№ 197
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Е. Б. Найденова
в присъствието на прокурора Е. Анг. С. Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231000601186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от подсъдимата Г. Б. - М.
чрез защитника й адв.И. В. против присъда № 13 от 28.04.2023г. по нохд №
444/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Перник, в частта в която е била
призната за ВИНОВНА в това, че в периода от 17.27 ч. до 18.13 ч. на
24.10.2021 г. в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление, на
ПОС терминали използвала платежни инструменти - дебитна банкова карта
на “ПИБ” АД с №516********671 и кредитна банкова карта на „ПИБ“ АД с
№530***176, издадени на М. С. Ж. от гр.***, без съгласието на титуляря, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:
на 24.10.2021 г. в 17.27 ч. в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ №15, в
магазин, стопанисван от „Блян маркет“ ЕООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “ДСК“ ЕАД използвала платежен инструмент,
дебитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №516********671, издадена на
М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
1
на 24.10.2021 г. в 17.37 ч. в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ № ЗА, в
магазин, стопанисван от „Булгеймс-2015“ ЕООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “ОББ“ ЕАД използвала платежен инструмент,
дебитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №516********671, издадена на
М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 17.40 ч. в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ № ЗА, в
магазин, стопанисван от „Булгеймс-2015“ ЕООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “ОББ“ ЕАД използвала платежен инструмент,
дебитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №516********671, издадена на
М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 18.02 ч. в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 62Ж, в
магазин, стопанисван от „Табак ССгруп“ ЕООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “ДСК“ ЕАД използвала платежен инструмент,
дебитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №516********671, издадена на
М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 18.11 ч. в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 32Г в
магазин, стопанисван от „Венис стил БГ“ ООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “Алианц банк България“ АД използвала платежен
инструмент, дебитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №516********671,
издадена на М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 18.11 ч. в гр.Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 32Г в
магазин, стопанисван от „Венис стил БГ“ ООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “Алианц банк България“ АД използвала платежен
инструмент, дебитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №516********671,
издадена на М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 18.13 ч. в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 32Г в
магазин, стопанисван от „Венис стил БГ“ ООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “Алианц банк България“ АД използвала платежен
инструмент, дебитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №516********671,
издадена на М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 17.30 ч. в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ № 15, в
магазин, стопанисван от „Блян маркет“ ЕООД, на ПОС терминал,
2
обслужван от банка “ДСК“ ЕАД използвала платежен инструмент,
кредитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №530********176, издадена на
М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 17.31 ч. в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ № 15, в
магазин, стопанисван от „Блян маркет“ ЕООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “ДСК“ ЕАД използвала платежен инструмент,
кредитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №530********176, издадена на
М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 17.39 ч. в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ № ЗА, в
магазин, стопанисван от „Булгеймс-2015“ ЕООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “ОББ“ ЕАД използвала платежен инструмент,
кредитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №530********176, издадена на
М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 17.57 ч. в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 62Ж, в
магазин, стопанисван от „ Табак СС груп плюс“ ЕООД, на ПОС
терминал, обслужван от банка “ДСК“ ЕАД използвала платежен
инструмент, кредитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №530********176,
издадена на М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 18.10 ч. в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 32Г в
магазин, стопанисван от „Венис стил БГ“ ООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “Алианц банк България“ АД използвала платежен
инструмент, кредитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №530********176,
издадена на М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
на 24.10.2021 г. в 18.12 ч. в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 32Г в
магазин, стопанисван от „Венис стил БГ“ ООД, на ПОС терминал,
обслужван от банка “Алианц банк България“ АД използвала платежен
инструмент, кредитна банкова карта на “ПИБ” АД, с №530********176,
издадена на М. С. Ж. от гр. ***, без съгласието на титуляря, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, и ОСЪДЕНА на
основание чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 400 ЛЕВА.
На основание чл.66 ал.1 НК определеното наказание „лишаване от
свобода“е ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
3
присъдата в сила.
Постановено е веществените доказателства - 1 бр. DVD, марка
„verbatim“, предаден доброволно от св. Т., 1 бр. DVD, марка „verbatim“,
съдържащ свалени записи от камери Chanel 5 и Moshino; 1 бр. DVD, марка
„verbatim“, съдържащ данни от „Теленор“ да останат приложени по делото.
Подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на
ОДМВР Перник сумата от 132,73 лв. разноски на досъдебното производство
свързани с предявеното й обвинение, а по сметка на ПОС в полза на ВСС
сумата 80 лв. разноски от съдебната фаза на производството.
Със същата присъда е бил признат за ВИНОВЕН и вторият по делото
подсъдим М. И. М. - роден на ******** г. в гр.***, жител и живущ в гр. ***,
ж.к. „***“, № *, българин с българско гражданство, със средно образование,
*** във „Фенстернорм“, база „*** Костинброд, неженен, неосъждан, ЕГН:
**********, в това, че на 24.10.2021 г. в гр. Перник, крепост „Кракра“ е
намерил чужда движима вещ- мобилен телефон марка „Айфон 12 про 512
ГВ“, с фабричен номер 352003572442950, ведно със СИМ карта и силиконов
кейс, на обща стойност 2353.48 лева, собственост на М. С. Ж. от гр. *** и в
продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта
или на този, който я е загубил, като на осн. чл.207, ал.1, във вр. чл.54 от НК
му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Подсъдимият М. М. е осъден да заплати на гражданския ищец М. С. Ж.
сумата 2353,48 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението по
чл. 207, ал.1 от НК изразяващи се в стойността на мобилен телефон Айфон
модел 12 Про 512 ГБ и имей 352003572442950 и силиконов кейс за него,
както и в полза на държавата сумата 94 лв., представляваща държавна такса
върху уважената част на гражданския иск, както и сумата 5 лв. държавна
такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ВСС чрез ПОС в случай, че
задължението не бъде изпълнено доброволно.
Същият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР Перник сумата 117.00 лв. разноски от фазата на досъдебното
производство за Съдебно-оценителна експертиза, както и сумата от 50 лв. по
сметка на ПОС в полза на ВСС - разноски от съдебната фаза на производство.
С подадената на 11.05.2023г. въззивна жалба присъдата се атакува в
частта, касаеща осъждането на подс.М. като незаконосъобразна, постановена
при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, основаваща се на
предположения и хипотези, поради което се моли за нейната отмяна и
4
признаване на подсъдимата за невиновна. В допълнение към въззивната
жалба се развиват доводи за нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че присъдата е постановена при фактическа обстановка, от
която не биха могли да се направят изводи относно съставомерните признаци
на престъплението, вменено на подсъдимата, като е нарушена забраната по
чл.303 ал.1 НПК Възразява се срещу кредитираното от съда заключение на
съдебно-техническата /видео-техническа и лицево-идентификационна, имаща
за обект видеозаписи с ниска резолюция и лошо качество на
видеоизображението/, според което вероятно заснетата жена на тях е
подсъдимата, и то при наличие на медицинска маска на лицето, като вещото
лице не е могло да обясни по какви частни признаци я е индивидуализирало.
Твърди се, че окръжният съд е „нарушил принципната забрана за заместване
на оригинерни доказателства с дериватни - няма как самопризнанието да
бъде заместено с показания на възприел го полицейски служител /станало му
известно в рамките на разследването на това престъпление/ и това
представлява заобикаляне на закона и постигане на доказателствени резултати
извън посочените в НПК“, като се поддържа искането за отмяна на присъдата
и постановяване на нова оправдателна присъда. Същевременно наложеното
наказание се преценява като явно несправедливо - силно завишено и
неправилно определено при приложение на чл.54 НК, а не при условията на
чл.55 НК, с оглед на наличните по делото редица смекчаващи отговорността
обстоятелства, които са били игнорирани от съда. Претендира се, че същото
очевидно не съответства на обществената опасност на дееца, както и на
целите, предвидени в чл. 36 НК, като се прави алтернативно искане за
изменение на обжалвания съдебен акт като се приложи разпоредбата на чл.55
ал.1 т.1 НК. Прави се и доказателствено искане за назначаване на
допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, но
без да бъдат конкретизирани задачите на същата.
