Р Е Ш
Е Н И Е
№ 112/ 09.04. 2019г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на девети април Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 151
по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. – Изпълнителен директор и Р. К. Д. – Изпълнителен
директор против решение № 42/11.01.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 1021/2018г. в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на В.М.Г. с адрес *** обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищеца вследствие
настъпилите травматични увреждания като пешеходец в резултат на ПТП от
25.05.2015г., в гр. Варна, причинено от К. П. Д. като водач на лек автомобил
„Мерцедес“, ДК № В ХХХХ РМ, застрахован при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност”, в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
29.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Изложени са
съображения за неправилност на решението в обжалваната му част,
незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му в разрез със събрания
в хода на процеса доказателствен материал. Иска се решението в обжалваната част
да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде намалено присъденото
обезщетение за неимуществени вреди при отчитане на действителния процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и с оглед
на реално претърпените болки и страдания.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да не я уважава.
Постъпила
е и въззивна жалба от В.М.Г. с адрес *** срещу същото решение, но в неговата
отхвърлителна част за разликата над 60 000лв до претендираните
110 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която е
осъден да заплати на застрахователното дружество съдебни разноски в размер
на 2 134,72лв По съображения за неправилност на решението в
неговата обжалвана част, постановяването му в противоречие с материалния закон
и при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, въззивникът
моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и
вместо него постанови друг, с който да уважи предявената от него искова
претенция в пълен размер. В условия на евентуалност, ако съдът уважи
възражението за съпричиняване от страна на ищеца, моли съда да определи
правилно неговия размер, като го намали съобразно неговия принос за
осъществяване на вредоносния резултат.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./
Ищецът В.М.Г. от гр.Варна претендира от ответното
дружество „ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК *********, гр.София
заплащане на сумите : 40 000 лв -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанасената му в
резултат на ПТП от 25.05.2015г. средна телесна повреда, изразяваща се в открито
многофрагментарно счупване на костите на дясната подбедрица, обусловило трайно
затруднение движенията на десния долен крайник за около 5-6 месеца; 40 000 лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота в резултат на настъпилото при пътния инцидент
безсъзнателно състояние и 30 000 лв -
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие физически и психически болки и страдания в
резултат на увреждане на здравето, изразяващо се в контузия на главата, мозъчно
сътресение, разкъсно-контузни рани по главата, подкожен хематом челно
/кръвонасядане/, счупване на носните кости, ожулвания по гърдите, корема и
ръцете, контузия на гръдния кош, счупване на десето ребро в ляво, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на настъпването на
увреждането 25.05.2015г. до окончателно изплащане на задължението.
Претенцията за неимуществени вреди в
размер на 1 809,60лв не е предмет на въззивното производство. По отношение на нея решението
на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Безспорно установено по делото е, че
на 25.05.2015г. в гр.Варна, около 07,00 часа е осъществено процесното ПТП по
улица «Атанас Москов» в посока към ул.»Девня» между л. а. марка „Мерцедес“, ДК № В ХХХХ РМ, управляван от водача К. П. Д. и ищеца като пешеходец, в резултат на което последният
получил голяма разкъсно-контузна рана на главата и открито
счупване на дясна подбедрица. При лечението му в МБАЛ «Св.Анна» и в последствие
в Клиниката по ортопедия и травматология му била поставена диагноза:
Травматичен шок. Мозъчно сътресение. Счупване на десето ребро в ляво. Открито
счупване на дясна подбедрица. Установени били големи охлузвания по гърдите,
корема и ръцете, фрактура на носни кости, разкъсни рани по носа, избити
зъби/мост/. Последвало болнично лечение, операция на дясна подбедрица с
поставяне на планка, която била
отстранена оперативно след година и пет месеца.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1495/25.05.2015г., а срещу водача на автомобила било образувано НОХД № 882/2018г. по описа на ВРС, V състав, по което същият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б",
вр. чл.342, ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност на основание чл.
78а, ал. 1 от НК.
Не се спори и за наличието на
валидно застрахователно правоотношение по полица за застраховка ГО за лек
автомобил Мерцедес с рег.№ ДК № В 0486
РМ за периода 04.05.2015г. до
03.05.2016г.
От приетата по делото медицинска
документация и заключението на комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се установява, че в
резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил травматични увреждания в
причинно-следствена връзка с ПТП, съставляващи : голяма разкъсно-контузна рана
с централната част на темето, разкъсноконтузна рана в областта на дясната
вежда, подкожен кръвоизлив в централната част на челото, счупване на носни
кости, мозъчно сътресение, ожулвания в областта на гърдите, корема, горните
крайници, счупване на 10 ляво ребро по задна мишнична линия, отворено
многофрагментно счупване на големия пищял на дясната подбедрица в горна трета,
с разместване на фрагментите, многофрагментно счупване на малкия пищял на
дясната подбедрица в горна трета, с разместване на фрагментите. Тежката травма
в областта на десния долен крайник е изисквала продължителен оздравителен
период, съпроводен с трайно затруднение
в движенията му, необходимост от продължителна имобилизация, вкл. придвижване с
помощни средства, необходимост от чужда помощ, вкл. при елементарни човешки
нужди.
