Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 13.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 499/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.Д.М.в качеството му на
председател на Сдружение за напояване „У.“, ЕИК ***, с. Ц.А., ул. „***“ № 15
против Наказателно постановление № НЯСС- 4 от 11.01.2019 г. издадено от К.М.В.в
качеството му на заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл.201 ал.12 във вр. с чл.200
ал.1 т.39 от Закона за водите, на СН „У.“ е наложена имуществена санкция в
размер на 6 000 лева.
В жалбата обобщено се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяна на
НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано
становище за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител, но депозира писмено становище, с което се
оспорва жалбата и се прави искане за оставянето й без уважение и потвърждаване
на НП като законосъобразно и правилно, излагайки подробни доводи в подкрепа на
становището си.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите в жалбата и становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа страна:
Сдружение за напояване „У.“ е санкционирано с НП за
това, че като собственик на язовир „Ц.А. І“, находящ се в поземлен имот № 78056.0.65
в землището на с. Ц.А., общ. Пазарджик, с нотариален акт № 11, том VІ, рег.№
9972, дело № 895/2007 г., не е изпълнило задължителни предписания, дадени от
длъжностни лица по чл.190 ал.4 от Закона за водите, а именно не е възстановена
пропускателната способност на основния изпускател, като входящата шахта на
същия е изцяло затрупана с наноси и е невъзможно контролираното изпускане на
водно количество. Предписанието било дадено с Констативен протокол № 07-02-777
от 08.12.2017 г., като срокът за изпълнение на предписанията бил 29.06.2018 г. Проверката
била извършена и протоколът бил съставен в присъствието на председателя на СН „У.“-
собственик на язовира, който бил запознат с
дадените задължителни предписания съобразно законовите изисквания и му бил
връчен екземпляр от същия ( л.19-20 от делото).
На 27.08.2018 г. била извършена нова проверка от
служители на ДАМТН за изпълнение на дадените предписания. По време на същата
било установено, че предписанията не са изпълнени, като не били предприети
никакви мерки за почистване на входящата шахта на основния изпускател от
натрупаните наноси, което било установено при извършения обход и оглед на язовирната
стена и преглед на документацията от експлоатацията, при които било установено,
че кранът е неизправен и не работи и шахтата на основния изпускател е затрупана
с наноси, както и че преливникът е стеснен и не може да превежда необходимото
водно количество. Така констатираното от инспекторите към РО „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“- ЮЦБ гр. Пловдив в ГД „НЯСС“ при ДАМТН
било отразено в Констативен протокол № 07-02-046/ 27.08.2018 г. (л.15-16 от
делото), екземпляр от който бил връчен на законния представител на сдружението
(л.18 от делото).
За така констатираното против СН „У.“ бил съставен
АУАН № 07-181/23.10.2018 г. в присъствие на законния представител на
сдружението, след като същото било поканено за съставяне на акта с Покана изх.
№ 85-02-307/ 01.10.2018 г., връчена по пощата лично на председателя на
сдружението на 06.10.2018 г.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено
възражение от председателя на СН „У.“, което не било уважено от наказващия
орган, който възприел изцяло установената от контролните органи фактическа
обстановка, поради което на 11.01.2019 г. срещу Сдружение за напояване „У.“ с. Ц.А.
било издадено атакуваното НП. Последното било връчено по пощата лично на
председателя на санкционираното сдружение на 15.02.2019 г. видно от известие за
доставяне (л.58 от делото). Жалбата против НП е подадена на 22.02.2019 г. в
деловодството на РС- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимиран субект, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите Г.К. и К.С.. Съдът кредитира изцяло посочените писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените от жалбоподателя съображения.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът не констатира
нарушение на процесуалния закон, което да е съществено и да води до накърняване
правото на защита на санкционираното лице.
Първо следва да се каже, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на правомощията им по закон, в същите са отразени
датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата-
елемент от фактическия състав на нарушението, т.е. в словесното описание на
нарушението е посочено в достатъчно ясна степен изпълнителното деяние на същото
и обстоятелствата, при които то е извършено. Следва да се отбележи и че
възражения в тази насока от страна на жалбоподателя липсват.
Съдът не споделя направеното от страна на
жалбоподателя възражение за процесуално нарушение, допуснато в АНП при
съставянето на АУАН, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1
изр.2 от ЗАНН и по-конкретно в това, че актът бил издаден след изтичане на
предвидените в посочената норма срокове. Съображенията развити в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя се свеждат до това, че
след като нарушението е извършено на 30.06.2018 г., към която дата бил известен
извършителя, както и осъщественото нарушението, то тримесечният срок за
съставяне на АУАН изтичал на 30.09.2018 г. Това не било сторено, а АУАН бил
съставен едва на 23.10.2018 г., поради което и съставеното въз основа на
незаконосъобразно съставения АУАН НП също се явява незаконосъобразно и следвало
да бъде отменено.
Според настоящия съдебен състав, това възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение не би било направено, ако бе взето
предвид вида на вмененото нарушение. Вярно е, че неговият автор е известен на
контролните органи още към 30.06.2018 г., но не може да се сподели довода, че
контролните органи са били наясно и с извършеното нарушение. Последното се
изразява в неизпълнение на дадени от контролните органи задължителни предписания
относно почистване на съоръжения на язовирната стена на процесния язовир
стопанисван от жалбоподателя. Тези предписания са били дадени по съответния ред
и форма и от надлежно оправомощени от Председателя на ДАМТН длъжностни лица.
Казано с други думи изпълнителното деяние на нарушението се изразява в
бездействие. След като собственикът на язовира е следвало в дадения му срок до
29.06.2018 г. да изпълни предписанията и не е сторил това, то същият е
осъществил нарушението на 30.06.2018 г. Констатация (данни) обаче за това, че
предписанията не са били изпълнени, контролните органи са направили едва при
извършената нова проверка на 27.08.2018 г., когато и всъщност е констатирано с
оглед на място, че предписанията не са изпълнени, както и при запознаване с
предоставената от собственика документация. Вярно е също, че съгласно даденото
предписание (виж КП № 07-02-774/08.12.2017 г., стр.3- на л.20 от делото) е че,
собственикът на язовира е следвало да уведоми писмено Председателя на ДАМТН
чрез съответния регионален отдел за изпълнението на предписанията в срок от 7 дни.
Такова уведомяване от страна на собственика не е било направено. Това обаче
автоматично не означава, че след изтичането на този 7-дневен срок при наличието
на мълчание от страна на собственика, контролните органи следва да приемат, че
е налице извършено нарушение, сиреч неизпълнение на предписанията. Това е така,
тъй като неуведомяването на председателя на ДАМТН може да се дължи на причини
от най-различен характер (напр. нежелание да бъде направено такова уведомяване
и др.), а хипотетично предписанието да е било изпълнено.
Следователно, след изтичане на срока за
изпълнение на предписанията за административния орган е била налице възможност
да установи извършването на нарушението. Установяването на това обстоятелство
както се посочи по-горе може да стане само след извършване на проверка на
процесния язовир с оглед констатиране изпълнени ли са били или не дадените
предписания. Тук е мястото да се посочи, че единствено проверката на място би
могла да установи има ли нарушение или ни не и този извод не би могъл да се
направи единствено на база уведомяване или неуведомяване на административния
орган от страна на собственика за (не)изпълнение на предписанията. Вярно е, че
проверката е могло да бъде извършена още на 30.06.2018 г., а не почти два
месеца след това, но това зависи единствено от организацията и ресурса на адм.
орган. Тази проверка е извършена от контролните органи на 27.08.2018 г. и
направените по време на същата констатации са послужили на административния
орган за установяване на нарушението и нарушителя, т.е. откриване на
нарушителя. Понятието не е легално дефинирано в ЗАНН, но доктрината и съдебната
практика приемат еднопосочно, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.
Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са
налични в администрацията му. От този момент фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му ведно със съществените негови признаци от
обективна и/или субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният
срок по чл.34 ал.1 изр.2 пр.1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка от страна на контролните органи. В
случая такава преценка е била възможно едва на 27.08.2018 г. От тази дата тече
тримесечния срок по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Затова и съдът приема, че датата
на откриване на извършителя и констатиране на нарушението е 27.08.2018 г., от
която дата е започнал да тече законоустановения срок за съставяне на АУАН.
Преди изтичането му на 27.11.2018 г. в настоящия случай е бил съставен АУАН (на
23.10.2018 г.). Казано с други думи актът е съставен преди да изтече
давностният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Поради това и съдът счита, че
образуваното АНП не е било опорочено и АУАН, както и издаденото въз основа на
него НП са съставени в законоустановените срокове.
При липсата на съществено процесуално
нарушение, съдът намира, че от събраните доказателства по делото безспорно
вмененото нарушение е било извършено от жалбоподателя.
Няма спор по делото, че Сдружение за
напояване „У.“ е собственик на язовир „Ц.А. І“, находящ се в поземлен имот № 78056.0.65
в землището на с. Ц.А., общ. Пазарджик,, което се установява от Констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 11, том VІ, рег.№ 9972, дело №
895/2007 г. л.23 от делото). Не се спори също така и по факта, че към датите на
двете извършени от контролните органи проверки- на 08.12.2017 г. и на
27.08.2018 г. не е била възстановена пропускателната способност на основния
изпускател, на язовира и че входящата шахта на същия е била изцяло затрупана с
наноси, като е било невъзможно контролираното изпускане на водно количество. Няма
спор също и, че при първоначалната проверка на 08.12.2017 г. са били дадени
предписания за предприемане на действия по възстановяване на пропускателната
способност на основния изпускател и че при проверката на 27.08.2018 г. е
установено, че това предписание не е изпълнено. Несъмнено е, че дадените преписания са имали задължителен характер, тъй като както се
посочи вече са дадени в съответната форма и по съответния ред от надлежно
упълномощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица и с които законният представител
на собственика е бил надлежно запознат. Безспорно е, че предписанията не са
били изпълнени в срок, като настоящият
съдебен състав намира, че даденият срок от 08.12.2017 г. до 29.06.2018 г.
(повече от шест месеца) е бил напълно достатъчен за създаване на организация и
предприемане на необходимите действия по изпълнение на дадените от контролните
органи предписания. Неизпълнението на задължителните предписания неминуемо влече санкциониране.
Следва също така да се отбележи, че
съдът не споделя макар и завоалирано направените от страна на процесуалния
представител съображения (чрез разпита на св.С.) относно това, че язовирът при
проверката бил празен и неизпълнението на предписанието не създавало опасност. Законът за водите ясно и с императивни норми задължава
собствениците на язовирни стени да осигуряват техническа и безопасна
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, като регулира
обществените отношения свързани с тази експлоатация. Преките и непосредствени
последици от техническото състояние (изправно или неизправно) на язовирните
стени и съоръженията към тях, са свързани с живота и здравето на хората,
околната среда, стопанската дейност и културното наследство. Тези обстоятелства
изключват и приложението на чл.28 от ЗАНН, още повече на фона на все по-честите
случаи на наводнения в резултата на проливни дъждове, водещи до бедствени
положения, нанесени щети и дори човешки жертви, именно поради невземането на
мерки от страна на собствениците на язовирни стени за поддръжката им.
С оглед на изложеното съдът намира, че
АНО правилно е приел, че СН „У.“ е осъществило вмененото му административно
нарушение. Счита обаче, че при определяне размера на имуществената санкция наказващият
орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на
нарушението, неправилно е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 3 000
лева, т.е. размер над минимума. В НП не са посочени мотиви за това решение на
наказващия орган. Тази санкция в случая се явява прекомерно висока с оглед
събраните доказателства по делото- и при двете извършени проверки на място
язовирът е бил поддържан празен, според дадените отпреди предписания от
контролните органи, както и това, че липсват и не са ангажирани доказателства
за противното, че сдружението има и други извършени нарушения по Закона за
водите, респ. висящи АНП. Т.е в случая нарушението е извършено за първи път и
случаят е изолиран. С оглед на това следва наложената санкция да се намали и то
до минималния размер определен в закона от 1 000 лева, която ще бъде съответна
на тежестта на конкретното административно нарушение и с която ще се постигнат
целите на чл.12 от ЗАНН.
Така мотивиран с оглед на изложените по-горе
съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС- 4 от 11.01.2019 г.
издадено от К.М.В.в качеството му на заместник-председател на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Сдружение за напояване
„У.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Ц.А., ул. „***“ № 15
представлявано от председателя К.Д.М., за нарушение на чл.200 ал.1 т.39 от
Закона за водите на основание чл.201 ал.2 от ЗВ е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1 000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: