№ 16
гр. Асеновград, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20235310200714 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 23 – 0239 -001312 от 02.10.2023г. на Началник РУ
при ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д. Г. Д., ЕГН -
********** с адрес: с.В., ул.“И.В.“ № 50, е наложена глоба в размер на 200
лева – двеста лева и Лишаване от правоуправление на МПС за 6 – шест
месеца, за нарушение по чл. 123, ал.1 т.2 б“Е“ от ЗДвП и Глоба в размер на
200 лева- двеста лева и Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение по чл. 123, ал.1т.2 б“Б“ от ЗДвП- Всичко Глоба в размер на 400
лева - четиристотин лева и "Лишаване от право да управлява МПС за срок от
12- дванадесет месец".
По същество:
Жалбоподателят, представляван от адвокат К. С., пледира за отмяна на
обжалваното НП като постановено при съществено нарушение на
административно – производствените правила и незаконосъобразно относно
определяне в разрез с чл. 18 от ЗАНН на едно общо наказание, което е
определено в тотално нарушение на ЗАНН.Претендира за присъждане на
направените разноски в размера, посочен в договора за правна помощ,
приложен по делото, който е съобразен относно всяко едно правно действие,
със сумите по Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения.
Въззиваемата страна изпраща писмено становище, с което иска
потвърждаване на обжалваното НП, прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
1
По процедурата:
Производството е стартирало със съставяне на АУАН Серия GA № 6947
от 25.05.2023г., който не е приложен по преписката, подписан от
жалбоподателя без възражения. Същият е бил изпратен на РП- Пловдив, ТО-
Асеновград, която въз основа на него е образувала досъдебно производство
на 25.05.2023г. за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, което е приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство от
18.08.2023г., като е било прието, че извършеното представлява
административно нарушение по "Закон за движение по пътищата", поради
което екземпляр от постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, ведно с делото, е изпратен на Началника на РУ - Асеновград,
при ОДМВР – Пловдив, с оглед реализиране на административно –
наказателна отговорност.
Издадено е обжалваното НП № 23 -0239- 001312 от 02.10.2023г. на
Началник РУ на МВР – Асеновград, за нарушения, сочени за извършени на
25.03.2023г., с което съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Административно – наказателното производство е стартирало на
основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
При служебна проверка съдът констатира допуснати съществени
нарушения на административно – производствените правила, касаещи
нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават.
Това е относимо и към двете вменени адм. нарушения.
На първо място, фактически не е посочен пълния състав на цифрово и
правно посочените като нарушени административни нарушения.
Това е така, тъй като словестно е посочено, че като участник в ПТП и
водач, не е останал на мястото на произшествието до пристигане на
представителите на МВР, като е бил установен в последствие и употребява
алкохол след като е участвал в пътно – транспортно произшествие в
качеството си на водач на МПС.
Това непълно описание на фактическите обстоятелства относно всяко
едно от двете вменени адм. нарушения всъщност води до непълнота на
фактическото обвинение в извършване на административно нарушение и
представлява съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН.
На следващо място, при така описаните обстоятелства относно всяко
едно от двете вменени нарушения, е посочена за всяко едно от тях
несъответна правна норма, с което се достига до пълно и драстично
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като по този начин,
реално, той не е в обективно състояние да разбере какви точно
административни нарушения са му били вменени.
Това е така, тъй като относно административното нарушение, словестно
описано като употреба на алкохол след като е участвал в пътно – транспортно
произшествие в качеството си на водач на МПС, е посочена за нарушена
правна норма по чл. 123, ал.1, т.2 б“Е“ от ЗДвП, която обаче има съвсем друго
съдържание от фактическото описание на вмененото адм. нарушение и
2
същата е относима към съвсем друг хипотезис, при който тя се прилага:
Чл. 123. (1) ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
2. когато при произшествието са пострадали хора:
е) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да не консумира
алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
Посоченото е относимо и относно вмененото адм.нарушение по чл. 123, ал.1
т.2 б“Б“ от ЗДвП, като словестно е посочено: „Като участник в ПТП не остава
на мястото на произшествието до пристигане на представители на МВР, като
е установен в последствие“., а цифровото и правно е посочено, че така
описаното деяние, представлява адм. нарушение по чл. 123, ал.1 т.2 б“Б“ от
ЗДвП, която правна норма сочи:
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
2. когато при произшествието са пострадали хора:
б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи;
Следователно, и двата случая на две вменени адм. нарушения е описан
словестно хипотезис, който не е относим към посочената като нарушена
правната норма на чл. 123, ал.1 т.2 б“Б“ от ЗДвП, тъй като както и относно
нарушението по чл. 123, ал.1 т.2 б“Е“ от ЗДвП, липсва изискването, да има
пострадали хора, за да се дължи поведението, описано в двете правни норми,
при липсата на което, да се приеме , че е реализирано адм. нарушение.
Тъй като липсват пострадали хора, то е налице пълно противоречие
между факти и посочени за тях правни норми и досежно двете вменени адм.
нарушения, с което се лишава жалбоподателят от възможността да разбере в
какво адм. нарушение е обвинен да е извършил относно всяко едно от двете
вменени му такива и по този начин, се нарушава правото му на защита, а
нарушението му се квалифицира като съществено процесуално такова.
На следващо място, като съществено процесуално нарушение съдът
намери липсата на мотивировка относно размера на всяко едно от вменените
адм. наказания, а именно: защо се налагат при кумулативни наказания за
всяко едно от двете, максимално предвидените такива за всяко едно от тях.
При какви утежняващи отговорността обстоятелства е било сторено това.
Предвид съставянето на АУАН, липсващ по административно –
наказателната преписка, с който е било иззето СУМПС, то в съдържанието на
обжалваното НП липсва задължителен реквизит от същото, изискуем по
силата на чл. 57, ал.1 т.9 от ЗАНН – да се посочи времето, през което
наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от
възможността да упражнява определена професия или дейност, което се
приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност;
3
Със съставянето на АУАН и изземването с него на СУМПС, е налице
фактическо възпрепятстване на жалбоподателя да се ползва от правото да
управлява МПС, които адм.наказания кумулативно са му били наложени и
относно двете вменени му нарушения, като е следвало да се посочи от всяко
едно от тя х времето, което се приспада от тях, поради фактически лишаване
на жалбоподателя да упражнява правото, от което е лишен с обжалваното
НП.
Това по своя характер нарушава неговото право на защита и води до
непълнота при императивно изискване за съдържание на обжалваното НП,
което налага неговата отмяна на процесуално нарушение, поради накърнено
право на защита.
На следващо място, е допуснато съществено процесуално нарушение на
нормата на чл. 18 от ЗАНН, указваща, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В случая, по липсващи правила и в драстично нарушение на правилото
на чл. 18 от ЗАНН, административно – наказващият орган, след като е
определил наказания за всяко едно от двете адм. нарушения – за всяко едно
от тях Глоба от 200 лева – двеста лева и Лишаване от право да управлява
МПС, неясно защо и решил да събере двете глоби и да определи общ размер
от 400 лева – четиристотин лева, както и да събере срокът на лишаването от
правоуправление на МПС, в размер с чл. 18 от ЗАНН и наложи такъв от сбора
– 12- дванадесет месеца.
Това е драстично нарушение на административно – производствените
правила, която тотално нарушава същите, налага непредвидени наказания за
вменените адм.нарушения, нарушава правилата за определяне и изтърпяване
на наказания и представлява по своя характер съществено процесуално
нарушение, което налага отмяната на обжалваното НП на процесуално
основание.
За пълнота на съдебното решение, съдът разгледа делото по същество:
По фактите:
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, от
фактическа страна, съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят Д. живеел в село В.. Същият бил правоспособен водач
на МПС от 13.10.2022г., като на Д. било издадено свидетелство за
правоуправление на МПС № ********* за категорията „А“, „В“, СЕ, С ТКМ
АМ ВЕ със срок на валидност до 13.10.2027г. Жалбоподателят притежавал
лек автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № РВ **** СВ.
Около 10:00 часа на 24.05.2023г. жалбоподателят Д. тръгнал с
автомобила си от село В. за Пловдив, като той управлявал автомобила. В
Пловдив той отишъл на гости при своята сестра – Д.а и нейният съпруг, а
4
през деня на 24.05.2023г. той останал да пренущува в жилището им.
Около 08/00 часа на 25.05.2023г. жалбоподателят Д. тръгнал с
автомобила си от дома на неговата сестра в Пловдив за с.В.. на 25.05.2023г.,
управлявайки лекия автомобил марка „Мазда“6 с рег. № РВ **** СВ по път
Едно римсто – 8 от град Пловдив, към град Първомай, малко след като
излязъл от село Поповица, в зоната на километър 256.200, в землището на
село Поповица, жалбоподателят Д. загубил контрол върху автомобила и
същият излязъл от пътното платно и влязъл в канавката, в резултат на което
се спукала предната му дясна гума и се повредила предната броня и предния
десен фар.
Не след дълго, покрай жалбоподателят Д. преминал Н.Н., който
познавал Д., като спрял до автомобила на жалбоподателя Д., попитал какво се
е случило и жалбоподателят Д. му отговорил, че е изгубил контрол и е
излязъл от пътя, при което Н. с въже издърпал автомобила на жалбоподателя
Д. извън канавката и същият останал на пътното платно. След това Н. закарал
жалбоподателя Д. до дома му във В., за да вземе крик и да смени гумата на
автомобила си, която в резултат на ПТП-то била спукана.
В това време, в РУ на МВР – Асеновград, постъпил сигнал за увредения
автомобил на Д., като на място пристигнали полицейските служители П. и К.
от РУ на МВР – Асеновград. По регистрационния номер на автомобила те
установили неговия собственик – жалбоподателя Д., който не бил до
автомобила, а бил в дома си, като полицейските служители тръгнали към село
В., а навлизайки в него, на тротоара, от лявата страна на улицата, те
забелязали мъж, когото разпознали като Д., който лъхал на алкохол и завалял
говора си.
Д. бил изпробван от полицейски служител Станчев за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARPM 0731, за
наличие на алкохол в кръвта му, при което уредът отчел наличие на
концентрация в размер на 1,89 на хиляда. Бил съставен АУАН, издаден талон
за мед. Изследване, Д. бил конвоиран до МБАЛ Асеновград, където дал кръв
за изследване, било образувано досъдебно производство, впоследствие
прекратено с постановление на РП - Пловдив, ТО – Асеновград, а от РУ на
МВР – Асеновград, било издадено и обжалваното НП.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани
от писмените доказателства по делото, които като надлежно приобщени и
достоверни кредитира, а именно:
Постановление за прекратяване на наказателното производство от
18.08.2023г., Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021г., Справка за нарушител.
От правна страна:
Вменените задължения за действия от страна на водача – жалбоподател
5
Д., са относими единствено към ПТП с пострадали лица.
Те не са относими към ПТП само с материални щети, където такова
поведение не е разписано като дължимо.
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
2. когато при произшествието са пострадали хора:
б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи;
е) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да не консумира
алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
В допълнение следвада се посочи, че нормата на чл. 123, ал.1 т.3 от ЗДвП
сочи какви са задълженията на водача са причинени само имуществени щети
и тези задължения не покриват посочените за нарушени такива:
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Всеки участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници
в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от
последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието.
Като е ангажирал административно – наказателна отговорност за
бездействие, при липса на законово дължимо действие, издателят на
обжалваното НП е нарушил материалния закон, което налага пълната отмяна
на обжалваното НП като незаконосъобразно, тъй като липсва извършени адм.
нарушения, в сочения от обжалваното НП смисъл.
Относно размера на наложените наказания , то същите са определени в
размер с доказателствата по делото и на правилата за определяне на
наказанията, както и при драстично нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
6
С оглед на това, обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено.
По разноските:
Предвид отмяната на обжалваното НП, на основание чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК, следва да бъде осъдено ОДМВР – Пловдив
като първостепенен разпоредител бюджетни средства, да заплати на
жалбоподателя хонорар за адвокат в размер на 1000 лева- хиляда лева,
съгласно договор за правна помощ, съгласно който тази сума е заплатена
изцяло и в брой.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на същата се
отхвърля от съда като неоснователно, тъй като сумата е съобразена с наредба
за минималните възнаграждения на адвокатите, то в случая не е налице
материален интерес, поради което и възнаграждението следва са се определя
съгласно чл .2, ал.4 от Наредбата, 4) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.)
Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
В случая за две инстанции размерът на минималния адвокатски хонорар
е 400 лева, или за двете инстанции – 800 лева, съгласно чл. 8, ал.1 вр. чл. 7,
ал.2 , в размер на 400 лева.
Освен това, съгласно чл. 2, ал.8 от "Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения", при процесуално представителство, защита и съдействие,
осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън
населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението,
определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи
и престой.
В случая кантората на адвокат С. е в Пловдив, а процесуалното
представителство е в РС- Асеновград, поради което се дължи и покриване на
тези разходи.
С оглед на това, съдът намери, че договореното и изплатено
възнаграждение е договорено при минималните предвидени размери по
„Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения“,
поради което и наведеното от въззиваемата страна, възражение за
прекомерност, се отхвърля от съда като неоснователно и следва въззиваемата
страна да го заплати в пълен размер на жалбоподателя.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 23 – 0239 -001312 от 02.10.2023г. на Началник РУ
при ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д. Г. Д., ЕГН -
********** с адрес: с.В., ул.“И.В.“ № 50, е наложена глоба в размер на 200
лева – двеста лева и Лишаване от правоуправление на МПС за 6 – шест
месеца, за нарушение по чл. 123, ал.1 т.2 б“Е“ от ЗДвП и Глоба в размер на
200 лева- двеста лева и Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
7
нарушение по чл. 123, ал.1т.2 б“Б“ от ЗДвП - Всичко Глоба в размер на 400
лева- четиристотин лева и "Лишаване от право да управлява мПС за срок от
12 - днаведесет месеца".
На основание 63д, ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 143, ал.1 от АПК,ОСЪЖДА
ОДМВР- Пловдив, да заплати на Д. Г. Д., ЕГН – ********** с адрес: с.В.,
ул.“И.В.“ № 50, сумата от 1000 лева - хиляда лева, хонорар за повереник.
Решението да се съобщи на жалбоподателя Д., адвокат К. С. и Началник
на РУ на МВР - Асеновград.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив,
чрез Районен съд – Асеновград, в 14- дневен срок от неговото съобщаване на
страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани
в НПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8