След проведеното
лечение и завършване на оздравителния процес са останали изменения и усложнения
в здравословното състояние на ищеца, за които не се очаква подобрение : деформация
на дясната подбедрица с изместване навън /валгус/, затруднения в движенията,
ограничено сгъване, наличие на изменения в костната структура на костите,
образуващи колянната става - остеопороза, артрозни промени в костите,
образуващи дясната колянна става, намаляване обема на мускулатурата на десния
долен крайник. Всички тези травматични увреждания са обусловили чувство на
болки от травмите в областта на главата, болки в областта на гръдния кош,
повече при дишане и движение от счупеното 10 ляво ребро, болки от обширните
ожулвания в областта на крайниците, гръдния кош и корема, от счупването в
областта на дясната подбедрица, главоболие, виете на свят, обща отпадналост,
светобоязън от страна на мозъчното сътресение.
Безспорно установено
е и че след удара ищецът е изпаднал в безсъзнателно състояние, което е
обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според в.лице
психиатър основното заболяване на ищеца - параноидна шизофрения, параноиден
синдром няма връзка с произшествието, доколкото ищецът
е бил стабилизиран в резултат на
проведено болнично лечение и съвременно дългодействащо антипсихотично лечение
под контрол на психиатър и семейството си. Към момента на ПТП ищецът не е бил
алкохолно повлиян. Нито към него момент, нито сега ищецът не е в състояние на
продължително разстройство на съзнанието и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, без
да може обаче да ръководи постъпките си. Продължава да поддържа тревожни
изживявания и мисли за безнадеждност и безперспективност и невъзможност за социална реализация поради претърпените
физически травми.
Изяснен е и механизмът на самото
произшествие. Съгласно заключението на САТЕ то е настъпило в дясната лента за
движение, на около 0,80м от десния бордюр, като на мястото на пресичането няма обозначена
пешеходна пътека. Ищецът е пресичал отляво надясно, като се е движил косо /под
ъгъл/ спрямо пътното платно, пресякъл е затревената част и е продължил да
пресича бавно, за да достигне десния тротоар, като е бил ударен от автомобила
на 80 см отстояние от тротоара. Видимостта
и на двамата участници в произшествието е била много добра. Преди да навлезе в
пътното платно, в което се намира процесният автомобил, пешеходецът се е спрял
на разделителната затревена линия. Пресякъл е първо лявата пътна лента, след
което е навлязъл в дясната лента за движение и на 80 см от десния бордюр е бил
ударен от автомобила. Ето защо в.лице е категорично, че няма внезапно пресичане
от страна на пешеходеца.
Такова би било налице, ако той би
пресичал от обратната страна. Скоростта на автомобила не е била висока и
водачът е имал техническата възможност да види идването на пешеходеца и да спре
автомобила, като предотврати удара.
Претърпените от ищеца болки и
страдания са доказани и със събраните по делото свидетелски показания. Добринка
Василева П.а, майка на ищеца и Ивайло Ангелов Ганчев свидетелстват за състоянието му след ПТП в болницата, за това колко тежко е било то, за това, че не
можел да става и да се обслужва сам, за престоя му в болницата, операцията,
болките в главата, както и за
влошаването на психическото му състояние, постоянната безпомощност и
тревожност, невъзможността да работи физическа работа, с каквато се е занимавал
досега.
След съвкупна преценка на целия
събран доказателствен материал съдът прави извода за доказаност на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезвреда : наличието
на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховката «Гражданска отговорност на автомобилистите»,
настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач.
Основният
спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата инстанция е за
определяне на размера на дължимото обезщетение съобразно принципа на
справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна
практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и
страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване на
уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение.
Следва да бъде съобразена и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането – минимална работна заплата,
прагове на социални плащания и установената в тази насока съдебна практика,
както и нивата на минималните застрахователни лимити.
С оглед на горното съдът споделя
извода на първоинстанционния съд, че общият размер на претендираното
обезщетение следва да бъде определен
на 75 000 лв.
Основното възражение на застрахователя
е за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че ищецът е навлязъл внезапно на
пътното платно, без да се огледа, без да съобрази разстоянието до
приближаващите се пътни превозни средства в съответствие с установената
организация на движение, на място, на което не е разположена пешеходна пътека.
