РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 531
гр. Пловдив, 20.03.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
НИКОЛОВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и
участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от председателя
КАНД № 65 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на М. Бахчет А., ЕГН **********,***, чрез адв. П., против Решение № 2244 от 29.11.2022
г., постановено по АНД № 1816 по описа за 2022 г.
на Районен съд - Пловдив, XX н.с.,
с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 4683274, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който на А., на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева
за нарушение на чл. 21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
С касационната жалба се
претендира отмяна на решението на районния съд поради неправилност и
незаконосъобразност. Излагат се съображения, че оспореният съдебен акт не
съдържа мотиви, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съдът не е дал отговор на жалбоподателя за неустановеност на оспореното място
на нарушението. Според жалбоподателя не е доказано лекият автомобил да е
заснет, след като е навлязъл, след пътен знак В26, находящ се на км 49+860, т.
е. не попада в обхвата на път II-64, от
км.49+860 до км 49+736, в който участък е въведена забраната за движение със
скорост по-голяма от 60 км/ч. В този смисъл се твърди, че нарушението не е
доказано. Иска се отмяна на съдебното решение, респ. отмяна на оспореният
електронен фиш.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила
е молба-становище с вх. № 3593/15.02.2023 г., с която се излагат доводи по
незаконосъобразността на оспорения акт и се претендират разноски по делото на основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не
изпраща представител. В нарочен отговор оспорва жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на касационната жалба:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По
същество:
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с жалба на М.А. срещу ЕФ серия К № 4683274, издаден от ОД на МВР – Пловдив. С оспорения
ЕФ, А. е санкционирана за това, че на 06.04.2021 г. в 11:29 ч. в Републикански път
II-64, км. 49 + 800, в посока с. Труд,
при ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч, МПС „Мерцедес С 400“, с рег. ***, се е
движило със скорост 87 км/ч, при разрешена стойност на скоростта – 60 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON-М 2MD 1196“.
За
да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че по безспорен начин е
установено, че процесният автомобил се е движил в зоната на действие на
забранителния знак със скорост, далеч надвишаваща разрешената. Това обстоятелство
се установява по категоричен начин, чрез приложените по делото доказателства – копие
на протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, копие на писмо №
АУ-000029-33913/09.0.2018 г. на БИМ, заверено копие на протокол за използване
на АТСС от 06.04.2021 г. с рег. № 1030р-10164/07.04.2021 г., справка за
собственост на МПС, както и снимков материал от клип, представляващ веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел също, че
мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно
подробно в електронния фиш. Нарушението безспорно е установено от приложения по
делото снимков материал от техническо средство, като се касае за превишение на скоростта
с 27 км/ч спрямо ограничението от 60 км/ч. Същевременно, обстоятелството, че
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В 26 се установява от данните
в писма на Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ – Пловдив: изх. №
11-00-423/20.04.2022 г., ведно с пътна схема на наличното знаково пространство;
изх. № 11-00-484/19.05.2022 г.; изх. № 11-00-799/1210.2022 г.; изх. №
11-00-655/12.08.2021 г. и изх. № 11-00835/26.10.2022 г. От тези доказателства
се установява, че на процесния участък републикански път II-64, км. 49 + 860, ляво платно има
поставен действащи пътни знаци В26 - 60км/ч, непосредтвно преди участъка от
пътя1, за който се отнася забраната и действието му се изчерпва при км 49+736,
където има кръстовище при изхода на „Рефан“, както и на км. 50+650, ляво
платно, има поставен пътен знак В26 и табела под знака Т2 1000 м.
Районният съд е посочил, че
правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а
именно М.Б.А., собственик на МПС „Мерцедес С 400“ с рег. ***, който не се е
възползвала от процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Обжалваният фиш отговаря на
изискванията, предвидени в чл.189 ал4 от ЗДвП по отношение на форма и
съдържание. Нарушението е установено с одобрен тип с АТСС, преминало през
съответната метрологична проверка и за използването на което, е съставен
надлежен протокол, съдържащ данни за дата, място на контрол, брой свалени
изображения, начало и край на работа с АТСС, имена на служителя поставил
началото на работа с АТСС, имена на служителя, който е проверил въведените в
съставения протокол данни. По отношение на размера на наложената глоба в
мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно
размерът посочен в чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като размерът на глобата е императивно
определен, което изключва всякаква възможност за преценка от наказващия орган.
Решението
е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон. В този смисъл, неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От всички приложени
по делото документи на ОПУ – Пловдив относно разположението на пътен знак
В26, от снимковия материал и от протокол
рег. № 1030р-10164/07.04.2021 г. се установява, че АТСС е поставено на
републикански път II-64, км.49+800 в посока с.Труд, от юг на север
при ограничение на скоростта 60 км/ч и наличен пътен знак В26, което
обстоятелство е подробно обсъдено от въззивната инстанция.
На първо място, от писмата на директора на ОПУ
– Пловдив, изпратени до РС – Пловдив, се установява, че пътен знак В26 (60) е поставен във връзка с крайпътен обект “Фабрика
за парфюми и козметика“ (РЕФАН), като за обекта е проведена процедура по
Наредба за специално ползване на пътищата, като организацията на движение в
района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР,
и при изпълнение на предписания на съвместна комисия между представители на ОПУ
– Пловдив и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, оформени в КП от
12.11.2019 г., като в настоящия случай знак В256 е част от организацията на
движение към обект и дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на
чл.26 ал.2 от ЗП, за който е приложим специалния ред по чл.18 от ЗП и Наредбата
да специално ползване на пътищата. В
подкрепа на горното е и представената към писмо изх. № 11-00-423/20.04.2022 г.
на ОПУ – Пловдив схема на наличното знаково стопанство, касаеща процесния
участък, както и снимка от 06.02.2021 г.
На второ място, цитираният знак В26 (по арг. от
чл.47 ал.3 от ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана - за движение със скорост, по-висока от
означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва
от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от
компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3
ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят
при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен,
съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за
организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за
организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за
организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението
извън границите на населените места, които се одобряват съответно от:
изпълнителния директор на ИА "Пътища", директора на съответното пътно
управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни
процедури, които следва да приключат с издаване на окончателен административен
акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, а
и не се твърди, че такъв е оспорен от ищеца.
Предвид факта, че знакът безспорно е поставен
по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив, като проектът е изрично
съгласуван с ОПУ – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. № 1030р-10164/07.04.2021
г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и общо ограничение на
скоростта - 60 км./ч., и факта, че, именно на това място е поставено АТТС, то
безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт,
одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.
На следващо място, от представените по делото
доказателства, се установява, че процесният участък от пътя е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3 ал.2 от
Закона за пътищата (републикански път II-64 Карлово – Пловдив) и
съгласно чл.19 ал.1 т.1 от същия закон, се управлява
от Агенция "Пътна инфраструктура", като в ал.2 е посочено, че
управлението включва: оперативно планиране на изграждането - проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата; организиране, възлагане, финансиране
и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите
на пътя и др. Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия
за бързо и сигурно придвижване, като за организиране на движението по пътищата
се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното
за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от
собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред,
определени с наредба. Поддържането на пътя, съгласно чл.47 ал.1
от ППЗП,
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Освен разпоредбата на чл.3 ал.1 и
ал.2 от ЗДвП
съществуват и множество други нормативно регламентирани дейности за
собствениците, които те следва да изпълнява: съгласно чл.6 ал.1 от
ППЗДвП, юридическите и физическите
лица, които стопанисват пътя, са длъжни: да поставят или да променят
принадлежностите на пътя само по проект, утвърден от компетентните органи; да
поддържат организацията на движението така, както е определена и съгласувана от
компетентните органи; да вземат своевременно мерки за отстраняване на
препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение.
Съгласно чл.2 от Наредба № 1/17.01.2001
г. за "Организиране
движението по пътищата", организирането на движението трябва да осигурява
бърз, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари; удобство на
участниците в пътното движение; пълна и достоверна информация на участниците в
пътното движение за пътно-транспортната обстановка. За организиране на
движението по пътищата се използват самостоятелно или съчетани помежду си пътна
маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и
обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага проектирането на
организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в
съответствие с проекта /чл.4/.
Или иначе казано, процесният знак В26 е валидно
поставен именно на посоченото във всички приложени по делото документи на км.
49+800 в посока с. Труд, юг-север, което безспорно установява и мястото на
нарушението, поради което и неоснователни се явяват наведените от касационния
жалбоподател възражения в тази насока.
Несъгласието на ищеца с поставен на определено
място пътен знак би могло да се заяви, изрази или преодолее по реда на раздел
II и раздел III от глава осма на АПК, което обаче несъгласие, не е предмет на
настоящото съдебно производство.
Неоснователно се явява и
възражението, свързано с представената снимка от разположението на АТСС по чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г., както и, че не е безспорно установено, че засечената
скорост е била отчетена в зоната на действие на пътен знак В26. Въпросната
разпоредба изисква съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка
от разположението на уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда
конкретни изисквания към същата. В тази насока и посоченото, че от снимката на
техническото средство не може да се определи разстоянието му до заснетия
автомобил, не може да бъде възприето като основателно възражение, доколкото
предназначението на временно разположеното на пътя техническо средство е да
засича движещи се автомобили. Отделно от това, видно е, че е изпълнено
изискването на чл.189
ал.8 от ЗДвП и в съпроводителното писмо на ОД
МВР Пловдив по изпращане на преписката в районния съд е посочено разположението
на техническото средство с точни географски координати, които впрочем са видни
и от снимковия материал на заснетия автомобил.
Действително, съдът констатира
липса на описан реквизит по протокол рег. № 10 1064/07.04.2021 г. – липса на
отразен № на първо и № на последно статично изображение, но последното не
съставлява съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението,
защото е видно от съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен
номера на техническото средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с
номера, отразен в протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия
диапазон на осъщественото заснемане, което категорично обвързва това
изображение с осъществяваната с описаното в протокола техническо средство
работа на датата 60.04.2021 г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните,
залегнали в протокола
по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г.
и тези по снимката на автомобила.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответника и същите се констатираха в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание
чл. 63д ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е
от Наредба за правната помощ.
Водим от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 2244 от 29.11.2022 г., постановено по АНД № 1816 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Пловдив, XX н.с.
ОСЪЖДА М.
Бахчет А., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80
/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.