РЕШЕНИЕ
№ 832
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120105843 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК .............................., със седалище и адрес на управление в
..................................,представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П.Д., действащо
чрез пълномощник адв. М. Ц. от САК, със съдебен адрес: ......................., срещу Х. П. Х., с
ЕГН: **********, с адрес: ........................................., с която се иска приемане за установено
спрямо ответника съществуването на вземането на ищеца по Договор за потребителски
кредит № ....................... от 02.11.2021г., а именно сумата 6302,10 лв. - главница, сумата
360,82 лв. - възнаградителна лихва за периода от 03.04.2023г. до 17.10.2023г.; сумата 811 лв. -
мораторна лихва за периода от 03.04.2023г. до 21.02.2024г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№ 1418/2024 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения по договора за потребителски кредит, като банката
се явява изправна страна в правоотношението и е предоставила кредит в размер на 8040 лв.,
като същият е следвало да бъде върнат от кредитополучателя на 60 равни месечни вноски от
172,08 лева, с краен срок на издължаване - 02.11.2026г. Длъжникът е преустановил
плащането на дължимите вноски за главница на 02.03.2023г., а на 03.04.2023г. и за лихва,
като е изпаднал в забава. Затова са били предприети действия по обявяване на вземанията
по договора за изцяло предсрочно изискуеми. Твърди се, че поканата е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ, като считано от 17.10.2023 г. вземанията са
предсрочно изискуеми. Представени са писмени доказателства и се иска допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват
1
изцяло като неоснователни. Оспорва се изправността на банката в правоотношението, като
се твърди, че не се представят доказателства за реалното изплащане и усвояване на сумата.
Оспорва се твърдението за преустановяване плащането на месечните вноски от ответника и
изпадането му в забава. Излагат се подробни съображения относно недействителността на
клаузи от договора свързани с размера на лихвения процент, шрифта на договора и ясното
посочване на начина, по който се формират разходите по кредита. Изтъква се липсата на
данни за сключения договор за застраховка и неговите условия, както и дали банката е
получила плащане от застрахователното дружество. Моли се за отхвърляне на претенциите
и са направени доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото договор за потребителски кредит № ....................... от
02.11.2021 г. се установява, че "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, като кредитор е предоставил на
ответника, като кредитополучател потребителски в размер на 8040 лв. при действаща към
момента на сключване на договора годишна лихва от 9,450% за първите дванадесет месеца
от срока на издължаване на кредита и от тринадесетия месец до крайния срок на
издължаване на кредита кредитополучателят дължи лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент в размер на 9,450%, който представлява сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. Уговорено е връщане на
сумата на 60 броя погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва в размер на 2079,52
лв. и краен срок на погасяване – 02.11.2026 г. Съгласно чл. 3, ал. 8 от договора годишният
процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер на 12,05%, а общата сума, дължима
от кредитополучателя е 10 529,52 лв. Установява се също от договора за кредит, а и от
представения по делото застрахователен пакет, че съгласно чл. 3, ал. 10 от договора,
кредитополучателят ползва преференциални лихвени условия (спрямо стандартните
лихвени условия на Банката приложими към момента на сключването му), при наличието на
подписано от Кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по Групов
застрахователен договор за застраховка “Защита на плащанията” по потребителски кредити
на “Юробанк България” АД, както и на Общите условия за застраховка “Защита на
плащанията”, с ползващо се лице Банката и със застраховател/и, посочен/и от Банката, и
поддържане на застрахователното покритие по застраховка „Защита на плащанията“ за
срока на настоящия договор за кредит. Кредитополучателят дължи застрахователни премии
в общ размер от 540 лева, като същите се дължат разсрочено с всяка месечна погасителна
вноска, съгласно приложения погасителен план.
За установяване на твърденията си, че е изправна страна по договора, ищецът е
представил банково бордеро № ...................... от 02.11.2021г., от което е видно, че отпуснатата
сума в размер на 8040 лева е била преведена по нарочно открита разплащателна сметка на
името на кредитополучателя с основание на превода „усвояване на кредит 5050957“.
Ищецът е представил изпратено уведомление до длъжника за установяване на
твърденията си, че е изправна страна по договора и обявяване на вземанията за предсрочно
изискуеми, поради бездействието на длъжника за плащане на една или повече погасителни
вноски по кредита на основание чл. 14, ал. 1 от договора за кредит. Видно от отбелязването
същото е връчено от ЧСИ на 17.10.2023г. на З.Х. Х. – .................. на ответника.
По делото е прието заключението на в.л. Б. по допуснатата съдебно – икономическа
2
експертиза, от която се установява, че съгласно представеното извлечение от разплащателна
сметка на кредитополучателя, обслужваща усвояванията и погасяванията по договора за
кредит, сумата в размер на 8 040,00 лв. представляваща разрешената по договора сума на
кредита е предоставена на 02.11.2021 г. по разплащателна сметка с IBAN:
................................., открита на името на Х. П. Х.. Съгласно експертизата към датата на
изготвяне на извлечението от счетоводните книги - 21.02.2024 г. от кредитополучателя
изцяло са платени погасителни вноски в периода от 02.12.2021г. до 02.02.2023г., като
отнесено по пера общо погасената главница е в размер на 1737,90 лв., а погасената
договорна лихва е в размер на 909,76 лв. Погасителна вноска с падеж 02.03.2023 г. е
частично погасена като е платена начислената договорна лихва, а платената главница е в
размер на 67,60 лв. и има остатък за погасяване на главницата в размер на 50,90 лв.
Последните постъпили суми по разплащателната сметка на ответника са на 30.06.2022г.,
като след тази дата няма постъпление по банковата сметка и не са извършвани погасявания.
На следващо място вещото лице е изчислило, че към датата на изготвяне на извлечението от
счетоводните книги - 21.02.2024 г. задълженията на кредитополучателя по пера са както
следва: главница - 6 302,10 лв.; възнаградителна лихва за падежиралите към 17.10.2023 г.
/дата на обявяване на предсрочна изискуемост/ вноски в размер на 360,82 лв. и лихва за
просрочени задължения в размер на 336,43 лв. От експертизата се установява още, че за
първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита банката – ищец е приложила
лихва в размер на 9,450 %, а от тринадесети месец до крайния срок за издължаване на
кредита се прилага променлив годишен лихвен процент, в размер на 9,450 %, който
представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка, като
за референтен лихвен процент по процесния договор се прилага референтният лихвен
процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредити в лева, приложим за
съответния период. Референтния лихвен процент ПРАЙМ се определя от Комитета по
управление на активите и пасивите на Юробанк България АД, съгласно приложената към
делото Методология за определяне на референтен лихвен процент. С решение на Комитета
по управление на активите и пасивите на Юробанк България АД референтния лихвен
процент ПРАЙМ е променен и е увеличен с 70 процентни пункта и прилагания лихвен
процент по кредита се увеличава от 9,450 % на 10,150 %, което води до увеличаване на
дължимата погасителна вноска по кредита от 168,66 лв. на 174,18 лв., считано от 02.03.2023
г. Вещото лице е установило, че годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на
12,05%, и отговаря на изискванията на чл. 19 от Закона за потребителския кредит.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните, прави следните правни изводи:
От приетите по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че банката-
кредитор, като изправна страна в правоотношението е предоставила на длъжника
потребителски кредит в размер на 8 040 лв. и страните са били обвързани от валидна
облигационна връзка, основана на сключения помежду им договор за потребителски кредит
№ .......................... (чл.1 от договора). Съдът кредитира изцяло приетото заключение на
вещото лице като обективно изготвено и съответстващо на приетите писмени доказателства,
въз основа на което достигна до извода, че кредитополучателят Х. Х. е погасявал вноските
по кредита до месечната вноска с падеж 02.03.2023г., като след тази дата същият не е
изпълнявал своите задължения по договора за редовното заплащане на дължимите месечни
суми и е изпаднал в забава. Затова кредиторът е предприел необходимите действия за
надлежното упражняване на правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем,
съгласно чл. 2, ал. 5, т. 2 от договора. Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване
на предсрочна изискуемост следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
3
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви
предсрочна изискуемост на кредита. Законодателят не предвижда конкретен начин за
връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради
което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване. В случая,
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е било връчено от ЧСИ
Д.Н., като същото е получено на 17.10.2023г. от З.Х. Х. – ................... на ответника. При тези
данни съдът приема, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането е
редовно връчено на ответника при условията на чл. 46 ГПК и е породило действие, поради
което предсрочната изискуемост е настъпила на 17.10.2023г.
При извършена служебна проверка на процесния договор за издаване на кредитна
карта по реда на чл.7, ал.3 от ГПК, не се установяват неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Не е установена нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на
възнаградителната лихва, поради противоречие на добрите нрави. В тази връзка безспорно
се установи от представения договор за кредит, че годишният лихвен процент е уговорен в
размер на 9,450% само за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита.
След това от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита, съгласно
изготвеното заключение лихвеният процент по кредита се е увеличил със 70 процентни
пункта от 9,450 % на 10,150 %, което е довело до увеличаване на дължимата погасителна
вноска по кредита от 168,66 лв. на 174,18 лв. От изложеното се установява, че въпреки
увеличението на лихвения процент, клаузата, с която същото е уговорено не е нищожна, тъй
като размерът на възнаградителната лихва не надхвърля трикратния размер на законната
лихва. Също така следва да се има предвид нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС
на Р. България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в ГПР, от
значение е заедно с другите компоненти да не се надвишава ограничението относно общите
разходи по кредита, прието с чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР по кредита в размер на 12,05%
е в рамките на приетото от законодателя ограничение - по-малък от петкратния размер на
законната лихва. Предвид изложеното, възраженията на особения представител на ответника
в тази връзка, се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 3, ал. 10 от договора за кредит посоченият лихвен процент от 9,450 % е
преференциален спрямо стандартните лихвени условия на банката и се прилага при наличие
на подписано от кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по Групов
застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити
на банката – ищец. От представения по делото застрахователен пакет „К“ на
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от „Юробнак България“ АД, сключен на 02.11.2021г.
между ответника Х. Х. и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ се установява, че
застраховката е сключена като обезпечение на кредита в полза на кредитора и предоставя
застрахователна закрила при настъпване на рисковете, посочени в Общите условия, в
резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща
неблагоприятно върху възможността да обслужва остатъчното задължение по кредита. От
представеното по делото от процесуалния представител на ищеца извлечение от банковата
сметка, по която се е обслужвал кредитът се установява, че по отношение на процесния
договор за кредит не е постъпвало плащане от застрахователя. Изложеното се потвърждава и
от получената по реда на чл. 192 от ГПК информация от застрахователното дружество
„Кардиф Общо застраховане, клон България“, съгласно която по горепосочения договор за
4
застраховка не е подавана застрахователна претенция и по посочения договор със
застраховано лице Х. Х. не са извършвани плащания в полза на „Юробнак България“ АД.
С оглед приетото заключение на вещото лице и направените по-горе правни изводи,
съдът приема, че по делото е установена изискуемостта на претендираните договорни
парични задължения, поради което предявеният иск е основателен и доказан за главница в
размер на 6 302,10 лева, за възнаградителна лихва в размер на 360,82 лева и за мораторна
лихва в размер на 336,43 лв. По отношение на останалата част над посочения размер до
пълния претендиран размер на мораторна лихва в размер на 811 лв., искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете. Дължими са и
разноските направените в заповедното производство, които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство. Видно от представения списък в настоящото производство
разноските възлизат в общ размер на 2009,47 лв., от които 202,60 лв. за платена държавна
такса, платено адвокатско възнаграждение в размер на 1256,87 лв., сумата от 200 лв.
възнаграждение за особен представител и сумата от 350 лв. възнаграждение за вещо лице.
Така, съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски за
настоящото производство в размер 1881,88 лева и такива за заповедното производство - в
размер на 897,10 лв.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. П. Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ........................................., че в полза на "Юробанк България" АД, вписано в
търговския регистър с ЕИК .............................., с адрес на управление ............................,
представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П.Д. съществува вземане в размер на
сумата от 6 302,10 лв. /шест хиляди триста и два лева и 10 ст. /, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ....................... от 02.11.2021г., сумата от 360,82 лв.
/триста и шестдесет лева и 82 ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от
03.04.2023 г. до 17.10.2023 г., сумата от 336,43 лв. /триста тридесет и шест лева и 43 ст./,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 02.04.2023 г.
до 21.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 785/06.03.2024 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1418/2024 г. по
описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в частта за
разликата над уважения размер от 336,43 лв. /триста тридесет и шест лева и 43 ст./ до
пълния претендиран размер от 811 лв. /осемстотин и единадесет лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. П. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ......................................... да заплати
на "Юробанк България" АД, вписано в търговския регистър с ЕИК .............................., с адрес
на управление ............................, представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П.Д.,
сумата от общо 2778,98 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 98 ст./,
представляваща направените по делото разноски, от които 897,10 лв. по ч.гр.д. № 1418/2024
г. по описа на Бургаския районен съд и 1881,88 лв. по настоящото гр.д. № 5843/2024 г. по
описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6