Във връзка с твърдение на защитата, направено в последното съдебно
заседание пред въззивния съд за подадена въззивна жалба и от името на
подс.М. М. бе изискана информация от председателя на ОС-Перник, от
която е видно, че след извършена надлежна проверка в служба
„Регистратура“ и справка в ЕИСС е установено, че такава не е постъпвала
в съда (виж писмо Изх. №1038/25.04.2024г. от внохд № 1186/2023г.).
В съдебно заседаниe предтавителят на САП изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че по делото са събрани
необходимите доказателства за изясняване на фактите, имащи пряко
5
отношение към предмета на доказване, в мотивите е отговорено на всички
възражения на защитата и първоинстанционният съд убедително се е
аргументирал по основния въпрос за доказателствената обезпеченост на
обвинението - липсата на преки доказателства относно авторството е
преодоляна с наличието на система от косвени доказателства, водещи до
единствения възможен извод, че подсъдимата М. е извършител на
престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26 от НК на процесната дата. В тази
връзка подчертава, че „в подкрепа на обвинението безпротиворечиви са
всички гласни и писмени доказателства с изключение на защитните
твърдения, които не кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност“, поради което осъдителната присъда на Окръжен съд – Перник
следва да бъде потвърдена.
Гражданския ищец М.Ж. изразява становище в същата насока.
Защитникът на подсъдимите поддържа въззивната жалба. Твърди, че
Окръжен съд - Перник неправилно е тълкувал доказателствата и е позволил
приобщаването на показания, базирани на оперативна беседа извършена с Г.
М. преди да й бъде повдигнато обвинение, с които на практика се изчерпват
наличните гласни доказателства. Възразява, че становището на съда по
отношение на изготвената по делото видео-техническата експертиза, не
почива на науката, а на негово субективно мнение, с оглед заявеното от
вещото лице от една страна, че е невъзможно да се извърши идентификация
на лицето, а от друга - че с най-ниската степен на вероятност е възможно
подсъдимата да е лицето от изследваните записи от камери. Наред с това
независимо от липсата на подадена въззивна жалба по отношение на подс.М.,
защитникът обръща внимание, че съдебното следствие е проведено „при
повтаряне единствено на това, което се е случило в досъдебна фаза,
включително и разпит по делегация, в който разпит свидетелят е посочил
ИМЕЙ на телефон, след което е заявил, че никога не би си спомнил един
ИМЕЙ на телефон“, поради което моли за отмяна на присъдата в цялост
поради необоснованост и за връщане на делото за ново разглеждане.
В лична защита подс. М. подкрепя заявеното от защитника и не желае
нищо да добави.
В лична защита подс. М. се присъединява към становището на
защитника си.
В последната си дума подс. М. моли за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане.
6
В последната си дума подс. М. отправя искане, ако е възможно да бъде
отменена присъдата и делото да се върне за ново разглеждане.
САС, след като се запозна с направените във въззивната жалба
оплаквания, като взе предвид становищата на страните, изложени в съдебно
заседание и доказателствата по делото, проверявайки изцяло правилността на
обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери
за установено следното:
Въззивната инстанция, доколкото проверява изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда, разполага и с правомощието по чл.335 ал. 2 НПК
да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, което следва да
упражни при положителна констатация за допуснато процесуално нарушение
от категорията на съществените по смисъла на чл. 348 ал. 3 НПК, каквото е
липсата на мотиви. Предметът на въззивния контрол включва и проверка
относно спазването на процесуалните правила за формиране на вътрешното
убеждение на контролирания съд и съответността на правните му изводи на
установените фактически положения. Мотивите на съдебния акт всъщност
обективират волята на съда по фактите и правото, правейки по този начин
проследим процеса на изграждане на вътрешното му убеждение,
осигурявайки възможност на страните да разберат приетите за установени от
съдебния състав фактически и правни основания за взетото решение и при
несъгласие с тях да упражнят пълноценно процесуалните си права,
включително това по неговото обжалването.
В принципен план липсата на мотиви се отъждествява с пълна липса
на изложени съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от
мотивите, която касае въпроси, на които трябва да се даде отговор с
присъдата, както и в случаите на такава формалност и незадълбоченост на
мотивите, която не позволява да бъде разбрано какво всъщност е приел
решаващият съд.
В случая съдържанието на мотивите на осъдителната присъда, предмет
на настоящия инстанционен контрол не само не отговаря на утвърдения
стандарт, но и не позволява да се проследи процеса на формиране на
вътрешното убеждение на съда.
Няма спор, че съдебната практика е еднопосочна в разбирането си, че
осъдителната присъда е възможно да почива и само на косвени доказателства,
както е посочила първата инстанция, стига обаче по безспорен начин да е
установена тяхната достоверност и въз основа на тях да не е възможен друг
правен извод извън този направен от съда относно авторството и вината на
7
подсъдимите.
С тази доказателствена и аналитична задача обаче ОС- Перник не се е
справил успешно, подхождайки изключително повърхностно и незадълбочено
при мотивирането на присъдата си. Проследяването на направеният от него
анализ на доказателствените източници е непрецизен, формален и
повърхностен, без извършена същинска оценка на съдържанието им, като
изложената аргументация се ограничава по-скоро в декларативни
констатации, че са налице достатъчно на брой „неразривно свързани помежду
си и взаимно обусловени косвени доказателства в една обща и непрекъсната
доказателствена верига“, аргументиращи единствен възможен, несъмнен и
категоричен извод за авторството на всеки от двамата подсъдими за
съответната вменена му престъпна проява. Това му декларативно становище
обаче не е било надлежно защитено, като изложените мотиви не позволяват
да бъде проследена приетата за налична логически подредена, единна и
непрекъсваема система от последователни, взаимосвързани косвени
доказателства в подкрепа на този извод, „обосноваващи безсъмнено
авторството и на двамата подсъдими“. Всъщност не е отговорено надлежно и
на възраженията на защитата, касаещи липсата на доказателства,
установяващи авторството на деянието, доколкото всички изводи на съда се
основават на предположения и на косвени доказателства, които защитата
намира за неубедителни.
Според обвинителната теза, която в цялост е била възприета за
надлежно доказана от ОС - Перник, подс. Г.М. е осъществила състава на
чл.249 ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление с 13 отделни
деяния - последователно ползване на процесните две банкови карти на ПОС
терминали в 4 различни търговски обекти - магазини, намиращи се на
различни, конкретно посочени адреси на територията на гр.Перник
(посочени по-горе). В мотивите си обаче съдът е обсъдил единствено
показанията на свид.Т. – стопанисващ един от тези търговски обекти – на
ул.Юрий Гагарин № 3А, в които се съдържа описание на жената, платила
покупки с две банкови карти около 17.30ч. на инкриминираната дата, както и
описание на автомобила, в който се качила след това – златист на цвят
Фолксваген Пасат със софийска регистрация, като за деянията, осъществени в
останалите 3 обекта липсва какъвто и да е доказателствен анализ. Най – общо
е посочено, че „по така направеното описание С. А., след преглед на
камерите за видеонаблюдение на ОД МВР Перник, установила, че се касае за
„Фолксваген Пасат“ с ДКН ********. Видно от писмо № 2845/ 31.03.22 г. на
8
ОД МВР Перник този автомобил е собственост и принадлежи на
подсъдимата Г. М.. С показанията на посочената свидетелката А.,
свидетеля В. Д. и заключението на вещото лице К. по видео техническата
експертиза се установява, че на 24.10.21 г. в 17.07 ч. въпросния автомобил
идва от ул.Средец и преминава през пътен възел „Марина бара“ към
ул.“Софийско шосе“, като се управлява от лице със слънчеви очила, най-
вероятно жена. В 17.43 ч. автомобила е заснет да се движи по ул.Юрий
Гагарин и завива по ул.Младен С.. Със същото заключение вещото лице
установява, че на видеозаписите от магазин на ул.Юрий Гагарин № 3А е
възможно заснетото лице да е подсъдимата Г. М.. Така описаните улици,
като маршрут съвпадат с движението на М. със собствения й автомобил
от района на крепостта „Кракра“, където са били изгубени процесния
телефон и два броя банкови карти, към района на магазините в които са
използвани платежните инструменти, собственост на пострадалия Ж.“.
По този начин съдът е боравил с вероятности, хипотези и предположения, при
липса на извършено разпознаване на подсъдимата (виж показанията на
свид.Т. в с.з. от 27.03.2023г.), оставяйки без отговор възраженията на
защитата в тази насока, направени в хода на съдебните прения с позоваване
включително на заявеното от вещото лице, изготвило видео-техническата
експертиза (приета в с.з. на 27.03.2023г. без да бъде взето становището на
страните). Видно от заключението на последната, резултатът от проведения
анализ позволява да се направят изводи, че извлечените фотокопия на лице
№1, заснето на видеозаписите от камери за видеонаблюдение в магазин нон-
стоп в гр.Перник, ул.Ю.Гагарин № 3А на дата 24.10.2021г. са годни за
евентуално разпознаване, базирано на общи белези, на не и за категорична
идентификация, с направено пояснение от експерта, при изслушването в с.з.
на 27.03.2023г., че вероятността заснетото лице да е подсъдимата, е
„възможна в най-ниската степен на вероятност“, с конкретизиране на
причините за това - разделителната способност на камерите, отдалечеността
на обекта от камерите, ракурс на заснемане, наличието на маска на лицето.
При същото експертно изследване е описано хронологично движението на
л.а. Фолксваген Пасат с рег.№******** /златист цвят/ във времевия интервал
от 17.00ч. до 18.00ч. на записи от видеокамери за наблюдение на пътен възел
Марина бара гр.Перник и кръстовището на Мошино гр. Перник, коректно
посочено в мотивите към присъдата, но без съответен отговор на наведените
от защитата възражения за липса на засечено движение на автомобила в
района на крепостта Кракра и ул. Благой Гебрев, инкриминирана като място
на извършване на част от деянията, включени в състава на продължаваното
9
престъпление.
Обвинението на М. се отнася до продължавана престъпна дейност,
обхваща 13 деяния, като извършеният доказателствен анализ всъщност е
ограничен само до 3 от общо 13 отделни деяния при несъобразяване с
изискванията на чл.13, чл.102 и чл.305 ал.3 НПК. Не става ясно въз основа на
какви доказателства съдът е приел, че именно същата е автор и на останалите
10, при положение че според приетата фактическа обстановка е била
придружавана от подс.М., не може да бъде проследен процеса на техния
анализ и начина по който първата съдебна инстанция е стигнала до взетото
решение, което възпрепятства въззивната инстанция да извърши преценка на
неговата правилност, тъй като я лишава от възможността да провери процеса
на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по
инкриминираните от държавното обвинение факти.
За осъждането на подс.М. съдът се е позовал на показанията на
собственика на процесния мобилен телефон /кредитирани изцяло/, от които
„се доказва, че на въпросния телефон е имало приложение „Намери моя
айфон“, което, когато самия телефон не работи, изпраща на всеки час
данни за неговото местонахождение. Така, след като е загубил тази си вещ
на територията на крепостта „Кракра“ гр.Перник, чрез посоченото
приложение Ж. получил информация, че телефона първо е за продължителен
период в гр.София, на различни адреси, един от които съвпада с
местоработата на подсъдимия М. - *** база Костинброд. В тази им част
показанията на пострадалия се потвърждават от свидетелите А. и Д. на
които той веднага споделил получената информация и им показал
разпечатки от приложението „Намери моя айфон“. По-нататък, по същия
начин, гражданския ищец установил, че неговия телефон е заминал и се
намира на територията на гр.Разград, което се потвърждава от свидетеля
Е.. Последния твърди, че в края на месец ноември 2021 г. му се обадил човек
по обява в сайта „Базар.бг“ и от същия чрез „Еконт“ закупил за 350 лв.
