Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 9 по описа на съда за две хиляди и двадесета, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 191/24.07.2019 г. по гр. д. № 1228/2018 г. Районен съд – гр. Ботевград на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признавал за установено
по отношение на Т.Н.Т. и М.Д.Т., че Р.М.С. е собственик на основание
чл. 79, ал. 1 ЗС - по давностно владение, изразяващо
се в непрекъснато владение за период от 10 години, считано от 2002 г., върху следните сгради:
вилна сграда, със застроена площ от 55. 9 кв.м., състояща се от три
спални, хол, кухня и склад, с пристройка от 8.7 кв. м., гараж със
застроена площ от 15. 6 кв. м., пристройка -външна тоалетна и баня от 8. 4 кв.м.
и паянтова сграда - склад с площ от 8. 70 кв. м., построени в поземлен имот, съставляващ южната
част от имот пл. № … по
кадастралния план на село В., община Б., изготвен през 1963 г., сега поземлен имот - нива
с площ от 1. 227дка, пета категория, м. О., представляващ имот № 357014 по картата на землището на село В., при граници: улица „Г. П.“, имот пл. № …, имот пл. № …, с
административен адрес: село В., община Б., ул. „Г. П.“ № ... С
решението е отхвърлен предявеният от Р.М.С. против Т.Н.Т. и М.Д.Т. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Р.М.С. е
собственик на основание давностно владение,
изразяващо се в непрекъснато владение за период от 10 години, считано от 2002 г.,
върху поземлен имот от 268 кв.м., съставляващ южната част от имот пл. № … с обща площ от 1 227 кв. м. по кадастралния
план на село В., община Б., изготвен през 1963 г., сега поземлен имот - нива с площ от 1. 227дка,
пета категория, м. О.,
представляващ имот № 357014 по картата на землището на село В., при граници: улица „Г. П.“, имот пл. № … и имот пл. № …, с
административен адрес: село В., община Б., ул. „Г. П.“ № ... С този
съдебен акт ответниците са осъдени да заплатят на
ищцата сумата от 175 лева. - разноски по делото според уважената част от иска,
а ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски
в размер на 200 лева според отхвърлената част от иска.
С определение №
4999/27.09.2019 г. съдът е отхвърлил молбата на ищцата за допълване на
решението в частта за разноските.
Въззивният съд е
сезиран с жалба от ответниците Т.Н.Т. и М.Д.Т.,
починала в хода на въззивното производство,
продължило с участието на наследниците й по закон Н.Т.Т.
и Ц.Т.С. ( и Т.Н.Т., който участва в делото и в лично
качество) срещу онази част от решението, в която
предявеният срещу тях иск е уважен. Решението се обжалва с доводи за
недопустимост, тъй като при липса на предпоставките на чл. 214, ал. 1 ГПК
районният съд допуснал изменение на предявения иск в проведеното на 15.05.2019
г. открито съдебно заседание. Независимо от този порок, съдебното решение било
недопустимо в обсъжданата част и поради обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение описанието в площта на
имотите се различавало от това, посочено от ищцата в исковата молба. Решението
било неправилно, защото сградите, по отношение на които били признати вещни
права на ищцата, били незаконни (без
строителни книжа), а и
нямало данни за търпимостта им, от което следвал извод, че не представляват
самостоятелен обект на правото на собственост. Заявяват, че процесните
сгради са придобити от тях по приращение, както и че
никога ищцата не е установявала свое владение върху тези обекти. Искането е за
отмяна на решението в тази част и за постановяване на нов акт по същество, с
който искът да бъде отхвърлен.
Насрещната страна оспорва въззивната
жалба.
Окръжният съд е сезиран с насрещна въвззивна
жалба от ищцата срещу онази част от решението на районния съд, в която
предявеният иск е отхвърлен. Неправилен бил фактическият извод на районния съд,
довел до крайното решение за неоснователност на иска, че процесната
земя не отговаряла на техническите характеристики за обособяване като
самостоятелен имот. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
ново решение, с което искът да бъде уважен.
Насрещната по тази жалба
страна изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивният съд е
сезиран и с частна жалба от Р.М.С. срещу определение № 4999/27.09.2019 г., с
което съдът е отхвърлил молбата й за допълване на решението в частта за
разноските. Искането е за отмяна на това определение и постановяване на нов акт
по молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с който да бъде допълнено
посоченото определение в частта за разноските.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
От удостоверение за наследници № 306/05.12.2016 г.,
издадено от кметството в с. В., че установява, че ищцата Р.М.С. е
наследник по закон, внучка, на П. С. Д., починал на 16.11.1988 година.
От преписка с изх. № ..—.-…/…………. г. на ОСЗ –гр. Б. се
установява, че по заявление от 12.02.1992 г. на С. П. Д. с решение № 1298 от 18.03.1993 г. е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от
1.175дка, находяща се в землището на село В., имот № … от
кадастралния план, изработен през 1963 г., при съседи: н-ци
на М. Ц., н-ци на
П. Л., н-ци на
Н. Р.
С договор за доброволна делба от 16.09.1993 г.,
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, наследниците на П. С. Д. постигнали съгласие съделителят Ц. П. Й. (майка на
ответника Т. Н. Т.) да получил в дял и да стане изключителен собственик на празно дворно място (нива) от 1 175 кв.м.,
находящо се в границите на село В.,
съставляващо имот пл. № … по кадастралния план от 1963 г.,
като за уравнение на дяловете Ц. П. Й. заплатила парично уравнение на останалите
съделители С. П. Д., И. М. П., ищцата Р.М.С., А. М. Д., Р. К. П. и Ц. К.Д.
С договор за продажба, оформен с нотариален акт № …/…. г., том .., дело № …., на
нотариус при РС -Ботевград, Ц. П. Й. и съпругът й Д. М. Й. прехвърлили на своята дъщеря М.Д.Т.
правото на собственост върху този имот, описан като дворно място (нива),
незастроено, от 1 175 кв. м. в с. В..
С нотариален акт № …, том ., рег. № …., дело № … от ………….. г. на нотариус с район на действие
РС - Ботевград, ответникът Т.Н.Т. и съпругата му М.Д.Т. са признати за
собственици на поземлен имот с начин на трайно ползване - нива, с площ от 1.
227дка, пета категория, м. О., представляващо имот № …… по картата на землището на с. В., ЕКАТТЕ ….., община Б., при
съседи: им. № …… - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
им. № ……. - полски път на община Б., им. № …… - нива на М. Т. Ц., имот № 357012 - нива на н-ци на Н. Х. Р., имот № …… - нива на н-ци
на И. Х. Р..
От показанията на свидетелите А. Б., Г. Д., Ц. Й. и Н.Т. (конституиран пред въззивния съд като страна в процеса на мястото на починалата
М.Т., чиито показания въззивият съд, наред
показанията на свидетеля Ц. Й., кредитира при отчитане на пряката
му заинтересованост от изхода на делото), разпитани в производството пред
районния съд, които като непосредствени и безпротиворечиви
съдът кредитира, се установява, че спорният имот е бил ливада, засаждана с
царевица. В него е имало стара къща, собственост на П. Д. и съпругата му, които съборили тази къща
и се преместили да живеят на друго място в селото. През 1980 г. бащата на
ищцата М. Д. решил да се премести да живее в село
В. и започнал
да застроява този имот, като построил сега съществуващата на място вила, която
е с четири стаи, отвън дървена, а отвътре с вата и стиропор. Строежът завършил
около 1982 г. и той заживял там, направил гараж и допълнителни постройки. При
строежа му помагали роднините по бащина линия и съседите. Бащата на ищцата
живял в тази вила до смъртта си. След това вилата е ползвана от ищцата и брат й,
който след 2001 г. преустановил идването си в имота, тъй като желаел този имот
да остане за сестра му (ищцата). След смъртта на своя баща през
1993 г. до 2016 г. ищцата ползвала сградите, построени от баща й, които са електроснабдени, без противопоставяне от ответниците, които я допускали в тях до 2016 г., когато
започнали споровете помежду им.
Съгласно заключението на основната съдебно-техническа
експертиза от 18.03.2019 г., изслушана в производството пред районния съд, и
устните разяснения на вещото лице Пешев в проведеното открито съдебно заседание
процесният имот е имот пл. № … по плана на село В. от 1963 г.
с площ от 1 154 кв. м. в частта с неодобрена регулация, изключен е от
строителния полигон на селото и по разписен лист се води двор, собственост на П. С. Д.. В плана не е отразено наличието на
сгради. От 1963 г. до 18.03.1993 г. процесният имот
представлява дворно място с кадастрален номер № …, а след тази дата и земеделски имот
с обща площ от 1 227 кв. метра. За процесния
имот няма издадени разрешителни за застрояване и няма официално приети с
документи строежи и нанесени в кадастралния план на селото и в картата на
възстановените имоти, въпреки че в действителност има извършено строителство на
сгради, които вещото лице е заснело и нанесло на приложените скици. Построените
от бащата на ищцата сгради през 1980 г. са: вилна сграда със застроена площ от
55, 9 кв.м., състояща се от три спални, хол, кухня и склад, с пристройка към
нея от 8.7 кв. м., гараж със застроена площ от 15, 6 кв.м., пристройка към
вилата - външна тоалетна и баня от 8, 4 кв.м. и паянтова сграда към вилата - склад
с площ от 8, 70 кв. метра. В северозападната част на имота е построена през 2016 г. масивна жилищна
/вилна/ сграда на един етаж с площ от 44. 9 кв.м. и навесна част от 5.4 кв. м.
от ответниците. Площта, която е заключена между
ограда, поставена на улицата, ограда, направена вътре в имота, мрежа до имот № …, мрежа до
имот № … и на 3
метра от вилната сграда, е 268 кв.м., които са оцветени в син цвят на
приложените скици към заключението на вещото лице П., и са част от имот пл. № … по плана на
селото от 1963 г. и от имот № …… с обща площ от 1 227 кв. м. по КВС.
Съгласно заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза 07.05.2019 г. заснетият от вещото лице имот от
268 кв. м. с лице към улицата от 12.7 м. и наклон 10 % отговаря на минимално
допустимите размери на самостоятелен поземлен имот с преобладаващо стръмен
терен, за който има изискване за лице от 9.6 м. и площ от 200 кв. метра.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищцата принадлежи
правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху
спорните имоти на основание законово наследствено правоприемство
от своя баща и давностно владение, продължило повече
от десет години, считано от 2002 година.
Съобразно установените по делото факти съдът приема,
че процесните сгради – основна и второстепенни – са
построени през 1982 г. от бащата на ищцата и същият ги е ползвал като свои (живял е в
тях) до смъртта
си през 1993 г. без ничие противопоставяне, като към 1992 г. е бил собственик
на тези сгради на основание придобивна давност. Съгласно §16 от ПЗР на ЗУТ строежите, изградени до 07.04.1987 г.,
за които няма строителни книжа, но са допустими по действуващите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. Безспорно е, че сградите са без
строителни книжа, но същите са търпими строежи съгласно параграф 16, ал.1 от ДР
на ЗУТ, тъй като към настоящият момент реално съществуват и няма открита
процедура за тяхното премахване, поради което представляват обект на право на
собственост.
Въз основа на свидетелските показания въззивният съд обосновава извод, че в периода 2002 г. –
2012 г. ищцата е придобила в пълен обем правото на собственост върху процесните сгради на
основание непрекъснато, явно и спокойно владение (за частта над тази, придобита по
наследство от своя баща). Същата е манифестирала
собственическите си намерения върху спорните сгради, които е стопанисвала със
съгласието на ответниците, които многократно я
допускали в сградите. Ето защо и при приложение нормата на чл. 69 ЗС въззивният съдът приема, че е завършен фактическият състав
на придобивната давност по отношение на идеалните части от правото на собственост
върху сградите над частта, придобита по наследство от М. П. С. - установено в период по- дълъг от
10 години, считано от 2002 г., постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно
и явно владение. Поради изложеното съдът приема, че тези имоти са индивидуална
собственост на ищцата.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
решението е недопустимо поради неправилно допуснато изменение на предявения
иск. Такова процесуално действие ищцата нито е предприела, нито е допускано от
районния съд. Във връзка с оплакванията във въззивната
жалба на ответниците по исковете следва да се посочи
още, че площта не е индивидуализиращ белег на недвижимите имоти.
При предявен иск за установяване принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права и/или навеждайки
доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК
тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите
си възражения.
В случая ответниците твърдят,
че спорната земя е част от имота, предмет на договора за доброволна делба от
1993 г., по силата на който ищцата валидно се е разпоредила с правата си върху
терена. Въз основа на заключението на вещото лице П. въззивният
съд обосновава категоричния фактически извод за наличие на идентичност между
спорните 268 кв. м., върху които ответниците осъществяват
понастоящем фактическа власт, и имота, предмет на договора да доброволна делба
от 1993 година. Липсват доказателства
след този период, а и за времето от 2002 г. до 2012 г., ищцата с едностранни
свои действия да е отблъснала владението на ответниците.
Ползването на земята около постройките е реализация на правото на ищцата по чл.
64 ЗС, обусловено от съществуването на постройките върху чуждата земя.
Тъй като изводите на окръжния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния
съд – неоснователност на въззивните жалби и на двете
страни – разноските пред настоящата инстанция следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
Частната жалба на ищцата срещу определението на съда,
с което е отказано присъждане на сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, е неоснователна, тъй като доказателства за понесени разноски по
процесното производство не са представени, а
договорът за правна защита и съдействие, на който се е позовала ищцата, касае
друго гражданско дело, както правилно е приел и районният съд.
Така мотивиран,
Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/24.07.2019 г. по гр.
д. № 1228/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.М.С. срещу определение № 4999/27.09.2019
г. по
гр. д. № 1228/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: