Решение по дело №284/2018 на Окръжен съд - Плевен

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2………………………

при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 284 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Депозирана е искова молба от  Б.В.Г., В.В.Р., Г.В.Р., Л.В.Р. и Т.В.Г., в която   твърдят, че при ПТП, настъпило на 20.09.2016 г., е причинена смъртта на Л. В.Г., техен брат, вследствие на което те търпят неимуществени вреди, като са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.1.Деянието като елемент на ФС по чл.45 ЗЗД.На 20.09.2016 г. G. I. управлявал л.а. марка „***“, модел „***“, рег.№ *** по главен път І-3 в посока „Б.-Б.“.В района на км.133+517 на кръстовище в с.Р., предимството му било отнето от автомобил марка „***“, модел „***“, с д.к.№****, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила.Произшествието настъпило по вина на водача на автомобил „***“А. А. А., който нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б2:Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство, при което е била причинена смъртта на Л. Г..1.2Противоправност на деянието:Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на автомобил марка „**“, модел „**“, д.к.№ ***, който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата:чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗдвП; чл.46, ал.2 ППЗДвП.Причина за настъпването на смъртта на Л. В.Г. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вина непредпазливост.Ищците посрещнали тежко новината за смъртта на Лальо, която ги довела до силен шок, прераснал в емоционална депресия.Л. бил много работлив и всеотдаен, поддържал трайни връзки и топли чувства към своите братя и сестри, с които се виждал всекидневно.Чувствата им били основани на взаимна обич, подкрепа и разбирателство.Внезапната му смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.Вследствие на настъпилата смърт на своя брат, молителите са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците, както и законна лихва върху претендираното обезщетение от деня на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

             За ответника ЗК“**“АД със седалище гр.С., процесуалният представител изразява  становище да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.Безспорно по делото е установено, че загубата на близък човек води до негативни емоционални преживявявания, но от събраните доказателства не се установява да е налице фактическият състав съгласно тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС.В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че следва да бъде присъдено обезщетение, да приложи нормата на чл.493а от КЗ, в който е определен лимит от 5 000 лв. за присъждане на обезщетение, когато се търси от братя и сестри, като съобразно на установеното съпричиняване по делото - непоставяне на предпазен колан, да намали същото, както и да бъдат присъдени разноските по делото.              

           Съдът намира за установено следното.

           Ищците Б.Г., В.Р., Г.Р., Л.Р. и Т.Г. са предявили срещу ответника ЗК“**“АД със седалище гр.С. осъдителни искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

           Страните не спорят, че л.а. марка «ВАЗ», модел «2104», с д.к.№ *** има сключена застраховка «ГО» в ЗК»***»АД, полица № ****, валидна от 10.12.2015 г. до 09.12.2016 г.  

          Починалият Л. Г. е брат на ищците Б.Г., В.Р., Г.Р., Л.Р. и Т.Г., което се установява от приложеното удостоверение за наследници.

          На изясняване подлежат следните  обстоятелства: налице ли е виновно противоправно поведение на водача на л.а. *** *** рег.№* **** *с оглед на механизма на ПТП, настъпило на 20.09.2016г., има ли вина за настъпване на същото и другият водач-C. J., тъй като не е съобразил скоростта си при управление на товарния автомобил в населено място с чл.20 ЗДвП, налице ли е особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалото лице Л. Г., поради което ищците са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техния близък роднина, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л. Г. поради непоставяне на предпазен колан.

           В приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.10.2016 г. като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник № 1-водачът на л.а. с рег.№**** не спазва предписанието на пътен знак „***“ в с.Р. и отнема предимството на правилно движещия се по път Е-83/ от гр.Плевен в посока гр.С./ участник №*** с рег.№ ****  с водач C. J., който го удря и настъпва ПТП с материални щети, ранени и загинали.

            От заключението на ВЛ инж.В.И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че до сблъскването на 20.09.2018 г. товарен автомобил с рег.№ ****  се е движел по път І-3 в с.радомирци в посока гр.С. със скорост 85,1 км/ч.Когато челната част на товарния автомобил се е намирала на 50,56 м. от мястото на удара, отляво спрямо посоката на товарния автомобил л.а. с рег.№***реализира навлизане в кръстовището в посока от с.Р. към гр.Ч.със скорост 21,9 км/ч.Така движейки се един към друг, двете МПС са достигнали в определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между тях, като се е получил страничен-кос удар.

