Решение по дело №156/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 175

гр. Видин, 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

Пети юли

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АНД №

156

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН, подадена от Д.А.Т., чрез адв.И., против решение № 166/14.05.2021г. по АНД № 129/2021г., по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 18-0953-000447/14.05.2018г., на Началник сектор ПП при ОД на МВР Видини, с което на касатора е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира се давност.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, респ.НП.

Ответникът по делото оспорва жалбата и сочи, че решението на ВРС е правилно. Излага мотиви, че давността в нито една форма не е изтегла, както се претендира.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

ВРС е приел във фактическата обстановка по делото, че на 17.04.2018г- в 14.45 часа в гр. Видин, по ул. „Райна Княгиня“ в посока към музей „Конака“, Т. управлява лек автомобил „“БМВ“, модел Х5, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, автомобилът не е представен на ГТП, водачът не представя при проверката на контролния орган СРМПС част II, СУМПС и контролен талон към него, липсва техническо оборудване към автомобила-светоотразителна жилетка, аптечка, триъгълен знак и пожарогасител. Въз основа на приетата фактическа обстановка е съставен АУАН, впоследствие процесното НП. Горната фактическа обстановка е приета и от ВРС.

По отношение на нарушението описано в т.1 на НП, а именно на чл.137а, ал.1 предл.1 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, АС Видин, счита че жалб.Т. е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което е наказан, а именно карал е без обезопасителен колан. Горното е установено от доказателствата по делото.

По отношение на частта на решението, касаеща т.2 от НП, то същото е неправилно и е следвало да бъде отменено НП в тази част. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП - Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Като санкционната норма е чл.181, т.1, предл.1 от ЗДвП, което неправилно е преценено АНО. Същата гласи, че се наказва с глоба до 50 лв.:1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В случая касатора не може да бъде наказан като собственик на автомобила, тъй като не е такъв. Обстоятелството, че той не е собственик на автомобила е отразено в АУАН и не е спорно между страните. В този смисъл не е негово е задължението да представи МПС-то за технически преглед.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, както и правилно приложение на материалния закон по отношение нарушенията по чл. 100, ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП, както и наложеното наказание по чл.183, ал.1,т.1, предл.1, 2 и 3 от ЗДвП.

Решението в оспорената от касатора част, касаещо НП съответно - т.6,7,8,9 се явява законосъобразно. По категоричен начин е установено, че в управлявания от лицето автомобил контролните органи не са открили изискуемите съобразно правилото на  чл. 139, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и 4 от ЗДвП обезопасителен триъгълник, аптечка и пожарогасител, светлоотразителна жилетка, за което правилно на водача са били наложени четири индивидуални административни наказания, основани на чл. 185 от с. закон.

Основният довод на касатора е за изтекла давност по чл.82 от ЗАНН. Както правилно е приел ВРС неоснователни са наведените от жалбоподателя Т. правни доводи, че съобразно разпоредбите на чл.82 ал.1 от ЗАНН е погасена поради изтичане на давност, предвид обстоятелствата, че АУАН е съставен на 17.04.2018г.г, а НП е издадено на 14.05.2018г., но е връчено на 26.01.2021 год.

В разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН е уреден института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и различните срокове, в които тази давност изтича и от кога започва да тече. Съгласно ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Според ал. 3 на същата разпоредба, независимо от спиране и прекъсване на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1(две години), т. е. абсолютната давност за изпълнение на административното наказание "глоба" е три години, както и за „лишаването от право да управлява МПС”.

По отношение на въпроса дали към настоящия момент, е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал.3 от Наказателния кодекс НК/, то АС Видин счита, че същата не е изтекла.

От препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва, че в административно-наказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидена в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. Разпоредба на чл. 11 от ЗАНН препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съдът счита, че ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81 ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността /по аргумент от чл. 24 ал.1 т.3 от НПК и Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то при липса на съответната уредба в ЗАНН / в ЗАНН липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение/, следва този правен институт да бъде прилаган и в административнонаказателното производство. Институтът на абсолютната погасителна давност няма своята изчерпателна уредба в чл. 82 от ЗАНН, където е уредена единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Нормата на чл.82 от ЗАНН, както е приел ВРС не е пролжима, защото тази давност по изпълнението започва да тече от влизане в сила на НП, в случая то се обжалва и следователно не е влязло в сила. От тук следва, че трябва да се провери приложима ли е нормата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Изсключването на възможността да се погасява по давност преследването по отношение на лица, извършили административно нарушение би съставлявало дискриминационно третиране, което не е предвидено изрично в закон и няма основание в неговата логика.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, гласи, че във всички останали случаи, извън случаите на предвиждано наказание “лишаване от свобода”, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. При условията на чл. 81, ал. 3 от НК, към изтеклия срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК след прибавянето на една втора се получава срок, равен на четири години и половина, след изтичането на който наказателното преследване се погасява по давност. Следователно, с изтичане на 4 години и половина от извършване на административното нарушение изтича абсолютната давност за наказателно преследване.

Датата на извършване на нарушението, отразена в наказателното постановление, е 17.04.2018 г., Наказателното постановление е издадено на 14.05.2018 г. Към настоящия момент, са изтекли малко повече от три години от извършване на нарушението, т.е. наказателното преследване не е изключено по давност, тъй като не са изтекли 4 години и половина.

С оглед горните съображения частично основателни са оплакванията в жалбата.      

Решението на ВРС е правилно с изключение на частта, в която е потвърдено НП за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП с наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. В останалата част решението следва да остане в сила, респ НП също.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено. Следователно Д.Т., следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Видин сумата в размер на 70.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

                                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 166/14.05.2021г. по АНД № 129/2021г., по описа на Районен съд – Видин, в частта, в която е потвърдено НП № 18-0953-000447/14.05.2018г., с което е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ НП № 18-0953-000447/14.05.2018г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин, в частта му, с която на Д.А.Т. е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

В останалата част решение № 166/14.05.2021г. по АНД № 129/2020г., по описа на Районен съд – Видин - ОСТАВЯ В СИЛА.

ОСЪЖДА Д.А.Т.,  да заплати на ОД на МВР Видин юрисконсултско възнаграждение в размер на 70. 00 /осемдесет лева/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                     2.