Мотиви към присъда №28 по НОХД
№356/2020г. по описа на ВРС.
Врачанска
районна прокуратура е предявила
обвинение против подсъдимият К.Т.Н., за това, че на 07.08.2016г.
в гр.Враца, около 18.00 часа на кръстовището
на ул.„Козлодуйски бряг“ с ул. „Неофит Бозвелий“ е управлявал моторно превозно
средство лек автомобил марка „Ровър“ модел „414 СИ“ с рег********* с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.81 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № АRВА 0153, след като е бил осъден за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила присъда по НОХД
№ 594/2016г.- престъпление по
чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдебното
производство, се разгледа при условията на задочен процес съгласно чл.269, ал.3, т.4, б.“В“ от НПК.
Прокурорът,
представляващ Врачанска районна прокуратура поддържа обвинението така, както е
предявено, като пледира за налагане на наказания в размер към минимума и
прилагане на чл.343 г от НК.
Подсъдимият К.Т.Н. нередовно призован не се явява, а се
представлява от определеният му служебен защитник адв.М.Г. от ВАК. В хода на
досъдебното производство се признава за виновен по предявеното му обвинение и
съжалява за случилото се.
Служебен защитник адв.М.Г. от ВАК в защитната си пледоария
поддържа становище за наличие на достатъчно доказателства за извършване престъплението от подзащитният и`, но моли
с оглед възрастта, добрите характеристични данни и дългият период от извършване
на деянието до настоящият момент за налагане на наказания към минималният
размер предвиден в закона.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият К.Т.Н., към настоящият момент е на 39 години и е роден на ***г***,
обл.Враца, ул.“********* с последен известен адрес от 2016г. на територията на
Република България в гр.Враца, на които обаче не пребивава. Подсъдимият е
българин, български гражданин, и съгласно данните по делото е със средно
образование, неженен, безработен, осъждан.
Подсъдимият Н. от дълги години живеел и работел в чужбина
/Испания/, но през 2015г. за кратко се
завърнал в България, като живеел в дома на майка си в село *********.
Подсъдимият притежавал Свидетелство за правоуправление на МПС издадено от СДВР
на 16.06.2015г. със срок на валидност до 18.07.2022г. и като такъв същият бил
правоспособен водач на МПС.
На 07.08.2016г. полицейските
служители Д. К. Д. и Т.Л.В. *** съгласно утвърден график били в
гр.Враца на кръстовището на ул.„Козлодуйски бряг“ с ул. „Неофит
Бозвелий“, когато около 18.00 часа в кръстовището навлязъл лек
автомобил марка „Ровър“ модел „414 СИ“ с
рег*********. Автомобила бил спрян, а при извършената проверка било установено,
че същият е собственост на С.С.С.от гр.Козлодуй, с ЕГН **********, както и че
автомобила бил управляван подсъдимият К.Т.Н.. При извършената документална проверка на водача,
същият представил само лична карта и документите на автомобила, като заявил, че
незнае къде е СУМПС и че неможе да го представи. Същевременно, тъй като
проверяваният водач лъхал на алкохол, то и полицейските служители Д. и В.
извикали за съдействие екип на ПП при ОД МВР Враца. Не след дълго при тях пристигнали служителите на С ПП при ОД на МВР-Враца полицейските служители Я.Д.Й. и Г.Г., които изпробвали с техническо средство за употреба
на алкохол водача на спреният автомобил, като техническото средство,,Алкотест -
Дрегер” 7510 с фабричен № АRВА 0153,
отчело положителна проба от 2.81 на хиляда в издишания въздух у водача, за което бил съставен АКТ серия Г бл.№633885 от 07.08.2016г. за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. На същия бил издаден талон за медицинско изследване с №0342906, след което Подсъдимият Н. бил съпроводен до
„Спешното Отделение“ при МБАЛ“Хр.Ботев“гр.Враца, където обаче последният
отказал да даде кръвна проба за
изследване.
Изложената
фактическа обстановка отразена в обвинителният акт безспорно се доказва показанията на разпитаните в съдебно
заседание и на досъдебното производство свидетели, както следва: Д. К. Д., Т.Л.В.,
Я.Д.Й. чиито
показания се прочетоха по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.последно НК. и, които подробно изясняват механизма
на деянието, както и от
информацията, инкорпорирана в приложените по делото доказателствени материали
събрани в досъдебното и съдебно производство, както следва: АКТ серия Г бл.№633885 от 07.08.2016г., Талон за медицинско изследване с №0342906, Протокол за медицинско изследване от 07.08.2016г., Справка за нарушител,
Справка за СИ в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол, Заповед за ПАМ№16 -0967-000557 на Н-к
сектор ПП от 07.08.2016г., Заповед за
ПАМ№16 -0967-000556 на Н-к сектор ПП от 07.08.2016г.,писмо до и от сектор ПП,
Постановление за назначаване на служебен защитник, искане
и Справка за съдимост, характеристика, Справка от Д „Консулски отношения“ към
МВР, Справка за пътуване на лице български гражданин, Справка за лице АИС,
Справка от ОДИ за подсъдимия, Екземпляр от издирвателна преписка рег.№1795р-2705/2020г.
