Решение по дело №2046/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Я. Д. Ч., пребиваващ в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас против заповед № ЗНД-395/30.10.2024 г. на началник сектор ЗО „Дебелт“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия“. В жалбата се прави искане да се отмени наложеното наказание и да бъде оправдан, тъй като не е влизал в пререкания с другите лишени от свобода, за което го обвиняват.

Ответникът – Началник сектор ЗО „Дебелт“, редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.111, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От младши инспектор Ж. К. – надзирател, е изготвена докладна записка с вх.№ ДЗ-9841/20.05.2024 г. до началника на Затвора Бургас (л.16 гръб от делото). В нея е посочено, че на 18.09.2024 г. в 18.30 ч., като постови на пост № 6, корпус „А“, eт.2, спално помещение № А202 по време на вечерното раздаване на храна на втора група е чул шум от спално помещение № А216, по повод на което е извършил проверка и установил, че между лишените от свобода Т. К. и А. А. е имало словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа. Д. е разпореждане за прекратяване на действията и лишените от свобода са се прибрали в спалните си помещения, които са били затворени с кентрите на вратите, а раздаването на храна е продължило. В последствие М. С. е отворил спално помещение № А202, в него нахлула група лишени от свобода и е започнала масова физическа саморазправа. За случилото се е уведомен дежурният старши надзирател инспектор К. и след отзоваване на допълнителен надзорен състав действията са преустановени.

Със съобщение от 18.09.2024г. е уведомена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] (л.16 от делото).

Взети са писмени обяснения от лишените от свобода С. Р. (л.17 от делото), А. Щ. (л.17-гръб от делото), Д. М. (л.18 от делото), А. Д. (л.18-гръб от делото), Р. А. (л.19 от делото), Р. К. (л.19-гръб от делото), Т. З. (л.20 от делото), Г. Д. (л.20-гръб от делото), А. А. (л.21 от делото), Я. Й. (л.21-гръб от делото), Ю. Ч. (л.22 от делото), М. С. (л.22-гръб от делото), А. Р. (л.23 от делото), С. Р. (л.23-гръб от делото), Т. К. (л.24 от делото), М. С. (л.25 от делото).

От жалбоподателя не са давани писмени обяснения по случая.

По случая е извършена проверка от инспектор „СДВР” С. И., резултатите от която са обективирани в докладна записка рег. № ДЗ-10574/ 08.10.2024г. (л.12 от делото). От него се сочи, че във връзка със събиране на данни относно обстоятелствата посочени в ДЗ-9841/20.09.2024 г., е извършил проверка чрез системата за видеонаблюдение в ЗО „Дебелт“ при която е констатирал, че лишеният от свобода М. Е. С. съвместно с група лишени от свобода: А. С. А., Я. Г. Я., Р. Й. А., А. С. С., Я. А. Й., Я. Д. Ч., И. Т. Г., Й. С. А. и Д. Д. С. не изпълняват разпореждане на мл. инспектор Кадънков, избутват го и нахлуват в спално помещение № А202 с цел физическа саморазправа с лишеният от свобода Т. К.. От видео записа е установено още, че единствено лишеният от свобода С. Р. се опитва да съдейства на постовия надзирател да спре навлизането на останалите лишени от свобода в спално помещение № А202. Проведен е разговор с лишеният от свобода М. С., в който той признава, че не е изпълнил разпореждане на постовия надзирател и самоволно е отворил заключващия механизъм на спалното помещение с цел да потърси обяснение от Т. К. за обидите спрямо него и неговите съграждани от [населено място], при което се стигнало до физическа саморазправа с К.. Проведен е разговор и с лишеният от свобода Т. К., който потвърждава написаното в ДЗ-9841/20.09.2024 г., за възникнал словесен конфликт който прераснал във физическа саморазправа с лишеният от свобода А. А., което довело и до масова такава с останалите лишени от свобода в спално помещение №А202. В хода на проверката е разговаряно и с лишените от свобода А. С. А., Я. Г. Я., Р. Й. А., А. С. С., Я. А. Й., Я. Д. Ч., И. Т. Г., Й. С. А., и Д. Д. С., които признават, че не са изпълнили разпореждане на постовия надзирател и са влезли във физическа саморазправа с друг лишен от свобода, като изразяват гордост, а не съжаление от извършената постъпка. При проверката за свидетел на случилото се е отбелязан и лишеният от свобода С. Р., който сочи, че К. е обиждал и заплашвал С. преди да се стигне до самоволното отваряне на заключващия механизъм на спално помещение № А202 и физическата саморазправа между лишените от свобода. С докладната записка предвид констатираното неспазване на установените правила и неизпълняване разпореждане на длъжностно лице в нарушение на чл.96, т.3 и т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, както и за участие в словесен конфликт, който е прераснал във физическа саморазправа с други лишени от свобода, което е в нарушение на чл.97, т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание - на лишени от свобода, конкретно посочени сред които Я. Г. Я., Я. А. Й. и Я. Д. Ч.. Предложено е наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3/три/месеца“ и „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия“ по отношение на всички лишени от свобода, участвали в саморазправата, както и по отношение на жалбоподателя Я. Ч..

