Р Е Ш Е Н И
Е
№ 33
гр. Перник
01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НК, в публично заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
2. мл.с. КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря КАТЯ СТАНОЕВА и прокурора АНИТА
ДЖАМАЛОВА, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова В.Н.О.Х.Д. № 162 по описа за
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №
335 от 15.05.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 372 по описа на Районен съд – гр. П. за
Със същата присъда на основание чл. 343г вр. чл. 343б,
ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият С.В.С. е лишен от правото да
управлява МПС за срок от десет месеца като на основание чл. 59, ал. 4 от НК от
така наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
лишен от възможността да управлява МПС по административен ред, считано от
06.12.2018 г.
С посочената присъда подсъдимият е осъден да заплати и
направените по делото разноски в размер на 55.00 лева – представляващи разноски
за експертиза по досъдебното производство.
В срока по чл. 319
от НПК срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба с вх. № 15995/30.05.2019 г. от страна на подсъдимия С.В.С.,
чрез защитника му – адв. В..
В същата се излагат доводи, че обжалваният съдебен акт
е неправилен и незаконосъобразен, доколкото обвинението не е доказано по
несъмнен начин, както изисква чл. 303 от НПК. Акцентира се върху
обстоятелството, че по делото са разпитани две групи свидетели – на обвинението
и на защитата. Относно свидетелите на обвинението – полицейски служители, се
излагат доводи, че в показанията им били налице множество неясноти и
противоречия, като освен това същите били и заинтересовани от изхода на делото.
Относно показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на защитата, се
твърди, че същите са ясни, категорични и последователни, като от тях еднозначно
се установявало, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. Обръща се
внимание и че свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. По тези
съображения се иска присъдата да бъде отменена, като вместо това бъде
постановена друга, с която подсъдимият да бъде оправдан. Не се правят доказателствени искания.
По постъпилата жалба не е изразено становище от страна
на държавното обвинение
В разпоредително заседание по реда на
чл. 327 от НПК, проведено на 07.06.2019 г., въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено
на 26.06.2019 г., представителят на държавното обвинение – прокурор Джамалова
счита, че виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение, е безспорно доказана от събрания пред първата инстанция
доказателствен материал. Намира, че присъдата е постановена при спазване на
всички процесуални правила и няма основание за нейната отмяна или изменение. Оспорва
твърденията във въззивната жалба като обръща внимание върху обстоятелството, че
противоречията в показанията на полицейските служители, върху които акцентира
защитата, не са съществени. В тази връзка твърди, че последните нямат никакво
отношение към главния предмет на доказване по делото, като се дължат на
изминалия период от време между деянието и проведения разпит, както и на
обстоятелството, че свидетелите имат множество сходни случаи в ежедневната си
практика. Пледира за постановяване на решение, с което обжалваната присъда да
бъде потвърдена, а въззивната жалба оставена без уважение.
Подсъдимият С.В.С.,
редовно призован, се явява лично. Явява се и защитникът му адв. В.В., който
иска първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло като подсъдимият бъде
признат за невиновен. Твърди, че постановената присъда почива основно на
показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Посочва обаче, че в
същите са налице множество противоречия и неясноти които описва подробно.
Поддържа, че последните не могат да бъдат обяснени с наведените от държавното
обвинение оправдания – за изминал период от време или много работа, още
по-малко това положение да бъде използвано във вреда на подзащитния му.
Анализира показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на защитата, като
обръща внимание, че същите са логични и последователни, поради което
категорично установяват обстоятелството, че подсъдимият не е управлявал
автомобила си вечерта на 06.12.2018 г. С тези аргументи претендира за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият С.С.
в лична защита твърди, че не е управлявал лекия си автомобил вечерта на
06.12.2018 г., а е бил до същия, за да извади намираща се вътре храна. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Пернишкият
ОС, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от представителя на държавното обвинение и от защитника на подсъдимия в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно
и задълбочено в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен
материал първостепенният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимият С.В.С. е извършил престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Фактическата обстановка по делото е
следната:
Подсъдимият С.В.С. е роден
на *** в ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с ***
образование, женен, работи като *** във ***, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 06.12.2018 г.
