РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Монтана, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500063 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
„ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД против решение на Районен съд – Лом от 26 октомври 2021 г. по гр. д.
№ 976/2020 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 от ГПК против И.И..
Жалбоподателят „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД твърди, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови
ново, с което да уважи иска. Посочва, че съдът е направил неправилен извод, че
корекцията на сметката не е била връчена на потребителя, защото редът за
уведомяване по Общите условия противоречи на ЗЕ. На първо място жалбоопдателят
изтъква неправилно приложение на материалния закон: редът за уведомяване по чл. 17
от ОУ е същият като този по ЗЕ. В случая връчването на корекцията на сметката е
осъществено чрез препоръчано писмо с обратна разписка и връчването е удостоверено.
На второ място се развиват разсъждения, че отговорността на потребителя при
констатирана нерагламентиран намеса в средството за измерване е обективна. За да
възникне отговорност на потребителя, достатъчно е надлежното установяване на
неточното измерване, каквото в случая е налице, установено с приложените два
протокола. Изтъква се специалният характер на тази отговорност, която стои извън
договора за доставка на енелгия, затова по отношение на нея са приложими
специалните правила на ПИКЕЕ и на ЗЕ.
1
Ответникът по въззивната жалба И.И. се представлява в процеса от назначения
особен представител адв. Д.Ц., който в писмен отговор взема становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа
становище за липса на надлежно уведомяване за извършената корекция на сметката на
потребителя.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Ломския районен съд е бил заведен иск по чл. 422 от ГПК от „ЧЕЗ Е. Б.“
ЕАД против И.И. за установяване съществуването на две вземания на дружеството,
произтичащи от преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Дружеството-доставчик се снабдило със заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№2118/2019 г. на ЛРС въз основа на две фактури: от 9 декември 2016 г. за сумата
202,93 лв и от 29 март 2017 г. за сумата 742,28 лв, както и за начислените лихви за
забава върху двете суми. Длъжникът Иван К. И. не е бил открит, за да му бъде връчена
заповедта за изпълнението, поради което е заведен установителният иск по чл. 422 от
ГПК.
Първоинстанционният съд е намерил иска за неоснователен и го е отхвърлил,
като е изложил мотиви, че потребителят не е бил уведомен за извършената проверка,
при която са констатирани промени в схемата на свързване на измервателния уред,
довели до неотчитане на потребената ел. енергия. Невръчването на прототолите от
проверката ги лишава от материална доказателствена сила и те не могат да съставляват
основание за коригиране на сметката за дължима цена на доставената енергия.
Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
На 7 декември 2016 г. и на 27 март 2017 г. били извършени проверки на
средството за техническо измерване на консумирана ел. енергия в имот на ул. „*“ № *
в гр. *. За това жилище въззиваемият има сключен договор за доставка на ел. енергия.
Доставеното количество е отчитано чрез средство за техническо измерване с фабр. №
*. Двете проверки имат идентични констатации: липсва пломба на щита на ел. таблото
и на капачката на клемния блок, дисплеят е тъмен, установена промяна на схемата за
свързване. Констатациите са закрепени в два констативни протокола: № *и № *. В
двата случая потребителят не е намерен на дареса, а проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели. След установяане на нерегламентираната намеса в
схемата на свързване е уведомено РУ на МВР и протоколите са подписани от служител
на МВР.
2
Всеки от двата протокола е изпратен на потребителя с писмо с обратна
разписка. Двете писма са били получени от неговата майка на адреса.
Въз основа на тези констатации дружеството-снабдител е преизчислило
задълженията за плащане цена на доставената енергия и е издало две фактури за
процесните суми.
Съдът намира, че при извършване на проверката през декември 2016 г. в сила са
били Правила за измерване количеството електрическа енергия, публикувани в ДВ бр.
98/2013 г. – приложимият нормативен акт при установяване на нередности в
свързването на измервателното устройство.
Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.) при извършване на проверки операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител
на оператора и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при
съставянето на констативния протокол той се подписва поне от двама свидетели, които
не са служители на оператора на съответната мрежа. В този случай операторът на
съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с
обратна разписка.
Точно тази процедура е спазена при съставянето на протокола от 7 декември
2016 г., затова и доставчикът на енергия законосъобразно е извършил преизчисляване
задължението на абоната и е издал фактура № */09.12.2016 г.
Възражението, че потребителят не е присъствал при извършване на
метрологичния контрол, е неоснователно. Неговото отсъствие е компенсирано с
предвиденото участие на двама свидетели, които не са служители на дружеството-
доставчик, а осен това протоколът е подписан и от служител на МВР поради
установеното нерегламентирано изменение в схемата на свързване. Правата на абоната
не са нарушени, тъй като той е получил на адреса си самия констативен протокол с
уведомление за извършената корекция на сметката му. Процедурата е осъществена при
спазване на действащите нормативни правила, поради което е налице установено
вземане.
В отговора на исковата молба е посочено от името на ответника, че не оспорва
констатациите в двата констативни протокола. Възрженията му се свеждат до
отсъствие при проверката и твърдение, че реално не е ползвал енергия, тъй като не
жиее на адреса. Отговорността при намеса в устройството на електромера е обективна.
Тя възниква, когато се установи, че в резултат на въздействие средството не отчита или
отчита неправилно. Виновното поведение на абоната е без значение, не е нужно
доказването му, както и количеството реално потребена енергия. Методиката за
коригиране на сметката използва количество потребена енергия за минал период само
като база за преизчисляване, без да търси установяване на реалното потребление.
Въззивният съд намира, че искът по чл. 422 от ГПК е основателен за вземането
3
по фактура № */09.12.2016 г. за сумата 202,93 лв заедно с лихва за забава от 59,98 лв.
При извършване на метрологичната проверка на 27 март 2017 г. ПИКЕЕ от 2013
г. вече са били отменени с решение на ВАС, влязло в сила на 14 февруари 2017 г.
Поради това, че към този момент вече не е имало действащи нормативни правила за
едностранно възлагане на парично задължение на потребителя на енергия, то
констативният протокол от 27 март 2017 г. не може да бъде основание за издаването на
фактура № */29.03.2017 г. Отношенията между дружеството и потребителя са уредени
с договор, по силата на който потребителят дължи заплащане стойността на
доставената му електрическа енергия. На основание чл. 183 от ЗЗД потребителят има
задължението да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта. В
този случай обаче доставчикът следва да докаже какво е ползваното количество
енергия. Не са събрани по делото доказателства относно количеството потребена, но
неотчетена енергия, нито е установен периода, през който е ползвана енергия при
неработещ електромер, поради което искът за признаване съществуването на вземане
от 742,28 лв и лихва за забава е неоснователен.
Облекчена процедура, при която енергоснабдителното дружество само да
изчисли сумата, към момента на втората проверка не е имало, поради което
доставчикът не може едностранно да възлага задължение на длъжника по един
двустранен договор. Той може да претендира плащане на договорно основание, но след
доказване на доставеното количество енергия (в този смисъл Решение № 20 от
3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2021 г., III г. о.).
Въззивният съд намира иска за признаване за установено съществуването на
вземане от 742,28 лв и лихва от 196,70 лв по фактура № */29.03.2017 г. за
несонователен и потвърждава обжалваното решение в тази част.
При този изход на процеса на въззивника се дължат разноски съразмерно
уважената част от исковете или 170,52 лв за двете съдебни инстанции и заповедното
производство.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд – Лом от 26 октомври 2021 г. по гр. д. №
976/2020 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от „ЧЕЗ Е. Б.“ ЕАД против И.И. за сумата 202,93 лв, дължими по фактура №
*/09.12.2016 г., както и лихва за забава в размер на 59,98 лв за периода 23 декември
2016 г. – 6 декември 2019 г., както и в частта относно разноските от 87лв, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане за сумата 202,93 лв,
4
дължими по фактура № */09.12.2016 г., както и лихва за забава в размер на 59,98 лв за
периода 23 декември 2016 г. – 6 декември 2019 г., за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д. № */2019 г. на Ломския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Лом от 26 октомври 2021 г. по гр. д.
№ 976/2020 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД против И.И. за сумата 742,28 лв дължими по фактура №
*/29.03.2017 г. както и лихва за забава в размер на 196,28 лв за периода 13 април 2017 г.
– 6 декември 2019 г.
ОСЪЖДА И.И. да плати на „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД разноски по водене на делото пред
двете съдебни инстанции в размер на 170,52 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5