Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 1 ГО, 13- ти състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Росен Д.
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д. гр.д.№ 8386 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците К.А.И. ЕГН ********** и И.Д.Ф. ЕГН ********** са предявили против Е.Д.М. ЕГН********** иск с
правно основание чл.87,ал.3 във вр. с чл.189 ЗЗД за развалянето на договор за покупко продажба на
недвижим имот представляващ ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО,находящо се в град София бул.Европа / бивш Баба
Парашкева / с площ от 510 кв.м. представляващо имот с пл.№ 1334а от кв.11 по
плана на гр.София с идентификатор №
68134.2823.2474 при граници: бул. Европа , имоти с №
1334, 1331 и 1333 а-б, поради
това че продадената вещ принадлежи на трето лице .
К.А.И. е предявил самостоятелно против Е.Д.М. и иск с правно основание чл.189,ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 40 000 лв.,увеличена впоследствие на 87102 лв. , иск
с правно основание чл.191,ал.1 ЗЗД за сумата от 894 лв. -платени разноски в съдебното производство по евикцията и иск на основание чл.72,ал.1 ЗС сумата от 1000 лв. ,увеличена на 1402 лв.,
за заплащане на полезни разноски за вещта, ведно със законната лихва върху претенциите от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че продавачът на имота- сега
ответник по делото , не е изпълнил задължението си да
им прехвърли правото на собственост върху описания имот, освободено от права на трети лица. А такива са установени и потвърдени със сила
на пресъдено нещо посредством решение по гр.д.№ 1631/2000г. СРС 24 състав влязло в сила на 05.07.2012 г., с което е признато,че
собственик на имота е лицето П.Б.Н..
Ето зашо молят съда
да постанови развалянето на процесния договор , а първия ищец претендира и да се осъди ответника да му върне платената по сделката сума с актуализация на цената и разноските
по сключването му, а също и да
бъдат заплатени направените разноски в
производството по съдебно отстранение, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и заплащане на стойността на подобренията в имота. Молят съда да уважи
исковете и да присъди направените разноски по делото.
Ответникът Е.Д.М. ЕГН********** в законоустановения срок
депозира отговор на искова молба, , с който оспорва исковете. Прави възражение за
погасяване по давност на иска за развалянето на договора,а също и на останалите
претенции.
Според ответника материално легитимиран по иска
на присъждане стойността на подобренията е собственика на имота.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното.
От представените по делото доказателства- нот.акт № 18/1996г.по н.д. № 17027/1996 год. на Нотариус при СРС и нот.акт № 171/ 1997г. по н.д. № 47151/1997
год. на Нотариус при СРС е установено,че на 05.08.1096 год. Е.Д.М. е продал на К.А.И. и И.Д.Ф. за сумата от
70 000 лв. следния имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО,находящо се в град София бул.Европа /
бивш Баба Парашкева / с площ от 510 кв.м.
представляващо имот с пл.№ 1334А от кв.11 по плана на гр.София при граници бул.
Европа ,имоти с № 1334, 1331 и 1333 а-б. К.А.И. и И.Д.Ф. са станали съсобственици при равни права-по
½ идеална част.
На следващата година И.Д.Ф. и съпругата му А.К.И. са продали на К.А.И. своята ½
идеална част от имота за сумата от 35 000 лв.
От показанията на св.Атанас Николов се
установява,че след покупката на имота К. го е заградил от
три страни с поцинкована мрежа,изчистил го е,тъй като бил обрасъл с храсти и
бурени,подравнил го като насипал чакъл,докаран с товарен автомобил на няколко
курса.След изчистването и подравняването имота придобил добър вид и К. имал намерение да построи къща в него.
На 05.07.2012г. е влязло в сила решение по гр.д.№ 1631/2000г. СРС 24 състав ,с което на основание чл. 97 ал.1 от ГПК/отм./ , съдът е признал за установено по отношение на ответниците А.Г.И., К.А.И. , Е.Д.М., Т.Й.М., И.Д.Ф. , А.К.И. че ищецът П.Б.Н. е собственик на 502 кв.м. от УПИ VIII 1334а,1334 в кв.№
349 /стар 11/ по плана на гр.София . Решението е
вписано в Службата по вписвания в град София на
13.07.2013г.
От заключението на оценителската експертиза,което
не е оспорено от страните,се установява,че действителната пазарна стойност на
имота към 05.07.2012г. с квадратура от 510 кв.м. е 87 102 лв. Подобренията
изразяващи се в подравняване на имота,застилането му
с чакъл,изграждане на ограда от телена мрежа и бетонни колове са на стойност
1742 лв. към 2019 год.,а към 2012 год. стойността им е била 1402 лв.
По делото на л.39 до л.46 са представени доказателства,неоспорени от ответника, от които се
установява,че по гр.д.№ 1631/2000г. СРС 24 състав и делата образувани при инстанционния контрол на
това решение К.А.И. и А.Г.И. /ответници по това дело/ за заплатили разноски за
адвокатски хонорари и възнаграждения за
експертизи,както и заплатени такси по обжалване в общ размер на 366 лв.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
Добросъвестният купувач винаги има правен интерес от предявяване на иск по чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 189, във вр.с чл. 188 ЗЗД за разваляне на
договор за покупко-продажба при кумулативно наличие на следните предпоставки :
валиден договор за покупко-продажба между ищеца и ответника с предмет - право
на собственост или ограничено вещно право върху
недвижим имот, наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трети лица
върху същия недвижим имот, които касаят обекта на продажба и на последно място
- купувачът да е добросъвестен, т.е. да не е знаел, че предметът на договора
принадлежи на трети лица.
От събраните по делото доказателства не се
установи К.А.И. и И.Д.Ф. - купувачи по договора за покупко продажба от 05.08.1096 год. да са знаели , че продавачът Е.Д.М. не е била
собственик на процесния имот. При това положение
като добросъвестни лица същите могат да претендират развалянето на договора и връщане на даденото по него включително и разноските по сключването му,а също и разноските , които
са направили по делото,в което са признати правата на третото лице.
Съдът не възприема възражението на ответника,че
исковете са погасени по давност, доколкото едва с влизане в сила на решението на съда по гр.д.№ 1631/2000г. СРС 24 състав на 05.07.2012 год. титулът за собственост на Е.Д.М. /нотариален акт №
43,по дело № 1950/1996 год. на първи нотариус при СРС/ е бил отменен и е
признато правото на собственост на П.Б.Н.. Именно от тази дата
е започнала да тече петгодишната давност по чл.87,ал.5 ЗЗД и към датата на
предявяване на исковете не е била изтекла. По отношение увеличението на исковете за връщане на
цената и на стойността на подобренията съдът намира,че възражението за изтекла давност е основателно,т.е. за сумите над 40000 лв. връщане
на дадената цена и над 1000 лв. за подобрения,тези искове са неоснователни като
погасени по давност.
Установено е, че ищците са
платили сумата от 70 000 лв. на продавача по сделката Е.Д.М., като доказателство за това е
изявлението в самия нотариален акт.При липса на друга уговорка са платили поравно. След деноминацията през 1997 год. въпросната
сума отговаря на днешни 70 лв., като формалното прилагане на разпоредбата на чл.189,ал.1 ЗЗД е очевидно
несправедливо и в разрез с принципа за пълното
обезщетяване на вредата от евикцията на добросъвестният купувач. Действителното
обезщетение предвид настъпилата деноминация на лева и повишаване цените на
недвижимите имоти в София за периода от 1996 год. до
2012 год. , следва да се определи в размер на цената, на която именно към 2012
год. ищците биха могли да придобият процесния имот,а според експертизата тя е
87 102 лв. На ищеца обаче следва да се присъди половината от тази сума,тъй като от Е.Д.М. е придобил само
половината ,а не целия имот.Останалата част е могъл да претендира от втория
ищец,тъй като именно от него, като несобственик и закупил останалата ½
ид.част,а последният е могъл да потърси правата си за връщане на цената от настоящия ответник,което обаче не е
направено. Предвид
,че приетата претенция от 40 000 лв., която не е погасена
по давност е по-малка от половината от посочената по-горе оценка на имота искът
следва да се уважи изцяло.
На основание чл.191,ал.1 ЗЗД ответникът следва
да заплати на първия ищец сумата от 366 лв. -платени разноски в съдебното
производство по евикцията, като над този размер до претендирания от 894 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
По претенцията за заплащане
на подобренията в имота : Съдът е квалифицирал иск с основание чл.72,ал.1
ЗС, но при точния прочит на исковата молба и молбата
от 16.02.2018 год. може да се приеме,че основанието е специалната законова възможност
по чл.189,ал.1,изр.второ ЗЗД-заплащане стойността на
направените необходими и полезни разноски за имота. Въпреки горното
съдът намира,че няма пречка да се произнесе по претенция с основание
чл.189,ал.1,изр.второ ЗЗД,тъй като по този начин не се ограничават правата на
ответника,който е бил запознат с основанията и
искането в тази насока и е взел отношение.
Съдът намира,че
претенцията е основателна в размер на 1000 лв.,а над нея е погасена по
давност. Установено е,че още след покупката на имота, през 2007/2008
год. първия ищец го е оградил,изчистил от бурени и
застлал с чакъл. Според вещото лице и през 2012 год. и през 2019
год. разходите за горните подобрения са на стойност над 1000 лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че иска с правно основание чл.87, ал. 3 във вр.
С 189, във вр. с чл. 188 от ЗЗД за разваляне на
договора за покупко-продажба, по силата на който Е.Д.М. е продал на ищците К.А.И. и И.Д.Ф. описания по-горе имот е основателен и следва да бъде
развален.
Е.Д.М. следва да заплати/върне на К.А.И. получената от него продажна цена увеличена до
пазарната й стойност към годината на осъществяване на евикцията-2012 год. в
размер на 40 000 лв., разноските в съдебното производство по евикцията в размер на 366 лв.,както и на основание чл.189,ал.1,изр.второ ЗЗД разноските за имота в
размер на 1000 лв.
Над уважените по-горе размери до претендираните
такива в исковата молба и след увеличението на исковете в последното съдебно
заседание претенциите са неоснователни,както се изложи
по-горе поради това,че са погасени по давност,а за разноските в съдебното производство по евикцията-поради недоказаност.
При този изход на делото ответникът следва да
плати на К.А.И. разноски по делото
в размер на 77 % от направените
такива ,а именно за сумата от 4238 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
РАЗВАЛЯ на основание
чл.87,ал.3 във вр. с 189 ,ал.1,изр. първо от ЗЗД по иска предявен от К.А.И. ЕГН ********** и И.Д.Ф. ЕГН ********** против Е.Д.М. ЕГН**********, сключеният на 05.08.1096 год. с нот.акт № 18,том LХХХVІ,дело №
17027/1996 год. на І-ви Нотариус при СРС договор, по силата на които
Е.Д.М. е продал на К.А.И. и И.Д.Ф. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО,находящо се в град София бул.Европа / бивш
Баба Парашкева / с площ от 510 кв.м. представляващо имот с пл.№ 1334А от кв.11
по плана на гр.София с идентификатор №
68134.2823.2474 при граници бул. Европа ,имоти с № 1334, 1331 и 1333 а-б поради
това , че имота принадлежи на трето лице.
ОСЪЖДА Е.Д.М. ЕГН********** да заплати на К.А.И. ЕГН ********** на основание чл.189,ал. 1, изр. второ ЗЗД сумата от 40 000 лв. - действителна цена дадена по разваления договор, като отхвърля иска над
този размер до претендирания такъв от 87102 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.М. ЕГН********** на основание чл.191,ал. 1, предл. последно ЗЗД да заплати на К.А.И. ЕГН ********** сумата от 366 лв. представляваща разноски направени по гр.д.№ 1631/2000г. СРС 24, както и във въззивното и касационното
производства,по повод обжалване на първоинстанционното решение, като отхвърля иска над уважения размер до
претендирания от 894 лв.
ОСЪЖДА Е.Д.М. ЕГН********** да заплати на К.А.И. ЕГН ********** на основание чл.189,ал. 1, изр. второ ЗЗД сумата от 1 000 лв. - необходими и
полезни разноски за имота, като отхвърля иска
над този размер до претендирания такъв от 1402 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.М. ЕГН********** да заплати на К.А.И. ЕГН ********** разноските по делото в размер от 4238. лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :