№ 21353
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110121650 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумите, както следва: 592,06 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за причинени вреди на
т. а. „*** с рег. № ***, вследствие на ПТП от 24.08.2023 г., настъпило в ***, в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.04.2024 г. до окончателното
плащане, както и 34,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.11.2023 г. до
14.04.2024 г.
Ищецът *** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „*** - на 24.08.2023 г., в ***, на ***, в района на кръгово
кръстовището е настъпило застрахователно събитие - ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него т. а. „*** с рег. № ***. Поддържа, че ответникът
*** е застраховател по валидна задължителна застраховка „**** на другия участвал в ПТП-
то л. а. ***“, с рег. № *** Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – В. Я.,
която при движение в лявата пътна лента и по време на извършване на маневра за
преминаване/престрояване в дясната пътна лента не е спазила необходимата дистанция от
движещия се в нея автомобил, вследствие на което е настъпило ПТП с материални вреди –
повредени предна броня, преден ляв мигач и др. Заявява, че за настъпване на процесното
ПТП водачите са съставили двустранен констативен протокол за ПТП № 03929283 от
24.08.2023 г., както и, че при него е образувана щета № **********/30.08.2023 г., в рамките
на която е извършен оглед и е съставен опис на вредите, които са оценени на сумата от
577,06 лв., в който размер на 03.10.2023 г. е изплатил застрахователно обезщетение в полза
на собственика на увреденото МПС – ***, като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне стойността на щетите в размер на 15,00 лв. Заявява, че на основание чл. 411, ал.
1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „**** на
причинителя на вредата. Допълва, че с регресна покана с рег. № РК-014-30816/11.10.2023 г.,
получена на 12.10.2023 г., ответникът е поканен да заплати сумата от общо 592,06 лв., но
1
същият е постановил отказ, с което обосновава правни си интерес от предявяване на иска за
осъждането му за нейното заплащане. Счита, че се дължи и мораторна лихва в размер на
34,60 лв., начислена за периода от 12.11.2023 г. до 14.04.2024 г., чието заплащане също
претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва вината на водача на
застрахования при него л. а. ***“, с рег. № *** Оспорва твърдяните обстоятелства около
настъпване на процесното ПТП, както и доказателствената стойност на протокола за ПТП в
частта относно описания в него механизъм, тъй като в тази част има частен характер и не се
ползва обвързваща сила. Оспорва доказателствената сила и на заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като отразява субективните възприятия на водача на
застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че изключителна вина за настъпилото
произшествие има водачът на т. а. „***, с рег. № ***, който е навлязъл в лентата за движение
на застрахования при него автомобил и при възникнала опасност не е предприел действия за
предотвратяването като аварийно спиране или отклоняване. Оспорва претенцията и по
размер, като твърди, че е завишена. Сочи, че не всички вреди се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За процесуална яснота следва да се отбележи, че за крайна дата на периода на
претенцията за мораторна лихва следва да се счита 14.04.2024 г., а не 14.04.2023 г., както е
отразено в доклада по делото, доколкото това би било в съответствие с изложеното от ищеца
в обстоятелствената част на исковата му молба, а освен това очевидно е, че обективно не е
възможно тя да предхожда началната такава, поради което посочената в петитума дата –
14.04.2023 г. съдът възприема като допусната техническа грешка.
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „****, застрахователят по имуществена застраховка „*** встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „**** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните
вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз
на марката в случай, че твърди това/; 4. наличие на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „****.
С определение от 15.05.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 24.08.2023 г., в ***, на ***, в
района на кръгово кръстовището е настъпило застрахователно събитие - ПТП, с участието
на т. а. „*** с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „*** и л. а. ***“, с рег. №
*** застрахован при ответника по застраховка „****, както и, че в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
577,06 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
2
В случая, въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП от 24.08.2023 г.,
уведомлението за щета от 25.08.2023 г. при ищеца ***, показанията на разпитания по
делегация пред РС – Варна свидетел Й. Д. Х., както и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по
следния механизъм: на 24.08.2023 г., около 14:20 часа, в ***, по време на навлизане в едно
от кръговите кръстовища на *** водачът на ***“, с рег. № ***предприема маневра за
отклонение надясно, при което траекторията му на движение се пресича с тази на движещия
се по същото време в дясната пътна лента т. а. „*** с рег. № ***, при което му нанася
материални вреди. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той
се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили
факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета
от 24.08.2023 г. при ищеца, показанията на свидетеля Й. Х., който непосредствено е
възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил един от водачите на участвалите в
ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Най-напред пред застрахователя – ищец Й. Х. е заявил, че по време на движение
в кръговото движение на *** в ***, л. а. ***“ е навлязъл в лентата за движение, в която се е
движил управляваният от него т. а. „***, удряйки го, вследствие на което му нанася
материални вреди – предна броня и мигач. В качеството си на свидетел по делото той също е
потвърдил така описания механизъм на настъпване на произшествието, посочвайки, че по
време на потегляне за включване в кръговото движение на „*** на *** в *** водачът на
намиращия се вляво на него л. а. ***“ е свил в неговата пътна лента и го е ударил. Изрично
свидетелят заявява, че инцидентът се е случил по време на потегляне на двата автомобила,
които са се движили едновременно един до друг, преди водачът на другия автомобил да се е
отклонил надясно и да го удари. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски
показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на л. а. ***“, с рег.
№ ***именно по начина, отразен в схемата към двустранния констативен протокол за ПТП
от 24.08.2023 г., в който двамата водачи са удостоверили, че същото е настъпило по време на
навлизане на управляваните от тях автомобили в кръговото движение. Наред с това, налице
е пълно съответствие между показанията на свидетеля Х. в частта относно начина и мястото
на реализиране на инцидента, както и отразените от него такива пред застрахователя –
ищец, попълвайки и декларацията от 24.08.2023 г., в която с конкретика са описани фактите
около реализиране на процесното ПТП, както и причината за това, като видно е, че
отразената в нея схема също съответства на тази, съставена при изготвяне на двустранния
протокол за ПТП. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което е достигнало
до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило то.
Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил – В. Я., като за да достигне до този извод
от една страна взима предвид показанията на свидетеля Й. Х., които безспорно установяват,
че при едновременно включване в кръговото движение с другия автомобил водачът на
последния се е отклонил надясно, навлизайки по този начин в лентата му за движение, без
да е подала светлинен сигнал за това. От друга страна съдът взима предвид и изводите на
експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който е приел, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а.
***“, с рег. № *** който в рамките на кръговото движение е предприел маневра за
отклонение надясно, където в този момент се е намирал т. а. „*** с рег. № ***, реализирайки
3
по този начин съприкосновение с движещия се в същата посока и в същото време отдясно
на него друг автомобил. Нещо повече, така описаното поведение на водача на застрахования
при ответника автомобил напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и
уведомлението за щета механизъм на настъпване на процесното ПТП, като същият е
потвърден и от показанията на свидетеля Й. Х.. Следва да се отбележи, че принципно
фактът относно осъществяването на инцидента се потвърждава и от показанията на
свидетелката В. Я., която описва по идентичен начин настъпването на процесното ПТП що
се отнася до мястото, на което е станало това, участвалите в него автомобили и посоката им
на движение, но не и по отношение на поведението на двамата водачи непосредствено
преди съприкосновението помежду им. В случая, нейните показания не следва да бъдат
възприети в частта, в която се посочва, че управляваният от нея автомобил е бил ударен от
другия такъв, предполагайки, че именно другият водач е следвало да съобрази дължината на
цистерната си. Това е така, тъй като в тази част те не се подкрепят нито от разказаното от
свидетеля Х., който отрича да е навлязъл в лентата за движения на другия автомобил,
допускайки по този начин съприкосновение с него, нито от експертното заключение, което
възприема точно обратното поведение от страна на водача на л. а. ***“, с рег. № ***
изразяващо се в предприемане на маневра за отклонение надясно в платното за движение,
където по същото време се е намирал другият автомобил. Нещо повече, показанията на
свидетелката Янева не следва да бъдат възприети и в частта, в която се посочва, че другият
водач не е съобразил дължината на цистерната с диаметъра на кръговото движение, тъй като
в тази част те също не се подкрепят от други доказателства по делото. Точно обратното,
изрично свидетелят Х. посочва, че инцидентът е настъпил по време на навлизане в самото
кръгово кръстовище, като този факт се потвърждава и от показанията на свидетелката
Янева, която също посочва, че е била в процес на навлизане, а това означава, че в
конкретния момент въпросът относно дължината на другия автомобил не е бил релевантен,
както щеше да бъде в случай, че съприкосновението между двете превозни средства беше
настъпило във вътрешността на кръговото кръстовище. Следва да се отбележи, че по делото
не са ангажирани други доказателства, освен показанията на свидетелката Янева, относно
наличието на предприета от страна на водача на цистерната отклоняваща маневра вляво към
платното за движение на намиращия се в нея друг автомобил, за да се приеме, че с
поведението си свидетелят Х. също е допринесъл за настъпване на съприкосновението
между тях. Нещо повече, прави впечатление, че в показанията си свидетелката Янева
многократно посочва, че изобщо не е гледала вдясно към намиращата се там цистерна,
поради което обективно невъзможно е тя да е възприела евентуално навлизане на другия
автомобил в заеманата от нея лента за движение, каквото се поддържа, че е било налице,
което е допълнително основание да се приеме, че в тази насока нейните показания не следва
да бъдат възприети.
В случая, така възприетото по-горе поведение на свидетелката В. Я. безспорно
представлява нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при извършване на маневра за
частично навлизане в съседната пътна лента не е пропуснала движещото се по нея друго
превозно средство.
Ето защо, при съвкупен анализ на обсъдените по-горе няколко групи доказателствени
източници – данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – протоколът за
ПТП и уведомлението за щета, показанията на свидетеля Й. Х. както и заключението на
вещото лице по съдебно автотехническата експертиза, съдът достига до категоричен извод
относно поведението на всеки един от двамата водачи, участвали в процесното ПТП,
изключителна вина за което има водачът на застрахования при ответника ***“, с рег. № ***
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
4
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 24.08.2023 г., а той
изключва участието на поведението на водача Й. Х. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът *** е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 577,06 лв. в полза на собственика на увредения автомобил - ***, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I
ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че всички щети по т. а. „*** с рег. № ***, отразени в описа на
застрахователя – ищец, се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от 24.08.2023 г., настъпило в ***, като необходимата стойност за
възстановяване на същите, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то,
възлиза на 781,94 лв., която съдът приема, че отразява действителния размер на щетата. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият размер
на дълга възлиза на 796,94 лв., т. е. повече от претендирания от ищеца размер от 592,06 лв.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на същата е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следа да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.04.2024 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. главен дълг; 2.
изпадане на ответника в забава; 3. размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на делото, в
размер на 592,06 лв., за ищеца *** е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка ****
на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя по застраховка **** на лицето, което виновно е причинило
5
вредата на застрахованото имущество, е предявило претенцията си срещу този
застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага. В случая,
видно от входящия номер в горния десен ъгъл на документа, регресна покана № РД-014-
30816/11.10.2023 г. на ищеца, съдържаща искане за заплащане на общо 9 броя щети, една от
които касае претендираното регресно вземане по процесната застрахователна преписка, е
получена от ответника на 12.10.2023 г., като след изтичане на 30-дневния срок за плащането
му – на 12.11.2023 г., той е изпаднал в забава.
Следователно, за претендирания период от 12.11.2023 г. до 14.04.2024 г. размерът на
мораторната лихва върху главницата от 592,06 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК
с помощта на електронен калкулатор, възлиза на 34,60 лв., колкото е и претендираният от
ищеца размер, поради което предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 730 лв., от които: 100 лв. – платена държавна такса, 200 лв. –
депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за свидетел и 400 лв. – адвокатско възнаграждение, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 01.04.2024 г. (л. 2 от делото), в който е отбелязано, че същото е платимо по
банков път, както и платежно нареждане от 11.04.2024 г. (л. 9 от делото). Релевираното
възражение за неговата прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като
претендираният размер от 400 лв. е съответен на извършената дейност, броя на предявените
искове, както и продължителността на делото, приключило след провеждане на две открити
съдебни заседания, в които адв. Д. е присъствала. С оглед изхода на спора, в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ,
сумата от 592,06 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „*** за причинени вреди по т. а. „*** с рег. №
***, вследствие на ПТП от 24.08.2023 г., настъпило в ***, в т. ч. и ликвидационни разноски
за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 15.04.2024 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 12.11.2023 г. до 14.04.2024 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 730 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6