по описа на РУ - ВРАЦА, Справка от ОДИ за напускане пределите на страната, както
и от останалите писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Установената
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното и съдебното производство
свидетели, като е необходимо е
да се изтъкне, че досежно всички гореизложени факти показанията на разпитани
свидетели са непротиворечиви и взаимно допълващи се.Тези показания се градят на
личните възприятия на свидетелите, поради което съдът кредитира същите и ги
приема за достоверни защото в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна
картина на събитията от процесния период. Същите са логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на
процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на
деянието. Гласните доказателствени средства по делото изцяло кореспондират и с
останалите приложени по делото писмени доказателства.
В заключение - касателно всички
гореизложени факти по делото не се спори между процесните страни, от една
страна, а от друга – налице са безспорни и непротиворечиви доказателства, поради което съдът приема за доказани всички
съставомерни елементи на престъплението отразени в обвинителният акт.
Подсъдимият К.Т.Н. притежава качеството на
правоспособен водач на МПС по смисъла на параграф
6 т.25 от ДР на ЗДвП и именно в това си качество е реализирал
престъплението, предмет на настоящото обвинение. С оглед на събраните доказателства, съдът
счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано, в каквато връзка
направи следните правни изводи:
Субект на престъплението по чл.343 б.”Б” ал.1 и 2 от НК,
са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или не притежаващи
свидетелство за управление, които при управление на моторно превозно средство,
допуснат нарушение на правилата за движение.
В този смисъл подсъдимият К.Т.Н. е годен субект на престъплението и като такъв е
правоспособен водач на МПС с
категории: „АМ”, „В”, видно от
приложената Справка за нарушител/и Справка от СПП при ОД на МВР Враца/ като има
данни да е наказван еднократно за нарушение по ЗДВП, за същото нарушение като
настоящото, което налага извода, че същият е личност с ниска степен на
обществена опасност, като водач на МПС.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване правилата
за движение при управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол. Значение за съставомерността на деянието, което подсъдимият е
извършил, има не всяка употреба на алкохол, а само онази, която го е направила
негоден да управлява моторно превозно средство. В пияно състояние се намира един
водач на моторно превозно средство, в издишаният въздух /или в кръвта/ на
когото по време на извършване на деянието се установи алкохол над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.81 на хиляда, за което количество с положителност
може да се приеме, че е въздействувало върху психофизиологическото му състояние
и е намалило правилността, устойчивостта и бързината на неговите рефлекси.
Колкото количеството на алкохол в кръвта на водача е
по-голямо, толкова нараства неговата непригодност да осъществява една такава
дейност на повишена опасност, каквато представлява управляването на моторно
превозно средство.
От науката е доказано, че при наличност на пияно
състояние водачът на моторно превозно средство не е в състояние да възприема
пътната обстановка и нейните непрекъснати изменения така, както ги възприема
при липса на употреба на алкохол, поради нарушения на координацията на
движенията, отслабване на съобразителността, неустойчивост на вниманието и
емоционална лабилност.
Като видно от извършеното тестване с
техническото средство,,Алкотест -
Дрегер” 7510 с фабричен № АRВА 0153,
отчело положителна проба у водача - подсъдимия К.Т.Н. е установено наличие на алкохол в концентрация от 2.81 промила на хиляда
в издишания въздух от което
следва, че към момента на процесната деятелност подсъдимия се е намирал в
средна степен на алкохолно опиване, но е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Установяването на посочената
концентрация е станало по надлежният
ред, а именно при спазване на изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохоли/или наркотичните вещества или техните аналози се установява в
конкретният случай, чрез тестване с техническото
средство, както се посочи по - горе.
За да е налице осъществено престъпление по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК е необходимо да са осъществени признаците на състава
както от обективна, така и от субективна страна. Престъплението по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК е
такова на просто извършване.
От обективна страна налице е извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния
Закон.
Като елемент от обективната страна
престъплението е необходимо да са налице доказателства за реализирано
изпълнителното му деяние, а последното се изразява в действие – управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.
Именно такова е било поведението на
подсъдимия на процесната дата, когато е бил спрян за полицейска проверка.
Доказателства за това се съдържат в показанията на свидетелите Д. К. Д., Т.Л.В., Я.Д.Й. като и се установяват от следните писмените
доказателства - АКТ серия Г бл.№633885 от 07.08.2016г., Талон за медицинско изследване с №0342906, Протокол за медицинско изследване от 07.08.2016г.,
Справка за нарушител, Справка за СИ в мястото на постоянно обзавеждане –
анализатори на алкохол, 2бр. докладна записка от 07.08.2016г.
От тези гласни и писмени доказателства се
установяват и останалите елементи от обективна страна – времето и мястото на
осъществяване на изпълнителното деяние и обстановката, при която е реализирано
престъплението, наличието на алкохолна концентрация и установяването на
последната чрез техническо средство, наименованието на средството и условията,
при които е взета пробата, поведението на подсъдимия.
Наличието на алкохолната концентрация, с
която подсъдимият е управлявал лекия автомобил, като елемент от обективната
страна на престъплението по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК, се установява както гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите, така и от АУАН извлечението на данните от техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRВА 0153, докладни записки, се
установява, че показателите на средството за измерване са запаметили в резултат
2.81 промила. Приобщените писмени доказателства относно изпитването на
техническото средство въвеждат в процеса безспорни и категорични доказателства,
че уредът е отчел правилно количеството на алкохол в издишания въздух, което не
е и оспорено от подсъдимия или неговият защитник в хода на производството.
Доказателства за елемент от обективна страна
на престъплението, а именно обстоятелството, че деянието е извършено след като
деецът вече е бил осъждан за управление на МПС по чл.343б, ал.1 от НК тоест с концентрация на алкохол над 1.2 на
хиляда, а именно с 2.60 на хиляда с влязла в сила присъда, се съдържат в
приложените справки за съдимост, поради което се явява безспорен факт в
процеса.
Ето
защо безспорно, предприемайки управление на МПС, каквото е по смисъла на §6, т.12, б. „б“ от ДР на ЗДвП,
управлявания от него автомобил, при това след като същият е консумирал
алкохол/както същият е посочил в протокола за медицинско изследване, че е изпил
две бутилки бира/ с концентрация на алкохол в издишаният въздух над 0,5 на
хиляда, и след като е бил наясно, че
вече е осъждан за такова престъпление, същият е нарушил правилата за движение
по пътищата, тъй като на 07.08.2016г.
в гр.Враца, около 18.00 часа на кръстовището на ул.„Козлодуйски бряг“
с ул. „Неофит Бозвелий“ е управлявал моторно превозно средство лек автомобил
марка „Ровър“ модел „414 СИ“ с рег********* с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.81 на хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRВА 0153, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1
от НК с влязла в сила присъда по
НОХД № 594/2016г. - с което същият е осъществил твърдяното деяние.
От
субективна страна деянието е
било извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимия К.Т.Н., като правоспособен водач на МПС с четири годишен
опит е знаел за
принципната забрана за управление на МПС след употреба на алкохол. Подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
обществено опасните последици – управление на МПС в пияно състояние, тоест след като е употребил алкохол в количества,
които водят до нарушаване на нормалните функции на възприятията - и е целял
тяхното настъпване. Субективната страна на деянието се установява по убедителен
начин от доказателствените
материали,
от които следват и обективните признаци на деянието.
Освен това подсъдимият К.Т.Н. е осъществил деянието и с ясното съзнаване, че два
месеца преди това – тоест през месец юни на 2016г. веднъж вече е бил осъждан за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК, с влязла в сила на 08.06.2016г. Присъда/Споразумение/ №103 по НОХД № 594/2016г.
Предвид изложените съображения съдът
прие за доказано, че подсъдимият К.Т.Н. е осъществил с поведението си от
обективна и субективна страна състава на транспортното престъпление визирано в чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 07.08.2016г.
в гр.Враца, около 18.00 часа на кръстовището на ул.„Козлодуйски бряг“
с ул. „Неофит Бозвелий“ е управлявал моторно превозно средство лек автомобил
марка „Ровър“ модел „414 СИ“ с рег********* с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.81 на хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRВА 0153, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1
от НК с влязла в сила присъда по
НОХД № 594/2016г.
По този начин подсъдимият е управлявайки МПС с концентрация на алкохол установена по надлежния ред е извършил
с пряк умисъл деяние изразяващо се в нарушаване правилата за движение при
управление на МПС, като е съзнавал, че
управлението на МПС след употреба на алкохол и предходно осъждане за
управление на МПС след употреба на алкохол е опасно, както за самия него, така
и за останалите участници в движението по пътищата, но въпреки това е
управлявал визираното МПС, собственост на посоченият български гражданин Стоян
Станчев от гр.Козлодуй.
ПОДСЪДИМИЯТ
К.Т.Н., роден на ***г***, обл.Враца,
ул.“********* с последен известен адрес в гр.Враца, ул******, българин, български гражданин, неженен, средно
образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********,
като в хода на досъдебното производство същият е признал вината си и е изразил
съжаление за стореното.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието, която е висока и личната обществена опасност на
подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Личната
обществена опасност на дееца, следваща от писмените доказателства – справки за
съдимост и справка за нарушител от сектор КАТ е ниска.
Като смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът отчете социалния и имуществен статус на
подсъдимия на необвързан и безработен на територията на Република България, без
данни за налично имущество и доходи, сравнително младата му възраст към момента
на извършване на процесното деяние - 35г., без данни след процесното престъпление да е продължил с
престъпните си прояви и не на последно
място следва да се отчете и че наказателното преследване по
делото е продължило
близо 4 години, което с оглед сложността на случая не е напълно разумен срок за провеждане на същото, на фона на отегчаващи отговорността обстоятелства:
изключително високото ниво на алкохолно опиване надхвърлящо изискванията за съставомерност, отрицателните характеристични данни прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства обуславящи приложението на чл.55 от НК.
За
престъпление визирано в чл.343б, ал.2 от НК, законодателят е предвидил две кумулативни наказания, както следва: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ЕДНА до ПЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА от 500 до 1500лв., а съгласно чл.343г
от НК, във всички случаи на чл. 343,
343а, 343б и чл.343в от НК, съдът постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7
от НК.
И тъй като в
случая е предвиден специален минимум от съдът, с оглед на посочените по-горе
обстоятелства приложи разпоредбата на чл.55
ал.1 т.1 от НК, като наложи наказание под предвидения законов минимум и
същевременно на осн.чл.55 ал.3 от НК
не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.
Вярно е, че
съставът на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК е криминализиран от законодателя именно поради
желанието за завишена форма на наказателна репресия, продиктувана от
обществената нетърпимост и необходимост за засилване на репресивното
въздействие спрямо извършителите на подобни деяния. Въпреки това съдът намира,
че кумулативно налагане и на двете наказания би била прекалено завишена и
необоснована санкция за извършеното спрямо конкретния подсъдим. Безспорно се
установи тежкото материално положение на подсъдимия, предвид което съдът прие,
че налагане само на наказание лишаване от свобода и неналагане на кумулативно
предвиденото второ наказание глоба
ще бъде достатъчно за реализиране целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК,
както и за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране
на подсъдимия да върши нови престъпления.
Мотивиран
така съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което ще следва да бъде
изтърпяно ефективно при ОБЩ РЕЖИМ съгласно чл.57, ал.1, т.3, от ЗИНЗС, което би
спомогнало за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения
При съобразяване разпоредбата на чл.343г, ал.1,
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът прие, с оглед значителното ниво на
алкохолно съдържание и явното неглижиране на забраната за управление на МПС,
след употреба на алкохол от страна на подсъдимия то и същият следва да бъде
лишен от право да упражнява дейността на водач на МПС за определен срок, в
рамките предвиден от закона. По отношение размера на този срок и при
преценяване допуснатото нарушение по ЗДвП, настъпилите в резултат на деянието
последици и всички доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност,
имащи значение за тази преценка, съдът намира, че същият следва да се определи в
пределите на закона, а именно ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна
сила, което наказание следва да се изтърпи ефективно, тъй като законодателя не
е предвидил друга възможност. По този начин подсъдимият ще бъде лишен за посоченият
срок, от възможност да застраши с
поведението си като водач
останалите членове на обществото и тяхното имущество.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.4, от НК, съдът ПРИСПАДНА времето,
през което подсъдимият К.Т.Н. е бил лишен от правоуправление на МПС по
административен ред, със Заповед за ПАМ№16 -0967-000556 на Н-к сектор ПП от 07.08.2016г., считано от същата
дата - 07.08.2016г., до влизане на присъдата
в законна сила.
Причина за извършване на деянието е незачитането на
правилата за безопасност за движение по пътищата, проявено от подсъдимият К.Т.Н..
С така наложените наказания по преценка на съда в
пълна степен ще бъдат реализирани целите на наказанието, визирани в чл.36 НК,
както на личната, така и на генералната превенция, като също така съответстват
в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, а с налагането им
последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
С оглед на обстоятелството, че деянието
по настоящето производство е извършено на 07.08.2016г., т. е. в изпитателния срок на осъждането по Присъда/ Споразумение №103 по НОХД № 594/2016г. влязло в сила на 08.06.2016г. и е нарушен изпитателния
срок по предходното осъждане, на основание разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, съдът приведе
в изпълнение и отложеното наказание по НОХД № 594/2016г. на ВРС, като ПОСТАНОВИ наложеното наказание по това осъждане от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим, съгласно чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Разноски по
делото няма направени, поради което и такива не се дължат от подсъдимият.
Причина за извършване на коментираното престъпление по
транспорта се явява, ниското правно и обществено съзнание на подсъдимият,
несъобразяване със законите на страната, в частност незачитането на правилата
за безопасност на движението по пътищата.
При изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
05.08.2020г.
Гр.Враца
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: