Р Е Ш Е Н И Е №54
гр.Габрово, 04.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на втори април ................. през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на прокурора ..... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №41 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят М.Х.В. *** е обжалвал Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №18-0892-000100/06.03.2018г. на Началник
Сектор ПП към ОД на МВР Габрово. В жалбата си М.В. излага, че обжалваната
Заповед била постановена при противоречие с материално правните разпоредби.
Твърди се, че постановената Заповед била нищожна поради невъзможен предмет, тъй
като не можело да бъде отнето свидетелство за правоуправление, което не
съществува. Според жалбоподателя свидетелството му за правоуправление на МПС
било валидно до 06.06.2017г., като същото не било подновявано след срока на
изтичането му. Този факт определял според В. оспорената Заповед като нищожна.
Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения
прогласяване за нищожна на обжалваната Заповед №18-0892-000100/06.03.2018 на
Началник Сектор ПП към ОД на МВР Габрово.
Ответникът по жалба, редовно призован за съдебно
заседание не се явява, като за него се явява упълномощен по делото процесуален
представител, който взема становище по жалбата и изложените в нея доводи.
Оспорва същата и прави искане като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Заявява искане за присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт, при
положение че жалбата бъде отхвърлена.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
Със Заповед №18-0892-000100/06.03.2018г. на Началник Сектор ПП към ОД на
МВР Габрово на осн. чл.
171, т. 1, б Е от ЗДвП е постановил временно отнемане на Свидетелство за
управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б Е от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
- временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна
застраховка.
В случая така цитираното
нарушение е- управление на моторно превозно средство от водач който управлява
МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
За констатираното противоправно
деяние на М.Х.В. е съставен АУАН №140/04.04.2018г., в който са описани
цитираните по- горе и установени по време на проверката фактически
обстоятелства. Въз основа на така съставения АУАН за извършеното нарушение е
съставено НП№18-0892-000126/30.04.2018г., което видно от представена Справка от
25.02.2019г. от Началник Сектор ПП Габрово, приложена по делото е оспорено от
санкционирания пред РС Габрово.
Настоящият съдебен състав не
следва да обсъжда дали е правилно и законосъобразно са издадени посочените по-
горе АУАН и НП, тъй като те следва да бъдат обсъждани в отделно производство и
по друг ред.
Предмет на съдебен контрол е
оспорената обжалваната
Заповед №18-0982-000100/06.03.2018 на Началник Сектор ПП към ОД на МВР Габрово.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените
основания, като не се ограничава само с основанията посочени от оспорващия.
Съдът намира, че
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в изискваната от
закона форма.
Съгласно чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,
ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорвания акт е
издаден от Началник Сектор ПП към ОД на МВР
Габрово в това му качество и е налице необходимата
компетентност.
В обжалваната
Заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно
изложени в съдържанието на Акта за установяване на административното нарушение
и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената
от закона форма.
Настоящият състав
не констатира при издаване на обжалваната Заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на
материалноправни норми. Не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Съгласно чл. 171,
ал. 1, б. "Е" от ЗДвП/Изм. - ДВ, бр.
101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на нарушението/
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач: е) който управлява моторно превозно средство без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водачът да управлява
моторно превозно средство и при извършена проверка от служителите на полицията
да се установе, че управлява МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Към момента на проверката е установено именно
това обстоятелство, като същото е надлежно описано в съставения АУАН.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното. В конкретния случай категорично се установява по делото, че
жалбоподателят е управлявал цитираното МПС без валидно скрючена застраховка
„Гражданска отговорност“. Самият санкциониран водач, както и неговия пр.
представител по делото не отричат извършителството на нарушението във връзка с
което е наложена и процесната ПАМ. Предвидените в ЗДвП ПАМ, включително и тези
като настоящата имат за цел да превантират извършване на правонарушения,
изброени подробно в ЗДвП. В този смисъл целта на принудителните административни
мерки по посочения закон имат не толкова санкционен характер колкото възпиращо
и превъзпитаващо въздействие върху нарушилите разпоредбите на ЗДвП се водачи на
МПС, като по този начин се осигурява безопасността на движението. В този смисъл
наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона.
Както беше
посочено по- горе, противоправното деяние е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното пред административно - наказващият орган.
Съдът намира, че
не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед, тъй като безспорно са
установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да
е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане
целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт.
В случая с процесната Заповед не е преследвана цел различна от
законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171,
ал.1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и
по чл. 146,
т. 5 от АПК.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че оспорената Заповед е нищожна поради липса на
предмет, тъй като свидетелството за правоуправление на МПС вече било отнето от
водача М.В.. Действително от представена по делото Справка от 21.03.2019г. се
установява, че към 06.06.2017г. СУМПС на М.В. е било с изтекъл срок на
валидност и не е подновявано.
Правната теория предлага следните критерии за разграничаване кога
един порок води до нищожност и кога до
унищожаемост. Безспорно е становището, че липсата на компетентност на органа,
издал акта винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията на административно
производствените правила са основания за нищожност,
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Нарушенията на материалния закон поначало касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност. Поради това, нищожен на това основание би бил само акт,
който е изцяло лишен от законова опора. Акт, който не е издаден на основание
нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. От така изложеното се
налага извода, че твърдяното основание за нищожност от жалбоподателя не попада
имежду цитираните хипотези при които се приема, че един акт е нищожен. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че атакуваната Заповед няма предмет,
защото свидетелството му управление е било изтекъл срок на валидност и
не било подновявано. Видно от
доказателствата по делото към датата на издаване на процесната Заповед, свидетелството за правоуправление на
жалбоподателя вече е било с изтекъл скрок на валидност и не е
подновявано. Въпреки това М.В. е продължил своето противоправно поведение,
като е управлявал автомобил без да има свидетелство и при проверка от
контролните органи е установено че за управлявания от него автомобил няма
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това само засилва нуждата от постигането на
превантивната цел на наложената мярка за постигане на нейната цел – осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и особено
преустановяващия ефект.
Факта, че към момента на проверката В. е
управлявал МПС без да има валидно издадено СУМПС, не препятства реализиране на мярката заради осъществяване от
страна на дееца на ново нарушение – по АУАН № 140/04.03.2018г.
Във връзка с направеното възражение следва да се обсъди и хипотеза
на чл. 27,
ал. 1 от АПК, според която пречка за
издаване на индивидуален административен акт е наличието на друг влязъл в сила
административен акт със същия предмет и
страни, както и висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на
същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. В
настоящия случай СУМПС
на водача М.В. е с изтекъл срок на валидност, а не е отнето от органите на
реда, поради което не може да се приеме, че е налице друг административен акт
със същия предмет. От друга страна не е
налице и висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна,
доколкото с оспорения акт е наложена ПАМ за различен случай на
нарушение и въз основа на самостоятелна фактическа обстановка.
Горните две основания налагат извода, че възраженията на
оспорващия в тази насока са неоснователни.
При
това положение единствено затруднение ще има за административния орган, който
следва да приложи наложената с процесната Заповед ПАМ, тъй като не е налице
валидно СУМПС, което да бъде отнето, каквато е и наложената мярка. Това е
въпрос, който е последващ и няма отношение към правилността и
законосъобразността на обжалвания акт- Заповед за налагане на ПАМ.
По изложените
съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения
административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен,
законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви.
Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.
Същият не страда от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата нищожност.
В съдебно заседание по делото от 02.04.2019г.
процесуалния представител на ответника е заявил искане за присъждане на
разноски, при положение че оспорването бъде отхвърлено. При този изход на
делото, а именно приемане на депозираната жалба на М.В. за неоснователна,
настоящия съдебен състав намира искането за присъждане на разноски в полза на
ответника за основателно, като на осн. чл. 143 от АПК същите следва да бъдат
присъдени в заявения размер от 100 лева и представляват възнаграждение за
юрисконсулт съгласно чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ
във връзка с чл. 78,
ал.8 от ГПК и чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на М.Х.В. следва да бъде оставена без уважение.
Заповед №18-0982-000100/06.03.2018 на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Габрово
е правилна и законосъобразна.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на М.Х.В. *** против Заповед №18-0982-000100/06.03.2018 на Началник Сектор ПП
при ОД на МВР Габрово, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА М.Х.В. *** сума
в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