черен на цвят „Айфон“ 12 Про 512 ГБ, който телефон бил заключен чрез
„Айклауд“. Последното съвпада и с данните от Ж.“.
С този цитат на практика се изчерпват мотивите на първостепенния съд
относно доказателствената обезпеченост на обвинителната теза за
престъплението по чл. 207 ал.1 НК, с направеното уточнение, че „всеки един
от обсъдените дотук факти сам по себе си е недостатъчен за
изграждането на несъмнен извод, свързан с авторството на деянията, но
всички те, обсъдени съвкупно и в тяхната логическа взаимовръзка
10
мотивират съда да приеме, че не някой друг, а именно подсъдимата Г. М. е
автор на деянието по чл.249, вр. чл.26 НК, а подсъдимия М. М. е автор на
деянието по чл.207, ал.1 НК“.
Обективният прочит на мотивите към присъдата налага заключение, че не
е подходено с нужното внимание към изясняване на обективната истина.
Отсъства последователен, комплексен и обективен анализ на действителното
съдържание на ползваните гласни доказателствени източници не само в
съпоставка помежду им, но и с останалия наличен доказателствен материал,
като съдът се е задоволил единствено да маркира и то само част от тях, с
неточно и некоректно възпроизвеждане на изводимата релевантна
информация. Прочитът на показанията на свид. М.Ж. от една страна и
показанията на свидетелите А. и Д. от друга, сочи на коренно различна
локация на процесния мобилен телефон. Разпитани в с.з. на 27.03.2023г. А. и
Д. сочат, че показаната им разпечатка от Ж. за локацията на телефона чрез
приложението за проследяване на местоположението му, показвала че същият
се намира в гр. Костинброд съответно около магазин „***“ (според свид.А.) и
на паркинг на „***“ (според свид.Д.). Същевременно при разпита му в с.з. на
02.05.2023г. свид. Ж. сочи коренно различни местоположения, несъвпадащи с
адреса на магазин „***“ в Костинброд - „ Отначало телефона е бил на ул.
Христо Фотев № 17, гр. София, след това на ул. Генерал Васил Кутинчев и
ул. Банско шосе № 8, където са някакви складове, видно от графиката на
телефона. След това, телефона според локацията заминава за Разград,
оттам получих оттам получих СМС, че телефона е намерен, това е вид
фишинг, т.е. номер, с който да се отключи телефона и аз се хванах на този
номер и отключих телефона и след това най-вероятно те са започнали да си
го ползват, като са създали свой собствен акаунт. /За по горните отговори
свидетеля ползва данни от телефона си за цитиране на локациите/.“ Тези
налични противоречия обаче са останали извън вниманието на съда и не са
били надлежно обсъдени.
Напълно са били игнорирани и относимите писмени доказателства по
делото, намиращи се в том 2 от ДП – справка от Еконт експрес ООД,
съдържаща информация за всички изпратени пратки от подс. М. в периода
01.10.2021г. - 30.11.2021г. и за всички получени пратки от свид.С. Е. за
същия период, както и справка от мобилен оператор А 1, сочеща на
регистрация на процесния мобилен апарат в мрежата на А1 България ЕАД
още на 27.10.2021г. в клетка с.Островче, база на Гражданска защита,
влизащи в явно противоречие с показанията на свид.Е. от досъдебното
11
производство (кредитирани от съда), които освен че са били приобщени по
реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 и 2 НПК без да е поискано и взето съгласие от
самия подсъдим и без да е спазена процедурата по чл.281 ал. 7 НПК, са били
оспорени като ненадеждни и недостоверни от защитата, като наведените
конкретни възражения в тази насока не са получили отговор в мотивите към
присъдата.
Отделен въпрос е, че при обсъждане на доказателствената обезпеченост
на обвинението на М., съдът де факто е коментирал доказателствени
източници, сочещи единствено на последващото местонахождение на
мобилния апарат след изгубването му от Ж. на 24.10.2021г. при посещение на
крепостта Кракра, но не и такива относими към самото изпълнително деяние
по чл.207 ал.1 НК (намиране на чужда движима вещ и несъобщаване за нея на
собственика, на властта или на този, който я е загубил, в продължение на
една седмица) и към неговия автор в лицето на подс.М.М., още повече че
според приетата за установена от съда фактология, същият на
инкриминираната дата е бил заедно с подс.М.. Всъщност липсват
съображения на съда и въз основа на кои доказателства е приел, че двамата
подсъдими са били същия ден на крепостта Кракра (конкретизирана като
място на извършване на престъплението по чл.207 ал.1 НК), където според
обвинителната теза (приета от съда за доказана по начина предвиден в чл.303
ал.2 НПК) са намерили процесните две банкови карти ( подс.М.) и мобилен
телефон (подс.М.).
В този смисъл първостепенният съд не е изпълнил пълноценно
задължението си за прецизно обсъждане на събраните по делото
доказателства, внимателно съпоставяне на изводимата от всеки от тях
релевантна информация и задълбочено обсъждане на наличните
противоречия помежду им съобразно логическата им зависимост, с излагане
на ясни и изчерпателни съображения за взетото решение, позволяващи без
усилия да се проследи пътят, който е следвал при изграждане на вътрешното
си убеждение. Това е било още по-наложително предвид отсъствието на
преки доказателства в случая и изискването (важащо за всеки един от двамата
подсъдими), за наличието на единна, непрекъсната, систематична и логична
верига от косвени доказателства, свързаността на всяко от които с основния
факт на доказване и естеството им, обсъдени във взаимна връзка помежду им
да води до единствено възможния извод за авторството и вината за
конкретното вменено му престъпно деяние. Неполагането на достатъчно
усилия за разкриване на обективната истина неминуемо е дало своето
12
негативно отражение и върху формирането на изразеното с присъдата
вътрешно убеждение, доколкото то не почива пълно, всестранно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото.
В контекста на гореизложеното САС не може да приеме, че в случая е
налице годен съдебен акт, за да разреши казуса по същество като втора първа
инстанция по фактите. Констатираните съществени непълноти в
мотивировката на първоинстанционната присъда възпрепятстват
възможността въззивната инстанция да провери каква е волята на окръжния
съд и процеса на формиране на крайните му изводи, и да проконтролира
правилността на вътрешното му убеждение, намерило израз в атакуваната
присъда. Съдържанието на мотивите на проверявания съдебен акт не
гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено
съображенията и доказателствата, въз основа на които е била постановена
осъдителна присъда по отношение на всеки един от двамата подсъдими.
Изискването за мотивиране на съдебните актове е прокламирано в
Конституцията на РБ като елемент от справедливостта на наказателния
процес и като гаранция за защита на интересите на всички участници в него.
Реализирането на дължимия инстанционен контрол е възможно само при
категорично и ясно обективирани изводи на съда по въпросите в чл.305 ал.2
НПК, поради което липсата на мотиви е възведено от закона като абсолютно
процесуално нарушение, имащо за последица отмяна на постановения
съдебен акт. Съгласно ТР № 5/21.05.2018г. на ОСНК, независимо от липсата
на обжалване на присъдата от подс.М.М., гореизложеното налага отмяната й
в цялост и връщане на делото на същия съд за разглеждане и решаване от
друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание при спазване на
принципа reformatio in pejus, предвид липсата на подаден въззивен протест.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т. 2 пр.1 вр.
чл.334 т.1 НПК, Апелативен съд - София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 13 от 28.04.2023г. по нохд № 444/ 2022г. по описа
на Окръжен съд – Перник.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Перник за ново разглеждане от друг
13
състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14