Р Е Ш Е Н И Е
№ 357, година 2016, 10. 08. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
секретар Ж.Г., постави на разглеждане т. дело № 188 по описа на БОС за 2016 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по искова молба на Надя Манушева Симеонова- публичен изпълнител, офис Плевен, при ТД на НАП- гр. Велико Търново, с адрес : гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 43 и Цветелин Асенов Гатев- ст. юрисконсулт, офис Плевен, ул. „Дойран“ № 43, срещу „Биотех-България“ ЕООД,/в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 32, вх. А, ап. 12 и П.К., ЕГН **********,***, за обявяване за недействителна, по отношение на държавата, сключената сделка между ответниците, с нот акт № *, том І, рег. № 439, дело № 73 от 13.02.2014г. за продажба на самостоятелен обект, в сграда, с идентификатор № 57491.501.13.3.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с адрес на имота: гр. Поморие, ул. „Професор Стоянов“ № 16, ет. 2, ап. 7, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива І, с площ по документ 67, 80 кв.м. ; прилежащи части 6,60 кв.м. ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти, в сградата: на същия етаж- № 57491.501.13.3.3, под обекта № 57491.501.13.3.2, над обекта- няма, който самостоятелен обект, съгласно документ за собственост, представлява Апартамент № 7, с площ от 67, 80 кв.м. ведно с 6,60 кв.м. ид. части от общите части на сградата или с площ от 74, 40 кв.м. състоящ се от дневна- кухня, спалня, баня с тоалетна, при граници: ап. 8, от три страни- външни зидове, отдолу- ап. № 5, на първи етаж, отгоре- покрив, находящ се на втори жилищен етаж, в сграда за гости № 1-Б, представляваща двуетажна сграда, със сутеренен етаж, със застроена площ от 117, 35 кв.м. и разгъната площ от 253, 40 кв.м. – част от туристическо селище, построено в югоизточната част на УПИІ- 5157, в квартал 249, по плана на гр. Поморие, целият с площ от 37688 кв.м. Приложени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуални представители, поддържа иска.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват.
От името на ответника С., е депозирано становище, с което е съобщено, че ответното дружество е със спряно производство по несъстоятелност, в момента няма кой да го представлява и това е пречка за даване ход на делото.
Съдът, след като констатира, че ответното дружество е редовно призовано, чрез управителя и синдика, намира, че няма пречка за даване ход на делото и е пристъпил към разглеждането му.
Бургаският окръжен съд, след като съобрази предявения иск, направените възражения, приетите доказателства и закона, намира за установено, следното:
Предявен за разглеждане е иск, с правно основание – чл. 216, ал. 1, т 4, по реда на ал. 2 от чл. 216 от ДОПК.
Ищецът сочи и представя доказателства, за това, че на първия ответник „Биотех- България“ ЕООД, въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-15-1301888-01 от 22.07.2013г. връчена му на 01.08.2013 г. изменена със заповед № Р- 15- 1302768-02 от 29.10.2013г. връчена на ответника на 04.12.2013 г. е извършена ревизия, с обхват по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО, за период от 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. Същата е приключила с ревизионен акт № ********* от 22.04.2014г и акт за поправка на ревизионен акт № П-********** от 22.07.2014г. с установени публични задължения на първия ответник, в размер на 252497,75 лв. Актът е връчен на провереното лице на 02.06.2014г. обжалван е, по административен ред и е влязъл в сила на 22.12.2014 г.
Ищецът твърди, че след връчването на заповедта за ревизия, на 13.02.2014г. първият ответник е сключил атакуваната сделка, с която е продал на втория ответник, описания недвижим имот.
На 20.11.2014г. първият ответник, в качеството на длъжник, депозира в Окръжен съд – Плевен, молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество „Биотех- България“ ЕООД и с решение на съда от 19.02.2015г. по т.д. № 211/14г. е обявена неговата неплатежоспособност, по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Понастоящем, производството по несъстоятелност е спряно.
Ищецът счита, че с атакуваното разпоредително действие, извършено с нот. акт № 76 от 13. 02. 2014 г., след издаване на ревизионния доклад № 130309 от 16.01.2014г. първият ответник е действал с намерение да го увреди, като кредитор, с доказано вземане, като осуети събирането на дължимата сума, разпореждайки се с единственото си имущество. Поради това е предявен този иск, с правно основание – чл. 216, ал.1 т. 4 от ДОПК.
Първият ответник, чрез управителя Георги Вутев, който не е с отнети правомощия, в производството по несъстоятелност, с депозирания отговор на исковата молба, я намира за неоснователна и недопустимо заведена.
По отношение на недопустимостта, е направено възражение, че искът е заведен, едновременно от публичен изпълнител, при НАП и от процесуален представител на публичния взискател, който отново е НАП, като и двамата са упълномощени от едно и също лице, което намира за недопустимо.
Твърди, че сделката, предмет на иска, не е сключена, с цел увреждане на кредитора, с публични вземания. Страните по нея са действали с обичайното намерение – насрещна размяна на престации. Следователно, липсва субективния елемент – намерение за увреждане. Твърди още, че сделката е извършена, преди да е бил надлежно уведомен за започналото ревизионно производство и не му е бил връчван ревизионен доклад или ревизионен акт, с който се установява публично вземане, което е от значения при предявен иск по този ред.
Ответникът П.К., в отговора се на исковата молба, я намира за нередовна- недопустима, като подписана едновременно от представител на публичния взискател и от публичен изпълнител, без приложени доказателства, че подписалите молбата, лица имат това качество да предявят иска, освен приложените пълномощни.
Искът е оспорен и като неоснователен, защото страните по сделката не са действали с умисъл за увреждане. Твърди, че не е свързано с първия ответник, лице по смисъла на § 1 от ТЗ или на §1 т. 3 от ДОПК и не е договарял във вреда на НАП.
Съдът намира предявения иск за допустим, депозиран от лице, по ал. 4 на чл. 216 от ДОПК.
Въз основа на представените, неоспорени писмени доказателства, приема за установено, че първият ответник е длъжник, с доказани публични вземания, съгласно представения, влязъл в сила, ревизионен акт. Видно от приетата, като доказателство, заповед за възлагане на ревизия от 29.10.2013г. същата е получена, от името на ответното дружество – длъжник, на 04.12.2013 г. от К.В.А., упълномощена с нотариално заверено пълномощно, от управителя Георги Василев, да представлява дружеството пред ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен и др. Съгласно представения нот. акт № * от 13. 02. 2014г. ответното дружество се е разпоредило със свой недвижим имот, подробно описан по- горе, след като му е била връчена заповедта за възлагане на ревизията. Следователно, е налице първата предпоставка по чл. 216 ал. 1 от ДОПК- атакуваната сделка е сключена, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която, са установени публични задължения.
Относно установяване на намерението да бъде увредена държавата от прехвърлителя, по сделката, с нейното сключване- следващата предпоставка, подлежаща на доказване по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК: съдът намира и тази законова предпоставка за доказана, защото, извършвайки продажбата, длъжника намалява значително имуществото си, създавайки пречка, за удовлетворяване на надлежно установеното публичното вземане, в случая. От приложеното решение на Окръжен съд - Плевен, с което е обявена несъстоятелността на ответното дружество, по негова молба, се установява, че производството по несъстоятелност е спряно, поради липса на притежавано имущество и липса на средства, необходими за покриване на първоначалните разноски на производството по несъстоятелност.
Видно от текста на нот. акт № */ 13. 02. 2014г. продажната цена на имота е 42000 лв. с включен ДДС, при данъчна оценка, към 28.01.2014 г. – 42948, 80 лв. Купувачът по сделката – ответното дружество – длъжник, се е съгласил да получи сумата, по банков път, в срок от една година от подписване на договора. Липсват твърдения и доказателства, че тази сума е платена, въпреки вмененото задължение на първия ответник, да представи доказателство за плащане на договорената цена на имота. Логичен, следва изводът, че ответникът – длъжник не е получил сумата цена на имота, представляваща насрещна престация по договора, при установената липса на средства за първоначални разноски по несъстоятелността, които съдът по несъстоятелността, е определил на 3000 лв.
Намерението за увреждане, у лицето, с което длъжникът е договарял- втория ответник, в случая, не е елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и не подлежи на доказване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира за доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК: ответното дружество е длъжник, с установено публично задължение, след датата на връчване на заповедта за ревизия, е извършил разпоредителни действия, с имуществото си, с намерение да увреди публичния взискател, като по този начин му е попречил да събере вземането си. Затова, искът следва да бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да заплатят солидарно, на ищеца, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1589,02 лв. и на Окръжен съд – Бургас- държавна такса, в размер на 1412,02 лв.
Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за недействителна, по отношение на държавата, по предявения иск от Надя Манушева Симеонова- публичен изпълнител, офис Плевен, при ТД на НАП- гр. Велико Търново, с адрес: гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 43 и Цветелин Асенов Гатев- ст. юрисконсулт, офис Плевен, ул. „Дойран“ № 43, срещу „Биотех- България“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 32, вх. А, ап. 12 и П.К., ЕГН **********,***, сключената сделка между „Биотех- България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 32, вх. А, ап. 12 и П.К., ЕГН **********,***, с нотариален акт № *, том І, рег. № 439, дело № 73 от 13.02.2014г. за продажба на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 57491.501.13.3.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с адрес на имота: гр. Поморие, ул. „Професор Стоянов“ № 16, ет. 2, ап. 7, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива І, с площ по документ- 67, 80 кв.м. ; прилежащи части 6,60 кв.м. ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти, в сградата: на същия етаж- № 57491.501.13.3.3, под обекта № 57491.501.13.3.2, над обекта- няма, който самостоятелен обект, съгласно документ за собственост, представлява Апартамент № 7, с площ от 67, 80 кв.м. ведно с 6,60 кв.м. ид. части от общите части на сградата или с площ от 74, 40 кв.м. състоящ се от дневна- кухня, спалня, баня с тоалетна, при граници: ап. 8, от три страни- външни зидове, отдолу- ап. № 5, на първи етаж, отгоре- покрив, находящ се на втори жилищен етаж, в сграда за гости № 1-Б, представляваща двуетажна сграда, със сутеренен етаж, със застроена площ от 117, 35 кв.м. и разгъната площ от 253, 40 кв.м. – част от туристическо селище, построено в югоизточната част на УПИІ- 5157, в квартал 249, по плана на гр. Поморие, целият с площ от 37688 кв.м.
ОСЪЖДА „Биотех- България“ ЕООД,/в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 32, вх. А, ап. 12 и П.К., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Окръжен съд – Бургас, държавна такса, в размер на 1412, 02 лв. /хиляда четиристотин и дванадесет лв. и две ст./
ОСЪЖДА „Биотех- България“ ЕООД,/в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 32, вх. А, ап. 12 и П.К., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на НАП, чрез ТД на НАП- Велико Търново, сумата 1589, 02 лв. /хиляда петстотин осемдесет и девет лв. и две ст. /– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред БАС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: