Решение по дело №1089/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  28.05.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с.      Десислава Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1089 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.10.2019 г. по гр.д. № 748/18г., СРС, І ГО, 49 с-в е прогласил нищожността на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/l 16002311787 от 30.08.2016 „Гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. Jaguar модел S Type със срок на покритие от 30.08.2016 до 30.08.2017г. поради липса на съгласие. Осъдил е В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплати на ЗАД „Д.: Ж.и з.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 16,66 лева - разноски по делото. Осъдил е ЗАД „Д.: Ж.и з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.И.К., ЕГН **********, с адрес:г***, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 266,66 лева- разноски по делото.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от третото лице помагач на ищеца Г.Ф., с адрес: ***, представляван заедно от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С., чрез пълномощника по делото юрисконсулт  П.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е приел, че е сезиран с иск, предявен на основание чл.26, ал.2, пред. 2 ЗЗД вр. с чл.42 ЗЗД, да се прогласи нищожността на процесния застрахователен договор, поради липса на представителна власт, но и съгласно тълкувателно решение № 1/2019 г./неправилно е посочено № 1/2018 г./ по тълк. дело № 1/2018 г. предявените от застрахователи установителни искове за прогласяване недействителността на сключени застрахователни договори, поради липса на представителна власт, се явяват недопустими. Ето защо моли съда да обезсили първоинстанцинното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото. Ако съдът приеме, че е допустимо, то моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че по отношение на застрахователния договор намират приложение общите правила на ТЗ, в т.ч. и разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Това законово положение доближава нищожността в търговското право поради неспазване формата за действителност до правния режим на унищожаемостта на сделките по ЗЗД. Липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор не е сключен в надлежна писмена форма или формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия, осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд съгласно изискването на чл. 571 КЗ. В този смисъл е решение 50 от 25.04.2012 г. по т.д. № 95/2011 г. на ВКС, ІІ ТО. В разглеждания случай, независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис върху полицата, застрахователят е инкасирал застрахователната премия и изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на тези факти следва да се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото лице като задължителен реквизит на застрахователния договор, в случая е преодоляна и застрахователят не може да се позовава на нищожността на договора. Претендира разноски за настоящата инстанция.

 Въззиваемото дружество ЗАД „Д.: Ж.и з.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.И.и Р.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.Б.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Въззиваемата В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** не взема становище по въззивната жалба.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД от ЗАД „Д.Ж.и з.“ срещу В.И.К. за прогласяване на нищожност на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №BG/30/l 16002311787 от 30.08.2016 поради липса на съгласие.

Ищецът твърди, че на 30.08.2016 ответникът сключил застрахователен договор  „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116002311787 за автомобил марка Jaguar модел S Type, регистрационен номер *******, че в полицата като собственик фигурира ответницата, като не е посочен в нея обичаен водач. Твърди, че е получил информация за настъпило ПТП с горепосочения автомобил извън територията на Република България и че същият е управляван от Н.К.- румънски гражданин. Сочи ,че в процесната полица няма информация и за per. № на МПС. След сключването на застрахователната полица автомобилът е напуснал територията на България и се намира във владение на трети лица. Автомобилът е бил застрахован в България с цел избягване на много по-високи по размер премии и еко такси в Румъния, като по този начин се спестяват такси и разходи в Румъния при регистриране на МПС. Ето защо предявява горепосочения иск за нищожност на застрахователния договор.

Ответницата В.И.К. в срока по чл.131 ГПК е оспорила предявените искове с твърдението, че тя не е собственик на процесния автомобил, не е сключвала посочения договор, не е предоставяла лична информация нито на ищеца, нито на трети лица във връзка със сключването на договора  с ищеца, не е упълномощавала трети лица да сключват договора с ищеца, не е имала постоянен адрес ***.

Третото лице помагач на ищеца Г.Ф., с адрес: ***, представляван заедно от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С. е оспорило исковете.

По делото са депозирани следните писмени доказателства: застрахователна          полица № BG/30/l 16002311787 „Гражданска отговорност на автомобилистите при ЗАД Д.Б.Ж.и з. АД, със застрахован В.И.К. за л.а. Jaguar модел S Type със срок на покритие от 30.08.2016 до 30.08.2017 г., която е процесната и още други две, постановление от 10.04.2019 за спиране на наказателно производство по досъдебно производство №Д-245/2018 по описа на РП-Плевен, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Съгласно обясненията на В.И.К., дадени по чл.176, ал. 1 от ГПК, същата не е закупувала автомобил, не е прехвърляла собственост на автомобил, не е шофьор и няма СУМПС, не осъществява търговска дейност във връзка с покупка или продажба на автомобили. С оглед направеното признание на факти от страна на ответницата СГС също приема, че ответницата не е подписала застрахователна полица № BG/30/l 16002311787 „Гражданска отговорност на автомобилистите при ЗАД „Д.Б.Ж.и з.“ АД, за л.а. Jaguar модел S Type.

От правна страна:

Искът е с правно основание  чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица поради липса на съгласие.

Съгласно т.р. № 1 от 07.03.2019 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС в съдебната практика, за разлика от правната доктрина, не съществува спор, че недействителната сделка е родово понятие, обхващащо всички сделки с недостатък, предвиден в закона, които не пораждат или не могат да породят своето действие. Нищожните сделки са вид недействителни сделки, при които недействителността е абсолютна - изначална, настъпваща по право, непоправима, освен при приет валидизационен закон и водеща до пълна невъзможност да се породи желаното от сключването й действие. Волята, респ. съгласието, е основен конститутивен елемент на сделката, а липсата на съгласие е основание за нейната нищожност, установено в чл.26, ал.2 ЗЗД. По силата на препращащата норма на чл.343, ал.2 КЗ това основание е приложимо и към договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при "съзнавано несъгласие", т.е. при отсъствие на намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие, на шега, като учебен пример и пр.). Липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления не се отнасят за един и същи предмет. Като всяко основание за нищожност - липсата на съгласие, независимо от проявната форма, е тежък порок. Той санкционира и двете страни по правоотношението, създаването на което е тяхна цел, макар по правило да не предпоставя вина и всеки може да се позове на него. Поради това не може да бъде отречено правото на застрахователя при констатирана липса на съгласие, несъмнено създаваща правна несигурност, да предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор и да установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение между страните. В конкретния случай, настоящата инстанция приема липса на съгласие поради това, че няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления. Това обуславя процесуалната допустимост на иска и неговата основателност, предвид установеното по делото, че договорът е сключен поради липса на съгласие.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.10.2019 г. по гр.д. № 748/18г. на СРС, І ГО, 49 с-в.

ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, представляван заедно от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С., чрез пълномощника по делото юрисконсулт  П.да заплати на ЗАД „Д.: Ж.и з.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б.И.и Р.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.Б.направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.