№ 2490
гр. Варна, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 15433/28.06.2022г., подадена от М. СТ. Б., ЕГН
**********, чрез адв. Ивалена Владимирова- ВАК против Определение № 4470/20.04.2022
г. по гр. дело № 18264/2021г. по описа на ВРС, 17 св., с което производството е прекратено
и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен.
В жалбата са изложени аргументи, че определението на съда е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. в разрез с фактите по делото, закона и практиката на ВКС е прието,
че уговореното в трудовия договор място на работа - седалището на работодателя, е
мястото, където ищецът обичайно полага труда си. Претендира се отмяна на обжалвания
акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна – „ПРОБЛЕНД ПРО“ ООД –гр.Шумен.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните аргументи:
Производството по гр.дело № 18264/2021г. по описа на ВРС, 17 св. е образувано по
предявени от М. СТ. Б., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ********* срещу „ПРОБЛЕНД
ПРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***********,
представлявано от управителя Димитринка Андреева- Я., обективно кумулативно съединени
искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ
и чл. 224 КТ за признаване за незаконно извършено уволнение и отмяната му,
възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, прогласяване
недействителността на уговорката в трудовия договор за размера на трудовото
възнаграждение, заплащане на трудови възнаграждения, ведно с обезщетения за забава,
заплащане на обезщетение за оставане без работа, заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
е направил възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК , като е изложил аргументи за неподсъдност
1
на настоящия спор пред ВРС и искане за прекратяване на производството и изпращането му
за разглеждане от Районен съд - Шумен.
С Определение № 4470/20.04.2022 г. по гр. дело № 18264/2021г. по описа на ВРС е
прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен.
Съгласно общото правило на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района
на който е постоянния адрес или седалището на ответника. От това правило законът
предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По
отношение на трудовите дела в чл. 114 от ГПК е предвидена специална местна подсъдност,
според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където
той обичайно полага своя труд. Следователно на работника и служителя е предоставена
възможност за избор на подсъдност - общата по чл. 105 ГПК или специалната по чл. 114 от
ГПК. В случая ищецът по делото е предявил искове с по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225
КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ и чл. 224 КТ пред Варненски районен съд като е посочил, че
е работил като търговски директор в ответното дружество и обичайно е полагал труда си в
гр. Варна, т. е. той е избрал да предяви исковете си срещу ответника съгласно
изключението.
От съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба се установява, че
основанието на исковата претенция е трудов спор. Мястото на работа е задължителен
реквизит на трудовия договор и като такъв - следва да бъде уговорено писмено между
страните, съгласно правилата на чл. 62, ал.1 от КТ и чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ. Това е мястото,
където работникът или служителят ще изпълнява трудовите си задължения. Доколкото с
договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила, работникът/служител не
може едностранно да променя мястото на престиране на труда. В този смисъл при
определено с трудовия договор място на работа работникът не може да поддържа, че
мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия
договор, за да избере подсъдност по чл. 114 от ГПК.
В случая, видно от приложения към исковата молба трудов договор № 8 от
31.08.2020 г., в т. 1 е уговорено място на работа - гр. Шумен. Обстоятелството, че
работникът е работил от дома си, който е в друго населено място, не променя договореното
местоизпълнение на работата от страна на работника, нито води до наличие на обичайно
местоизпълнение, различно от договореното в трудовия договор.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е правилно и като такова
следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4470/20.04.2022 г. по гр. дело № 18264/2021г. по
описа на ВРС, 17 св., с което производството по гр. дело № 18264/2021г. по описа на ВРС е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Шумен.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3