Разпореждане по дело №47/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Е. Л. И. против решение № 5455/8.7.2013 г., постановено по гр.д. № 1981 по описа за 2010 г. на РС-Б..

Сочи от жалбоподателката, че решението на РС-Б., с което е допуснат апартамента до делба е незаконосъобразно. Съдът не е съобразил, че ищецът С. не е станал собственик на 1/2 идеална част от него, тъй като сделката, с която се легитимира като собственик е нищожна. Ето защо сочи, че искът е недопустим и неоснователен. Цитира се решение на ВКС, въз основа на което сочи, че договорът за замяна прикрива договор за покупко-продажба, поради което и на това основание също е нищожен. Сочи, че съдът в противоречие с процесуалния закон не се е мотивирал защо не приема възраженията, направени в хода на делото.

Ето защо иска от настоящия състав да приеме, че сделката за замяна е нищожна и да се отхвърли искът за делба, който е допуснат от първоинстанционния съд.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

С атакувания акт РС е допуснал да се извърши съдебна делба между К. С. и Е. И. на самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище – апартамент с идентификатор № * ведно с 1/2 ид.ч. от тавана и от мазето при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделители.

Доказателствата по делото установяват, че с нотариален акт 32/1997 г. И. и Е. И. са надарени от родителите си с недвижимия имот, предмет на делбата, с по 1/2 ид.ч. от него. Съсобственикът И. И. е прехвърлил с договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 3/2010 г. собствената си идеална част от жилището си на К. С.. Според т. 2 и 3 от него в замяна С. му прехвърля движима вещ настолен компютър на стойност 419 лв. като за уравнение на дяловете му изплаща сумата в размер на 65 000 лв., от която 37 000 лв. е изплатена по предварителен договор от 12.1.2010 г., а остатъка от 28 000 лв. ще бъде изплатен чрез превеждане по банкова сметка след представяне на удостоверение за тежести. Страните са уговорили И. И. да си запази правото на ползване върху имота.

Въз основа на така установените от РС правилно и законосъобразно е приел, че между страните по делото е възникнала съсобственост върху апартамента при квоти по 1/2 ид.ч., при които е допусната делбата помежду им. Според чл. 34, ал. 1 от ЗСоб. всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с предназначението на вещта. С решението по допускане на делбата в съответствие с чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се е произнесъл по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши делбата и каква е частта на всеки съделител.

Възражението на съделителката Е. И., че поради запазване от Иван Иванов на правото си на ползване няма годен обект за делба е голословно и незаконосъобразно, тъй като това не е критерии един обект да бъде предмет на делба. Жилището, допуснато до делба е самостоятелен недвижим имот по см. на чл. 111 от ЗСоб. и като такъв е годен обект на сделки и съдебни производства.

Твърдението й в отговора пред РС за нищожност на сделката за замяна, с която К. С. е станал съсобственик на имота на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД заобикаляне на закона е несъстоятелно. В подкрепа на тезата си сочи, че за замяната брат й не я е уведомил. Изтъква като факти, че в жилището, където живее с брат си той не е донасял компютър, нито по негови сведения е получавал суми. Сочи, че фактически замяната не се е осъществила и следователно не е породила правните последици като С. не е станал собственик, тъй като и при замяната и при покупко-продажбата продавачът предава вещта, а купувачът е длъжен да плати цената, съгл. чл. 183 и чл. 200 ЗЗД освен ако замяната не прикрива дарение. В жалбата пред ОС сочи, че договорът за замяна прикрива договор за покупко-продажба, поради което и на това основание е нищожна.

По повод тезата на ответницата за нищожност на сделката, РС без никакви правни доводи е визирал в решението си единствено резултата от приключилото производство по гр.д. 2705/2010 г. на БРС по предявения от Е. И. иск за прогласяване за нищожността на сделката между брат й и К. С. поради заобикаляне на закона. ВКС е обезсилил решенията на РС и на ОС, в частта им, с която са се произнесли по съществото на този иск като е прекратил производството. Приел е, съобразявайки ТР № 5/28.11.2012 . по т.д. 5/2012 г. ОСГК, че за предявяване на такъв иск липсва правен интерес, тъй като той по начало би бил неоснователен. Сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал. 1 от ЗС не е налице заобикаляне на закона, като с цитираната норма се създава ограничение, водещо до възможността съсобственика да поиска изкупуване при същите условия, какъвто иск И. не е предявила. Според въззивния съд обстоятелствата не са се променили, поради което споделяйки съображенията на ВКС по конкретното дело и застъпеното такова становище в други решения на ВКС, счита, че за Е. И. липсва интерес от възражението за нищожност на основание заобикаляне на закона, с аргумента за неуведомяването й за извършената замяна. Твърдението й, че със замяната се прикрива продажба е недоказана, като следва да се отчита, че и от това основание за претендираната нищожност за нея липсва правен интерес, тъй като според чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение се прилагат правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. В случая се твърди, че се прикрива продажба, като не се взима предвид, че твърдяната прикрита сделка, каквато е продажбата също е основание С. да придобие съсобственост върху апартамента. Неоснователно се изтъква като основание за нищожност неизпълнение на задължението по чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД за изплащане на продажбената цена. Неизпълнението на това задължение е извън фактическия състав на продажбата т.е. тя е валидна дори когато не е платена цената на вещта, като последиците от неизпълнение на задълженията са облигационни и не водят до недействителност на сделката /така в решение№ 448/9.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4279/2008 г./ По изложените съображения за неоснователност на доводите в жалбата съдът потвърждава атакуваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5455/8.7.2013 г., постановено по гр.д. № 1981 по описа за 2010 г. на РС-Б.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: