МОТИВИ към присъда №30/14.03.2012 г. по НОХД №1203/2011 година по описа на П.ски окръжен съд

 

Срещу подсъдимия Н.Г.Г. *** е внесено обвинение за извършени престъпления както следва:

І. По чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./ във вр. с чл. 255, ал.1, пр.2 /изм./ във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК  - за това, че в периода ......г. в град П., при условията на продължавано престъпление, като за престъплението се прилага действащия закон, който е бил в сила по време на извършването му, и който закон е по - благоприятен за дееца, в качеството на управител на «****» ЕООД – гр. П., е избегнал плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност /ДДС/ за внасяне в особено големи размери – 23 299.66 лева, като е потвърдил неистина в подадени от името на «****» ЕООД гр. П. пред Териториална данъчна дирекция /ТДД/ - гр. П. декларации, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС - отм./, и по силата на правилника за приложението му - чл.89 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС /отм./ за удостоверяване на определена информация, както следва:

1. На 14.05.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 848.58 лева, като в справка-декларация за ДДС вх. №1745/14.05.2004 г. за данъчен период 09.04.2004 г. - 30.04.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД гр. П. пред ТДД - гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 5 967.82 лева, а действителният размер е 2 236.90 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” ДДС за възстановяване в размер на 1 882.34 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1 848.58 лева;

2. На 14.06.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в големи размери - 3 871.80 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №1925/14.06.2004 г. за данъчен период 01.05.2004 г. – 31.05.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД гр. П. пред ТДД - гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 9 226.70 лева, а действителният размер е 1 937.70 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за възстановяване в размер на 3417.20 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3871.80 лева;

3. На 14.07.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер на 1 245.72 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №2139/14.07.2004 г. за данъчен период 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД гр. П. пред ТДД гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 2 304.54 лева, а действителният размер е 1 058.82 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за внасяне в размер на 3 187.68 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 4 433.40 лева;

4. На 13.08.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в големи размери - 6 170.68 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №6028/13.08.2004 г. за данъчен период 01.07.2004 г. – 31.07.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД – гр. П. пред ТДД - гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 6 219.40 лева, а действителният размер е 48.72 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за внасяне в размер на 2125.67 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 8 296.35 лева;

5. На 14.09.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 728.65 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №6612/14.09.2004 г. за данъчен период 01.08.2004 г. – 31.08.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД гр. П. пред ТДД гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 9 111.33 лева, а действителният размер е 5 087.90 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за възстановяване в размер на 2 294.78 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 1728.65 лева;

6. На 14.10.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 953.40 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №6588/14.10.2004 г. за данъчен период 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД гр. П. пред ТДД гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 5 200.18 лева, а действителният размер е 3 246.78 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за внасяне в размер на 1 189.64 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 3 143.04 лева;

7. На 15.11.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 906 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №7228/15.11.2004 г. за данъчен период 01.10.2004 г. – 31.10.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД – гр. П. пред ТДД - гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 7 896.51 лева, а действителният размер е 5 990.51 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за внасяне в размер на 1 229.75 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 135.75 лева;

8. На 14.12.2004 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 893.60 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №6786/14.12.2004 г. за данъчен период 01.11.2004 г. – 30.11.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД гр. П. пред ТДД - гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 6 128.08 лева, а действителният размер е 4 234.48 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за внасяне в размер на 298.64 лева,  при действително установен ДДС за внасяне в размер на 2 192.24 лева;

9. На 14.01.2005 г. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 2 681.23 лева, като в Справка-декларация за ДДС вх. №6254/14.01.2005 г. за данъчен период 01.12.2004 г. – 31.12.2004 г., подадена от името на «****» ЕООД – гр. П. пред ТДД - гр. П., е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 5 523.46 лева, а действителният размер е 2 842.23 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за внасяне в размер на 402.53 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 083.76 лева.

ІІ. По чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл. 256 /изм./, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК – за това, че в периода месец ..... г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като за престъплението се прилага действащия закон, който е бил в сила по време на извършването му и който закон е по-благоприятен за дееца, в качеството на управител на «****» ЕООД гр. П., с цел да осуети установяването на данъчни задължения – данък върху добавената стойност /ДДС/ за внасяне в особено големи размери – 23 299.66 лева, е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание – отчетни регистри за дневник за покупките на магнитен и хартиен носител съгласно чл.104 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС отм./ и чл. 91, чл.92, чл.94 и чл.96 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС /отм./, както следва:

1. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. №1609-1745/14.05.2004 г. за данъчен период 09.04.2004 г. - 30.04.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура №****/22.04.2004 г. с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 838.24 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР **********;

 Данъчна фактура № ***/26.04.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “бензин А95 Н” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

 Данъчна фактура №***/26.04.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 616 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

 Данъчна фактура № ***/26.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 896 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № ***/05.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 907.20 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № ***/28.04.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 628.85 лева, с предмет на доставката  – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № ****/30.04.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 667.83 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец април 2004 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 848.58 лева;

2. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. № 1609-1925/14.06.2004 г. за данъчен период ......г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/18.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/08.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 982.80 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/13.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/15.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 686.80 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/16.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 996.20 лева, с предмет на доставката – “ВВГ” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/15.05.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “бензин А95 Н” и с посочен доставчик ЕТ “****”, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец май 2004 г. – ДДС за внасяне в големи размери - 3 871.80 лева;

3. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. №2139/14.07.2004 г. за данъчен период 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура №**********/19.06.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 975.72 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик ЕТ “****.”, с НДР: **********;

Данъчна фактура №**********/30.06.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 270 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец юни 2004 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 245.72 лева;

4. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. №6028/13.08.2004 г. за данъчен период 01.07.2004 г. – 31.07.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/28.06.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 996.40 лева, с предмет на доставката – “дизел” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/06.07.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 988.20 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/07.07.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 969 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/08.07.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 695.40 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/13.07.2004 г.- с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 976.08 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/18.07.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 836.08 лева, с предмет на доставката – “бензин А95” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/20.07.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 709.52 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец юли 2004 г. – ДДС за внасяне в големи размери - 6 170.68 лева;

5. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. №6612/14.09.2004 г. за данъчен период 01.08.2004 г. – 31.08.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/27.08.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 955.73 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/09.08.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 999.60 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/11.08.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 993.60 лева, с предмет на доставката – “бензин А95” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/13.08.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 972.43 лева, с предмет на доставката – “бензин А95” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/25.08.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 102.07 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец август 2004 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 728.65 лева;

6. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. № 6588/14.10.2004 г. за данъчен период 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/28.09.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 955 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/30.09.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 998.40 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец септември 2004 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 953.40 лева;

7. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. №7228/15.11.2004 г. за данъчен период 01.10.2004 г. – 31.10.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/18.10.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 988 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/26.10.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 918 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец октомври 2004 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 906 лева;

8. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. №6786/14.12.2004 г. за данъчен период 01.11.2004 г. – 30.11.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/03.11.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 914.40 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/12.11.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 979.20 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ООД, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец ноември 2004 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 893.60 лева;

9. Отчетен регистър за дневник за покупките към Справка-декларация за ДДС вх. №6254/14.01.2005 г. за данъчен период 01.12.2004 г. – 31.12.2004 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/02.12.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 315.73 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/22.12.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/27.12.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 994 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/30.12.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 234 лева, с предмет на доставката – “бензин А95 Н” и с посочен доставчик ЕТ “П.Д. – ЛМ”, НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/27.12.2004 г. - с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 157.50 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик ЕТ “****”, НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец декември 2004 г. – ДДС за внасяне в размер на 2 681.23 лева.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от Министъра на финансите, като представляващ държавата, срещу подс. Н.Г., за причинени имуществени вреди от деянието по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./ вр. с чл. 255, ал.1, предл. 2 /изм./, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК в размер на 23299.66 лв., ведно със законната лихва върху сумата, от момента на увреждането до окончателното ú изплащане.

Представителят на Окръжна прокуратура - П. поддържа повдигнатите обвинения, със същата правна квалификация на извършеното и фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, като счита, че са доказани от обективна и субективна страна по несъмнен начин от събраните доказателства. Това, че са налице издадени фактури, намерили отражение в дневниците за продажби на съконтрагентите, не води до извод, че е налице реална сделка. Моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, като се приложи разпоредбата на закона, действащ към момента на извършване на деянието, която е и по – благоприятна за дееца. При определяне наказанието на подсъдимия същото да се наложи в минимално предвидения размер. Да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК, като се наложи едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода, към което по реда на ал. 3 се присъедини и наложеното наказание глоба. Счита, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо същият да изтърпи реално наказанието лишаване от свобода и изпълнението да се отложи с изпитателен срок. Подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Веществените доказателства да се върнат на ТДД на НАП П.. Гражданският иск да се уважи, ведно със законната лихва.

Гражданският ищец чрез юрисконсулт З. излага съображения, че е безспорно установено деяние, което е противоправно и изпълва характера на чл.45 ЗЗД. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата от 23299.66 лв., представляваща вреди от противоправното му поведение, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Адв. Д. – защитник на подсъдимия Г. - излага съображения, че обвиненията не са безспорно и категорично доказани. Наличието на договори и пълномощни, както и на сделки, следва да се преценява на базата на търговското, а не – на наказателното право. Никой от търговците не се е противопоставил на извършване на сделките. Същевременно част от дружествата са комисионери, като нямат нужда от техническа и кадрова обезпеченост. Организацията на търговската дейност е лично решение, което бе обяснено от подсъдимия. Приетата експертиза преповтаря обвинителния акт, вещото лице е приело, че не са реализирани стоки, тъй като е изразило становище въз основа на протоколите за разпит на свидетели. Деянието е несъставомерно и от субективна страна. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда.

Подс. Г. поддържа изложеното от защитника си и моли да бъде признат за невинен и оправдан.

П.ският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Г.Г. е роден на *** ***, като живее в град П.. Той е българин, български гражданин. Вдовец е и не е осъждан. Завършил е средно образование и понастоящем е пенсионер. ЕГН **********.

Подсъдимият има две дъщери. Едната – Г., е сключила граждански брак със св. Д.Х.. Двамата, заедно със св. Д.Т., са съдружници в „****” ООД с предмет на дейност внос и търговия с горива. Дружеството разполагало с материална база в с. В. – хале за ремонт на транспортни средства – леки автомобили и камиони, резервоари за горива – големи цистерни за течни горива, намиращи се под земята, цистерни за съхранение на газ пропан – бутан, камиони за транспортиране на горива. Внос на горива се осъществявал от Т., Г. и Р. като имало и български доставчици. Реализацията се осъществявала на едро, а и на дребно чрез няколко бензиностанции и газстанции. Единствено обекта на „****” в П. бил газстанция, а останалите – в Р.К., Ч., К., Я.. и околовръстния път за П. - били бензиностанции с газстанции. Управлението на дружеството се извършвало от св. Х., като в дейността си била подпомагана от подсъдимия и съпруга си.

В периода 2001 – 2003 г., тъй като обемът на работа бил голям, подсъдимият Г. решил, че всяка от стопанисваните бензиностанции следва да се държи от отделна фирма, като предложил на служители на „****” ООД и на свои близки да им бъдат регистрирани дружества.

„****” ЕООД е вписано в търговския регистър с решение №27/05.01.2004 г. по ф.д. №*** г. на ПОС. Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е подс. Н.Г., а предмета на дейност – търговия с течни горива, производство и търговия с промишлени и селскостопански продукти, стоки и услуги, външнотърговска дейност и други, подробно описани в решението, дейности /л.62, т.2 ДП/. С решение №7655/10.12.2004 г. по същото фирмено дело са вписани промени – прехвърляне на 50 дяла от по 100 лв. от Н.Г. на Б.С.А., освобождаване на Г. като едноличен собственик на капитала и като управител, като А. е вписана в търговския регистър като представляващ дружеството и едноличен собственик на капитала /л.61, т.2 ДП/.

Дружеството е регистрирано със служебен номер от регистъра на НАП гр. П., като по ЗДДС /отм./ е регистрирано на 09.04.2004 г. съгласно удостоверение №12104 от същата дата на ТДД-гр. П., ДП „***” /л.63, т.2/.

От името на това дружество подс. Г. осъществявал дейността в бензиностанция и газстанция в с. Р.К., обл. П.ска. Обектът имал регистрирано фискално устройство и работници по трудов договор, като се извършвала продажба на дребно на горива.

Подсъдимият Г. е вписан в търговския регистър и като управител на „Г. 2001” ЕООД с решение №6514/09.11.2001 г. по ф.д. №**** г. на ПОС с предмет на дейност търговия с горива.

Свидетелят Д. е регистриран като ЕТ с фирма „****” с решение №4749/11.05.1995 г. по ф.д. №**** г. на ПОС /л.5,т.13/. Търговецът не функционирал от 1999 – 2000 г.

През 2002 г. подс. Г. предложил на св. Д. да направят бензиностанция и газстанция в с. Ч., като се договорили подсъдимият да осигури технологичната част на обекта – цистерни и колонки, а земята и изграждането на съоръженията да се предоставят, респективно – да се изградят - от Д.. Използван за терен е имот  на бащата на свидетеля.

През същата година бензиностанцията започнала да функционира, като дейността се извършвала чрез „***** 2001” ЕООД, собственост на св. Д.Х.. В края на същата година подс. Г. настоял пред св. Д. работата на обекта да продължи с неговата фирма – ЕТ ”П.Д. - ЛМ”, което е и направено. Цялата счетоводна документация на фирмата била предадена на св. И., която е счетоводител и осъществявала дейността си в офис, намиращ се в базата на „****” ООД в с В.. Свидетелката била препоръчана на Д. от подсъдимия. При нея се съхранявали печат, касов апарат и цялата документация.

Зареждането на гориво за бензиностанцията в с. Ч. ставало от базата в с. В.. От ЕТ се извършвала проверка на количеството доставени горива, като след реализацията му от колонките в обекта /на дребно/ се извършвало отчитане на приходите и заплащане на доставеното гориво. След приспадане на разходите печалбата се поделяла между подсъдимия и св. Д..

През м. декември 2004 г. подс. Г. предложил на св. Д. да преустанови работата на бензиностанцията чрез представляваната от него фирма, тъй като било опасно и може да станат проблеми – ако се дължат данъци, ще отговаря с личното си имущество. Съдействал му и да се намери лице, което да закупи предприятието на търговеца, като с решение №21/04.01.2005 г. е вписано в търговския регистър за едноличните търговци при ПОС прехвърляне на предприятието заедно с фирмата от Д. на А. А. , заличаване на Д. като ЕТ с фирма „****” и вписване на А. като ЕТ с фирма „****”. След продажбата на ЕТ, Д. продължил дейността в обекта в Ч. чрез „****” ЕООД.

Д. е категоричен, че продажба на горива чрез фирмата му е осъществявано само на дребно – от колонките на обекта в с. Ч., като именно за тези продажби са издавани фактури, но не и на едро. Четири месеца след преустановяване дейността на търговеца разбрал, че от него се държи обекта на „****”, като имало и назначени работници. Това е станало дори и без да е уведомен.

През 2001 г. Г. предложил на св. С.Д., работеща като секретарка в „Г. 2001” ЕООД, да регистрира фирма на нейно име, с предмет на дейност – търговия с горива, като свидетелката се съгласила. С решение №6107/22.10.2001 г. по ф.д. №3468/2001 г. по описа на ПОС е регистрирано „****” ЕООД със седалище и адрес на управление с. В., общ. М., едноличен собственик на капитала, представляващ и управител - св. С.Д.. Документите за регистрация и средствата за капитала на дружеството са осигурени от подсъдимия и св. Х.. Св. Д. била формален управител, дейността ú се изразявала във внасяне на необходимите суми за заплащане на внасяни горива /със средства, осигурени от подсъдимия/, като двамата отивали заедно в банката, подписвала е и необходимите документи за „управляваното” от нея дружество. Всички решения относно дружеството и дейността му – какво количество гориво, на каква цена и на кого да се достави - вземал единствено и само подс. Г..

И в този случай счетоводното обслужване се осъществявало от св. И., като при нея се съхранявала цялата документация, както и касов апарат и печати.

През 2003 г. подс. Г. запознал св. Н.А., която работила в барче на газстанция на „****”ООД, със св. К. К., с когото имал бизнес отношения. В разговор св. К. предложил на св. А. да регистрира на нейно име фирма, която да се занимава с търговия на горива, а тя единствено да подписва документи, като свидетелката се съгласила. Така се стигнало до учредяването на „*****” ЕООД, вписано с решение №3312/16.04.2003 г. по ф.д. №1574/2003 г. по описа на ПОС в ТР. Св. А. е посочена като едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на дружеството. Изготвянето на документацията по учредяването станало под ръководството на св. К.. Средствата за първоначалния капитал обаче били осигурени от подсъдимия. Задълженията на свидетелката във връзка с учреденото дружество били да подписва фактури и необходимите документи, като за това получавала около 1000 лв. месечно. Адресът на управление бил на адреса, на който живеела към онзи момент – в апартамент на ул. **** в град П., собственост на подсъдимия. Първоначално счетоводството се водело от счетоводна кантора, а впоследствие – от св. И.. С дружеството дейност осъществявал св. К.. Той казвал на св. А. каква фактура да изготви. Свидетелката е категорична, че като се започне издаване на фактури от един кочан, се издават с последователни номера. Не може да обясни по каква причина част от фактурите с по – задни номера са издадени преди фактури с по – малък номер.

С договор за покупко – продажба на дружествени дялове /л.11, т.13/, св. А. продава на св. И. /А.Б./ дяловете си в дружеството, като с решение №2001/18.03.2004 г. по ф.д. №1574/2003 г. промяната е вписана в ТР. На 13.09.2004 г. е извършена продажба на капитала от св. И. /А.Б./ на Д.Р., и промяната е вписана в ТР с решение №7451/01.12.2004 г. на ПОС по същото фирмено дело.

 Обвиняемият Г. се познавал и със св. Т.Т.. В края на 2003 г. последният съдействал за придобиване на „****” ЕООД от св. А., което обстоятелство е вписано в ТР с решение №268/12.01.2004 г. по ф.д. № 2224/2003 г. по описа на ПОС /л. 17, т.13/. От вписването му като управител на дружеството обаче дейността на св. А. се изразявала в ходене по банки и подписване на различни документи, които му представял св. Т.. С дейността на дружеството се занимавал св. Т., който работел с подсъдимия. Тъй като на А. му омръзнало да го викат данъчни служители по различни поводи, казал на Т., че трябва да се продаде дружеството. Последният намерил „купувач” – М. М.  от град В. като с решение №981/09.02.2005 г. /л.14, т.13/ по същото фирмено дело промяната е отразена в ТР.

Св. К. и св. С. се познавали, като посредством първия С. се запознал и с подсъдимия. В края на 2003 г. Г. се срещнал с него, като поискал да му намери човек от „махалата” във В., на когото да прехвърли фирма на „дъщеря му”, като щял да му заплати 500 лв. С. разговарял със св. А. И., който се съгласил. Сумата е заплатена на И., като имало обещание, че всеки месец ще му се заплащат по 150 лв. Същевременно е изготвено пълномощно от И. за продължаване дейността на дружеството. Тъй като обещаните суми не се получили, а И. бил призован за разпит, е извършена продажба на дяловете на дружеството от И. на Д.Р..

ЕТ ”****.” е регистриран с решение №6874/02.10.2003 г. по ф.д. №3360/2003 г. по описа на ПОС /л.34, т.13/. Документацията по регистрацията на едноличния търговец била изготвена от св. К.. Уговорката била всеки месец св. А.Г. да получава по 300 лв. Същият бил упълномощил брат си – св. О.С. – да представлява търговеца. Пълномощни има издадени и на св. К., и на две жени. След като св. Г. е потърсен от данъчните, е извършена продажба на търговското предприятие /решение №500/13.06.2007 г. по ф.д. №176/2007 г. на ОС В. – л.40, т.13/.

„Нет-2”ООД е регистрирано с решение  №649/11.07.2002 г. по ф.д. № 346/2002 г. по описа на П. окръжен съд, като предмета на дейност е неспециализирана търговия на едро с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

 В „****” ООД св. Л.Р. била назначена като фактурист, а задълженията ú били единствено да попълва фактури или да разпечатва такива от компютърната програма по нареждане на подс. Г. или на дъщеря му Г.Х..

В качеството си на едноличен собственик на капитала и управляващ „****” ЕООД, подс. Г. подавал редовно справки – декларации в съответствие с изискванията на чл.100 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.89 ал.1 от ППЗДДС /отм./ за периода месец април 2004 г., когато дружеството е регистрирано по ЗДДС, до месец януари 2005 г., пред данъчната служба по месторегистрация.

Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.104, ал.2 от ЗДДС /отм./ и чл.91 от ППЗДДС /отм./, в дневника за покупки се отразявали данъчните документи по доставки, по които търговецът е получател.

Регистрираното лице имало задължение да представя в ТДД заедно със СД за периода копия от дневника за продажбите и дневника за покупките в частта, включваща всички документи, издадени или получени през съответния данъчен период, на хартиен и на магнитен носител.

В съответствие с чл.94 от ППЗДДС /отм./, регистрираните лица следвало да водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Документация и отчетност се водела както за облагаемите и освободените доставки със стоки и услуги, така и за вноса на стоки. Както вече се посочи, счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от св. И., известна на свидетелите със своята предходна фамилия Б..

За търговските сделки, по които било продавач, управляваното от подс. Г. дружество издавало данъчни фактури и начислявало ДДС, който подлежал на внасяне в бюджета след приспадане на данъчен кредит по облагаемите сделки, по които „****” ЕООД получавало доставки.

За инкриминирания период - от регистрацията по ЗДДС на 09.04.2004 г. до януари 2005 г., „****” ЕООД, управлявано от подс. Г., формирало окончателните си задължения с подаване на справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри – дневници за покупки и дневници за продажби. Справките-декларации и прилежащите им дневници се отнасяли за едномесечен период и били подавани в срок. Съдържанието на дневниците било предопределяно от подс. Г., който селектирал първичните счетоводни документи и по този начин определял водената счетоводната отчетност. Изготвените въз основа на предоставените данни проекти за аналитични дневници и справки-декларации по ЗДДС му били представяни от св. И., като той лично подписвал и предавал справките-декларации на упълномощените от него лица да внасят в данъчната служба, придружени с данните от посочените регистри върху хартиен и магнитен носител. С тях били отразявани реални продажби, които дружеството извършвало. В много случаи произходът на стоките при дружеството не бил отразения в дневниците за покупки.  При воденето им и при подаването на справки-декларации по ЗДДС дължимият данък бил редуциран и плащането на данъчни задължения – избягвано посредством неправомерното ползване на данъчен кредит по фиктивни сделки, по които дружеството реално не е получавало доставки и не е извършвало плащане. Това ставало преди всичко с дружества от формирания кръг.

1. В дневника за покупки на „****” ЕООД за месец април 2004 г.  подс. Г. включил облагаеми доставки с право на данъчен кредит:

- по данъчна фактура № **********/22.04.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 838.24 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР **********.

Както се установи от изложеното от св. А., той не е договарял доставки за горива. Не се установи дружеството да е имало техническа или кадрова обезпеченост. Освен представените фактури липсват каквито и да е документи, от които да се установи, че сделка действително е осъществена – документи за превоз – товарителници, пътни листове, за изследване качеството на горивото, къде се е съхранявало. Ето защо не може да се приеме, че е налице реална доставка.

- Данъчна фактура № **********/26.04.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “бензин А95 Н” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********.

Според показанията на св. Д., същата не е осъществявала дейност с регистрираното дружество, като всички решения е вземал подсъдимият. И в този случай освен фактурата липсват каквито и да е документи, свързани с доставка, съхранение или изследване на доставеното гориво, като отново не може да се приеме, че е налице реална сделка.

Към делото са приложени договор за наем от 01.01.2004 г. между „****” ООД и „****” ЕООД /л.49, т.3/, и договор за доставка на транспортни средства за превоз на горива /л.52, т.3/ между същите страни. Двата договора обаче нямат достоверна дата, като не става ясно кога са изготвени. Освен това не са посочени параметрите на договорите, а и транспортните средства не са конкретизирани. В крайна сметка базата на доставчика не е с неограничени ресурси – цистерните не са толкова много на брой, че собственикът да е в състояние да предостави една от цистерните на наемателя, като не може да се приеме, че тези договори са реални. Още повече, че разпитаните свидетели, а и в обясненията си подсъдимият е категоричен, че всичко се е съхранявало на едно място.

- Данъчна фактура № **********/26.04.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 616 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, НДР: **********. По отношение и на тази фактура важи вече изложеното за предходната.

- Данъчна фактура № **********/28.04.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 628.85 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********.

Както се установи от показанията на св. А., същата не е осъществявала дейност с това дружество, като е подписвала предоставените ú документи, за което е получавала значителни суми. И в този случай освен фактура липсват каквито и да е други документи, като не може да се установи, че сделката е реална. Дружеството не е имало техническа и кадрова обезпеченост.

- Данъчна фактура № **********/30.04.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 667.83 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********. И за тази фактура важи изложеното по отношение на предходната.

Въпреки че знаел, че зад тези данъчни фактури не стоят реални доставки, подс. Г. ги представил за осчетоводяване на св. И., която ги отразила в дневника за покупки. Това повлияло върху декларирания в СД по ЗДДС №1745/14.05.2004 г. /л.10, т.5/ резултат за периода.

С отразеното в подадената СД в ТДД – П., подс. Г. избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 848.58 лева, като потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 5 967.82 лева, а действителният размер е 2 236.90 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за възстановяване в размер на 1 882.34 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 1 848.58 лева.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство почеркова експертиза /л.11 и сл., том 15/, справката - декларация по ЗДДС №1745/14.05.2004 г. е подписана лично от подс. Г..

2. За данъчен период 01 – 31.05.2004 г. подс. Г. включил в дневника за покупки на „****” ЕООД следните облагаеми доставки с право на данъчен кредит:

-                  данъчна фактура № **********/18.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********.

-                  Данъчна фактура № **********/26.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 896 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с НДР: **********.

Съдът изложи съображения защо не приема, че е налице реална доставка от този доставчик, като това важи по отношение и на двете фактури.

-                  Данъчна фактура № **********/05.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 907.20 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

-                  Данъчна фактура № **********/08.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 982.80 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

-                  Данъчна фактура № **********/13.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

-                  Данъчна фактура № **********/15.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 686.80 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, НДР: **********;

-                  Данъчна фактура № **********/16.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 996.20 лева, с предмет на доставката – “ВВГ” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********.

Съображенията да се приеме, че не е налице реална сделка по която и да е от тези пет фактури, са същите като за предходния период.

-                  Данъчна фактура № **********/15.05.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “бензин А95 Н” и с посочен доставчик ЕТ “П.Д. – ЛМ”, НДР: **********.

Св. Д. е категоричен, че продажби са осъществявани от ЕТ само на дребно – от колонките на обекта в Ч., но не и на едро. Ето защо не може да се приеме, че и в този случай има реална сделка.

Въпреки че знаел, че зад издадените данъчни фактури няма реални доставки на горива, подс. Г. ги представил за осчетоводяване на св. И., която ги отразила в дневника за покупки. Тези фактури повлияли върху декларирания в СД по ЗДДС № 1925/14.06.2004 г. /л. 15, т.5/ резултат за периода.

За този данъчен период подс. Г., чрез подадената от св. Г.И. въз основа на изрично пълномощно СД, избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне в големи размери - 3 871.80 лева, като потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията, в която декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 9 226.70 лева, а действителният размер е 1 937.70 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел “В” – ДДС за възстановяване в размер на 3 417.20 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 3 871.80 лева. И в този случай според заключението на почерковата експертиза справката-декларация по ЗДДС №1925 е подписана лично от подс. Г..

3. За данъчен период 01 – 30.06.2004 г. подс. Г. включил в дневника за покупки на „****” ЕООД следните облагаеми доставки с право на данъчен кредит съгласно приложените две данъчни фактури:

- №**********/19.06.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 975.72 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик ЕТ “****.”, с НДР: **********;

- и данъчна фактура № **********/30.06.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 270 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с № от НДР: **********.

За фактурата, издадена от „****” ЕООД, важи изложеното и за предходните периоди. Колкото до издадената от ЕТ „****  .”, установи се, че и този търговец не е имал техническа или кадрова обезпеченост за търговия с горива. И за тази доставка, освен приложената фактура, липсват документи, удостоверяващи осъществяването на реална доставка. Самият свидетел Г. е категоричен, че не е осъществявал дейност с фирмата, като за регистрацията ú му е заплатено. Сам по себе си този факт, както и факта, че е неграмотен и безработен, насочват към извода, че е използван, за да не може да се търси отговорност от други лица, които са имали възможност, ако извършват реална търговска дейност, да си регистрират търговци или търговски дружества в съответствие с разпоредбите на Търговския закон, което не е направено.

Въпреки това подс. Г. предоставил на св. И. двете данъчни фактури за осчетоводяване, същите са включени в дневниците за покупки за посочения период. В подадената от името на „****” ЕООД справка-декларация по ЗДДС с вх. №2139 на 14.07.2004 г. /л.19, т.5/ подс. Г. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 304.54 лева в раздел „Б” от декларацията, при действително установен 1058.82 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 187.68 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 4 433.40 лева.

Според заключението на почерковата експертиза, и тази справка-декларация е подписана лично от подсъдимия.

4. За данъчен период 01.- 31.07.2004 г. подс. Г. включил в дневника за покупки на „****” следните фактури за облагаеми доставки с право на данъчен кредит:

- Данъчна фактура № **********/28.06.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 996.40 лева, с предмет на доставката – “дизел” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/06.07.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 988.20 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/07.07.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 969 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/08.07.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 695.40 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/13.07.2004 г.- с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 976.08 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/18.07.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 836.08 лева, с предмет на доставката – “бензин А95” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/20.07.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 709.52 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********.

Относно това, защо не се прие, че са налице реални сделки от двамата доставчици –„****” ЕООД и „*****” ЕООД, се изложиха мотиви, като съображенията са същите като за предходните периоди.

Въпреки това подс. Г. разпоредил осчетоводяване и на тези фактури на св. И., като са включени в дневника за покупки за периода. В справка-декларация по ЗДДС с вх. №6028, подадена на 13.08.2004 г. в ТДД - П. /л.23, т.5/, подписана лично от подсъдимия съгласно заключението на изготвената експертиза, Г. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 219.40 лева в раздел „Б” от декларацията, при действително установен 48.72 лева, и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 125.67 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8 296.35 лева.

5. За данъчен период 01.- 31.08.2004 г. подс. Г. включил в дневника за покупки на „****” ЕООД следните облагаеми доставки с право на данъчен кредит:

- Данъчна фактура № **********/27.08.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 955.73 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/09.08.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 999.60 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/11.08.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 993.60 лева, с предмет на доставката – “бензин А95” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/13.08.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 972.43 лева, с предмет на доставката – “бензин А95” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/25.08.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 102.07 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “*****” ЕООД, № от НДР: **********.

По отношение и на двамата доставчици вече се изложиха съображения защо не се прие, че са налице реални сделки.

Въпреки това подс. Г. предал за осчетоводяване, като и включил посочените данъчни фактури в дневника за покупки, приложен и към подадената на 14.09.2004 г. справка-декларация по ЗДДС с вх. № 6612 /л.27, т.5/, подписана лично от него.

В подадената СД с вх. №6612 за данъчен период м. август 2004 г. подс. Г. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 111.33 лева в раздел „Б” от декларацията, при действително установен 5 087.90 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 294.78 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 1728.65 лева.

6. За данъчен период 01.-30.09.2004 г. подс. Г. предал за включване в дневника за покупки на „****” ЕООД следните две фактури, издадени от „****” ЕООД, като облагаеми доставки с право на данъчен кредит:

- Данъчна фактура № **********/28.09.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 955 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан”;

- Данъчна фактура № **********/30.09.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 998.40 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан”.

Както вече се посочи, този доставчик не е могъл да извърши реална доставка. Аргумент в тази насока е и извършената продажба в един по – късен момент, с цел избягване на отговорност. Според св. Д. е установено неплатено данъчно задължение от почти 123000 лева за това дружество.

Въпреки съзнанието за липсата на реални сделки, подс. Г. включил изброените по-горе данъчни фактури в дневника за покупки и ползвал неправомерно данъчен кредит, като подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 6588/14.10.2004 г. в ТДД – П. /л.31, т.5/, подписана лично от него.

В СД с вх. № 6588 за данъчен период м. септември 2004 г. подс. Г. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 200.18 лева в раздел „Б” от декларацията, при действително установен 3 246.78 лева, и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 189.64 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 143.04 лева.

7. За данъчен период 01.-31.10.2004 г. подс. Г. включил в дневника за покупки на „****” ЕООД още две облагаеми доставки с право на данъчен кредит, отразени във фактури, издадени от „****” ЕООД, а именно:

Данъчна фактура № **********/18.10.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 988 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан”;

Данъчна фактура № **********/26.10.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 918 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан”.

Изложиха се мотиви, че от този доставчик липсват реални доставки, като изложените факти, а и за липсата на реални сделки, подс. Г. е знаел, но въпреки това е разпоредил включването на двете данъчни фактури в дневника за покупки и е ползвал неправомерно данъчен кредит, като подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 7228/15.11.2004 г. в ТДД – П. /л.35, т.5/, подписана лично от него.

В подадената СД с вх. №7228 за данъчен период м. октомври 2004 г. подс. Г. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 896.51 лева в раздел „Б” от декларацията, при действително установен 5 990.51 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 229.75 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 135.75 лева.

8. За данъчен период 01.-30.11.2004 г. подс. Г. включил в дневника за покупки на „****” ЕООД две фактури, отразяващи облагаеми доставки с право на данъчен кредит, издадени от „****” ООД:

- Данъчна фактура № **********/03.11.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 914.40 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и

данъчна фактура №**********/12.11.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 979.20 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво”.

Видно от приложеното удостоверение /л. 101, т.13/, в предмета на дейност на това дружество не фигурира търговията с горива, още по – малко – с дизелово гориво. Освен фактурите липсват каквито и да е документи, въз основа на които да се приеме, че е налице реална сделка, като се прие, че и от този доставчик няма реални сделки.

Макар да бил наясно с това, подс. Г. разпоредил да се включат двете данъчни фактури в дневника за покупки и ползвал неправомерно данъчен кредит, като подал справка-декларация по ЗДДС с вх. № 6786/14.12. 2004 г. в ТДД – П. /л.39, т.5/, подписана лично от него.

В подадената СД с вх. № 6786 за данъчен период м. ноември 2004 г. подс. Г. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 128.08 лева в раздел „Б” от декларацията, при действително установен 4 234.48 лева, и променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 298.64 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 192.24 лева.

9. За данъчен период 01.-31.12.2004 г. подс. Г. включил в дневника за покупки на „****” ЕООД следните фактури, отразяващи облагаеми доставки с право на данъчен кредит:

- Данъчна фактура № **********/02.12.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 315.73 лева, с предмет на доставката – “дизелово гориво” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/22.12.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/27.12.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 994 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик “****” ЕООД, с № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/30.12.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 234 лева, с предмет на доставката – “бензин А95 Н” и с посочен доставчик ЕТ “***”, № от НДР: **********;

- Данъчна фактура № **********/27.12.2004 г. - с начислен данък - ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 157.50 лева, с предмет на доставката – “газ пропан-бутан” и с посочен доставчик ЕТ “****”, № от НДР: **********.

Както вече се посочи, не са налице реални доставки, осъществени от доставчиците „****” ЕООД и ЕТ „***”. Следва да се отбележи и това, че всички фактури са след продажбата на дружеството, респективно – търговеца, както и след продажбата на „*****” ЕООД, и то на неграмотни и малоимотни лица. Въпреки това се твърди, че дейност е осъществявана, въпреки че на собствениците не е предоставена необходимата документация, не са изготвени приемо – предавателни протоколи. Нелогична е и причината – за да се отговаря на насрещни проверки.

Макар да бил наясно с фактите и с липсата на реални сделки, подс. Г. включил посочените данъчни фактури в дневника за покупки и ползвал неправомерно данъчен кредит, като подал справка-декларация по ЗДДС с вх. №6254/14.01.2005 г. в ТДД – П., подписана лично от него /л.43, т.5/.

В нея за данъчен период м. декември 2004 г. подс. Г. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5523.46 лева в раздел „Б” от декларацията, при действително установен 2 842.23 лева, и променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 402.53 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 083.76 лева.

Междувременно обаче, през месец ноември 2004 г. св. Х. разговаряла със св. С., като същият подготвил документите за извършване продажба на фирмите. На 18.11.2004 г. и на 24.11.2004 г. продавачите и „купувачите”, на които било обещано да им се заплати за придобиването на дружествата, се явили при нотариус С.П.  Пред него са заверени подписите под договора за продажба на дружествени дялове от С.Д. на А.А.  /л.7, т.13/, като последният е станал собственик на „****” ЕООД, от Д.Х. на Б.А. /л.20, т.13/, от подсъдимия на същата свидетелка /л.31, т.13/ като тя е придобила „***** 2001” ЕООД и „****” ЕООД. А. станал собственик и на ЕТ „***” – предприятието, продадено от св. П.Д..

Въпреки наличието на нови собственици, приемо – предаване на документацията на дружествата не е извършвана. От новите собственици са подписани пълномощни на предишните да ги представляват, като дейността на дружествата се запазила.

Със заповед №*** г., връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на новия собственик и управляващ дружеството св. Б.А., е възложено на св. К. и св. К. извършване на данъчна ревизия на „****” ЕООД. Тъй като представител на дружеството не е открит на адреса за кореспонденция, всички съобщения са връчени по същия ред – чл. 32 от ДОПК. Поради непредставяне на документи от данъчнозадълженото лице, ревизията е извършена въз основа на наличните в данъчната служба документи, както и извършени насрещни проверки на доставчиците. Въз основа на получените данни е изготвен ревизионен доклад, а в последствие е издаден и ревизионен акт №1604530/29.01.2007 г. За резултатите от извършената проверка ТД на НАП П. уведомява ОП П., като е образувано  досъдебното производство.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице М.. Според същия има разлика между констатираното от ревизията и в заключението, като сумите за съответните периоди са следните: за данъчен период 09.-30.04.2004 г. – ДДС за внасяне 1848.58 лв.; периода 01.-31.05.2004 г. – 3871.80 лв.; период 01.-30.06.2004 г. – 4433.40 лв.; данъчен период 01.-31.07.2004 г. – 8296.35 лв.; данъчен период 01.-31.08.2004 г. – 1728.65 лв.; период 01.-30.09.2004 г. – 3143.04 лв.; период 01.-31.10.2004 г. – 3135.75 лв.; 01.-30.11.2004 г. – 2192.24 лв. и за периода от 01.-31.12.2004 г. – 3083.76 лева, или общо данъчните задължения са в размер на 31733.57 лв. Вещото лице е отговорило на поставената му в досъдебното производство задача, но заключението не е съобразено със събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като не стана ясно от къде се получават разликите. Именно за това съдът не възприе това заключение.

В хода на съдебното следствие бе назначена повторна съдебно счетоводна експертиза, като според вещото лице К., ако се възприемат показанията на свидетелите, общият размер на неплатените данъчни задължения е 23299.66 лв., разпределени по периоди както следва: месец април 2004 г. – 1848.58 лв.; месец май 2004 г. – 3871.80 лв.; месец юни 2004 г. – 1245.72 лв.; месец юли 2004 г. – 6170.68 лв.; месец август 2004 г. – 1728.65 лв.; месец септември 2004 г. – 1953.40 лв.; месец октомври 2004 г. – 1906 лв.; месец ноември 2004 г. – 1893.60 лв. и месец декември 2004 г. – 2681.23 лв.

Възприе се именно това заключение, тъй като от експерта бе обяснен подробно механизма на получаване на сумите – съобразено е с коректно декларирания дължим ДДС от данъчнозадълженото лице, а и с показанията на свидетелите, депозирани в съдебно заседание. Самото заключение е обективно, безпристрастно, изготвено с необходимите познания и опит в дадената област.

Липсват каквито и да е съмнения и в обективността и безпристрастността на експерта С., изпълнил изследванията при съдебно – почерковата експертиза, заключението е изготвено с необходимите познания и опит в дадената област и се възприе изцяло от настоящия състав, още повече, че не се оспори по какъвто и да е начин от страните.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св. А., С., И., Х., С., К., Т., Г.Х., изцяло от показанията на св. К., К., Р., Д., А., А., Д., Г., И., Т.Х., А., С., Г., Т., И. и Т., от писмените доказателства по делото – уведомление /л.12, т.І/, заверени копия от ревизионен акт /л.139 и сл., т.І/ с приложени документи за извършената ревизия /в заверени копия/ - заповеди, искания, уведомления, справки, протоколи, ревизионен доклад /л.89, т.І/, разписки, договори, фактури и документи от извършени насрещни проверки, справки декларации по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби, декларации, пълномощни, протоколи, справка за съдимост на подсъдимия /л.20, т.14/, характеристична справка /л.18, т.14/, удостоверения за актуално състояние и решения по фирмени дела, от заключенията на съдебно – счетоводната и почеркова експертизи.

Не се даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която се твърди, че множеството фирми са създадени, за да не се плащат големи размери на данъци, и в частност – на корпоративен данък. Реални сделки от малките фирми няма, като и продажбите на горива от тях са фиктивни – липсва каквато и да е документация, като са приложени само и единствено фактури. Кадрова и техническа обезпеченост е имало само „****” ООД. Целта на новосъздадените фирми е визираната – „спестяване” на данъци, но по неправомерен начин - чрез укриване на такива. Аргумент в тази насока са последващите действия – продажба на дружествата на неграмотни или с ниско образование хора от малцинствата, без да им се предоставят документите, като продължава да се извършва дейност, за която те не знаят. Резултатът е неплатени данъчни задължения в хиляди лева съгласно изготвените ревизионни актове.

Не се възприе и твърдението, че през 2004 г. е имало криза за горива, както и че е имало квотен принцип на вноса. Тези твърдения са необосновани. Още повече, че според обясненията на подсъдимия вноса е бил около 50-60 до 100 тона газ месечно – количество, което не може да обоснове квота за внос.

Не отговаря на действителността и твърдението, че всеки от собствениците е вземал решение за фирмата си и сам е сключвал договори. На първо място, това противоречи на изложеното от св. Д., А. и Д., а и на обясненията на самия подсъдим, който признава, че е осъществявал дейността /”работех с бензиностан-ции…”, „трябваше да имам толкова фирми…”, „превозните средства са наши”, „аз имам бензиностанции” и др./. Противоречи и на изложеното от св. Г.Х. и св. Д.Х., че целта е била отделните обекти – бензиностанции - да се държат от отделни фирми. Не се даде вяра и на изложеното от св. И., Х., К., Т. и Г.Х., че всеки от собствениците е осъществявал сам дейността на фирмата. Тук следва да се отбележи и това, че всеки от посочените свидетели е заинтересован – с показания в обратна посока би могъл да навреди на себе си.

Не се даде вяра на показанията на св. А., С. и С. в частта, в която не са знаели, че купуват фирми, тъй като изложеното от тях, че купуват нещо, а им се заплаща за това, са най – малкото нелогични. Тримата, а и св. И. и Г., са били поблазнени от мисълта за ежемесечен източник на доходи, без обаче да се замислят за последиците. Тук следва да се отбележи, че, независимо от тяхното образование, семейно и имотно положение, важи принципа, че незнанието на закона не оправдава никого.

Показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и на изброените по - горе в останалите им части - относно фактите от предмета на доказване, както и обясненията на подсъдимия в останалата им част, са логични, последователни, взаимно си кореспондират, като липсват каквито и да е съмнения в обективността и безпристрастността им, поради което и същите бяха кредитирани. Налице са несъответствия относно незначителни детайли, но те не са съществени, като не се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 257, ал. 1, пр. 1 /отм./, във вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 /изм./, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК за това, че в периода 14.05.2004 год. – 14.01.2005 год. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като за престъплението се прилага действащия закон, който е бил в сила по време на извършването му, и който закон е по-благоприятен за дееца, в качеството на управител на „****” ЕООД – гр. П., е избегнал плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност /ДДС/ за внасяне в особено големи размери – 23 299,66 лева, като е потвърдил неистина в подадени от името на „****” ЕООД – гр. П. пред Териториална данъчна дирекция /ТДД/ - гр. П. декларации, които се изискват по силата на закон – чл. 100, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС – отм./, и по силата на  чл. 89, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС /отм./ за удостоверяване на определена информация, както следва:

1. На 14.05.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС за внасяне, в размер на 1 848,58 лева, като в справка-декларация за ДДС, вх. № 1745/14.05.2004 год. за данъчен период 09.04.2004 год. – 30.04.2004 год., подадена от името на „****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 5 967,82 лева, а действителният размер е 2 236,90 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за възстановяване, в размер на 1 882,34 лева при действително установен – ДДС за внасяне, в размер на 1 848,58 лева;

2. На 14.06.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения - ДДС за внасяне в големи размери – 3 871,80 лева, като в справка-декларация за ДДС, вх. № 1925/14.06.2004 год. за данъчен период 01.05.2004 год. – 31.05.2004 год., подадена от името на „*****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 9 226,70 лева, а действителният размер е 1 937,70 лева и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за възстановяване,  в размер на 3 417,20 лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3 871,80 лева;

3. На 14.07.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 1 245,72 лева, като в справка-декларация за  ДДС, вх. № 2139/14.07.2004 год. за данъчен период 01.06.2004 год. – 30.06.2004 год., подадена от името на „*****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 2 304,54 лева, а действителният размер е 1 058,82 лева и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за внасяне в размер на 3 187,68 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 4 433,40 лева;

4. На 13.08.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения ДДС за внасяне в големи размери – 6 170,68  лева, като в справка-декларация за  ДДС, вх. № 6028/13.08.2004 год. за данъчен период 01.07.2004 год. – 31.07.2004 год., подадена от името на „****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 6 219,40 лева, а действителният размер е 48,72 лева и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за внасяне в размер на 2 125,67 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 8 296,35 лева;

5. На 14.09.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 1 728,65 лева, като в справка-декларация за  ДДС, вх. № 6612/14.09.2004 год. за данъчен период 01.08.2004 год. – 31.08.2004 год., подадена от името на „****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 9 111,33 лева, а действителният размер е 5 087,90 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за възстановяване в размер на 2 294,78 лева, при действително установен – ДДС за внасяне,  в размер на 1 728,65 лева;

6. На 14.10.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 1 953,40 лева, като в справка-декларация за  ДДС, вх. № 6588/14.10.2004 год. за данъчен период 01.09.2004 год. – 30.09.2004 год., подадена от името на „****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 5 200,18 лева, а действителният размер е 3 246,78 лева и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за внасяне в размер на 1 189,64 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 3 143,04 лева;

7. На 15.11.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 1 906,00 лева, като в справка-декларация за  ДДС, вх. № 7228/15.11.2004 год. за данъчен период 01.10.2004 год. – 31.10.2004 год., подадена от името на „****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 7 896,51 лева, а действителният размер е 5 990,51 лева и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за внасяне в размер на 1 229,75 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 3 135,75 лева;

8. На 14.12.2004 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 1 893,60 лева, като в справка-декларация за  ДДС, вх. № 6786/14.12.2004 год. за данъчен период 01.11.2004 год. – 30.11.2004 год., подадена от името на „****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 6 128,08 лева, а действителният размер е 4 234,48 лева, и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за внасяне в размер на 298,64 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 2 192,24 лева;

9. На 14.01.2005 год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 2 681,23  лева, като в справка-декларация за  ДДС, вх. № 6254/14.01.2005 год. за данъчен период 01.12.2004 год. – 31.12.2004 год., подадена от името на „****” ЕООД – гр. П. пред ТДД – гр. П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на 5 523,46 лева, а действителният размер е 2 842,23 лева и е намалил данъчния резултат, като е декларирал в раздел „В” – ДДС за внасяне в размер на 402,53 лева, при действително установен – ДДС за внасяне в размер на 3 083,76 лева.

Понятието "данък" няма легална дефиниция в действащото ни право, но е безспорно, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл.60, ал. 1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество.

Характерно за данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл.60, ал.2 и чл. 84, т. 3 от Конституцията. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи.

Задължението за плащане на данъци възниква с настъпване на определен в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация. Конкретният данъчен закон определя и кои лица са данъчно задължени. На практика обаче това са тези лица, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно съдържание.

Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, в конкретния случай - чрез подаване на данъчна декларация /справка декларация по ЗДДС/.                    

                    Справки декларации по ЗДДС се подават от данъчно задължените лица с цел да се реализира администрирането на ДДС, като в СД се посочва размера на изчисления от лицето данък за внасяне, респективно – за възстановяване, за съответния данъчен период.

                    СД е вторичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Той е носител на обобщена информация, получена от първичните счетоводни документи. Към нея се прилага дневник за покупките и дневник за продажбите за периода, за който е подадена. В самия дневник фактически се посочват основните индивидуализиращи признаци за първичните счетоводни документи, които носят информация за регистрираните за първи път стопански операции и доказва верността на декларираните в СД данни.

Съгласно чл. 93, т.14 от НК данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

За данъчните периоди април, юни, август, септември, октомври, ноември и декември 2004 г. данъчните задължения са под три хиляди лева, като не съответстват на легалното определение големи размери. Съгласно тълкувателно решение №1/07.05.2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата в съответствие с чл. 130, ал.2 от ЗСВ, обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава и когато някои или всички данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на тази норма на закона. Обективната и субективната връзка между отделните деяния при продължаваното престъпление заличават тяхната самостоятелност като отделни престъпления, и това е така и ако отделните деяния сами по себе си не са престъпни, например поради своята малозначителност, но, преценени като цяло, не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление.

Относно приложимия закон:

От времето на извършване на деянията от подс. Г. до постановяване на присъдата са налице изменения в нормите, регулиращи този вид престъпление. В момента разпоредбата на чл. 257 от НК е отменена от 13.10.2006 г. Предвиденото наказание в нея обаче е лишаване от свобода от две до десет години и глоба.

Понастоящем наказанието за избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация при упражняване на стопанска дейност, когато данъчните задължения са в особено големи размери, се определя от разпоредбата на чл. 255, ал.3 от НК (ред. ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Предвидено е наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. За подсъдимия Г. е по – благоприятен стария закон, тъй като в новата редакция кумулативно е предвидено и наказание конфискация, което според нормата на чл. 37, ал.1 от НК е по – тежко от наказанието глоба. Ето защо се приложи закона, действал към момента на извършване на деянието, който е и по – благоприятен за дееца.

                    От обективна страна:

                    Предмет на престъплението са данъчните задължения, чието неизпълнение поражда наказателна отговорност. Същите следва да са в големи или особено големи размери, какъвто е и настоящия случай.

                    Особен субект на това престъпление е данъчнозадълженото лице - всяко наказателноотговорно физическо лице, върху което тежи задължението за плащане на данъци, ако не заяви задължението си или подаде невярна декларация.

                    Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е осъществявал търговска дейност през инкриминирания период, като е дължал и внасяне на данъци за това.

                    Изпълнителното деяние се изразява в потвърждаване на неистина в подадените за инкриминираните периоди справки - декларации.

                    По делото безспорно се установи, че не са извършвани реални сделки по описаните фактури, като подсъдимият напълно е съзнавал това, но е разпоредил осчетоводяването им. Фактурите са отразени в дневниците за покупки, а впоследствие тези данни - и в СД.

                    Въз основа на всички тези неправомерни действия подсъдимият е променял счетоводния, респективно – данъчния резултат, като е декларирал, че има право на ДДС за възстановяване /данъчен кредит/ по посочените фактури. Или е налице потвърждаване на неистина, като се посочва данъчна основа, която не отговаря на действителната. Всички справки – декларации са подписани от подсъдимия.

Престъплението е резултатно, тъй като съществен елемент от състава му е настъпването на резултат – избягване плащането на данъчни задължения. Размерът на избегнатите данъчни задължения по втората и четвъртата справки декларации съответстват на критерия големи размери, като общия размер на данъчните задължения съответства на критерия особено големи размери.

                    От субективна страна деянието е осъществено умишлено, при наличие на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

                    Деянията са извършени през кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото - налице са предпоставките на чл. 26, ал.1 от НК.

                    Ето защо подс. Г. бе признат за виновен в извършване на посоченото престъпление.

                    Относно наказанието:

                    Предвиденото от закона наказание е лишаване от свобода от две до 10 години и глоба от 5000 до 20000 лв.

                    Деянието е с висока степен на обществена опасност, като са укрити и данъчни задължения в особено големи размери.

                    От своя страна подсъдимият според настоящия състав не е личност с висока степен на обществена опасност. Същият е пенсионер, като продължава да работи и да помага на децата си в тяхната дейност, социално интегриран.

                    Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие продължителния период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, напредналата възраст, влошено здравословно състояние, както и, че, макар и да са укрити данъчни задължения в особено големи размери, сумата не надвишава значително законовия критерий, а като отегчаващо - наличието на лоши характеристични данни – наличие на влязла в сила присъда, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и е наложено административно наказание. Липсват други отегчаващи обстоятелства, с оглед на това, че резултата е включен в състава на престъплението.

При наличието на всички тези смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразено и с обществената опасност на деянието и дееца, съдът прие, че и най – лекото предвидено от закона наказание за този вид престъпление е несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като прие, че най – справедливо е наказанието да се определи в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като не се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба. Същото според настоящия състав не би съдействало за осъществяване целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът прие и, че подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 257, ал. 1, пр. 1 /отм./, във вр. чл. 256 /изм./, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК, тъй като в периода месец април 2004 год. – месец декември 2004 год. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като за престъплението се прилага действащия закон, който е бил в сила по време на извършването му и който закон е по-благоприятен за дееца, в качеството си на управител на „****” ЕООД – гр. П., с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък върху добавената стойност /ДДС/ за внасяне в особено големи размери – 23 299,66 лева, е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание – отчетни регистри за дневник за покупките на магнитен и хартиен носител, съгласно чл. 104, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност   /отм./ и чл. 91, чл. 92, чл. 94 и чл. 96, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС /отм./, както следва:

1. Отчетен регистър за дневник за покупките със справка-декларация за ДДС, вх. № 1609-1745/14.05.2004 год. за данъчен период 09.04.2004 год. – 30.04.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а  именно:

Данъчна фактура, № **********/22.04.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 838,24 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с доставчик „****” ЕООД, с  НДР № **********;

Данъчна фактура № **********/26.04.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980,00 лева, с предмет на доставката – „бензин А-95 Н” и с  доставчик „****” ЕООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/26.04.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 616,00 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с   доставчик „****” ЕООД, с  НДР:**********;

Данъчна фактура № **********/28.04.2004 год. – с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 628,85 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с  доставчик „*****” ЕООД, с НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/30.04.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 667,83 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с  доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец април 2004 год. – ДДС за внасяне, в размер на 1 848,58 лева;

2. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 1609-1925/14.06.2004 год. за данъчен период 01.05.2004 год. – 31.05.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/18.05.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980,00 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с  доставчик „****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/08.05.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 982,80 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/13.05.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860,00 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с   доставчик „*****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/15.05.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 686,80 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „*****”ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/16.05.2004 год. – с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 996,20 лева, с предмет на доставката – „ВВГ” и с   доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/15.05.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980,00 лева, с предмет на доставката – „бензин А-95 Н” и с  доставчик ЕТ „П.Д.-ЛМ”, с  НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец май 2004 год. – ДДС за внасяне в големи размери  - 3 871,80 лева;

3. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 2139/14.07.2004 год. за данъчен период 01.06.2004 год. – 30.06.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/19.06.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 975,72 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик ЕТ „**** – А.Д.”, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/30.06.2004 год. – с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 270,00 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с   доставчик „****” ЕООД, с   НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец юни 2004 год. – ДДС за внасяне, в размер на 1 245,72 лева;

4. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 6028/13.08.2004 год. за данъчен период 01.07.2004 год. – 31.07.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/28.06.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 996,40 лева, с предмет на доставката – „дизел” и с   доставчик „****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/06.07.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 988,20 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с  доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/07.07.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 969,00  лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с   доставчик „*****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/08.07.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 695,40 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с  доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/13.07.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 976,08 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с   доставчик „*****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/18.07.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 836,08 лева, с предмет на доставката – „бензин А-95” и с  доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/20.07.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 709,52 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво”  и с   доставчик „*****” ЕООД, с  НДР: **********;

Като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец юли 2004 год. – ДДС за внасяне в големи размери – 6 170,68 лева;

5. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 6612/14.09.2004 год. за данъчен период 01.08.2004 год. – 31.08.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/27.08.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 955,73 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с  доставчик „****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/09.08.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 999,60  лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „*****” ЕООД, с  НДР: **********;

 Данъчна фактура № **********/11.08.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 993,60 лева, с предмет на доставката – „бензин А-95” и с  доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/13.08.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 972,43  лева, с предмет на доставката – „бензин А-95” и с   доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/25.08.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 102,07 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „*****” ЕООД, с   НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец август 2004 год. – ДДС за внасяне в размер на 1 728,65 лева;

6. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 6588/14.10.2004 год. за данъчен период 01.09.2004 год. – 30.09.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/28.09.2004 год. – с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 955,00 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/30.09.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 998,40 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с  доставчик „****” ЕООД, с  НДР: **********;

Като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец септември 2004 год. – ДДС за внасяне, в размер на 1 953,40 лева;

7. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 7228/15.11.2004 год. за данъчен период 01.10.2004 год. – 31.10.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

 Данъчна фактура № **********/18.10.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 988,00 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/26.10.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 918,00 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „****” ЕООД, с  НДР: **********;

Като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец октомври 2004 год. – ДДС за внасяне в размер на 1 906,00 лева;

8. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 6786/14.12.2004 год. за данъчен период 01.11.2004 год. – 30.11.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/03.11.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 914,40 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с   доставчик „****” ООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/12.11.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 979,20  лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с  доставчик „****” ООД, с  НДР: **********;

Като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец ноември 2004 год. – ДДС за внасяне в размер на 1 893,60 лева;

9. Отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 6254/14.01.2005 год. за данъчен период 01.12.2004 год. – 31.12.2004 год., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно:

Данъчна фактура № **********/02.12.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 315,73 лева, с предмет на доставката – „дизелово гориво” и с   доставчик „****” ЕООД, с   НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/22.12.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980,00 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/27.12.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 994,00 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик „****” ЕООД, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/30.12.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 234,00 лева, с предмет на доставката – „бензин А-95 Н” и с   доставчик ЕТ „П.Д. - ЛМ”, с  НДР: **********;

Данъчна фактура № **********/27.12.2004 год. – с начислен   ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 157,50 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с   доставчик ЕТ „П.Д. - ЛМ”, с   НДР: **********;

като е осуетил установяването на данъчни задължения за месец декември 2004 год. – ДДС за внасяне, в размер на 2 681,23 лева.

Съдът изложи мотиви защо закона, действащ към датата на извършване на деянието е по – благоприятен за дееца.

                    Субект на престъплението са лица, които са специално натоварени да изготвят първични и вторични счетоводни документи или регистрите в съответно предприятие.

                    Безспорно по делото се установи, че именно подсъдимият е ръководел дейността на „****” ЕООД, а и на други дружества. Именно той е разпореждал съставянето на фактурите, респективно – осчетоводяването им, като е субект на престъплението по чл. 256 от НК. Действително, дневниците за покупка за оформяни от св. И., тя е изготвяла и проекта за справка – декларация за конкретния данъчен период, но това е ставало въз основа на посочените фактури с невярно съдържание. На практика дейността на св. И. е само на техническо изпълнение.

                    Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани със законосъобразно осъществяване на счетоводна дейност /осчетоводяване/.

                    Изпълнителното деяние е осъществено чрез водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание. Това е осъществено с цел да се осуети установяване на данъчни задължения, които в настоящия казус са в особено големи размери, което квалифицира деянието като такова по чл. 257 /отм./, ал.1 във вр. с чл. 256 /изм./ от НК.

                    Подсъдимият е разпоредил осчетоводяване на описаните фактури, като е знаел, че по тях не са извършени реални сделки – факт, който се установява от показанията на разпитаните свидетели и от писмените доказателства по делото. Тези фактури са отразени в дневниците за покупките, а резултата от дейността – в СД, подавани ежемесечно.

                    В резултат от действията му са укрити данъчни задължения в особено големи размери за инкриминирания период.

                    За съставомерността на деянието обаче не се изисква настъпване на резултат. Престъплението е довършено, когато е осъществено неговото изпълнително деяние. То е безрезултатно /формално/, тъй като не изисква настъпването на определена общественоопасна последица.

                    От субективна страна деянието е осъществено умишлено, при наличие на пряк умисъл – подсъдимият и в този случай е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като е преследвал и специфична цел - да се осуети установяване на данъчни задължения.

                    Деянията са извършени през кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като се преследва една и съща цел, последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо настоящия състав прие, че отново са налице предпоставките на чл. 26, ал.1 от НК. Ето защо подс. Г. бе признат за виновен в извършване на описаното престъпление.

                    По делото предмет на обвинение е осчетоводяването на още две фактури – подсъдимият е обвинен, че в отчетен регистър за дневник за покупките към справка-декларация за ДДС, вх. № 1609-1745/14.05.2004 год. за данъчен период 09.04.2004 год. – 30.04.2004 год. е отразил  данъчна фактура № **********/26.05.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 896 лева, с предмет на доставката – „Дизелово гориво” и с  доставчик „****” ЕООД, с  НДР: ********** и данъчна фактура № **********/05.05.2004 год. – с начислен  ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 907,20 лева, с предмет на доставката – „газ пропан-бутан” и с  доставчик „*****” ЕООД,  с  НДР: **********. Такива фактури обаче не са включени в дневника за покупки за конкретния период. Нещо повече – първата е издадена, след като справката декларация вх. №1609 вече е била подадена в данъчната служба. По тези съображения подсъдимият бе признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това.

                    Относно наказанието:

                    Предвиденото от закона наказание и в този случай е лишаване от свобода от две до 10 години и глоба от 5000 до 20000 лв.

                    Деянието е с висока степен на обществена опасност, докато личността на подсъдимия не е такава. По отношение и на това престъпление са налице същите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства - продължителния период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, напредналата възраст, влошено здравословно състояние, както и че, макар и да са укрити данъчни задължения в особено големи размери, сумата не надвишава значително законовия критерий, а като отегчаващо - наличието на лоши характеристични данни – наличие на влязла в сила съдебен акт, с който е освободен от наказателна отговорност и е наложено административно наказание.

И в този случай съдът прие, че и най – лекото предвидено от закона наказание е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца, като наложи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, без да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.

На основание чл. 23, ал.1 от НК бе определено едно общо най – тежко наказание на подсъдимия измежду наложените му, а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.

                         Настоящият състав счита, че така определеното общо най – тежко наказание ще осъществи в пълна степен целите на генералната и индивидуалната превенции, визирани в чл. 36 от НК – да въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подсъдимия в частност, така и върху обществото като цяло. С оглед на това, че от извършване на престъпленията е изминал продължителен период от време – почти осем години, съдът счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК и да се увеличава определеното общо най – тежко наказание.

                    Относно начина на изпълнение на определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, съдът счита, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо същият да го изтърпи реално. Освен това е изминал продължителен период от време от извършване на деянието, а и са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК – наложеното наказание е под 3 години, подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието на наказание лишаване от свобода и този институт не е прилаган по отношение на него. Ето защо изпълнението на наказанието следва да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Така определеният изпитателен срок в достатъчна степен ще въздейства предупредително – възпиращо върху подсъдимия Г., а е и съобразен с възрастта му.

Относно предявения граждански иск: същият е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск, следва да са налице кумулативно предвидените предпоставки – да е извършено деяние /действие или бездействие/, същото да е виновно и противоправно, да е налице вреда и причинна връзка между деянието и вредата.

Съдът изложи мотиви, че е налице виновно извършено от подсъдимия деяние, в резултат от което за държавата са настъпили имуществени вреди – не са внесени дължимите данъчни задължения. Ето защо искът се явява основателен и доказан в посочения от вещото лице размер – 23299.66 лв., като сумата се присъди ведно със законната лихва от 14.01.2005 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 801 лева – заплатени възнаграждения на вещите лица в хода на досъдебното и съдебното производство и разноски на свидетели, 932 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 916 лв. юрисконсултско възнаграждение за пълномощника на гражданския ищец.

В обвинителния акт са описани като веществени доказателства инкриминираните справки декларации, както и множество други документи. Същите обаче са представени от НАП в заверени ксерокопия, като съдът не следва да се произнася за връщането им.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов и финансов ред.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: