РЕШЕНИЕ
№ 1050
гр. Стара Загора, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е. Ат. Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530105602 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда.
Исковете са предявени от С. И. Б. от гр....... и от М. П. Г. от гр......... срещу “Тайтън
Машинъри България“ ЕАД гр.София. С исковата молба се твърди, че синът на първия ищец
и съжителят на втория ищец Г. С.ов Б. е работил в ответното дружество като „сервизен
техник“. На 04.04.2024г. Г. С.ов Б. отивал на работа с лек автомобил ......, където трябвало да
бъде от 8,30ч. до 17,30ч. Като се движел от мястото, където живеел в гр........, до работното
си място в гр......., Г. С.ов Б. претърпял ПТП и получил травматични увреждания. Бил
откаран и приет за лечение в УМБАЛ „Проф.Д-р С. Киркович“ гр.Стара Загора, където бил в
кома до 11.06.2024г., когато е починал от нараняванията си. Работодателят декларирал
инцидента като трудова злополука и с разпореждане на НОИ било прието, че злополуката е
трудова по чл.55, ал.2 КСО. Ищците твърдят, че настъпилата смърт на Г.С.ов Б. е в пряка
причинно следствена връзка с трудовата злополука на 04.04.2024г. Считат, че са налице
всички предпоставки за отговорност на работодателя по реда на чл.200 КТ. Ищецът С. И. Б.
твърди, че смъртта на неговия син е причинила мъки, душевни болки и страдания. Твърди,
че изключително тежко преживява загубата му. Г.С.ов Б. бил единствено дете за ищеца и на
него му било много трудно да преодолее загубата му. Ищецът бил изключително привързан
към своя син. Ищцата М. П. Г. твърди, че смъртта на нейния съжител й е причинила мъки,
душевни болки и страдания. Твърди, че изключително тежко преживява загубата му. Ищцата
загубила своя спътник в живота, който й бил морална и финансова опора. Това породило за
ищците правен интерес от предявяване на настоящите искове.
1
Ищецът С. И. Б. моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
50000,00лв., представляващи част от цялата претенция от 200000,00лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 04.04.2024г., вследствие на която
на 11.06.2024г. е настъпила смъртта на сина му Г. С.ов Б., както и законната лихва върху
претендираната сума, считано от 11.06.2024г. до окончателното й изплащане.
Ищецът М. П. Г. моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
25000,00лв., представляващи част от цялата претенция от 200000,00лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 04.04.2024г., вследствие на която
на 11.06.2024г. е настъпила смъртта на съжителя й Г.С.ов Б., както и законната лихва върху
претендираната сума, считано от 11.06.2024г. до окончателното й изплащане. Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният от ищеца С.
И. Б. иск е недопустим, като предявен пред районен съд. Ответникът счита, че с оглед
размера на иска, същият е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Моли
делото да бъде прекратено. Ответникът счита, че предявеният от ищцата М. П. Г. иск е
недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата. В случай, че
съдът приеме, че исковете са допустими, счита същите за неоснователни и недоказани. На
първо място твърди липса на трудова злополука. Твърди, че издаденото от ТП на НОИ
разпореждане за признаването на злополуката за трудова не отговаря на необходимите
изисквания, противоречи на установените с Констативен протокол за ПТП факти, поради
което разпореждането е нищожно. Моли съда да упражни инцидентен съдебен контрол и да
признае разпореждането за нищожно. Освен това счита, че не е доказано, че пострадалият се
е придвижвал към работното си място в момента на ПТП. На настъпилото ПТП не е имало
свидетели, които да удостоверят този факт. РазС.ието до местоработата на работника било
кратко и предвид времето за придвижване, ако той действително се е отправил към
работното си място, то той е щял да пристигне много по-рано от започване на работното му
време. Поради тази причина ответникът счита, че пострадалият не е пътувал за работа към
момента на ПТП. Ответникът не оспорва трудовото правоотношение с пострадалото лице,
но счита, че ПТП не е станало по пътя за работа. От друга страна ответникът твърди, че не
са доказани вредите на двамата ищци. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата
на чл.201 КТ и работодателят да бъде освободен от отговорност или същата да бъде
съществено намалена. Пострадалият работник е нарушил правилата за движение по
пътищата, който е проявил груба небрежност и е управлявал МПС с превишена скорост и
без поставен предпазен колан. Нараняванията му били такива, че можели да настъпят ако
водачът нямал правилно поставен предпазен колен. Съобразно съдебната практика
поведението на пострадалото лице е било такова, че отговорността на работодателя следвало
да се изключи. В условията на алтернативност, ако съдът прецени, че работодателят все пак
следва да носи отговорност, то счита, че тя следва да бъде намалена на не повече от
2000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците.
В открито съдебно заседание ищците поддържат исковите молби.
2
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове и моли съда същите да бъдат отхвърлени.
При така изложените от страните твърдения, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приетото като писмено доказателство копие на Трудов договор №.......г.,
сключен между ответното дружество и Г. С.ов Б., между същите е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което Г. Б. е работел при ответника на длъжността „сервизен
техник“ за неопределено време, считано от 12.09.2022г., с месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 2190,78лв. и място на работа – както в офиса на работодателя,
намиращ се в гр. Стара Загора, така и с посещения на настоящи/потенциални клиенти или
доставчици в рамките на регион Стара Загора.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 04.04.2024г., около 07.40 часа, по път II-66, километър 45+100 е настъпило
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил ........, управляван от Г.С.ов Б.. Във връзка с
произшествието е било образувано досъдебно производство ........, прокурорска преписка
.......г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора.
По делото е представена Декларация за трудова злополука №....г., с вх.номер №.....г. по
описа на ТП на НОИ София-град, видно от която ответният работодател е декларирал пред
ТП на НОИ злополука с пострадал Г. С.ов Б., настъпила на 04.04.2024г. в 07.40 часа, в
община Стара Загора, в землището на с.Оряховица, път II-66. В декларацията е описано, че
служителят е пътувал към работното си място и управлявайки лек автомобил е претърпял
пътнотранспортно произшествие по път II-66, в община Стара Загора, в землището на
с.Оряховица. Във връзка с тази декларация и на основание чл.58, ал.1 КСО е издадена
Заповед №...г. на Директора на ТП на НОИ – София – град, с която е разпоредено
извършването разследване на злополуката, станала на 04.04.2024г., с осигурител – ответния
работодател. От съставения протокол за разследването - Протокол №.....г. се установява, че в
деня на злополуката – 04.04.2024г., пострадалият Г. Б. отивал на работа с лек автомобил,
като трябвало да бъде на работа от 08.30 часа до 17.30 часа на работно място – гр.Стара
Загора, ул.„Новозагорско шосе“ №105014. Сутринта тръгнал от основното си място на
живеене – гр..... Около 07.40 часа, на път II-66 км, в землището на с.Оряховица, при
управление на МПС – лек автомобил е възникнало пътно-транспортно произшествие,
вследствие на което на пострадалият е била причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в политравми, фрактура на таз, черепно-мозъчна травма и белодробна контузия. С
Разпореждане №..... от 21.11.2024г. на ТП на НОИ София – град, декларираната злополука от
осигурителя „Тайтън Машинъри България“ ЕАД, станала с Г. С.ов Б., на 04.04.2024г. се
приема за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.
По делото е представено Съобщение за смърт №....г. на УМБАЛ „Проф. д-р С.
Киркович“ Стара Загора, от което се установява, на 11.06.2024г. в 05.10 часа в здравното
заведение е настъпила смъртта на Г. С.ов Б.. Като причина за смъртта в съобщението са
3
посочени: политравма, съС.ие след краниотомия и торакоцентеза, фрактури на 3-10 ребрени
дъги вдясно, дясна скапула, пневмоторакс и хемоторакс, контузия на бял дроб, САК.
Вследствие на настъпилата смърт на лицето е издаден Акт за смърт №......г. на Община ....
Видно от представеното Удостоверение за наследници с изх.№........г. на Община ...,
Г.С.ов Б. е починал на 11.06.2024г. и е оставил за свои наследници П. Г. Н. – майка и С. И. Б.
– баща. От представеното по делото Удостоверение за поС.ен адрес с изх.№......г. на Община
... се установява, че Г.С.ов Б., за периода 15.11.2001г. – 14.04.2025г. е имал заявен поС.ен
адрес обл..............
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства:
От показанията на свидетеля М.Г.М. /син на ищцата М. Г./ се установява, че ищцата и
пострадалият Г. Б. живели на семейни начала от 2007 година, след като последната се
разделила с бащата на свидетеля, в жилище на адрес гр..... Това жилище било собственост
на ищцата и все още живеели там. От 2007 ищцата и Г. Б. били неразделни, в прекрасни
отношения. Б. заявявал, че не иска други деца защото приемал свидетеля М. като син.
Свидетелят бил на местопроизшествието и уведомил ищцата, че Г. е катастрофирал.
Последната била шокирана и не знаела какво да направи, след което заявила, че тръгва към
тях. Пристигнала на място около 30-40 минути, след като свидетелят й позвънил. Линейката
била взела Г., а ищцата тръгнала след нея с личния си автомобил. Лечението на Г. било в
КАИЛ, в УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович“ Стара Загора и продължило 69 дни. През това
време ищцата и свидетелят ходели в болницата. СъС.ието на пострадалия се променяло през
този период – подобрявало се и се влошавало, като ищцата плачела всеки ден и се чудела
как да постъпи. За смъртта на Г. Б. се обадили от КАИЛ лично на ищцата, около 8.00
сутринта – свидетелят М. бил на работа през това време. Видял ищцата около 40 минути
след това, като последната не била на себе си. Г. имал баща – С. Б., който живеел в гр.....
Свидетелят М. поддържал контакт с бащата на Г. и били в прекрасни отношения. Приживе Г.
често посещавал баща си – винаги по празници и през събота и неделя, помагал му с каквото
може. Баща му бил в 70-те си години, като Г. нямал други братя и сестри. След смъртта на
Г., ищецът С. Б. изпаднал в депресия и в апатично съС.ие. В деня на инцидента, свидетелят
М. шофирал на известно разС.ие от пострадалия Г. Б. – на около 600 – 700 метра от него.
Между тях имало колона от 5-6 автомобила. Били минали с. Подслон, свидетелят успял да
изпревари автомобилите и в далечината видял да спира син автомобил „...“ на аварийни
светлини. Видял вляво, в банкета на другото платно, че колата на Г. била обърната на левите
си врати, фаровете й били в посока ..., обратно на посоката на движение. Свидетелят спрял
на около 10 метра от обърнатия автомобил, слязъл и направил опит да отвори десните врати
и багажника на обърнатия автомобил на пострадалия Б., но без резултат. От автомобила „...“
дошли четирима мъже и помогнали на свидетеля да изправят автомобила на колела, за да
могат да извадят пострадалия. След като извадили Г., последният бил в кръв и имал рана на
главата. Свидетелят позвънил на ЕЕНСП 112, но от там му съобщили, че вече имало подаден
сигнал за произшествието. Г. бил в безсъзнание, започнал да се дави, поради което на
свидетеля се наложило да извади езика на пострадалия. Измили му лицето с вода и
4
поставили чанта под главата му. На местопроизшествието пристигнали пожарна, полиция и
линейка. В момента на произшествието пострадалият и свидетелят М. пътували към работа
– към тази дата и двамата работели в „Тайтън машинъри България“, като сервизни техници.
Пострадалият пътувал пред свидетеля с личния си автомобил, а свидетелят пътувал със
служебен такъв. Причината за това била, че предната вечер свидетелят закъснял и бил със
служебния автомобил и следвало да го върне в базата, след което двамата да се приберат с
автомобила на Г.. Винаги пътували така – тръгвали около 7.30 часа, за да можело най-късно
до 8.00 часа да бъдат на работното си място. В с. Подслон карали с ограничението за
населено място, след което ограничението било 90 км/ч. Същото било спазвано от водачите.