подсъдимият С. помагал на съпругата си, която стопанисвала заведение на ул. „***“
в ***, доколкото същият ден бил празничен и в заведението имало множество
посетители, в това число свидетелите Н. С. В. и Н. Н. Г., които празнували
именни дни. По повод празника подсъдимият употребил значително количество
алкохол. Към 21.30 часа работата в заведението приключила и подсъдимият го
напуснал заедно със свидетелите В. А. и Р. Н., като тримата тръгнали по посока
ул. „***“, където се разделили към 21.45 часа.
На 06.12.2018 г., вечерта, свидетелите К. В. Г. и Б. В.
Б. били в състава на автопатрул № *** при *** районно управление към ОД на МВР
– гр. П.. С оглед обстоятелството, че на 06.12.2018 г. се чества Никулден, към
автопатрул № *** бил зачислен и свидетелят М. П. С., който като *** в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. П. имал
правомощия да проверява водачи на МПС за употреба на алкохол.
Около 22.00 часа на 06.12.2018 г., докато се
предвижвали със служебния автомобил по ул. „***“ с посока от ул. „***“, към ул.
„***“ полицейските служители забелязали лек автомобил, марка „АУДИ 80“, който
се движел срещуположно на тяхното движение. В частта от ул. „***“, където бил
забелязан посоченият лек автомобил обаче, улицата била с еднопосочно движение,
като същият се придвижвал в обратната на урегулираната посока. По тези
съображения полицейските служители решили да извършат проверка на водача, като
за целта последвали лекия автомобил „АУДИ 80“. Последният завил по ул. „***“ и продължил
по посока ул. „***“, като паркирал пред блок *** на ул. „***“. Доколкото го
следвали плътно от ул. „***“ непосредствено зад него спрели и полицейските
служители с патрулната кола. След като л.а. „АУДИ 80“ спрял от полицейския
автомобил излязъл св. М. С., който се насочил към водача, за да му извърши
проверка. В тази връзка на последния били поискани документите и лицето било
установено като С.В.С.. В проверявания автомобил или в непосредствена близост
до него нямало други лица. Доколкото полицейските служители забелязали, че
подсъдимият е видимо пиян и лъха на алкохол, му извършили проверка за алкохол с
техническо средство - „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело положителен резултат.
В тази връзка на С. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия Д, бл. № 705906 от *** г. като му бил издаден и талон за
медицинско изследване бл. № 0019167. Междувременно на св. Г. направило впечатление
и че една от задните светлини на проверявания автомобил била повредена. Подсъдимият
бил отведен до ЦСМП – гр. П., където му била взета кръвна проба. При
направеното химическо изследване на последната била установена концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, а именно от 2,27 на хиляда.
За така направената констатация бил съставен протокол № 1095 от *** г. на
алкохолна лаборатория при МБАЛ „Света Анна-София” АД.
Така възприетата фактическа обстановка
се установява от всички доказателства по делото – гласни: показанията на
свидетелите К. Г., М. С., Б. Б., В. А., Н. В., Н. Г., Р. Н. и Ю. М., както и
обясненията на подсъдимия С., и писмени – приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Първоинстанционният
съд е подложил същите на анализ в съвкупност и поотделно, като е изложил доводи относно това кои доказателствени
източници кредитира, за да обоснове правните си изводи. В тази връзка районният
съд е достигнал до извод, че инкриминираното в обвинителния акт деяние е осъществено
от подсъдимия, както от обективна страна, така и от субективна страна като не е
възприел възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, както и
защитната теза на С.. Освен това е обърнал и внимание, че свидетелите
ангажирани от последния не са очевидци на инкриминираното деяние, а направеното
доказателствено искане за съдебно техническа експертиза е неотноснимо към
предмета на делото. По тези съображения подсъдимият е бил признат за виновен по
повдигнатото му с обвинителния акт престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Настоящият състав на въззивния съд намира изложените
от първата инстанция правни изводи, касаещи вината на подсъдимия и
квалификацията на деянието, за правилни, доколкото са съобразени
с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
С оглед
наведените във въззивната жалба доводи следва да се отбележи следното:
Основните възражения на защитата, както изложените в
жалбата, така и тези, наведени в о.с.з. пред въззивния съд, са концентрирани
върху събраните гласни доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че
по делото са налице две групи свидетелски показания. Първата група включва
показанията, които подкрепят обвинителната теза – депозирани от свидетелите Г.,
С. и Б., в качеството им на ***, а втората група – показанията, които подкрепят
тезата на защитата – депозирани от свидетелите А., Н., В., Г. и М., към която
група следва да се причислят и обясненията на подсъдимия С.. На следващо място
въззивният съд намира, че действително в показанията на тримата *** са налице
известни противоречия досежно изнесените от тях твърдения. Както правилно
обръща внимание представителят на държавното обвинение обаче тези противоречия
не касаят главния факт, предмет на доказване по настоящото производство.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че и тримата *** ясно са възприели,
че л.а. с ДК № *** се е намирал в движение,
а след това е спрял пред бл. ***, на ул. „***“. В тази връзка свидетелите са
категорични, че не са губили визуален контакт с процесното МПС от момента, в
който са забеляли, че същото извършва нарушение, движейки се в забранена посока
по ул. „***“, до спирането му на ул. „***“. С оглед твърденията на защита, че в
показанията на св. Г. се съдържат данни и за друго МПС, което се е намирало
между полицейския автомобил и автомобила, който служителите на реда са
преследвали, което от своя страна е нарушило видимостта им към последния и
съответно е довело да объркване, следва да се отбележи, че дори това
обстоятелство да отговаря до известна степен на обективната истина, това няма
да доведе до промяна в правните изводи на въззивния съд. Посочената констатация
следва на първо място от обстоятелството, че дори между двата автомобила да е
имало и трето МПС, това само по себе си не може да обоснове извод, че
визуалните възприятия и на тримата полицаи са били до такава степен ограничени,
че да не разпознаят автомобила, който са следвали. В тази връзка допълнително
следва да се обърне внимание, че действително процесните събития са се развили
в тъмната част от денонощието, но извън това липсват данни за влошени
метеорологични условия, а и разстоянието, в което полицейският автомобил е
следвал автомобила, чиято проверка е целял да извърши, е сравнително кратко,
които обстоятелства правят неправдобно твърдяното от защитата объркване. Не на
последно място дори чисто хипотетично да се приеме, че такова объркване е било
налице, то не може да се пренебрегнат показанията на тримата *** в частта им,
където същите категорично заявяват, че са видели как автомобилът „АУДИ“ 80, управляван
от подсъдимия, паркира пред бл. *** на ул. „***“. Свидетелите освен това
еднозначно посочват и че подсъдимият С. се е намирал на шофьорското място,
откъдето е и слезнал от автомобила. В тази връзка допълнително следва да се
обърне внимание и на обстоятелството, че липсват данни, а и твърдения в
посочения автомобил или в непосредствена близост до него да е имало други лица,
което налага единствения възможен извод, че дори процесното МПС да е извършило
единствено маневра по паркиране, то тази маневра е осъществена именно от
подсъдимия С..
Относно останалите изведени от защитата противоречия в
показанията на *** следва да се отбележи, че същите действително имат
несъществен характер, доколкото поредността, в която последните са излезли от
служебния автомобил няма никакво отношение към инкриминираното деяние.
Разминаването в повода за извършената проверка на процесното МПС също няма
определящо значение, доколкото св. Г. посочва в съдебно заседание, че същото се
дължи на множеството аналогични случаи в ежедневната му практика, което
обяснение решаващият състав намира за правдоподобно. Освен това чисто
субективно свидетелят може да е определил движението на автомобила като
криволичене поради особеностите на улицата, по която същият се е предвижвал –
неравности по пътя или спрели на платното коли. За пълнота следва да се
отбележи, че именно показанията на св. Г. са най-конкретни и подробни досежно
обстоятелствата около инкриминираното деяние. В тази връзка единствено
последният е забелязал повредата в задните светлини на проверяваното МПС.
Последното обстоятелство се признава и от защитата, но същото не ползва
изложената от нея теза, а съставлява косвено потвърждение на свидетелките
показания на ***. Това е така, доколкото след като проверката на автомобила е
била извършена в тъмната част на денонощието, то св. Г. може да е забелязал
повредата в едната от задните му светлини, единствено ако същите са били
включени. В тази връзка липсва логика ако подсъдимият действително е искал само
да извади от колата кутии, и то намиращи се на предната седалка до шофьора, както
твърди, да включва задните светлини на МПС.
На следващо място въззивният съд намира, че показанията на
свидетелите, разпитани по инициатива на защитата, също не могат да опровергаят
обвинителната теза. Посоченият извод подробно е аргументиран от районния съд в
мотивите му. Независимо от това настоящият състав намира за нужно допълнително
да отбележи, че показанията на св. М., св. В. и св. Г. изобщо нямат отношение
към спорния по делото въпрос, доколкото и тримата свидетели посочват
единствено, че са били в заведението на подсъдимия до към 21.00 часа на
06.12.2018 г., след което са си тръгнали, поради което нямат каквито и да било
възприятия за последващото поведение на С.. По-подробно следва да бъдат
обсъдени показанията на св. А., св. Н. и св. М., като в тази връзка следва да
се отбележи, че в последните също са налице редица противоречия. Така например
св. Н. твърди, че вечерта на 06.12.2018 г. св. М. също е бил в заведението на
подсъдимия и четиримата – Н., М., А. и С. заедно са напуснали същото. Св. А.
обаче е категоричен, че вечерта от последното са си тръгнали той, Н. и
подсъдимия, като не посочва св. М. да е бил с тях. Последният от своя страна
също въобще не твърди да е бил в заведението на инкриминираната дата, а само
посочва, че е знаел за повредената задна светлина на автомобила на подсъдимия.
На следващо място св. А. посочва, че след като са тръгнали от заведението, той
и подсъдимият са се разделили със св. Н., когато са достигнали до ул. „***“.
Показанията на св. Н. обаче са вътрешно противоречиви, доколкото същият от една
страна посочва, че се е разделил със св. А. и подсъдимия на ул. „***“, а от
друга страна твърди, че е продължил към ул. „***“, в която посока съгласно А.
са продължили и те двамата с подсъдимия. На последно място вътрешно противоречиви
са и показанията на самия А., доколкото същият твърди, че се е разделил с
подсъдимия на ъгъла на ул. „***“ и ул. „***“ и подсъдимият е тръгнал по ул. „***“,
но същевременно посочва, че раздялата им е била пред блока на подсъдимия, който
от своя страна се намира на ул. „***“. В тази насока решаващият състав намира
за нужно да обърне внимание, че местоположението на посочените улици му е
служебно известно, доколкото същите се намират и в близост до съдебната палата
в гр. П.. В тази връзка следва да се отбележи, че бл. *** на ул. „***“ и въобще
ул. „***“ са намират на известно разстояние от кръстовището на улиците „***“ и
„***“, поради което е обективно невъзможно св. А. едновременно да се е разделил
с подсъдимия на това кръстовище, и заедно с това пред блок *** на ул. „***“,
както свидетелства в показанията си. Посоченият фактически извод до голяма
степен се потвърждава дори от изнесената защитна теза, където се посочва, че
между ул. „***“ и ул. „***“, в чийто край се намира ул. „***“, има разстояние
около
Отново за пълнота настоящият състав намира за нужно да
обърне внимание и върху твърдението на защитата, че подсъдимият е възразил
срещу съставения му АУАН като е поискал от св. М. С. да провери капака на
автомобила му. В тази връзка от правна гл.т. следва да се отбележи, че
изявление с подобно съдържание, не може да се приеме за възражение срещу акта,
защото същото не съдържа никакво конкретно твърдение или информация. От друга
страна от житейска гл.т., загряването на капака на автомобила предполага същият
да е работил в един продължителен период от време, каквито данни по делото липсват,
а и фактическото разстояние между ул. „***“ и ул. „***“ не предполага
продължително предвижване с МПС. В тази насока само по себе си обстоятелството
дали капакът на автомобила е бил загрят или не, при възприетата по делото
фактическа обстановка, не може да опровергае изводите, че същият се е намирал в
движение.
По
гореизложените съображения въззивният съд не намира основания за приемане на
някакви по-различни изводи от правна страна спрямо посочените от първата
инстанция.
От обективна страна – на
06.12.2018 г., около 22:00 часа в ***, подсъдимият С.С. е управлявал лек
автомобил „АУДИ 80“, с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 2.27 на хиляда. Посоченото обстоятелство е установено по
надлежния ред като на подсъдимия е извършено химическо изследване, резултатите
от което са обективирани в протокол № 1095/*** г.
Отново за пълнота с оглед
съставомерността на деянието от обективна страна следва да се отбележи, че понятието „управление" на МПС
е дефинирано в задължителната съдебна практика като
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се
намира в покой или в движение (Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82
г., Пленум на ВС). В тази връзка дори, както бе посочено по-горе да се
приеме, че подсъдимият е извършвал само действия по паркиране на процесния
автомобил, то последните също следва да се считат за управление на МПС.
Доколкото посоченото действие безспорно е осъществено в жилищен квартал, а и
водачът е бил със сравнително високо съдържание на алкохол в кръвта – 2.27 на
хиляда, то следва извод, че същото е породило опасност от настъпване на вредни
последици.
От субективна страна – подсъдимият С. е действал при условията на пряк
умисъл, доколкото е знаел, че управлява моторно превозно средство, след
употреба на значително количество алкохол. В тази връзка същият е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването на тези последици – да управлява МПС след
употреба на алкохол.
В тази
връзка първата инстанция правилно е наложила наказание при условията на чл. 54
от НК, доколкото липсват предпоставките за прилагане на чл. 55 от НК - няма
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. По тези съображения определените наказания – „лишаване от
свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 200 лева – са съответни
на обществената опасност на деянието и дееца и ще способстват за постигане на
целите по чл. 36, ал. 1 от НК като няма да се явят прекомерно тежки за
подсъдимия С.. Посочената преценка се отнася и до наложеното наказание
„лишаване от право“ да управлява МПС. В тази връзка въззивният съд намира, че наложените
наказания са съобразени и с фактическата обстановка по делото като са
определени в минималния размер, предвиден за престъплението по чл. 343б, ал.1
от НК.
Правилно
първата инстанция е приложила и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждан и наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в
размер на една година, като в тази връзка настоящият състав също споделя
преценката на първоинстанционния съд, че за постигане на целите по чл. 36 от НК
и в частност за поправянето на осъдения, не е необходимо ефективното му
изтърпяване. Доколкото настоящото производство се развива по жалба на
подсъдимия, при липса на протест от страна на държавното обвинение, то с оглед
принципа за забрана за влошаване на положението на подсъдимия, въззивният съд
не намира за нужно да излага допълнителни аргументи с оглед размера на
определените от първата инстанция наказания.
По тези
съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от всичко изложено и на основание чл.
334‚ т. 6 от вр. чл. 338 от НПК‚ Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 335 от 15.05.2019 г. по Н.О.Х.Д. №
372 по описа на Районен съд – гр. Перник за
Решението не подлежи на касационно обжалване и
протест по аргумент от чл. 346 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.