         Според ВЛ инж.И. водачът на л.а. с рег.№ рег.№ *** е имал възможност да предотврати ПТП, като своевременно възприеме наличната вертикална маркировка, предхождаща кръстовището и наличие на знак Б2-„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“, да реализира закъснително движение чрез натискане на спирачния педал, да спре преди кръстовището, да пропусне товарния автомобил и след това да продължи в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП.

         ВЛ е посочило, че причина за настъпване на ПТП са действията от страна водачите и на двете процесни МПС.Скоростта на товарния автомобил преди и към момента на първоначалния контакт при удара е 85,1 км/ч, а по посока на движението на същия преди навлизане в кръстовището съществува знак Б3-„Път с предимство“.

        От заключението на ВЛ д-р Т., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, е видно, че причината за смъртта на Л. г. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до счупване на черепната основа, излив на кръв под мозъчните обвивки, както и вдишана кръв, водели до остра дихателна и сърдечно –съдова недостатъчност.Телесните увреждания са травматични и отговарят да са получени по начин и време, както е посочено в документацията.Има причинно-следствена връзка между описаните телесни увреждания и настъпването на смъртта на Л. Г..

        От показанията на свидетеля И.П., като ищците Б.Г. и В.Р. са племенници на жена му, се установява, че те заедно с Л. са живели в една къща, като ги е гледал Б. като най-голям, когато родителите им са отивали на работа.Не е имало неразбирателство между тях, уважавали са се взаимно, включително и след като са създали собствени семейства и са имали деца.На погребението е било трагично, плачели са припадали са, Л. най-много е припадала.

         От показанията на свидетелката Й.Ш. се установява, че с Лальо, Л. и Т. са се уважавали , помагали са  си.Л. и сестрите му се уважаваха, в добри отношения са и сега, нямат проблеми и не са имали.Двете сестри тежко са преживяли смъртта на Лальо, станали са по-сплотени, по-затворени, страдат от безсъние, не могат да повярват, че вече го няма и няма да се върне.Не са преодолели болката, все по-тежко им става и много по-тежко го преживяват.Почти всички братя и сестри са едно сплотено семейство, обичат се много, помагат си.

          От показанията на свидетеля Т. Г. се установява, че Г. и Л. като братя са се уважавали, били са единни помежду си.Г. е преживял много тежко смъртта на брат си.Поддържа връзка със семейството на починалия си брат.

         От показанията на свидетелката А. Б. е видно, че се познава с Т., Л. и В. от 23 години, познавала е и Л., който им липсва като техен брат.Взаимно много са се уважавали, нямали са проблеми между тях като братя и сестри, били са в добри отношения.Всяка седмица ходят на гробищата.Л. , Т. и В. са живели заедно с Л. преди да се ожени преди около 20 години.Била е на погребението.Шокирани са били и сестрите му и двамата му братя.Като виждат децата много се тормозят за Л., че е  оставил малки деца.Помагат си да поддържат децата.В., Л. и Т. идват всяка седмица да видят децата, ходят и на гробищата.

          От показанията на свидетелката М.В. се установява, че познава Б. и Л. повече от 10 години, те са били в много добри отношения, помагали са си много, били са много общителни, никога не е чувал да са се карали помежду си.На погребението Б. е бил много зле, бил е шокиран, защото двамата са били много близки.Б. още не може да повярва, че брат му е загинал, много му е трудно от загубата на брат му.Б. се е пронемил, станале по-затворен, по-мълчалив, по-замислен, защото гледа на брат си децата.

         От показанията на свидетеля П. П. се установява, че познава Г. и Л., които са поддържали много добри отношения, уважавали са се, нямало е скандали между тях, в една къща са живели, докато Л. се е оженил и отиде в друго село.Виждали са се всяка седмица.Г. е бил шокиран, постоянно е говори за смъртта на брат си.

         Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като имат непосредствени и продължителни впечатления от взаимоотношенията между страните и починалия Л. Г..

         От заключението на ВЛ д-р Г.Г., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че Б.Г. е преживял ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО/F43.1 по МКБ10/, чиято продължителност е била около 2-3 месеца.Справил се е с кризата, т.е. налице е положителна динамика.Прогнозата за пълно оздравяване е добра, не е налице нарушение на адаптацията.Налице е причинно-следствена връзка между състояниещо на ищците и загубата на Л. Г..

         От заключението е видно, че ищцата В.Р. е преживяла ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ/F43.0 по МБК10/ с продължителност часове до няколко дни.Справила се е с кризата, т.е. налице е положителна динамика.Прогнозата за пълно оздравяване е добра, не е налице нарушение на адаптацията.Аналогично е посоченото от ВЛ по отношение на ищците Г.Р., Л.Р. и Т.Г..

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

За да бъде уважени предявените осъдителни искове е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените  законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника - застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Установи се наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск - чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.).

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.Съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.Ищците са установили наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.), приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.

           Неоснователно е възражението на ответника, че липсва виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. с рег.№***, което е пречка за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.От доказателствата по делото се установява, че водачът на лекия автомобил при реализирано спиране пред кръстовището, където съществува вертикална маркировка, изразяваща се в знак Б2, е имал възможността да пропусне товарния автомобил и предотврати ПТП.

           Относно възражението на ответника, че вина за настъпване на произшествието има и другият водач на товарния автомобил, който не е съобразил скоростта си при управление му в населено място с оглед на чл.20 от ЗДвП, съдът намира следното.

          По посока на движението на товарния автомобил преди навлизане в кръстовището е съществувал знак Б3, но  водачът (C. J.) с оглед на доказателствата по делото е управлявал товарния автомобил със скорост 85,1 км/час в населеното място при разрешена скорост 50 км/ч с оглед на чл.20 от ЗдВП.От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са действия от страна на водачите и на двете процесни МПС.

         Следователно е налице независимо съпричичиняване на процесното ПТП от двамата водачи, но то е правноирелевантно в настоящето производство.При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ( решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК, решение № 64/22.03.2017 г. на ВнАС по в.т.д.№ 719/2016 г.).

          Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътуващия  в лекия автомобил Л. Г. без  поставен предпазен колан съдът намира следното.

           Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.В мотивите на т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, е посочено, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. 

 

 

 

 

  

 

 

 

Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

         Пострадалият е бил „пътник“ по смисъла на §6, т.26 от ДР на ЗДвП и като такъв с оглед на чл.137а от ЗДвП е следвало да постави обезопасителния колан, с който лекият автомобил е бил оборудван.Въз основа на анализа на писмените и гласните доказателства по делото съдът приема, че Л. Г. е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан.Няма данни пострадалият да е ползвал предпазен колан (фотоснимки, огледен протокол и др.), а и движение на тялото на пострадалия към облегалката на предна дясна врата не е технически възможно при поставен обезопасителен колан.

       Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие.В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че дори и Л. Г. да е бил с поставен предпазен колан, е възможно поради особеностите и механизма на ПТП и скоростта на автомобила да доведе до същите резултати.Също така се установява, че обезопасителният колан на пътника не ограничава напречното преместване на пътника от удара в задна дясна колона и задна дясна врата от купето на МПС.

        Въз основа на гореизложеното съдът приема, че възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

         При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие.То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

       Относно спорния между страните въпрос лимитирано ли е  обезщетението за неимуществени вреди до 5 000 лв. съдът намира следното.

       Съгласно §96, ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 (към която група спадат и ищците) за предявените от тях претенции в периода от 21.06.2018 г. до влизането в сила на закона-7.12.2018 г. се определя по ал.1-в размер до 5 000 лв.

        Производството по делото е образувано на 11.12.2018 г., а ИМ е била изпратена по пощата на 06.12.2018 г.Ако се приеме, че претенциите са предявени в този период, то размерът на обезщетението е лимитиран до 5 000 лв.

         Ако се приеме, че претенциите са предявени след 07.12.2018 г., то е приложим §96, ал.1 и ал.2 от горепосочения нормативен акт, според който размерът на обезщетението е лимитиран до 5 000 лв. към настоящия момент за тази категория лица.

        Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че §95 от горепосочения нормативен акт предвижда, че само по отношение на лицата по чл.493а, ал.2, към която не спадат ищците, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този закон, да се прилага досегашният ред.Приложение на досегашният ред по отношение на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ не е предвидено.

         Процесното ПТП  е настъпило на 20.09.2016 г., т.е.. след влизането в сила на КЗ (обн.ДВ бр.102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) , но съгласно §22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс (застраховката е валидна от 10.12.2015 г., т.е. спада към тази група), се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс, каквито данни няма.

          ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, е прието при действието на сега действащия КЗ.

Ето защо въз основа на гореизложеното съдът приема, че разпоредбата на §96 от горепосочения нормативен акт по своята правна същност е процесуалноправна, а като такава има незабавно действие, т.е. прилага се и по отношение на заварени процесуални правоотношения, каквото е и процесното.Това е различно от основанието на самото спорно материално право.

Относно възражението на ищците, че националният съд-ПлОС следва да остави неприложена разпоредбата на чл.493а, ал.4 във вр. с §96 от ПЗР на ЗИДКЗ поради противоречие с правото на ЕС и че следва да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на ищците, като остави без приложение разпоредбите, ограничаващи до 5 000 лв. размера на обезщетението в процесния случай, съдът счита същото за неоснователно поради следното.

Според чл.266 от КЗ (в сила от 11.06.2012 г.,отм.), който е приложим към процесното правоотношение, задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице;б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица, т.е касае се до минимални застрахователни суми, като в съответния застрахователен договор те могат да бъдат уговорени в по-висок, но не и в по-нисък размер.

В чл.9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година
относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са посочени минималните застрахователни суми при задължителната застраховка.Посочено е, че без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите, като е посочено, че ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.

Размерът на лимитите на застрахователната отговорност са ориентир при определяне на обезщетенията,  който следва да бъде съобразен от съда, като размерът на отговорността на застрахователя е отражение на конкретните икономически условия (Определение № 551 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 3114/2018 г., II т. о.).

         В т.1. на ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1/2014 г., ОСТК, е прието, че в производството по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 от ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор.

         В хода на производството не е поставян въпросът, че присъдени обезщетения заедно с процесните биха надхвърлили застрахователната сума, уговорена в процесния застрахователен договор.

        На държавите членки е предоставена свободата да определят в рамките на режима на гражданската отговорност подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение.Държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяване при произшествия при използването на моторни превозни средства ( определение № 755/27.12.2018 г. на ВКС по к.т.д.№ 839/2018 г.).

            Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди, което може да се присъди на ищците, е ограничено към настоящия момент до размер на сумата от 5 000 лв.

         С оглед  на свидетелските показания съдът приема, че са били установени близки и трайни житейски връзки между ищците и починалия им брат Л. Г., характеризиращи се с взаимна близост, доверие и взаимопомощ, които са се проявявяли непрекъснато в продължение на повече от десет години.Те били единни, помагали си във всяко отношение.Отраснали са заедно и се грижели един за друг от ранна детска възраст.Те са запазили връзката помежду си дори и след като са се отделили да живеят в различни домове със своите семейства, включително и в различни населени места.Братята и сестрите непрекъснато през посочения период от посочения период са продължили да си ходят на гости, да си помагат един на друг.Смъртта на Л. Г. е настъпила през м.09.2016 г., но те продължават да преживяват тежко загубата на брат си, притеснени са от това, че него го няма, не могат да си общуват с него.Най-тежко е преживял загубата на брат си ищеца Б.Г., който е преживял постравматично стресово разстройство с продължителност около 2-3 месеца.Останалите ищци са преживели остра стресова реакция, с продължителност от часове до няколко дни.Всичките ищци не могат да приемат, че повече никога няма да видят Л. Г..Тези проявни форми на търпените от тях болки и страдания и тяхната продължителност според съда обосновават в достатъчна степен нуждата от обезщетяването чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

          Като съобрази вида, обема и интензитета на търпените от ищците болки и страдания съдът намира, че размерът на тяхното обезщетение следва да бъде по 5 000 лв. за всеки един от ищците поотделно.

По отношение на искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от смъртта на пострадалия Л. Г. - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, то в отговора на исковата молба е направено възражение от ответника, че оспорва акцесорния иск за присъждане на лихва от датата на събитието.

Това възражение съдът приема за неоснователно.

Предвид характера на отговорността на застрахователя, която произтича от един юридически факт - непозволено увреждане, следва и изводът, че задължението за обезвреда възниква именно от момента на увреждането и не е необходимо покана, за да се дължи лихва за забава (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).Неприложими са въведените с новия КЗ изисквания във връзка със задължението на увредените лица за отправяне на застрахователна претенция ( определение № 187 от 25.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2305/2018 г., II т. о., решение № 13 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50074/2016 г., I г. о.).

Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Както се посочи по-горе, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците на основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД на всеки поотделно сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице Л. Г., техен брат, ведно със законната лихва върху горепосочените главници от 5 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, като следва да бъдат отхвърлени исковете поотделно за разликата над 5 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв., т.е. за сумата от 95 000 лв. поотделно, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователни.

 

При този изход на процеса следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер на 1 000 лв., както и  разноски за вещи лица в размер на 1 739.60 лв.

         Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати  в полза на адв.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. с ДДС поотделно за всеки от ищците или общо в размер на 3 500 лв. с ДДС.

        Следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.78, ал.8 ГПК разноски по делото по компенсация в размер на 397.50 лв.           

        Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

        ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът „Застрахователна компания *****“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ ***, да заплати на ищеца Б.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на Л. В.Г. - брат на ищеца, вследствие на настъпило на 20.09.2016 г. ПТП по главен път І-3 в посока „****“ в района на км.133+517 на кръстовище в с.Р., обл.Плевен, ведно със законната лихва  върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,   платими по банков път по следната банкова: IBAN: ***: **** АД Титуляр: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, КАТО ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., т.е. за 95 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

          ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът „Застрахователна компания ***“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ ****, да заплати на ищцата В.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Л. В.Г. - брат на ищцата, вследствие на настъпило на 20.09.2016 г. ПТП по главен път І-3 в посока „***“ в района на км.133+517 на кръстовище в с.Р., обл.Плевен, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,   платими по банков път по следната банкова: IBAN: ***: **** АД Титуляр: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, КАТО ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., т.е. за сумата от 95 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

         ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът „Застрахователна компания ****“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ ***, да заплати на ищеца Г.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на Л. В.Г. - брат на ищеца, вследствие на настъпило на 20.09.2016 г. ПТП по главен път І-3 в посока „***“ в района на км.133+517 на кръстовище в с.Р., обл.Плевен, ведно със законната лихва  върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,   платими по банков път по следната банкова: IBAN: ***: **** АД Титуляр: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, КАТО ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., т.е. з сумата от 95 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

          ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът „Застрахователна компания ****“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ ***, да заплати на ищцата Л.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Л. В.Г. - брат на ищцата, вследствие на настъпило на 20.09.2016 г. ПТП по главен път І-3 в посока „****“ в района на км.133+517 на кръстовище в с.Р., обл.Плевен, ведно със законната лихва  върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,   платими по банков път по следната банкова: IBAN: ***: **** АД Титуляр: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, КАТО ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., т.е. за сумата от 95 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

          ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът „Застрахователна компания ****“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“****“№ ***, да заплати на ищцата Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Л. В.Г. - брат на ищцата, вследствие на настъпило на 20.09.2016 г. ПТП по главен път І-3 в посока „*****“ в района на км.133+517 на кръстовище в с.Р., обл.Плевен, ведно със законната лихва  върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,   платими по банков път по следната банкова: IBAN: ***: **** АД Титуляр: Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“, КАТО ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., т.е. за сумата от 95 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.

           Осъжда на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „Застрахователна компания ***“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ **, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 1 000 лв., както и сумата в размер на 1 739.60 лв., съставляваща разноски за вещи лица.

         Осъжда ответника „Застрахователна компания ***“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ 18, да заплати на основание чл.38 от ЗА в полза на адв.С.С.Ч., ЕГН **********, САК, адвокатска кантора и адрес: гр.С. 1000, ул.“***“№**, ет.**, адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. общо с ДДС.

         Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.78, ал.8 ГПК ищците Б.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, В.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на ответника „Застрахователна компания ****“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“***“№ ***, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 397.50 лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

 

                                                          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: