Решение по дело №1888/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 38
Дата: 11 януари 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20207050701888
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _________/                              ,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав

На десети декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Борислав Милачков

Членове: 1. Кремена Данаилова

2. М.Иванова-Даскалова

Секретар: Пенка Михайлова

Прокурор: Тони Томов

като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1888 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.И.Г. от гр.Пловдив против Решение №46/30.06.2020г. по НАХД №408/2019г. на РС-Провадия, с което е потвърден Електронен фиш серия К №2647621 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че Решението на РС-Провадия е неправилно и незаконосъобразно. Отново са изложени доводите за незаконосъобразност на електронния фиш, развити и във въззивната жалба. Оспорват се изводите на ВРС, с които отхвърлил жалбата и твърденията в нея за неправилно ангажиране на отговорността на собственика на полуремаркето, вместо на водача, който управлявал влекача със засечената скорост. Претендира се отмяна на Решението на РС-Провадия и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен и издаден при допуснати груби нарушения на процедурните правила.

Ответната страна – ОД на МВР- Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло. Съдът детайлно изследвал и обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства и доводи в жалбата. Основателно в Решението бил направен извода, че ел. фиш е издаден при спазване на процесуалните правила. Правилно РС-Провадия намерил съдържанието му за съобразено с изискванията на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, с ясно и пълно описание на нарушението, с правилно ангажирана за него със съответното наказание отговорността на собственика на процесното полуремарке. В съответствие с обществената опасност на деянието била преценката на съда, че случая не е маловажен и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. Поради това се моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата при предявена претенция за присъждане на касатора на адвокатско възнаграждение над минималния размер, е направено възражение за определянето му на минимума от 100лв. по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията от 15.05.2020г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде отхвърлена и Решението на РС-Провадия да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се твърди нарушение на закона, което е основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението е валидно и допустимо.

по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС-Провадия подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Решението на РС-Провадия е валидно и допустимо.

Потвърденият с Решение №46/30.06.2020г. на РС-Провадия Електронен фиш серия К №2647621 на ОД на МВР- Варна е издаден на касатора С.И.Г. от гр.Пловдив за това, че на 02.04.2019г. в 15.32часа в гр.Дългопол, на кръстовището между ул.“Никола Обретенов“ и ул.“Георги Димитров“ до бензиностанция „Акера-запад“ в посока гр.Айтос с МПС – полуремарке Кьогел СНЦО 24 П 90 с рег.№ РВ****ЕВ е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост от 50км/час, с автоматизирано техническо средство ТFR1M-600 е установено и заснето, че превозното средство се движи със скорост 99км/час, т.е. с 49км/час превишение на скоростта. В графата за собственик на МПС, респ. ползвател в електронният фиш са посочени имената на касатора, който е представител на ЕТ“СИГ-С.Г.“–гр.Пловдив, а деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП на Г. е наложена глоба от 600лв., като му е указано, че при заплащането й в 14-дневен срок от датата на получаване на обратната разписка дължи 70% от размера й възлизащ на 420лв.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от РС-Провадия. Постановеното от него решение е правилно, мотивирано и законосъобразно. Извършена е задължителната проверка за законосъобразността на производството по издаване на оспорения ел. фиш и по установяване на лицето, което носи отговорност за него и са направени правилни и съобразени с установените факти и приложимите разпоредби изводи за липсата на основание за отмяната му.

 Настоящият състав споделя изводите на РС-Провадия, че Електронен фиш серия К №2647621 на ОД на МВР- Варна е с изискуемото съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на правилата. На приложения в преписката клип №2499 от автоматизираното техническо средство ТFR1M-600 на 02.04.2019г. разположено в гр.Дългопол на кръстовището между ул.“Никола Обретенов“ и ул.“Георги Димитров“ до бензиностанция „Акера-запад“ в 15.32часа е заснето отдалечаващото се в посока гр.Айтос ППС състоящо се от влекач и полуремарке с рег.№РВ3629ЕВ със скорост 102км/час, при въведено в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта в населено място до 50км/час. Поради това правилно РС-Провадия намерил за доказано и правилно квалифицирано извършеното с това полуремарке нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно то е описано в ел. фиш и установената скорост, с която се е движело пътното превозно средство, която е превишавала разрешената от закона максимална скорост от 50 км/час за дадения пътен участък в населеното място с 49км/час, като в полза на нарушителя от измерената скорост е приспаднато допустимото за техническото средство отклонение от 3км/час.

Правилно РС отхвърлил като неоснователни доводите във въззивната жалба, развити и в касационната, че ел. фиш е следвало да бъде издаден на собственика на влекача, а не на полуремаркето. Ел. фиш е издаден на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в който е възведена забрана за водачите на ППС, а не само на водачите на МПС, при избиране на скоростта на движение в населено място да не превишава 50 km/h. Т.е. забраната за движение с по-висока от посочената скорост е не само за МПС, а за всички ППС каквото е полуремаркето с рег.№ РВ****ЕВ. Извършеното с това ППС нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство и тъй като за него в чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е предвидено налагане на наказание глоба в размер на 600лв. и не се налага наказание лишаване от правоуправление и не се отнемат контролни точки, в съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП за него е издаден ел. фиш в който е посочен регистрационният номер на полуремаркето, което е заснето да се отдалечава с превишена скорост и собственика, на който е регистрирано.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за нарушението. В съответствие с тази правна уредба РС-Провадия отчел, че не в тежест на наказващият орган, а на собственика на ППС какъвто е ЕТ“СИГ-С.Г.“–гр.Пловдив на С.И.Г. е да подаде в ОД на МВР – Варна писмена декларация с данни за другото лице, на което е предоставил полуремаркето с рег.№РВ****ЕВ, след като твърди, че друг е извършил с него нарушението в 15.32часа на 02.04.2019г. Касатора не е подал такава декларация, поради което правилно издадения на него като собственик ел. фиш не е анулиран и в съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП именно на него е наложена глобата за извършеното с ППС нарушение.  Наложената глоба с ел. фиш е във фиксирания в чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП размер от 600лв., която по действащата редакция на закона по време на нарушението и към настоящият момент е предвидено да се налага на водач, който превиши с над 41 km/h до 50 km/h разрешената максимална скорост при движение на ППС в населено място.

С оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Провадия е направен извода, че в производството по издаване и връчването на ел. фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му като незаконосъобразен.

Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, нарушението е квалифицирано правилно и за него е приложено предвиденото административно наказание глоба в размера в приложимата административно-наказателна разпоредба, на отговорния за извършването му субект. Касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на РС-Провадия, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответната страна – ОД на МВР-гр.Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/30.06.2020г. по НАХД №408/2019г. на Районен съд - Провадия.

 

ОСЪЖДА С.И.Г. от гр.Пловдив с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 2.