След като предприел изпреварването, Г. моментно ускорил, след което свидетелят не го
видял. Няма спомен дали е носил колан. След като го видял, била отворена дясната
въздушна възглавница на автомобила – на колонката между двете врати. Свидетелят М. не
бил водил майка си или ищеца С. Б. на психолог.
От показанията на свидетелката Г. Г. Р.а /съжителства с ищеца С. И. Б./ се установява,
че познава С. Б. и сина му от 1990 година, когато Г. Б. бил малко дете, след което се събрали
да живеят с ищеца Б.. Свидетелката Р.а също имала син и с Г. били отглеждани като братя.
Синът й починал преди три години, а сега починал и другият им „син“. Надявали се Г. да ги
погребе, тъй като си нямали никого. Непрекъснато ги посещавал – свидетелката го търсила
поС.но, особено след като починал синът й. Помагали на нея и С., заедно със свидетеля М.
М.. Винаги били при тях по празници. Живеели до ищеца, и свидетелката и Г. винаги бил
край тях. С. сега бил сринат психически и емоционално. Не бил никак добре – не четял, не
излизал при хора, правел всичко насила. Щом му домъчнеело, отивал до гробищата, целувал
снимката на сина си и плачел. Свидетелката ходела на работа, но се притеснявала да оставя
ищеца самичък - дори и при явяването си в откритото съдебно заседание на 24.04.2025г.
оставила човек при него. С. бил отчаян от живота – приемал лекарства за успокояване,
целият треперел. Свидетелката се консултирала с лекари. Преди да почине се интересувала
непрекъснато от съС.ието на Г., имала съученик, който бил лекар и кореспондирала с него. Г.
и ищцата М. Г. живеели заедно около 15-16 години.
От показанията на свидетелката Н.К.Р. се установява, че същата познава ищцата М. Г.
от около 20 години. Последната съжителствала с Г. Б. от 15 години, а преди това имала друг
брак и дете от този брак. През този период никога не се били разделяли. Нямали деца с Г., но
последният винаги казвал, че М. – синът на ищцата, бил неговото дете. М. винаги живеел
при тях – не бил живял при баща си. В началото наели квартира, а след това купили жилище
и се преместили там. Правили ремонти заедно. В деня на катастрофата ищцата М. Г.
съобщила на свидетелката и след като Г. бил приет за операция, свидетелката била с ищцата
в болницата, за да видят резултатите. Придружила я, защото ищцата била съсипана и
свидетелката не знаела дали последната ще издържи на това напрежение или щяла да се
срине. До последно таяла надежда, че всичко ще бъде наред. През седмицата ищцата нямала
възможност да ходи в болница. В събота и неделя задължително ходела и свидетелката я
придружавала. Г. починал на 11.06. Ищцата се обадила на свидетелката Р. за да й съобщи –
5
била съкрушена. Още не можела да преживее това, защото Г. бил най-близкия й човек.
Ищцата Г. живеела в апартамента, който били купили с Г., със сина си. След смъртта на
съжителя си, промяната у ищцата била такава, че още не можела да разбере, че го няма – Г.
винаги бил опорна точка в живота й. Не била търсила помощ от психолог. Контактувала с
бащата на Г. – ищеца С. Б.. Приемала го като свекър, помагали му.
Свидетелката Т.А.П. твърди, че познава ищцата М. П. Г. от двадесет и шест години.
Била омъжена и имала дете, а последните години живеела с Г. Б. – повече от 15 години.
Живеели в апартамент, който закупили, чрез изтеглен кредит, а преди това живеели на
квартира със сина си. Инцидентът се случил на 04.04. За това й съобщила Н. /св. Р./.
Свидетелката П. изчакала малко, за да се обади вечерта на ищцата М. Г.. Когато се свързала с
нея, тя била разстроена. Не се притеснявала от най-лошото, заявила, че Г. бил в реанимация
и предстояла операция, защото имал счупени ребра. Казала, че съС.ието му в момента било
критично и се надявала да се оправи. Лечението продължило повече от месец. Ищцата Г.
контактувала поС.но с лекари и била притеснена поради продължителното лечение. След
смъртта на Г. била съсипана. Ищцата и свидетелката П. поС.но се срещали, виждали се и се
чували. Счита, че се е възстановила донякъде, но преди е била по-контактна, по-
жизнерадостна, а сега нямала желание да прави каквото и да било. Ищцата не посещавала
психиатър, не й били предписвани медикаменти. В момента ходела на работа, но след
погребението една седмица не била. Нямала желание за нищо – да се вижда с приятели, да
посреща празници.
Съдът, след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на показанията на
свидетелите М. Г.ев М. и Г. Г. Р.а, намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите
с висока степен на доверие. Действително се установява, че свидетелите са в близки
отношения с ищците, но именно такива свидетели, съдът намира за логично и обосновано,
да имат най-преки впечатления, относно преживяванията и психо-емоционалния статус на
ищците, доколкото претенцията е за неимуществени вреди. От друга страна свидетелят М.
има и преки впечатления от настъпилото пътнотранспортно произшествие на 04.04.2024г.,
като показанията му в тази им част следва да се ценят с оглед събраните по делото писмени
доказателства и заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи.
С оглед установяване обстоятелствата по делото бяха назначени съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, заключенията на които съдът прие като
компетентно и добросъвестно изготвени.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че ПТП на 04.04.2024г. е настъпило при следния механизъм: Около 07.40 часа,
на път II-66, в землището на община Стара Загора, на прав пътен участък, по суха асфалтова
настилка, в посока от гр...., към гр.Стара Загора, се е движил лек автомобил ..., управляван
от Г. Б.. В района на км. 41+100, малко след отбивката за с.Оряховица, при движение със
скорост от около 80 км/ч, водачът на автомобила, чрез волана за управление подбира
траектория на движение, несъобразена със скоростта на автомобила. В резултат на това
настъпва загуба на странична устойчивост на автомобила, напускане на платното за
6
движение в ляво и удар в крайпътно дърво. Ударът е настъпил между дясна странична част
на автомобила (в областта на предна дясна врата). Дървото се намира извън платното за
движение. Скоростта на автомобила към момента на удара в дървото е била около 46 км/ч.
След удара, автомобилът се преобръща и се установява върху лявата си страница, а водачът
му получава травматични увреждания. Скоростта на лекия автомобил към момента на удара
с дървото е била 46 км/ч, а преди ПТП – около 80 км/ч. Вещото лице не установява данни за
технически неизправности по автомобила, които да са довели до така описания механизъм
на ПТП. По делото няма данни за това, дали водачът на автомобила към момента на ПТП е
използвал или не обезопасителен колан. Вещото лице счита, че водачът на лекия автомобил
е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Той е следвало да избере траектория на
движение, съобразена със скоростта си. Избраната от водача траектория чрез волана за
управление не е била технически съобразена със скоростта на автомобила. В резултат на
това е настъпила загуба на управлението, напускане на платното за движение и удар в
крайпътно дърво (орех). Техническата причина за ПТП е изборът на траектория,
несъобразена със скоростта на движение на автомобила.
В открито съдебно заседание, вещото лице допълва, че в случая се касае за страничен
удар – в тези случаи използването или не на обезопасителен колан влияе в изключително
малка степен на движението на тялото в двете посоки. В общия случай коланът
предотвратява движение на тялото, когато се касае за челен, централен удар. Твърди, че има
случаи, в които има задействане на колана, понеже тялото се придвижва 5-7 см. под
влиянието на много обстоятелства и когато се преобърне автомобилът, тялото изпада от
седалката, дори при наличието на колан. Обяснява, че въздушната възглавница се отваря
винаги при удар, независимо от това дали е бил поставен колан, но ударът трябва да е челен,
централен. В конкретната ситуация установява загуба на управление и положение на
автомобила, при които за водача теоретично е възможно, в зависимост от опита му, но
трудно или почти невъзможно за средностатистически водач, да предотврати удара. Като
разглежда случая от перспективата на средностатистически водач, вещото лице счита, че
пострадалият е нямал възможност да овладее автомобила преди настъпване на удар с
дървото. Смята, че в случая се касае за работа с уредите за управление или избор на
траектория, несъответстващи на скоростта на автомобила. Установените следи по пътното
платно не са спирачни, а от странично плъзгане на автомобила. Приема, че скоростта на
автомобила не е надвишавала законоустановената – твърди, че автомобилът се е движил с
около 80 км/ч., като в случай че се приеме, че водачът е употребил спирачната система преди
удара, тази скорост следва да е със 7-8 км/ч по-ниска. Вещото лице не може да посочи
причината на отклонение на траекторията на автомобила – възможно било това да се дължи
на стрес, отклонение на вниманието или влошено здравословно съС.ие.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при травма на водач на превозно средство в купето в автомобил и използване
на обезопасителен колан могат да се получат охлузвания и кръвонасядания по хода на
колана – при ляво седящ водач от ляво рамо, предна лява гръдна половина, коремна стена
7
към десен хълбок; възможно е да се получат серийни счупвания на ребрата по хода на
колана и травматични увреждания на вътрешните органи в гръдната и коремната кухина и
други. В медицинската документация по делото не са регистрирани кръвонасядания и
охлузвания по хода на поставен обезопасителен колан. Вещото лице отбелязва, че не всеки
път се регистрират травматични увреждания при поставен обезопасителен колан. Появата
им зависи от много фактори – сила на удара, посока на удара, наличие на предмети – дрехи
между колата и тялото и др. Наличието на тежка черепномозъчна травма с локализация в
дясно слепоочно, счупване на серия ребра в дясно и счупване на дясна лопатка предполага,
че водачът на превозното средство е бил без обезопасителен колан. Счита, че е възможно в
даден момент, водачът да е полетял напред и надясно и да е ударил главата си на място,
фиксирано при огледа - червеникаво кафяво петно до предна дясна дръжка на тавана.
Вещото лице намира, че ако лицето е било с поставен обезопасителен колан е било
възможно получената травма да е била с по-малък интензитет или да е била избегната.
Посочва, че е желателно, пострадал с тежка черепно мозъчна травма и/или шийна травма да
бъде преместван от лица с медицинска квалификация, но отбелязва, че всеки водач на МПС,
при курсовете за придобиване на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
преминава курс по първа медицинска помощ при транспортни произшествия. В конкретния
случай, при преобръщането на автомобила на гуми, вадене на пострадалия от автомобила,
полагането му на земята с подложена чанта под главата, не са били получени нови
травматични увреждания и не са били усложнени вече получените такива. Вещото лице
установява, че причината за смъртта на Г. Б. е тежката черепномозъчна травма с оток на
мозъка. В конкретния случай, осъществените действия при изваждане на пострадалия от
автомобила не са влошили или задълбочили черепномозъчната травма, както и не са
причина за получаването й. Посочва, че пострадалият е постъпил в болницата с тежка
черепномозъчна травма – кома, оток на мозъка, импресионно счупване на черепните кости с
вбиване на фрагменти до 1 см. в мозъчната тъкан в дясно слепоочно, контузия на мозъка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с пробив мозъчните стомахчета.; гръдна травма –
счупване на 3-то до 10-то ребра в дясно по предна и средна ключична линия,
многофрагментно счупване на дясната лопатка, контузия на белите дробове, излив на кръв в
гръдната кухина, навлизане на въздух в гръдната кухина; счупване на първи поясен
прешлен; излив на кръв в околностните синуси; настъпили са усложнения – възпалителни
промени на белите дробове, които след антибиотично лечение са преодолени; повърхностни
наранявания по предната повърхност на лявата подберица. За причина са смъртта е прието:
политравма – съС.ие след краниотомия и торакоцентеза, фрактури на 3-10 ребрени дъги в
дясно, дясна скапула и L1, пневмоторакс, хемоторакс, контузия на бял дроб, САК.