Така с поведението си е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, като е нарушил разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1 от ЗдвП. Възражението
се основава и на специфичното заболяване на ищеца – параноидна шизофрения –
халюцинаторно-параноиден синдром, промяна на личността, както и вредна употреба
на алкохол, които правят реакциите му до голяма степен непредвидими.
Съгласно задължителната
и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС
№ 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в
множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03.
2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 /
2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15.
04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№
762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ
т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по
гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др.,
за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това
му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява
настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя.
Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на
пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като
правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне
за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към
настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ.
въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна
връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
Предвид направения анализ на събраните по делото
доказателства и най-вече – на заключенията на съдебните експертизи, основателно
се явява възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване
единствено поради това, че ищецът е предприел и осъществил пресичане на пътното
платно на необозначено за това място, извън пешеходна пътека. Това поведение е
осъществено в разрез с изискването на чл.113 ал.1 ЗДвП при пресичане на платното
за движение пешеходците да преминават през пешеходните пътеки, поради което се
явява противоправно и оттам - намиращо се в пряка причинно - следствена връзка
с възникналия пътен инцидент и с настъпилия за самия ищец вредоносен резултат.
За определяне обаче степента на съпричиняване освен изясняване на механизма на
процесното пътно произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението
на всеки един от участниците в същото. В тази връзка следва да бъде съобразено
и императивно вмененото от чл.20, ал.2 ЗДвП задължение на водача на моторното
превозно средство - да предприеме незабавни мерки за безопасност в момента,
когато пешеходецът е започнал пресичане на пътното платно, чрез намаляване
скоростта и рязко задействане на спирачната уредба. В тази връзка категорично е
мнението на в.лице Я. по приетата САТЕ, че водачът е имал техническата
възможност да предотврати удара и да спре автомобила. След като пешеходецът е
спрял на затревената площ, водачът на автомобила е трябвало да се огледа, да
види, че идва пешеходец и да намали скоростта, която и без това не е била висока, и да спре автомобила. В този
случай, осъществявайки нормативно определеното му поведение, водачът на
автомобила би избегнал удара и самото ПТП. Въз основа на горното, съдът
определя 10 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
което налага редуциране на определеното му обезщетение до размер на 67 500лв.
В този размер въззивната инстанция уважава исковата претенция, ведно със
законната лихва от 29.06.2015г., предвид уваженото възражение за погасяване на
иска за лихви по давност, до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция на страните се присъждат следните разноски : Ищецът
е направил разноски за двете инстанции в общ размер на 7 400лв. Съобразно
уважената част на иска му се дължат 4 587,19лв. Ответникът се осъжда да му
заплати още 2 542,19лв / 4587,19 лв – 2 045лв/. Ответникът е направил
разноски за двете инстанции в общ размер на 8 493,63лв / 4 473,63лв
за първа инст. + 4 020лв за втора инст./ Съобразно отхвърлената част на
иска му се дължат 3 228,50лв. Ищецът се осъжда да му заплати още
1 093,78лв / 3 228,50лв – 2 134,72лв/. Или изчислени по
компенсация – на ищеца се дължат още 1 448,41лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
42/11.01.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по
т.д. № 1021/2018г. в частта, в която е отхвърлен предявения от В.М.Г. с адрес ***
иск срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. – Изпълнителен директор и Р. К. Д. – Изпълнителен
директор за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищеца вследствие
настъпилите травматични увреждания като пешеходец в резултат на ПТП от
25.05.2015г., в гр. Варна, причинено от К. П. Д. като водач на лек автомобил
„Мерцедес“, ДК № В ХХХХ РМ, застрахован при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност” за ГОРНИЦАТА НАД 60 000лв до
67 500лв, ведно със законната лихва върху главницата от 29.06.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, като вместо него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. – Изпълнителен директор и Р. К. Д. – Изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Г., с ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/, претърпени от ищеца вследствие настъпилите травматични увреждания
като пешеходец в резултат на ПТП от 25.05.2015г., в гр.
Варна, причинено от К. П. Д. като водач на лек автомобил „Мерцедес“, ДК № В ХХХХ РМ, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска
отговорност, в размер на ОЩЕ
7 500лв, ведно
със законната лихва върху главницата от 29.06.2015г. до окончателното изплащане
на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.5, представлявано от А. П. Л. –
Изпълнителен директор и Р. К. Д. – Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Г., С егн **********,
с адрес *** сумата от 1 448,41лв – с.д. разноски за водене на делото в
двете инстанции, съобразно уважената част на иска, изчислена по компенсация.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от А. П. Л. – Изпълнителен директор и Р. К. Д. – Изпълнителен
директор да заплати по сметката на Варненския апелативен съд държавна такса
върху уважената част на иска в размер на 1 686,24лв / 4 158,60лв –
2 472,36лв/.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: