Определение по дело №175/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 199
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20211000600175
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
гр. София , 17.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от началника на затвора в гр.София, чрез
процесуален представител, против протоколно определение от 01.02.2021г. на СГС,
постановено по чнд №4397/2020г., с което е постановено предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено
на осъдения Р. Я. А. по нохд №3746/2013г. на СРС.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото е налице само първата
кумулативно изискуема по чл.70 от НК предпоставка осъденият да е изтърпял повече от
половината от наложеното наказание, равняващо се на 1 година и 3 месеца, тъй като към
датата на съдебното заседание той е изтърпял 1 година, 7 месеца и 28 дни лишаване от
свобода. Оспорва се наличието на данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, както неправилно било прието от съда в определението,
изтъква се, че възможността за условно предсрочно освобождаване е правна възможност,
предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен начин поправянето си
чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване
от свобода, съгласно разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е посочил ясно кои
обстоятелства сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, доказателствата за това се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС,
както и всички други източници на информация за поведението му. Приложените по делото
такива източници правят неубедителен извода на първоинстанционния съд, още повече, че
становището на началника на затвора съгласно чл.437, ал.3 от НПК трябва да бъде
съобразено. Съдът е кредитирал единствено положителните моменти в доклада на
1
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, като не е обсъдил останалите
доказателства по делото. Не е коментирано, че доказателствата по делото трябва да са
единни и непротиворечиви, както и установено ли е обстоятелство за трайно и необратимо
поправяне на осъденото лице. Действително са налице част от обтоятелствата, сочещи на
положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, но съгласно ЗИНЗС и
ППЗИНЗС осъдените лица са длъжни да имат добро поведение в рамките на
пенитенциарното заведение съгласно чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС. Това обаче не е достатъчно, за
да се приеме като доказателство за поправяне, което изисква завършен превъзпитателен и
самовъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното, съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, за
защита на обществения интерес. Тези обстоятелства не са налице предвид извършените
правонарушения с висока степен на обществена опасност и средния риск от вреди за
обществото, затова целите на наказанието не са изпълнени. По тези причини се иска отмяна
на определението като неправилно, необосновано и немотивирано.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с
доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено
следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с активна
процесуална легитимация за това, а по същество за основателна, по следните съображения:
Р. Я. А. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца,
наложено му по нохд №3746/2013г. на СРС, преди това е изтърпял наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК, по нохд
№14283/2011г. на СРС. Към 01.02.2021г. е изтърпял всичко 2 години, 1 месец и 19 дни,
остатъкът от наказанието е 4 месеца и 11 дни.
В писменото становище на НСЗОЗТ“Кремиковци“ е посочено, че то е отрицателно, тъй
като от провежданата корекционна работа не е установена съществена промяна по
отношение на уменията за мислене, налице са затруднения за законосъобразно поведение,
предпочита лесни способи за набавяне на финансов ресурс, като игнорира последствията от
действията си. Оценката на риска от рецидив е с ниски стойности, редуцирана е от 33 на 28
точки, въпреки отчетените позитивни резултати, целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата не са изпълнени в тяхната цялост.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата е основателна и
следва да се уважи, тъй като изготвеният доклад по повод искането за предсрочно условно
освобождаване е вътрешно противоречив, има противоречие между мотивите и диспозитива.
Според прокурора ,осъденото лице е показало добро поведение ,демонстрирало е поправяне,
награждавано е, не е наказвано, изразява се съгласие да се определи пробационна мярка
2
задължителна регистрация по настоящ адрес.
Становището на затворническата администрация относно условното предсрочно
освобождаване, изразено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от
упълномощения представител на СЦЗ, е отрицателно.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд настоящият
състав намира, че неправилно е било прието, че осъденият е дал достатъчно убедителни
доказателства за своето поправяне и са постигнати целите на наказанието. Съдът намира, че
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към
момента на преценката не са установени безспорно достатъчно доказателства за трайна
промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот, въпреки започналата
позитивна промяна в поведението на осъдения. При наличието на продължаващ среден риск
за обществото, който не е различен от установения първоначално, липсват доказателства за
поведение, сочещо на трайна промяна. Действително осъденият работи, не е наказван,
награждаван е, което може да се отчете като започнала позитивна промяна на поведението
му. Въпреки това, все още са налични гранични проблемни зони с очертани дефицити,
затова не може да се приеме, че по време на престоя си в затвора той е коригирал в
достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за
добро поведение. Касае се за занижени, но недостатъчно, стойности по отношение на
следните дефицити: отношение към правонарушението, умения за мислене, която зона е
посочена като гранична. В тази връзка корекционната работа по отношение на осъзнаване на
вредата от престъпното поведение трябва да продължи, още повече, че в доклада е посочено,
че са установени затруднения в нагласите за законосъобразно поведение. Законодателят е
посочил ясно кои обстоятелства сочат за положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, доказателствата за това се установяват от оценката на осъдения
по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за поведението му, а в
настоящия случай тези доказателствени източници са били анализирани само частично,
относно позитивните момента за осъдения, без каквото и да било основание за това, след
като са изготвени от компетентни лица, имащи цялостен поглед върху обстоятелствата,
свързани с изтърпяване на наказанието. Няма причина да се приеме, че в доклада има такова
противоречие, което налага част от него да не се кредитира. Напротив, цялостния прочит на
доклада, както и съобразяването на изразеното от затворническата администрация
становище са в насока, че действително се наблюдава позитивна корекция в поведението на
осъдения, но работата с него не е напълно приключила, за да се приеме тази тенденция за
трайна. Предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на наказанието не е
достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като осъденият не е дал доказателства
за трайно поправяне, още повече, че корекционната работа спрямо него видно от плана на
присъдата, е започнала през месец май 2020г., очертаните цели са с едногодишни срокове и
изрично е посочено от администрацията на затвора, че работата по тях не е приключила.
3
Затова молбата за условно предсрочно освобождаване неправилно е била приета от
първоинстанционния съд за основателна. Отрицателното становище относно искането е
подкрепено от доказателствата, които сочат единствено на неприключила корекционна
работа, която сама по себе си сочи на започнала позитивна промяна в поведението на
осъдения. Представителят на затвора не е отрекъл, че поведението на осъдения е
законосъобразно, но предвид неприключилата работа с него и очертаните проблемни зони
не може да се приеме, че вече са налични доказателства за трайно поправяне, каквито се
изискват в това производство. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че се налага
извод, различен от този на първата инстанция, а именно, че процесът на поправяне и
превъзпитание следва да продължи за постигане на трайна и устойчива нагласа за
законосъобразен начин на живот и извън границите на заведението за изтърпяване на
лишаване от свобода.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, затова следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.02.2021г. на СГС, постановено по чнд
№4397/2020г., с което е уважена молбата на осъдения Р. Я. А. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“,
наложено му по нохд №3746/2013г. на СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения Р. Я. А. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от две години и шест месеца, наложено му по нохд №3746/2013г. на СРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4