Проведено е продължително лечение на пострадалия – спешно оперативно лечение, -
остеокластична краниетомия; торакоцентеза, поставяне на трахеална канюла, интубиране,
интензивно наблюдение и поС.но следене на жизнените показатели, лабораторни и
инструментални изследвания. Въпреки оказаната високоспециализирана медицинска помощ,
смъртният изход е настъпил в резултат на черепномозъчната травма с тежък оток на мозъка.
В открито съдебно заседание, вещото лице допълва, че към момента на извършване на
8
аутопсията на Г. Б. е било невъзможно да се установят следи от обезопасителен колан, тъй
като смъртта е настъпила в известен период след инцидента и типичните охлузвания и
кръвонасядания биха изчезнали. Сочи, че е възможно подобни ПТП да настъпят вследствие
на заспиване или влошаване на здравословното съС.ие. Вещото лице счита, че ударът в
дясната част на главата съответства на инерционни сили, в резултат на които целият торс е
полетял напред и надясно – в посоката на удара. Заявява, че описаните фрактури на ребрени
дъги вдясно не е възможно да се получат от поставяне на обезопасителен колан, защото не
са на типичните места. Те са се получили вследствие на удари в страничните части на
автомобила, при излизането на торса встрани и напред.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ „За вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.“ Тази отговорност е обективна, гаранционно-
обезпечителна, безвиновна гражданска отговорност. Фактическият състав на тази
отговорност в конкретния случай /при смърт на работника/ съдържа следните елементи,
чието наличие е кумулативно изискуемо за реализиране правото на обезщетение на
работника/служителя, респ. неговите наследници или лицата, имащи право на това
обезщетение: 1) настъпване на трудова злополука или професионална болест; 2) настъпване
на смърт на работника или служителя; 3) наличие на причинна връзка между трудовата
злополука или професионалната болест и настъпването на смъртта на работника; 4)
настъпване на неимуществени вреди у наследниците и близките на починалия работник; и
5) причинна връзка между настъпилата вследствие на трудовата злополука смърт и
причинените у ищците неимуществени вреди.
На понятието „трудова злополука“ е дадено легално определение в чл.55, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тази разпоредба трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Увреждането на здравето се изразява в нарушаване целостта и функциите на тъканите
и органите на човешкото тяло вследствие на външни въздействия, в т.ч. и механични
наранявания. За да е налице увреждане на здравето, изискуемо от фактическия състав на
разглежданото понятие то следва да е внезапно, външно, непредвидено, еднократно и пряко,
което нарушава цялостта или нормалното функциониране на органите на човешкото тяло.
Необходимо е още, внезапното увреждане на здравето да е настъпило във връзка с
изпълнението на работата по трудовото правоотношение. В този смисъл, законодателят
въвежда функционална връзка между съществуващо трудово правоотношение и настъпилото
увреждане на здравето. Същата връзка има различни измерения в отделните хипотези на
9
разпоредбата на чл.55 КСО – „при извършване на работата“, „по повод извършване на
работата“, „при извършване на работа в интерес на предприятието“. В конкретния случай,
обаче, от значение е въведената функционална връзка в правните фикции на злополуките,
приравнени към трудовите, изчерпателно изброени в чл.55, ал.2, т.1-3 КСО. Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.2, т.1 КСО трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.
1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с поС.ен
характер. Именно този фактически състав е приложим по отношение на установените по
делото факти. Следва да се посочи, че когато законът визира отговорността, уредена в чл.200
ал.1 КТ, не прави разлика между същински и приравнени трудови злополуки, поради което и
липсва основание приравнените трудови злополуки да бъдат изключени от приложното поле
на този вид отговорност.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице всички законоустановени признаци на
разглежданото легално определение на злополука, приравнена към трудовите, съгласно
чл.55, ал.2, т.1 КСО. Безспорно е съществуването на трудовоправното отношение между
ответното дружество и починалия Г. Б. към момента на настъпване ПТП на 04.04.2024г.
Същото се установява и от представените по делото писмени доказателства. Настъпилото
събитие се характеризира с всички гореизброени признаци – внезапност, външно
въздействие, еднократност, непосредственост и непредвидимост. Същото събитие /ПТП/
безспорно е причинило и увреждане на здравето на работника, което впоследствие е довело
и до смъртта му. Злополуката се явява приравнена на трудовата, тъй като е настъпила при
пътуване от мястото на живеене с поС.ен характер на работника – към мястото му на работа.
Това обстоятелство се доказва, както от писмените доказателства по делото – трудовият
договор на работника, в който е посочено мястото на работа на Г. Б. – в гр.Стара Загора,
удостоверението за поС.ен адрес на пострадалия – в гр.... и протокола за ПТП с пострадали
лица, в който е посочено, че ПТП е настъпило на път II-66 /основен път между гр.Стара
Загора и гр..../, така и от свидетелските показания на свидетелят М. М.. За това
обстоятелство свидетелства и моментът на настъпване на ПТП, а именно – 07.40 часа.
Предвид изложеното по отношение на мястото на настъпване на злополуката и факта, че
работното време на пострадалия започва в 08.30 часа е логично да се приеме, че в този
момент последният е пътувал именно към работното си място. Поради изложеното съдът
намира, че настъпилата злополука е такава, приравнена към трудовата по смисъла на чл.55,
ал.2, т.1 КСО, в който смисъл е и Разпореждане №.... на ТП на НОИ – София Град.
Отделно от изложеното, съдът намира за недопустимо възражението на ответника по
отношение обстоятелството дали настъпилото ПТП представлява трудова злополука. По
същество, това възражение, представлява искане от съда да осъществи косвен съдебен
контрол на влязъл в сила административен акт. Съгласно чл.17, ал.2 ГПК, съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те
подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
10
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. В конкретния случай разглежданото
разпореждане на ТП на НОИ е издадено именно по инициатива на ответника, като по делото
не са ангажирани доказателства, последният да е обжалвал същото по административен или
съдебен ред. Ето защо и същото разпореждане следва да се приеме за влязло в законна сила.
Поради това и разпореждането не подлежи на косвен съдебен контрол в настоящото
производство. Предвид това доказана се явява първата предпоставка на имуществената
отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ.
Настъпилата смърт на работника се явява безспорно доказано обстоятелство по делото
от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза. По същество не се и оспорва от ответника. Следва да се
посочи, че инцидентът е настъпил на 04.04.2024г., а работникът Г. Б. е починал на
11.06.2024г. По делото не се установиха допълнителни обстоятелства, довели до смъртта на
лицето. В този смисъл е и заключението на вещото лице по СМЕ.
По отношение наличието на причинна връзка между трудовата злополука или
професионалната болест и настъпването на неработоспособността или смъртта на
работника:
За доказана следва да се приеме и причинната връзка между трудовата злополука и
смъртта на работника Г. Б.. Адекватната теория на причинността определя причинната
връзка като зависимост, при която събитието е предпоставка за настъпването на резултата, а
той е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. С други думи,
причинна връзка има тогава, когато ако мислено се премахне събитието-причина да се
приеме със сигурност, че резултатът не би настъпил. В конкретния случай безспорно се
установи, че смъртта на Б. е причинена именно във връзка с настъпилото на 04.04.2024г.
ПТП. В този смисъл са както представените по делото писмени доказателства, така и
заключенията вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Причините за настъпилата смърт на лицето съответстват с нараняванията, причинени на
лицето, вследствие на ПТП. Както се посочи и по-горе, не се установиха никакви
допълнителни обстоятелства, които да са допринесли за настъпването на този конкретен
резултат. Ето защо и съдът приема за доказан този елемент от фактическия състав на
разглежданата гражданска отговорност на работодателя.
По отношение настъпване на неимуществени вреди у наследниците и близките на
починалия работник:
С предявените искове се претендира обезщетените за неимуществени вреди. Съдебната
практика и правната доктрина са единодушни в становището си, че неимуществените вреди
могат да приемат различни форми и отражения върху субектите. Неимуществените вреди
обхващат нарушаването на блага, които са предмет на субективно право – право на свобода,
право на личен живот, на чест, достойнство, добро име, телесна цялост, здраве, живот, но
може и да са последица от нарушени блага, които не са предмет на права, но сами по себе си
са ценност в едно общество и засягането им води до неблагоприятни последици върху
11
личността. Естеството на неимуществените вреди изключва поправянето им в натура или
реалното им парично обезщетяване, но законът поставя справедливостта като нормативен
критерий при определяне размерът на обезщетението. В задължителното за съда ППВС
№4/1968г. се приема, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Следва да се има предвид, че стойността на неимуществената вреда не може
да се определи с точност, посредством допустимите по ГПК доказателствени средства,
поради това, че по същество негативното въздействие на деликта навлиза в
неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо-емоционален статус,
който е строго индивидуален за всеки един субект и няма как да бъде обективно установен.
В случая, активно и субективно съединените искове са предявени от лица, намиращи се в
различни отношения с починалия работник. Предвид въведения критерий с цитираното по-
горе ППВС, настъпването на вредите по отношение на всеки един от ищците следва да бъде
обсъдено поотделно:
За ищеца С. И. Б.: От представеното по делото удостоверение за наследници на
починалия Г. С.ов Б. се установи, че същият е баща и пряк наследник на пострадалия.
Съгласно постановката на т.2 от Постановление №4/25.V.1961г. на Пленума на Върховния
съд на Република България, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите,
възходящите и съпруга. Това възприемане е потвърдено и в разрешението на Тълкувателно
решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. ОСНГТК на ВКС. В мотивите на това
тълкувателно решение обаче, се приема, че най-близките на починалия (по смисъла на двете
постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно
и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД. От събраните по делото доказателства /свидетелски показания/, съдът
намира за доказан фактът, че този ищец е претърпял описаните в неговата искова молба
неимуществени вреди. Ищецът е загубил много важен за него човек – единствения му син, с
когото е бил в близки отношения до смъртта на последния. Разчитал е на неговата помощ и
подкрепа, прекарвали са заедно време и са споделяли важни за тях моменти. Съдът приема
за доказани твърдените в исковата молба обстоятелства, че този ищец е претърпял негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на сина си, вследствие
на настъпилата трудова злополука. Ето защо и следва да се приеме за установен елементът
на настъпилите неимуществени вреди по отношение на ищеца С. И. Б..
За ищцата М. П. Г.: В исковата молба на ищцата се твърди, че същата е живяла на
семейни начала с починалия Г. Б. в продължение на 15 години. Това твърдение съдът намира
12
за доказано, чрез събраните по делото свидетелски показания на свидетелите М. М., Н. Р. и
Т. П.. Доказателства за противното не се събраха. С Постановление №5/24.11.1969г. на
Пленума на Върховния съд на Република България е допълнена т.2 от Постановление
№4/1961г. на ПВС в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Безспорно е доказано по делото, че ищцата е била в изключително близки емоционални
отношения със съжителя си – починалия Б.. Въпреки, че двамата не са сключвали
граждански брак и не са имали собствени деца, доказа се по делото, че фактическите им
отношения са били идентични със съпружеските такива, уредени в глава трета от Семейния
кодекс. Същите са живели заедно, подкрепяли са се взаимно и са полагали общи грижи за
семействата им, в това число за другия ищец. В тази връзка е от значение обстоятелството,
че ищцата е приела семейството на починалия Г. Б. като свое собствено, определяйки другия
ищец – С. Б. като свой свекър, а пострадалият от своя страна е приел сина й – свидетеля М.,
като свой собствен син. По този начин, съдът намира, че между ищцата Г. и починалия Б. е
била изградена силна връзка на привързаност и взаимност – качества, характерни за
отношенията между съпрузи. Ето защо е оправдано да се приеме, че след смъртта на Г. Б.
ищцата Г. е претърпяла описаните в исковата й молба вреди, изразяващи се в скръб,
страдания и мъка от загубата на съжителя си. Изложиха се твърдения, че тази злополука е
довела до промяна в характера и поведението на ищцата в негативен аспект. Поради
изложеното съдът намира, че ищцата е претърпяла твърдяните в исковата й молба
неимуществени вреди.
По отношение на причинната връзка между настъпилата вследствие на трудовата
злополука смърт и причинените у ищците неимуществени вреди: Причинната връзка е
обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите
подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно
деяние на дееца. В случая, предвид обстоятелството, че обезщетение се претендира във
връзка с обективната и безвиновна отговорност на работодателя, то налице следва да е
причинна връзка между настъпилата, вследствие на трудовата злополука смърт и
причинените на ищците неимуществени вреди. От събраните по делото свидетелски
показания съдът намира, че преживените от ищците М. Г. и С. Б. неимуществени вреди, са
следствие единствено на настъпилата смърт на Г. Б.. Поради това и съдът намира за
установен последният елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя по
чл.200 КТ.
След като съдът намери предявените искове за доказани по основание, следва да се
пристъпи към определяне на размера на дължимото от страна на работодателя обезщетение.
В този случай, следва да се имат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение
13
№1/01.02.2022г., по тълк.дело №1/2021г. ОСГТК на ВКС, в което е изведена следната
последователност при разглеждане и решаване на искове за определяне на обезщетения по
чл.52 ЗЗД. Според тези указания, в мотивите на решението следва да се определи
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, при която си преценка
съдът не е обвързан със заявената претенция. След определянето, от същата следва да се
приспадне евентуалното намаляване по силата на конкретна законова разпоредба или чрез
извършени плащания от страна на ответника. В конкретния случай при определяне на
размера на обезщетението съдът взема предвид освен характера и степента на причинените
страдания и негативни емоционални изживявания, и обществено-икономическата
обстановка, така че лицата, които търпят вредите да получат достойна компенсация
съответстващи на установените в хода на производството неимуществени вреди. С оглед на
изложеното, съдът определя като справедлив размер сумата от по 150000,00лв., като
обезщетения за всеки един от ищците, за претърпените от тях негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка, вследствие смъртта на Г. С.ов Б..
С отговорите на всяка от исковите молби, ответникът въвежда възражения за
умишлено причиняване на увреждането (чл.201, ал.1 КТ) и в условията на евентуалност за
допускане на трудовата злополука при груба небрежност (чл.201, ал.2, т.1 КТ).
Съдът намира за неоснователно възражението с правно основание чл.201, ал.1 КТ. Това
са случаите на съзнателно самонараняване, при които увредата на пострадалия също така е и
негова цел. В конкретния случай не се ангажирани нито конкретни твърдения за
обстоятелства, водещи на такъв извод, нито пък в подкрепа на такива твърдения са
ангажирани доказателства.
Възражението с правно основание чл.201, ал.2 КТ се отнася до намаляване на размера
на отговорността на работодателя, в случаите, когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Касае се за съпричиняване на
вредоносния резултат, но са налице и някои различия с общия институт на съпричиняването,
уреден в чл.51, ал.2 ЗЗД. Според утвърдената гражданскоправна теория небрежност
проявява този субект, който без да знае това /не осъзнава противоправността/, не полага
грижата на добрия стопанин като абстрактен модел на поведение. С други думи се извършва
сравнение между поведението на субекта и обичайното поведение на определени сходни по
вид лица в подобни или еднакви с положението му случаи, изработено от обществения
разум, с оглед естеството на дейността. Определение за груба небрежност се съдържа в
редица решения на ВКС – Решение №510/30.11.2011 г. по гр.д. №1923/2009 г. ВКС, IV г.о.;
Решение №291/2012 по гр. д. 951/2011 г. ВКС IV г.о.; Решение №348/2011 г. по гр. д.
№387/2010 г. ВКС IV г.о. и други. В тази трайно установена практика се приема, че грубата
небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Такова поведение е правно укоримо, защото
неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положил дължимата грижа.
14
Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.
Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на пострадалия. От
представените по делото писмени доказателства /протокол за ПТП/, показанията на
свидетеля М. М. и заключенията на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, следва да се приеме за установено, че пострадалият безпричинно е отклонил
траекторията на управлявания от него автомобил. Не се установяват обективни причини за
това действие на починалия, довело до ПТП. Това действие, довело до настъпване на ПТП,
съдът намира за извършено по груба небрежност от страна на пострадалия. От друга страна,
от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза се достига
до заключението, че с голяма вероятност пострадалият не е носил обезопасителен колан при
настъпване на ПТП. Следва да се оцени обаче и обстоятелството, че в заключението на
вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза се посочва, че при такъв
вид удар /страничен/ използването или не на обезопасителен колан влияе в изключително
малка степен на движението на тялото в двете посоки. На последно място, в тази връзка
ответникът счита, че при настъпване на ПТП пострадалият е управлявал автомобила си със
скорост над разрешената за този участък. В подкрепа на това си твърдение, ответникът
представя справка-извлечение от GPS устройство, монтирано на автомобил с
регистрационен номер СВ 5884 ТС, управляван към момента на ПТП от свидетеля М. М.. В
тази справка се сочи, че към момента на ПТП – 04.04.2024г. – 07.40 часа, автомобилът,
управляван от свидетеля М. се е движел със скорост около 160 км/ч. Предвид показанията на
този свидетел, че автомобилът на пострадалия се е движил пред него – следва да се заключи,
че последният се е движил със скорост по-висока от посочената. От друга страна, в
заключението си вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза е
установено, че преди промяна траекторията на автомобила, пострадалият се е движел със
скорост около 80 км/ч или по-ниска такава. Съдът намира, че не следва да се кредитират
посочените в справка-извлечение от GPS устройство, монтирано на автомобил с
регистрационен номер СВ 5884 ТС обстоятелства. Същата представлява частен
удостоверителен документ и като такъв не се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила. Тези документи се ползват единствено с формална доказателствена
сила, имаща отношение единствено към писменото изявление и неговото авторство. Тя не
обхваща други данни, за които документа свидетелства. Освен това, следва да се има
предвид и факта, че автомобилите са се движили в колона – свидетелят М. обяснява в
показанията си, че е бил в колона от автомобили, като автомобилът на пострадалия е бил по-
напред в колоната. Нелогично е да се приеме, че цяла колона от автомобили ще се движи в
този участък от пътя със скорост от 160 км/ч. Ето защо и съдът кредитира становището на
вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза и приема, че
15
непосредствено преди настъпване на ПТП, пострадалият се е движил със скорост –
разрешена за посочения пътен участък. С оглед на изложеното по отношение възражението
с правно основание чл.201, ал.2, т.1 КТ, съдът намира, че отговорността на работодателя
следва да бъде намалена с 20%. При това, съдът намира, че дължимият справедлив размер
на обезщетение за всеки от ищците се равнява на по 120000,00лв. за всеки от ищците,
дължими след намаляване на основание чл.201, ал.2, т.1 КТ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявения от ищеца С. И. Б.
иск за сумата от 50000,00лв., частична претенция от общата такава от 200000,00лв. се явява
основателен, като следва да бъде осъден ответника да заплати на този ищец сумата от
50000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, станала на 04.04.2024г., вследствие на която е настъпила смъртта на
неговия син Г. С.ов Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2024г. –
датата на смъртта на Г. С.ов Б. до окончателно изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав счита, че предявения от ищцата М. П. Г. иск за сумата от
25000,00лв., частична претенция от общата такава от 200000,00лв. се явява основателен,
като следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на тази ищца сумата в размер
на 25000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука станала на 04.04.2024г., вследствие на която е настъпила смъртта на нейния
фактически съжител Г. С.ов Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2024г. – датата на смъртта на Г. С.ов Б. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноските в настоящото производство следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищците са освободени
от внасяне на държавни такси и разноски в настоящото производство. Съгласно чл.78, ал.6
ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Ето защо и ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Старозагорския
районен съд сумата в размер на 3000,00лв., представляваща дължима държавна такса
/2000,00лв. по иска на ищеца С. Б. и 1000,00лв. по иска на ищцата М. Г./, както и сумата в
размер на 850,00лв., представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.
По делото са представени договори за правна защита и съдействие, видно от които
процесуалния представител на ищците С. И. Б. и М. П. Г. – адв. М. З. се е съгласил да
предостави на доверителите си безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а предвид разпоредбата на чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата - в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната
16
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като се осъжда другата страна да го заплати.
Действително с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. по
преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за
разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С разпоредбата на чл.36 от ЗА е придаден именно такъв задължителен характер на
Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, тъй като цитираната
разпоредба (чл.36, ал.2 ЗА) забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер
по-нисък от цитираната наредба. Ето защо и предвид посоченото решение на СЕС,
задължително за настоящия състав, задължителния характер на Наредба №1/09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатската работа не следва да намери приложение. Настоящият
съдебен състав в този случай, споделя практиката на ВКС, че определените в Наредба
№1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, минимални размери за адвокатски
възнаграждения не са обвързващи за съда, но могат да служат като ориентир при определяне
на справедливия размер на дължимото се възнаграждение за един адвокат в конкретно дело,
като се преценят и конкретните характеристики на съдопроизводството. Ето защо съдът
определя на адв. М. З., ползвайки като ориентир минималните размери в чл.7, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, възнаграждение за
процесуално представителство на С. И. Б., в размер на 4650,00лв. и за процесуално
представителство на М. П. Г., в размер на 2650,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Кремиковци, бул.„Ботевградско шосе“ №455,
представлявано от Кристиян Маг.Миттердорфер и Свилен Емилов Лозанов да заплати на С.
17
И. Б., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр...., ул.„..., сумата от 50000,00лв. (петдесет хиляди
лева), частичен иск от претенция в размер на 200000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, станала на 04.04.2024г.,
вследствие на която е настъпила смъртта на неговия син, Г. С.ов Б., ЕГН **********, б.ж. на
гр...., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.06.2024г. – датата на смъртта на
Г. С.ов Б., настъпила вследствие трудовата злополука, до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Кремиковци, бул.„Ботевградско шосе“ №455,
представлявано от Кристиян Маг.Миттердорфер и Свилен Емилов Лозанов да заплати на М.
П. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр...., сумата от 25000,00лв. (двадесет и пет хиляди
лева), частичен иск от претенция в размер на 200000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, станала на 04.04.2024г.,
вследствие на която е настъпила смъртта на нейния фактически съжител Г. С.ов Б., ЕГН
**********, б.ж. на гр...., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.06.2024г. –
датата на смъртта на Г. С.ов Б., настъпила вследствие трудовата злополука, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, п.к. 1839, район Кремиковци, бул. „Ботевградско шосе“
№ 455 да заплати адв. М. З., АК Стара Загора, със служебен адрес гр.Стара Загора, ул.
„Хаджи Димитър Асенов“ №89, ет.4, офис 2, сумата от общо 7300,00лв. (седем хиляди и
триста лева), представляващи адвокатско възнаграждение за предоставени безплатни правна
помощ и процесуално представителство на ищците С. И. Б. и М. П. Г., определено по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Присъдените в полза на ищците С. И. Б. и М. П. Г. и в полза на адв. М. З. суми могат да
бъдат преведени по банкова сметка: IBAN: BG18IABG74335000476901 с титуляр адв.М. И.
З..
ОСЪЖДА „ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, п.к. 1839, район Кремиковци, бул. „Ботевградско шосе“
№ 455 да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд,
сумата от 3850,00лв. (три хиляди осемстотин и петдесет лева), представляващи разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
18