарен наем за процесния период за целия имот е в размер на 3180 лева. 2/3 части
от посочената сума възлизат в размер на 2120 лева.
От показанията на разпитания в производството пред СРС свидетел Н.Б.,
съсед на ответницата, се установява, че Н.Я. се е установила да живее в имота през
1985 г. След като ищецът е закупил своята част от имота заедно с една от
построените в дворното място сгради, е направил ремонт и е заживял там. През
2015 г. къщата на ищеца е изгоряла. След пожара синът на ответницата не е
допускал ищеца в имота, физически е препятствал достъпа до дворното място.
Входната врата, ползвана от ищеца, е била заварéна с електрожен, за да не може
да се влиза през нея. Ответницата и близките не са го допускали и през техния
2
вход. През 2015 г. ищецът е дошъл с адвокат и двама полицаи, като пак не му е
било позволено да влезе. Свидетелят си спомня за подобни случаи през 2016 г. и
през 2017 г. През 2019 г. попечителят на Н. не е допуснала ищеца в имота. На
свидетеля не му е известно ищецът да е разполагал с ключ от дворната врата на
имота, ползвана от ответницата. В имота докъм 2015-2016 г. е съществувала
ограда, разделяща двора на две. Синът на ответницата я е разрушил частично,
след като е изгоряла къщата на ищеца. През 2020 г. ищецът е успял да влезе във
владение на своята част от имота и е сменил бравата на своята дворна врата.
При тези фактически констатации въззивният съд приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Решението е правилно, като съображенията на въззивния
съд да достигне до този извод са следните:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ
съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да
ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от
него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС право да получи
обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или
при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва
лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.
31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
3
В конкретния случай от анализа на събраните в производството
доказателства се установявява наличието на всички предпоставки за
основателност на предявения иск. Същият е доказан и по размер. От
свидетелските показания на разпитания свидетел е установено, че през исковия
период ответницата е създавала пречки за ползването на имота от ищеца, като със
собствени действия и чрез други лица е препятсвала достъпа до същия.
Неоснователно в тази връзка с въззивната жалба се поддържа, че не е установено,
че не е пречила на ищеца да ползва имота според правата си в собствеността през
2019 г. За ищеца не е налице задължение да предприема определено поведение и
да прави опити да влезе във владение на имота през различни интервали от време,
след като с физически действия от страна на ответницата и нейни близки
ползването на имота му е било отказвано многократно в периода 2015 г. – 2019 г.
Установено е на следващо масто, че само ответницата е ползвала съсобствената
недвижима вещ, като е живяла в къщата, построена в съсобственото на страните
дворно място през исковия период, респективно е допуснала трето лице да
обитава имота. Дали в дворното място по същото време е имало или не изградена
разделителна ограда се явява ирелевантно за разрешаването на спора, доколкото
по несъмнен начин е доказано в производството, че ответницата е препятствала
ползването на имота от ищеца, като само тя го е обитавала през периода.
Установено е също така, че след като е бил лишен от ползването на имота,
ищецът е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение или за
осигуряване на възможност да ползва вещта, която ответницата не оспорва, че е
получила. Обезщетението за лишаване от ползване на съсобствения имот в случая
се претендира за период от време след получаване на поканата, като ответната
страна не твърди и не установява предприемането на действия, с които е
осигурила възможност на ищеца да ползва съсобствената вещ според правата си
през процесния период. Ето защо и предявените искове са основателни и правилно
са уважени с обжалваното решение.
При липсата на други доводи, релевирани с жалбата, следва да се заключи,
че същата е неоснователна, с оглед което обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
Право на присъждане на разноски за въззивното производство има само
въззиваемия. По делото са представени доказателства, че сторените от страната
във връзка с въззивното производство разноски са в размер на 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
посочения размер следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20056457 от 02.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 13935/2020 г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА Н. Я. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на
попечителя си Д.Г.В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на А.И..И.., ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5