РЕШЕНИЕ
№ 1586
гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330114628 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.415, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕAД срещу А. З. Т., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
7309.83 лева – дължима главница по договор за потребителски кредит № **** г., 1307.27
лева – договорна лихва за периода **** г., 134.46 лева – обезщетение за забава за периода
**** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – **** г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
Излагат се твърдения, че договорът за кредит е сключен между ответника, като
кредитополучател и ищцовата банка, по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на 7613.70 лева, със срок на издължаване до **** г. В договора
като част от главницата са уговорени два вида застраховки в общ размер на 1613.70.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, доколкото ответникът не е заплатил 3
последователни месечни вноски. Предсрочна изискуемост е обявена на **** г. с връчване
на уведомлението до ответника. В договора е уговорена възнаградителна лихва, начислена
върху отпуснатия кредит и върху застраховките. Начислено е и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върхи вноските за главница и договорна лихва. .
За вземанията по договора ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС, като срещу заповедта е подадено
в срок възражение от длъжника, което поражда интереса от предявяване на исковете.
Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се исковете. Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото вземанията за застрахователни премии
не са включени в ГПР,което водело до некоректно посочен ГПР и отдам до заблуждаване на
1
потребителя за размера на сумите ,които следва да върне по договора. Прави неясно
възражение за прихващане. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № **** г. по описа на ПРС, съдът е издал заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК в полза на ищеца. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е
подал възражение срещу вземанията по заповедта. Вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД, вр. с
чл.9 ЗПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие
валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна лихва, уговорка за заплащане на наказателна лихва,
уговорка за заплащане на застраховките, сключване на застрахователни договори,
заплащане на застрахователя на дължимите застрахователни премии от ищеца, настъпили
условия за начисляване на наказателната лихва, размер на вземанията, наличие на
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжниците. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на
горното от ищеца, че е платил дължимите суми, възраженията си за недействителност на
клаузите по договора, както и че е платил на ищеца сума в размер на 1307.27 лева –
договорна лихва, 1313.99 лева – застраховка на кредит + сметка и 299.17 лева – застраховка
на сметка и общо 1000.28 лева – платени суми по двете застраховки.
С Определение от 09.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че между
ответника, като кредитополучател и ищцовата банка, като кредитор е сключен договор за
потребителски кредит № **** г. с посоченото в исковата молба съдържание, че по договора
е предоставен на ответника кредит в размер на 7613.70 лева, със срок на издължаване до
**** г. В договора като част от главницата са уговорени два вида застраховки в общ размер
на 1613.70 лева. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, доколкото ответникът не е
заплатил 3 последователни месечни вноски. Предсрочна изискуемост е обявена на **** г. с
връчване на уведомлението до ответника. Не се спори, че по договора са останали
незапалтени търсените суми. Не се спори, че вземанията за застраховки не са включени в
ГПР.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК, предвид което сключеният между страните договор за заем по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Спорно по делото е дали заемното правоотношение е възникнало валидно.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В отговора на исковата молба ответникът излага доводи за недействителност на
договора за кредит, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
2
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
В чл.10 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в
размер на 12298.56 лева /включващ, усвоена главница, кредитирани застраховки и
договорна възнаградителна лихва/, както и годишния процент на разходите на заема 48.24 %
– реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В договора не са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, а е
препратено към Приложение № 1 към ЗПК. С препращането към Приложение № 1 към ЗПК
не е изпълнено условието на чл.11, ал.1, т. 10, вр. с чл.10, ал.1 ЗПК в договора по един ясен
и недвусмислен начин да са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР,
какво включва същия и от какво зависи неговия размер, което води до неспазване на
императивното изискване на посочената разпоредба.
Наред с това съдът е отделил за безспорно между страните, че в ГПР не са включени
вземанията за застраховка.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че са
застрахователните премии. По своята същност застрахователните премии представляват
разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на
банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за
получаване на кредита.
Действително в чл.19 от договора за кредит и в декларация към него е
регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова
страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на
договора. Тази клауза съдът приема, че е поставена от банката с цел да се заобиколят
изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК без възможност от кредитополучателя действително да
влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл.7 от
договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на
застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита е
необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да
се заплащат по договора за кредит. Наред с това застраховката е сключена и в полза на
кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което
допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на
договора, а не избрано свободно от потребителя.
С оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в размера на
ГПР е налице противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен
на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. В този изричен смисъл е Определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III ГО на ВКС.
3
Предвид констатираната недействителност на договора за кредит потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, липсва основание за дължимост на
застрахователните премии и заплащането им от банката на застрахователя. Наред с това,
доколкото съобразно закона застрахователните премии се явяват разход по кредита, същите
не са част от чистата стойност на кредита, макар и заплащането им да е кредитирано от
ищеца.
Ищецът твърди, че в претендираната главница е включен, както отпуснатият кредит
в размер на 6000 лева, така и застрахователните премии от 1313.99 лева и 299.71 лева, като
търсеният от ищеца остатък от дължимата главница е в размер 7309.83 лева. От представена
от ищеца справка за извършени плащания по кредита /л.90/ се установява, че ответникът е
платил по кредита договорна лихва в размер на 715.73 лева и наказателна лихва в размер на
11.16 лева. От претендираната главница в размер на 7309.83 лева ще се приспаднат
вземанията за застрахователни премии в размер на 1313.99 лева и 299.71 лева, платената
договорна лихва в размер на 715.73 лева и платената наказателна лихва в размер 11.16 лева,
при което се получава чистата стойност на кредита, която следва да върне ответникът в
размер на 4 969.24 лева, до която сума искът за главница ще се уважи, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 7309.83 лева искът като неоснователен ще се
отхвърли.
Предвид недействителността на договора за кредит ответникът не дължи заплащане
на договорна лихва по него в размер на 1307.27 лева за периода **** г. и наказателна лихва
/неустойка по чл.15.1, вр. с чл. от договора/ в размер на 134.46 лева за периода **** г.,
поради което тези искове ще се отхвърлят.
Предвид недействителността на договора за кредит отпада и предвидената в договора
възможност за разсрочено плащане на вземанията по него на месечни вноски, същите се
дължат веднага от момента на предоставяне на кредита, поради което съдът не следва да
установява настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се присъди и законна
лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
**** г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца в исковата молба и
за което е издадена Заповед по чл.417 ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни. Ищецът доказа
следните разноски – 175.03 лева – платена държавна такса в заповедното производство и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски за заповедното 225.03 лева, от
които съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 127.77 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски - 176 лева – платена
държавна такса /л.37/.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия, както и взе предвид обстоятелството, че се касае за потребителски
спор. Общо разноски в исковото производство 276 лева, от които на основание чл.78, ал.1
ГПК, съразмерно с уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 156.72
лева.
4
В исковото производство ответникът се е представлявал от адв. С. Н., който е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 1175.16 лева, от което
на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от претенцията ще се присъди
сума в размер на 507.89 лева.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив,
село **** ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6 сумата в
размер на 4969.24 лева – дължима главница, чистата стойност, по договор за потребителски
кредит № **** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – **** г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения размер от 4969.24 лева до пълния
предявен размер от 7309.83 лева, както и иска за договорна лихва 1307.27 лева за периода
**** г., както и иска за обезщетение за забава в размер на 134.46 лева за периода **** г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА А. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, село **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата в размер на 156.72 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на
127.77 лева – разноски по ч.гр.д. № **** г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6 ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. С. К. Н., ЕГН **********, вписан в АК – Пловдив, на основание чл.38
ЗА, сумата в размер на 507.89 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5