Р
Е Ш Е Н И Е
№ 369/06.04.2023 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 382
по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „Фло Арт 60“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 64, вх. 6, ет. 1, ап. среден, представлявано
от Б.Г.Я.– управител, против заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-2-0089221/05.01.2023
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП. С
оспорената заповед, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” от ЗДДС е
наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – бърза закуска”, находящ се в гр.
Бургас, на територията на паркинг „Хоум макс“, стопанисван от дружеството
жалбоподател и е забранен достъпът до обекта за срок
от 14 дни.
Жалбоподателят намира,
че издадената заповед е немотивиран и незаконосъобразен административен акт.
Изложени са твърдения за несъобразяване на срока, за който се налага ПАМ с
тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност. Счита, че административният
орган не е изложил мотиви относно продължителността на периода на ПАМ. Иска отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят,
чрез процесуален представител, поддържа жалбата, навежда доводи за липса на
мотиви в атакуваната заповед и иска нейната отмяна. Претендира разноски.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас
в ЦУ на НАП редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Представя
писмено становище по същество, в което излага съображения за неоснователност на
жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Факти:
На 03.01.2023 г. в 15,15 ч. органи по
приходите извършили проверка на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, на
територията на паркинг „Хоум макс“, стопанисван от
дружеството жалбоподател. Била извършена контролна покупка на 1 бр. кафе и 1
бр. минерална вода на обща стойност 1,40 лв., за която не бил издаден фискален
касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Termol M 20, с ИН на ФУ № ZK137170 и ФП № 50174406 или от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ. Според издателя на заповедта, извършеното нарушение се доказвало и от
установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 28,30 лв. между
наличните парични средства в касата – 213,70 лв., съгласно приложен опис на
паричните средства в касата към протокола за извършена проверка cep. АА №
0089221/03.01.2023 г. и разчетената касова наличност – 185,40 лв., в т.ч. 50
лв. служебно въведени.
При тези обстоятелства административният
орган издал процесната заповед. Същата била връчена срещу подпис на Б.Я.– управител на дружеството на 06.01.2023 г. Заповедта
е оспорена по административен ред пред директора на дирекция „Оперативни
дейности“ към ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-16/20.01.2023 г. отхвърлил жалбата.
Решението било връчено на представляващия „Фло Арт 60“ ЕООД на 03.02.2023 г.
Правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е депозирана в
деловодството на ЦУ на НАП на 17.02.2023 г. С оглед датата на връчване на решението, потвърждаващо
заповедта и предвид разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК съдът приема, че
жалбата е подадена в срок, от
лице с правен интерес – адресат.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, съобразно чл.186, ал.3 от ЗДДС – началник на отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед на
изпълнителния директор на НАП. Видно от представената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. и заповед № 3755/20.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, началниците
на отдели са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е в предвидената от закона форма
и съдържа фактически и правни основания за издаване.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
обжалвания акт.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта. Видно от
ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че лицата, задължени да
използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Алинея 6 на същия член сочи, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се
издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка. При продажби по чл.3, ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на
контролния дисплей на ФУВАС.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба.
Анализът на посочените правни
норми налага извод, че в конкретния случай дружеството жалбоподател е било
задължено да издаде фискална
касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършената
продажба – 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на
стойност общо 1,40 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че нарушението е безспорно установено от
представените по делото доказателства. В случай на неиздаване на съответния
документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, като действа при условията на
оперативна самостоятелност, а на съдебен контрол подлежи съответствието на акта
с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност,
която е част от задължителната преценка за издаването на административния акт
при правилно приложение на материалния закон.
В тази връзка настоящият състав съобрази
следното:
Принудителната административна мярка е
израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл.186, ал.1 б „а“ от ЗДДС, мярката
запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Излагането на мотиви в заповедта по чл.186, ал.1 от ЗДДС във връзка
с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, за да
може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в
изпълнение изискването на чл.146, т.5 от АПК. Нарушаването на принципа на
съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно
такова несъответствие с целта на закона. В случая определеният срок за налагане
на ПАМ е 14 дни, който е в рамките на законоустановения максимален срок. В
заповедта е посочено, че при определяне продължителността на мярката са взети
предвид тежестта на нарушението и последиците от него – препятства възможността
за извършване на данъчна проверка и води до укриване на приходи и намаляване
размера на внесените данъци. Посочен е видът на търговския обект – бърза
закуска и разликата в размер на 28,30 лв. между наличните парични средства в
касата и тези маркирани на ФУ.
Изтъкнато е още, че с нарушението се
засяга данъчната дисциплина, според която следва да е налице пълна отчетност на
извършваните продажби, тяхната регистрация и възможността за проследяване на
реализираните обороти. Описани са изискванията на ЗДДС във връзка с издаването
на фискални касови бележки. Посочена е целта на ПАМ – да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи. Според
органа, ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят отрицателни последици. Срокът на ПАМ
бил съобразен с принципа за съразмерност и с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца.
Настоящият състав намира, че определеният
14-дневен срок на принудителната мярка не е мотивиран в съответствие с чл.186, ал.3 от ЗДДС. Налице е формално изпълнение на
задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е
равнозначно на липса на мотиви, независимо от изложения обем. Дори да се
приеме, че в заповедта са изложени твърдения за някакви обстоятелства, същите
представляват само предположения. Не е посочен нито един конкретен факт или
конкретно обстоятелство, които да са относими към преценката за срока на ПАМ.
Общото посочване, че срокът на ПАМ е съразмерен на нарушението и е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики и за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца също не
изпълва изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС. Въз основа на описанието на
обекта, средно-дневния оборот и декларираните финансови резултати от дейността
на дружеството, административният орган
е направил предположение за системно неотчитане на оборота чрез ФУ и е
обосновал срока на ПАМ с предположения. Изложените мотиви не съдържат ясни
правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната
административна мярка. Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото
се явява изводът, че 14-дневният срок, определен в заповедта е съобразен с
обществената опасност на деянието, неиздаване на фискален бон за продажба на
стойност 1,40 лв. Неясно е как конкретният избор на срок на мерките постига
целите на превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30 дни. Не е
посочена очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за
която промяна да е необходим именно този срок на административна принуда. Сред
материалите по преписката не са налични данни за лоши практики в дейността на
дружеството.
Установената разлика в наличността не може
да обоснове, че в обекта са извършвани и други продажби, за които не е издаван
касов бон. По тези съображения съдът намира, че в случая прилагането на ПАМ в
определения срок не е съобразена с целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с
принципа за съразмерност, прогласен с чл.6, ал.2 от АПК. В този смисъл е и
практиката на ВАС, обективирана в Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 8169/2020 г.; Решение № 15498 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
9177/2020 г., Решение № 4337 от 09.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 7967/2021
г., Решение № 2649 от 22.03.2022 г. по адм. дело № 7048/2021 г., Решение № 9480
от 26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2021 г. и др.
С оглед изложеното, обжалваната заповед за
налагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съобразно изхода на спора разноски се
дължат на жалбоподателя, които са в доказан размер на 50 лв. за държавна такса
и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-2-0089221/05.01.2023 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Финансов контрол“,
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Фло
Арт 60“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Бинка Генкова Янкова, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 64, вх. 6, ет. 1, ап. среден сума
в размер на 550 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването пред ВАС.
Съдия: