№ 827
гр. Бургас, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120203156 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по повод на подадена жалба от Д. С. Т., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 9447/27.06.2025 г., издадено от Началник отдел „Оперативен
контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ-София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението.
За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. *, която моли за
потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 19.08.2025 г., а жалбата е изпратена по
пощата на 27.08.2025 г.) от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
На 02.06.2025г. в 18,01 часа по път АМ Тракия, км. 335, на отбивна площадка посока
гр. Ямбол- гр. Бургас, жалбоподателят управлявал съчленено ППС с пет оси- МПС марка
„Скания“ с две оси с рег. № * и полуремарке с три оси с рег. № *. При направено измерване
на ППС за установяване спазване на нормите, установени в Наредба №11/2001 на МРРБ,
актосъставителят Р. Г. установил, че натоварването на задвижваща втора единична ос е
13,525 тона, при максимално допустимо натоварване от 11,500 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4,
б. „а“ от наредбата, както и че при измерено разстояние между осите 1,38 метра, сумата от
1
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,610 тона, при максимално
допустимо натоварване от 24,000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от наредбата. За
констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 10798/02.06.2025 г.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и издал обжалваното постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения отнасящи се до компетентността на актосъставителя да съставя
АУАН за нарушението, за което е издаден процесният, както и относно компетентността на
началник отдел ОККРПМ към Дирекция АРОК при АПИ да издава НП за нарушение на чл.
139, ал. 1 ЗДвП.
Този извод следва от тълкуване на чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 ЗДвП в редакциите
на тези разпоредби, действали към 02.06.2025 г. Нормата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП е част от
Глава Пета: "Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара". Предвижда, че
службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя
извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка,
пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от
длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция
"Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на
маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.
Компетентността във връзка с административно-наказателната отговорност обаче, е
специална и е предвидена в Глава Седма от ЗДвП - "Административно-наказателна
отговорност".
Следователно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП сама по себе си не може да е
основание за компетентност на длъжностните лица на АПИ за съставяне на актове и
издаване на НП по ЗДвП. Тя е обща и предвижда възможност за осъществяване на контрол
от тези органи, но конкретно за нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени
изрични разпоредби, касаещи административнонаказателната отговорност, предвидени в
Глава Седма от ЗДвП.
Това следва и от чл. 37, ал. 1, б. "б" ЗАНН, според който актове могат да се съставят
от длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите,
областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове. По сходен начин са
определени и правилата за компетентност на органите, които могат да налагат
административни наказания - чл. 47 ЗАНН.
Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на
ведомството да са възложени правомощия по приложението или контрола по приложението
на конкретен нормативен акт. В чл. 167, ал. 3 ЗДвП изрично е предвидено, че общата маса,
осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на
АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т. е.
с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), уреждаща обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването,
изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с
управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България,
2
контролните функции по чл. 167, ал. 3 ЗДвП са свързани с приложението и контрола по
приложението на Закона за пътищата.
От своя страна разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП предвижда, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в него. Същата, по аргумент от чл. 37 и чл. 47 ЗАНН не може да се
тълкува изолирано, а единствено в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП,
според която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност.
Следователно в предвидената обща компетентност за съставяне на АУАН и издаване
на НП за нарушения по ЗДвП, изрично органи на АПИ не са включени. Компетентност за
тях, с привръзка към чл. 167, ал. 3 ЗДвП, е дадена само за конкретни нарушения - по чл. 179,
ал. 3 - 3в по аргумент от чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и чл. 21б, ал. 2 от Преходни и Заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за движението по пътищата -
обн. - дв, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - дв, бр. 60 от 2019 г., в сила от
30.07.2019 г.
Така по категоричен начин законодателят е предвидил компетентност за точно
определени нарушения на ЗДвП - по чл. 179, ал. 3 - 3в, за съставяне на АУАН, респективно
издаване на НП, на контролните органи при АПИ и председателя на управителния съвет на
АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка е и препращането на чл.
189е, ал. 13 ЗДвП към общите правила на чл. 189, ал. 1 - 3 и 13 - 16 ЗДвП.
Изводът от тълкуването на тези разпоредби е, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл.
189, ал. 1 ЗДвП, възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат
санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните
размери на пътните превозни средства.
В случая е прието, че водачът Т. е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3
ЗДвП и е наказан на основание на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП. Т. е. самите контролни
органи са приложили ЗДвП и са квалифицирали нарушението по този закон, без притежават
нормативно предвидено правомощие за това.
Установените пороци при съставяне на процесното НП - некомпетентност на издалия
го орган, както и на издателя на АУАН, налага отмяна на обжалвания акт само на това
основание.
В тази насока е и безпротиворечивата практика на касационната инстанция- решение
№ 4753/21.06.2024 г. по к. а. н. д. № 618/2024 г.; решение № 8532/01.11.2024 г. по к. а. н. д. №
1237/2024 г.; решение № 8749/06.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1395/2024 г.; решение №
10336/16.12.2024 г. по к. а. н. д. № 2106/2024 г.; решение № 847/30.01.2025 г. по к. а. н. д. №
2211/2024 г., решение № 8532/01.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1237/2024 г. и решение № 4976 от
2.06.2025 г. по к. а. н. д. № 858/2025 г., всички на Административен съд Бургас.
Накрая, допълнителен аргумент за всичко изложено е и обстоятелството, че
редакцията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП е изменена с ДВ бр. 64, в сила от 07.09.2025 г., като
вече изрично е предвидено, че наказателните постановления по закона могат да се издават и
от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или от
определени от него длъжностни лица съобразно неговата компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
3
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая са представени договор за правна защита (л. 34), в който е отразено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Не е направено възражение за прекомерност,
а чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че следва да се присъди цялото поискано възнаграждение.
Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на
ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, съдът намира, че следва да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9447/27.06.2025 г., издадено от Началник
отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ-София, с което за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл.
7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1,
предл. 3 от ЗДвП на Д. С. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. С. Т., ЕГН **********,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4