Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Атанасова ВНЧД
№ 3459/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХХI.
С протоколно
определение от 30.07.2020г. по НЧД №
8341/2020г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС - НО), 93-ти
състав, е определил на осъдения Ц.В.К. едно общо, най-тежко наказание, на
основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, измежду наказанията, наложените
му със съдебни актове, имащи силата на влезли в сила присъди, по НОХД
10589/2016г., по описа на СРС, НОХД 3486/2016г. по описа на СГС, по НОХД
18234/2016г. по описа на СРС, по НОХД 7527/2016г. по описа на РС Пловдив, по
НОХД 1053/2017г. по описа на РС Пловдив, по НОХД 76/2017г. по описа на РС
Монтана, по НОХД 2576/2017г. по описа на СГС, по НОХД 264/2018г. по описа на
СГС, по НОХД 2259/2018г. по описа на СГС, по НОХД 6087/2017г. по описа на СРС и
НОХД 628/2017г. по описа на СРС, а именно наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и четири
месеца, което наказание е постановил да се изтърпи при „строг“ режим, на
основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС.
С горепосоченото
определение СРС на основание чл. 24 НК е увеличил общото най- тежко наказание с
една година и седем месеца при строг режим на изтърпяване, като на основание
чл. 25, ал.2 НК е приспаднал изтърпяната част от наказанията лишаване от
свобода и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, прз което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане по стража”.
Недоволен от така постановеното
определение е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал протест. В същия се твърди, че макар
и районният съд да е уважил предложението на прокуратурата в частта за
определяне на общо наказание, то не е било уважено по отношение на размера на
увеличеното по чл. 24 НК, а именно с ½ или с 1 година и 8 месеца.
Поддържа се, че така определеното от съда увеличение с 1 година и 7 месеца е
законосъобразно, но същевременно несправедливо. Излагат се съображения, че
лицето е многократно осъждано и е изтърпяло множество наказания лишаване от
свобода, но не са налице данни същото да се е превъзпитало. Сочи се, че по
отношение на Ц.К. е била постановена осъдителна присъда и по НОХД 628/2017г. на
СРС, след като вече е било налице предходно групиране на наказанията му по
други осъдителни присъди, при което освен това му е било наложено и увеличение
по чл. 24 от НК, но същото не е способствало за постигане на целите по чл. 36 НК. С протеста е направено искане определението на контролирания съд да бъде
изменено, като се увеличи приложението на чл. 24 НК с ½ до 1 година и 8
месеца.
С протеста не се правят искания за
събиране на доказателства.
Срещу протеста не са постъпили
възражения.
С определение от 13.10.2020г. по
ВНЧД 3459/2020г. по описа на СГС, въззивният съд е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като е намерил, че са налице
процесуалните предпоставки за насрочването на същото, както и че за разкриване
на обективната истина не се налага събирането на доказателства.
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция, прокурорът поддържа протеста и моли да се уважи същият.
Желае изменение на първоинстанционното определение, като бъде увеличено на
основание чл. 24 НК определеното общо най- тежко наказание с ½ до 1
година и 8 месеца.
Служебно назначеният защитник на осъдения –
адв. С., САК, моли да се постанови решение, което да бъде в интерес на
подзащитния му.
Осъденият К., нередовно призован, не
се явява.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във
въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да постанови протестираното определение,
СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на процедурата по чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез
прочитане, събраните писмени доказателствени средства. При постановяване на
определението, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него
относими писмени доказателства и доказателствени средства.
Пред
настоящата съдебна инстанция не бе проведено въззивно съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по значимите за целите на
съдебното производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК факти е формирано въз
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като споделя доводите и съображенията му относно приложените писмени
доказателствени средства. Първостепенният съд ги е кредитирал, като на базата
на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е
изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният съдебен
състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния
съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция
не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът
на същия сочи на следното:
Осъденият
Ц.В.К. е осъждан многократно – общо с 24 влязли в сила присъди. По повечето от
тях наказанията са изтърпени, като присъдите са били съответно групирани, но по
някои от тях е необходимо да се извърши ново групиране. Релеванти за настоящото
дело са следните присъди, както следва:
1. По НОХД 10589/2016г. на СРС със
съдебен акт в сила от 29.07.2016г., за извършено на 27.04.2016г. престъпление,
като е наложено наказание ЛОС за срок от 1 година, както и за извършено на
27.04.2016г. престъпление, като е наложено наказание ЛОС за срок от 1 година и
3 месеца. Със същата присъда е определено общо най – тежко наказание измежду
двете наложени по делото „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца;
2. По НОХД 3486/2016г. на СГС със
съдебен акт в сила от 14.09.2016г. е наложено наказание ЛОС за срок от 3 години
, за деяние, извършено на 13.07.2015г.
3. По НОХД 18234/2016г. на СРС, със
съдебен акт в сила от 21.10.2016г., на осъдения е наложено наказание ЛОС за
срок от 1 година, като деянието е извършено на 26.05.2015г.
4. По НОХД 7527/2016г. на РС Пловдив
със съдебне акт в сила от 13.02.2017г., на осъдения К. е наложено наказание ЛОС
за срок от 7 месеца, за деяние, извършено на 05.06.2015г.
5. по НОХД 1053/2017г. на РС Пловдив
със съдебен акт в сила от 02.06.2017г., на осъдения К. са наложени наказания:
за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 18.06.2015г. – ЛОС за срок от 2
години и 8 месеца, а за престъпление по чл. 211 НК, извършено на 18.06.2015г. –
ЛОС за срок от 3 години и 4 месеца. Със същата присъда е определено общо най- тежко
наказание ЛОС за срок от 3 години и 4 месеца, което е увеличено на основание
чл. 24 от НК с 2 месеца и е определено наказание ЛОС за срок от 3 години и 6
месеца.
6. По НОХД 76/2017г. на РС Монтана
със съдебен акт в сила от 15.06.2017г. на осъдения К. са наложени наказания: за
престъпление по чл. 211 от НК, извършено на 10.06.2015г. – ЛОС за срок от 2
години. Определено е общо най – тежко наказание ЛОС за срок от 3 години.
7. По НОХД 2576/2017г. на СГС със
съдебен акт в сила от 12.07.2017г. К. е осъден, като му е наложено наказание
ЛОС за срок от 2 години и наказание глоба в размер на 1048 лв., за деяние,
извършено на 03.05.2016г.
8. По НОХД 264/2018г. на СГС със
съдебен акт в сила от 30.03.2018г., на осъдения са наложени наказания: за
извършено на 04.02.2016г. престъпление по чл. 249 от НК – ЛОС за срок от 2
години и 8 месеца и наказание глоба в размер на 5224 лв., а за извършено на
04.02.2016г. престъпление по чл. 211 от НК – ЛОС за срок от 2 години. Със
същата присъда е определено общо най- тежко наказание ЛОС за срок от 2 години и
8 месеца, увеличено на основание чл. 24 от НК с 4 месеца и определено на 3
години. Към най – тежкото наказание е присъединено наказанието глоба в размер
на 5224 лв.
9. По НОХД 2259/2018г. на СГС със
съдебен акт в сила от 18.07.2018г., на осъдения К. са наложени наказания: за
извършено на 17.02.2018г. престъпление по чл. 196 от НК – ЛОС за срок от 2
години, за извършено на 17.02.2016г. престъпление по чл. 211 от НК – наказание
ЛОС за срок от 2 години, а за извършено
на 17.02.2016г. престъпление по чл. 249 от НК – ЛОС за срок от 3 години. С
присъдата е определено общо най- тежко наказание ЛОС за срок от 3 години.
10. По НОХД 6087/2017г. на СРС със
съдебен акт в сила от 30.10.2018г., на осъдения К. е наложено наказание ЛОС за
срок от 3 години и 4 месеца, за деяние, извършено на 07.04.2016г.
С определение по ЧНД 6811/2011г. в
сила от 19.12.2019г. на СРС е определено на подсъдимия общо наказание между
горецитираните присъди, а именно: по НОХД № 10589/2016г. на СРС, НОХД №
3486/2016г. на СГС, НОХД № 18234/2016 на СРС, НОХД № 7527/2016г. на РС Пловдив,
НОХД № 1053/2017 на РС Пловдив, НОХД №
76/2017г. на РС Монтана, НОХД № 2576/2017г. на СГС, НОХД № 264/2018г. на СГС,
НОХД № 2259/2018г. на СГС, НОХД № 6087/2017г. на СРС – ЛОС за срок от 3 години
и 4 месеца. На основание чл. 24 от НК това общо най- тежко наказание е
увеличено с една втора, а именно с 1 година и 8 месеца, като осъденото лице
търпи общо 5 години, с начало 26.05.2016г.
С присъда по НОХД 628/2017г. на СРС
със съдебне акт в сила от 14.02.2020г. Ц.К. е осъден: за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на
26.04.2016г. и 07.05.2016г., като му е наложено наказание ЛОС за срок от 2
години, за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1 от НК, извършено на
07.05.2016г. му е наложено наказание от 3 години ЛОС. На основание чл. 23, ал.
1 НК му е определено общо най- тежко наказание от 3 години ЛОС, което да
изтърпи при строг режим в затвор.
С
протестираното определение, СРС - НО, 93-ти състав е приел наличието на
предпоставките за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, по
отношение предложения от СРП начин за групиране. Така районният съд е
сформирал, в унисон с предложението на СРП, една кумулативна съвкупност,
състояща се от определените наказания по НОХД
10589/2016г., по описа на СРС, НОХД 3486/2016г. по описа на СГС, по НОХД
18234/2016г. по описа на СРС, по НОХД 7527/2016г. по описа на РС Пловдив, по
НОХД 1053/2017г. по описа на РС Пловдив, по НОХД 76/2017г. по описа на РС
Монтана, по НОХД 2576/2017г. по описа на СГС, по НОХД 264/2018г. по описа на
СГС, по НОХД 2259/2018г. по описа на СГС, по НОХД 6087/2017г. по описа на СРС и
НОХД 628/2017г. по описа на СРС, като е определил на осъдения К.
едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години и
четири месеца.
На основание чл. 57, ал.1, т. 2, б.
„б” от ЗИНС, съдът е определил строг режим на изтърпяване на наказанието.
На
основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил общото най- тежко наказание с една
година и и седем месеца при строг режим на изтърпяване.
На
основание чл. 25, ал.2 от НК, съдът е приспаднал изтърпяната част от
наказанията лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал.1 от НК,
съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение
„задържане по стража”.
Осъденият
Ц.В.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, основно
образование, неработещ, женен, ЕГН **********, осъждан.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав.
Без да бъдат преповтаряни
изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на
доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
определението в цялост, да посочи следното :
При
описаните факти, въззивният съд констатира, че не са налице основания за отмяна
или ревизиране на определението на първия съд, тъй като са съблюдавани принципите
на материалното право, заложени в чл. 23 – чл. 25 от НК, а също и тези в чл. 36
от НК. От правна страна, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно
първият съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени
деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила съдебните
актове, са налични предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за
групираните на наложените на осъдения наказания по НОХД 10589/2016г., по описа на
СРС, НОХД 3486/2016г. по описа на СГС, по НОХД 18234/2016г. по описа на СРС, по
НОХД 7527/2016г. по описа на РС Пловдив, по НОХД 1053/2017г. по описа на РС
Пловдив, по НОХД 76/2017г. по описа на РС Монтана, по НОХД 2576/2017г. по описа
на СГС, по НОХД 264/2018г. по описа на СГС, по НОХД 2259/2018г. по описа на
СГС, по НОХД 6087/2017г. по описа на СРС и НОХД 628/2017г. по описа на СРС.
Адекватно районният съд е приел кое е най- тежкото наказание, наложено на
осъдения К., като е наложил именно него, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от три години и четири месеца. Извършеното групиране и налагането на едно общо,
най-тежко наказание от три години и четири месеца „лишаване от свобода“, от
страна на контролирания съд не се оспорва и от представителя на СРП в подадения
въззивен протест.
Въззивната инстанция намира, че
правилно с протестирания съдебен акт е определен режима на изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и че законосъобразно, в
съответствие с приобщения доказателствен материал, са приспаднати времето на
вече изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода и времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Противно на доводите на държавното
обвинение обаче, въззивната инстанция смята, че правилно с протестирания
съдебен акт е увеличен размера на осноование чл. 24 от НК на така наложеното
общо най- тежко наказание с една година и седем месеца при строг режим на
изтърпяване с оглед наличието на множество осъждания на лицето за престъпления
против собствеността. СРС не е увеличил общото най- тежко наказание с
максимално допустимото от 1 година и 8 месеца, предвид изявлението на
подсъдимия, че иска същото да бъде намалено с един месец поради семейни
причини.
Правилно представителят на
държавното обвинение е посочил, че определението на първоиснтанционния съд е
законосъобразно. Следва да се отбележи, че чл. 24 от НК се прилага по преценка на съда и
е възможност, а не задължение за съда. Извършените престъпления, наказанията за
които са предмет на процесната кумулация, са разнородни по вид – престъпления
против собствеността или престъпления против паричната и кредитната система,
извършени при условията на опасен рецидив, т.е. с висока степен на обществена
опасност. Видно от Бюлетина за съдимост на лицето, преобладаващата част от
многобройните осъждания,по които няма реабилитация, са за извършени
престъпления кражба, измама и престъпление по чл. 249 НК, т.е. подсъдимият
проявява една трайна престъпна наклонност към извършване именно на престъпления
против собствеността и за превъзпитаването му с оглед специалната превенция е
необходимо да се приложи разпоредбата на чл.24 НК – да се увеличи размера на
определеното общо наказание. Извършено от СРС увеличение на наказанието лишаване от свобода с 1 година и 7 месеца се
приема за справедливо и законосъобразно определено
от първоинстанционния съдебен състав. При определянето му е спазена
разпоредбата на чл.24, предл. първо НК, като увеличаването на общото наказание
е в рамките на законоустановения възможен срок. Въззивният съд се солидализира
и със становището на контролирания такъв, че така увеличеното наказание по чл.
24 НК не следва да е с максимално предвидения възможен такъв от законодателя, а
именно 1 година и 8 месеца, тъй като лицето има желание да се превъзпита и е
изтъкнало причини от семеен характер, поради което и увеличеното наказание по
чл. 24 НК се явява явно справедливо.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираното
определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменяне или отмяна – неправилно приложение на материалния
закон, наличие на съществени нарушения на процесуалните правила или явна
несправедливост на определеното при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 едно общо, най-тежко наказание и чл. 24 от НК, поради което и с оглед
изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло протоколно определение
от 30.07.2020г., по НЧД № 8341/2020г.,
на СРС – НО, 93-ти състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.