С протокол от 30.10.2024 г., на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС и във връзка с дисциплинарно нарушение извършено от него в ЗО „Дебелт“ на 18.09.202 4г. е изслушан лишеният от свобода Я. Ч. (л.11 от делото).

Със заповед № ЗНД-395/30.10.2024 г. на началник сектор ЗО „Дебелт“ (л.10 от делото) на Я. Д. Ч., пребиваващ в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия“, за това, че на 18.09.2024г. е участвал в словесен конфликт, който с прераснал във физическа саморазправа с други лишени от свобода, с което е нарушил чл.97, т.4, във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. В мотивите на заповедта е посочено по време на вечерното раздаване на храната на втора група, постовият надзирател установява възникнал словесен конфликт между лишените от свобода Т. З. К. и А. С. А., който е прераснал във физическа саморазправа. На лишените от свобода е разпоредено да преустановят действията си, което разпореждане те изпълнили и се прибрали в спалните си помещения, затворени чрез заключващ механизъм /кентра/. В последствие лишеният от свобода М. С. - отговорник на втора група, преминал зад гърба на постовия надзирател и самоволно без разрешение отворил спално помещение № А 202, при което С. съвместно с група лишени от свобода нахлули в спалното помещение с цел ла нанесат побой на Т. К.. Действията са преустановени след намесата на допълнителен надзорен състав. Посочено е още, че чрез системата за видеонаблюдение са идентифицирани лишеният от свобода М. Е. С. съвместно с А. С. А., Я. Г. Я., Р. Й. А., А. С. С., Я. А. Й., Я. Д. Ч., И. Т. Г., Й. С. А. и Д. Д. С., които не изпълняват разпореждане на постовия надзирател, избутват го и нахлуват в помещение № А 202 е цел физическа саморазправа с Т. З. К.. В заповедта е отбелязан и проведен разговор с лишеният от свобода М. Е. С., който признал, че самоволно е отворил заключващия механизъм на спалното помещение с цел да потърси обяснение от К. за обиди и заплахи отправени към него и негови съграждани от [населено място], при което се стигнало до физическа саморазправа, което се потвърждава и след проведен разговор с последния. Отбелязано е още, че са проведени разговори и с останалите лишени от свобода, участващи във физическата: саморазправа, които също признават, че не са изпълнили разпореждане на постовия надзирател и са участвали в конфликта. Установеното е квалифицирано като нарушение на чл.97, т.4, във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на лишените от свобода конкретно изброени в заповедта са наложени посочените дисциплинарни наказания.

Заповедта е връчена на Я. Ч. на 30.10.2024 г., видно от отбелязването в нея и е обжалвана с жалба предадена на затворническата администрация на 01.11.2024 г., при спазване на срока предвиден в нормата на чл.111, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

В хода на съдебното производство, в проведеното на 08.11.2024 г. открото съдебно заседание е изгледан видиозаписа от случая. От него е видно, че след отваряне на спално помещение № А2022, голяма група лишени от свобода и един постови надзирател са влезли в помещението, като след тях е и жалбоподателя.

В съдебното заседание е разпитан като свидетел и Т. К., който сочи, че всичко което е написал е вярно и около 15 човека са влезли да го бият в килията. Не е видял жалбоподателя в боя и не е сигурен дали е бил там или не, като в последствие добавя, че Я. Ч. е бил вътре, но не може да каже дали е участвал в боя.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № ЗНД-395/30.10.2024 г. е издадена от началник сектор ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, който се явява компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗИНЗС.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на издадената заповед.

Дисциплинарното производство е образувано по повод докладна записка изготвена от младши инспектор Ж. К. – надзирател. Извършена е проверка на фактите и обстоятелствата изложени в докладната записка, като са изгледани наличните видеозаписи от случая и са снети писмени обяснения от част от присъствалите лица.

В съответствие с нормата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, жалбоподателят е изслушан във връзка с дисциплинарното производство, за което е изготвен протокол от 30.10.2024 г., който е подписан от Ч. (л.11 от делото).

Съгласно чл.96, т.4 от ЗИНЗС, лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, на което основание е издадена процесната заповед, за дисциплинарно нарушение се смята физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

В случая, следва да се приеме, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява по безспорен начин, че лишеният от свобода Я. Ч. е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.

В заповедта се сочи, че Я. Ч. е участвал в словесен конфликт, които е прераснал във физическа саморазправа, като от данните и доказателствата по делото се установява, че словесния конфликт е бил между Т. К. и А. А.. Същевременно видно от видеозаписа направен в коридора на помещенията, Я. Ч. не е присъствал към момента на отваряне на спалното помещение, като в последствие, след като вече са навлезли множество лица (повече от 10), той се е присъединил към тълпата и е влизъл в спалното помещение, с още много на брой лица. След около 21 секунди напуска спалното помещение, като не е от последните излизащи лица. Същевременно по делото не е представен видеозапис, посредством които да се установи случващото се в спалното помещение.

Т. К. - лицето с което е започнал конфликта, не дава категорични данни, че Я. Ч. е участвал в саморазправата. В дадените от него писмени обяснения на 18.09.2024 г., се сочи „Б. С. бутнаха Старшината и А. и влязоха в килията и отново ме биха М. (чистача) Ремо двама Я. И.,…“. Фамилиите на Янковците не се сочат от лицето, като видно от докладната записка на инспектор „СДВР“ в нея е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание на три лица носещи името Я., а именно Я. Г. Я., Я. А. Й. и Я. Д. Ч.. Същевременно при разпита на К. в проведеното по делото съдебно заседание, от него не се сочи категорично, че Я. Ч. е участвал в саморазправата, като казва, че е бил в спалното помещение, но не може да каже дали е участвал в боя.

В представените по делото писмени обяснения дадени от другите лица участвали в инцидента, също никъде не се сочи, че Я. Ч. е взел участие в саморазправата

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства се установява, че на 18.09.2024 г. при възникналия инцидент Я. Ч. е навлязъл в спално помещение № А202, заедно с голяма група лица, но не се установява безспорно, че е участвал във възникналата саморазправа с Т. К., като е използвал физическа сила. Ето защо, следва да се приеме, че по делото не се установява, че жалбоподателя е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение квалифицирано, като такова по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и неправилно с обжалваната заповед му е наложено дисциплинарното наказание предвидено в нормата на чл.101, т.7 от ЗИНЗС, поради което същата следва да бъде отменена.

За пълнота на изложението следва да се има в предвид и, че в заповедта липсват мотиви за определяне на максималния предвиден от законодателя срок на наказанието, а именно 5 денонощия. Действително, съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта или в съпроводителното писмо с което се изпраща жалбата, но по делото не са налични и такива. Ето защо, следва да се приеме, че в случая фактически от ответника е наложено най-тежкото, предвидено от закона наказание, в максималния предвиден от закона размер, без изискващата се подробна, точна и обстоятелствена обосновка.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при липса на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки и при допуснато процесуално нарушение при определяне размера на наложеното наказание. Ето защо заповедта следва да бъде отменена, но на основание чл.111, ал.6, т.3 от ЗИНЗС, преписката не следва да бъде връщана на органа, издал заповедта, който да се произнесе отново, тъй като не се установява безспорно жалбоподателя да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.

При този изход на спора и доколкото от жалбоподателя не е заплатена държавна такса преди образуване на съдебното производство и тя не е събрана от съда, тъй като съгласно чл.111, ал.3 от ЗИНЗС жалбата следва да се разгледа незабавно, тя следва да се заплати от бюджета на ответника.

Мотивиран от горното Административен съд - Бургас, десети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗНД-395/30.10.2024 г. на началник сектор ЗО „Дебелт“, с която на Я. Д. Ч. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия“.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати в полза на Административен съд – Бургас държавна такса в размер на 10,00 лева.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.