Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 04.06.2021г.

                                     

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори април  две хиляди двадесет и втора  година, в състав: 

 

                                                                              Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1014 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82  от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В първоначалната си искова молба (насрещна искова молба, подадена по пощата на 26.08.2019г. (вх. № 5141052/28.08.2019г.) пред Софийския районен съд, 28 състав,  уточнена с молба вх. № 5005546 от 14.01.2020г., в която е направено увеличение на размера на исковете), ищецът „К.Б.“ ЕООД е изложил твърдения, че на 01.04.2008г. между страните е бил сключен Договор СО1080 за предоставяне на телекомуникационни услуги при Общи условия. По договора ищецът е заплатил еднократно за предоставянето и регистрацията на 4 броя клас С мрежи  сумата от 805. 80 лева, съгласно фактура № 00000002763/09.04.2008г. Мрежите са попадали в категорията предплатени и еднократни услуги, които не са били обвързани със срок съгласно Общите условия и ищецът е разполагал изцяло с тях. След отправено искане от ищеца за прехвърляне на 4 броя С мрежи ответникът е направил отказ и е изпратил проект за поръчка № 16/15.03.2017г., в която е предложил нова цена за мрежите в размер на 267 евро на месец периодична такса за услуга и е претендирал нещо, което е било платено. На 03.04.2017г. мрежите са били изтрити, с което дейността на ищеца е препятствана. С писмо от 16.03.2017г. ищецът е заявил, че прекратява сключения договор поради обстоятелството, че ответникът недобросъвестно претендира цена за вече платените мрежи. В резултат на прекъснатия достъп ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като е загубил клиентите си, които е обслужвал с мрежите. Била е преустановена дейността на дружеството, работата на системите и всички свързаности са отпаднали, като клиентите са останали без интернет и телефони  - всички услуги, които ищецът предлагал. В продължение на близо 10 години ищецът изграждал инфраструктура в страната, като е ползвал единствено адресното пространство 87.121.124.0/22, без да има друго адресно пространство.

Ищецът иска да бъде присъдена сумата от 37 473. 70 лева претърпени имуществени вреди от отнемане/прекъсване достъпа на дружеството до собствените му мрежи, обозначени с Приложение № 1 към договор № СО 1080/01.04.2008г. като клас С мрежа – 4 броя. Налице е било спадане на приходите, дължащо се на масова загуба на клиенти, последвала спирането на предоставените услуги от страна на ответника, в частност поради изтриването на платените мрежи, което е саботирало изцяло дейността на дружеството.

Сумата от  37 473. 70 лева е формирана като загуба за месец юни 2017г. от 10 344. 85 лева и 27 128. 85 лева за месец юли 2017г. От дневника на покупките и продажбите е видно, че оборотите през месеците са спаднали драстично. През месец май 2017г. оборотът е бил 27 844. 98 лева, през месец юни 2017г. – 17 500. 97 лева, а през месец юли 2017г. – 7 165. 13 лева.

   Ищецът претендира и присъждане на лихви за забава от датата на исковата молба, с разноските по делото.

 

С първоначалния си отговор ответникът „Н.“ ЕООД е оспорил предявените искове като неоснователни и също е поискал направените по делото разноски. Подборно се изяснява, че ищецът е бил ползвател на мрежите при конкретно описани отношения между ответника и RIPE NCC. Съгласно Допълнително споразумение № 1 към Договор № СО1080/01.04.2008г. и Приложението към него (Приложение № 3) в т. 3.3 страните изрично са се уговорили, че ответникът предоставя на ищеца „Регистрация и поддръжка на „Class C - Provider Independent – 4 броя“. Ако собствеността на мрежите е била прехвърлена по надлежния ред, ответникът не  би извършвал поддръжка. Несобственикът няма достъп и не може да извършва поддръжка. С обективираното съгласие в Приложение № 1  към Допълнително споразумение № 1 към договора ищецът се е съгласил и  признал, че е ползвател, а не собственик. Тъй като ищецът е преустановил заплащане на таксите за поддръжка, ответникът е спрял достъпа съгласно т. 19.2 от Общите условия. Ищцовото  дружество е натрупало задължения за повече от една календарна година и ответникът е упражнил договорното си право да спре услугите. 

 

В допълнителната си искова молба ищецът е потвърдил твърденията си, като изрично е развил съображения срещу възраженията на ответника, че мрежите са били предоставени за ползване.

 

С допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията, оспорвания и правните си доводи. Уточнява  разликата между услугата отдаване под наем на ІРv4  мрежи и продажбата им, като отново се отрича придобиването на 4 броя С Class мрежи от ищеца.

  

След приключване на устните състезания по делото от страните са представени  писмени защити.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

Ищецът е търговско дружество, с  предмет на дейност, освен другото, търговия с компютърна, комуникационна, изчислителна техника и електроника, а ответникът – търговско дружество с предмет на дейност изграждане на комуникационни системи и мрежи и производство на компоненти за тях, както и разработка на компютърни програми.

На 01.04.2008г. страните са сключили Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № СО 1080/01.04.2008г.

Съгласно договора ответникът е предоставял на ищеца като клиент телекомуникационни услуги, описани в приложение, а ищецът се е задължавал да ползва услугите в съответствие с изискванията на договора и да заплаща цените на ползването (чл. 2 от договора).

Срокът за предоставяне на услугите се е определял на 12 месеца  и е започвал за тече от датата на активиране. След изтичането на този срок договорът се е подновявал автоматично за същия период, освен ако някоя от страните не е изразила писмено желанието да го прекрати поне два месеца преди изтичането на срока на предоставяне на услугите (чл. 3 и чл. 5 от договора).

Цените за предоставяне на услугите и начините за плащане са били посочени в приложенията към договора. 

Към договора са били приложими Общи условия за предоставяне на телекомуникационни услуги от „Н.“ ЕООД, както и неразделна част от него са били приложения, описващи специфичните услуги и техните технически параметри и гаранции за качество.

При сключване на договора е било подписано  Приложение № 1 към него.

Съгласно Приложение № 1 предоставяните от ответника услуги са били „Премиум Интернет“ с  достъп до порт на „Н.“ ЕООД при конкретно посочени характеристики относно скорост на порт, пропускателна способност на канала в двете посоки до точките на термиране на международните връзки на Нетера в часовете на пиково натоварване и съотношение на трафика IN/OUT, както и „БГ Интернет“ с характеристики  относно скорост на порт и пропускателна способност на канала в двете посоки до точките на термиране на международните връзки на Нетера в часовете на пиково натоварване.

Също съгласно приложението предоставяна услуга е било  регистрация и поддръжка на „Class C мрежи“ – 4 броя (чл. 3 от приложението). Било е зачертано (удостоверено с подписите на страните) да се касае за Provider Independent предоставяне на мрежата.

Съгласно клаузата на чл. 4 ответникът е осигурявал Интерфейс Ethenet и регистрация на IP адреси: Class C мрежа (4х 256 бр.), а ищецът – необходимите технически и програмни средства за свързване на клиентския Интернет възел към Интернет възела на Оператора и получаване на  услугите (чл. 5).

За услугите „Премиум Интернет“ със скорост 5120  kbps и „БГ Интернет“ със скорост 40 960 kbps е било уговорено заплащането на сума от 265 евро на месец, а за регистриране на IP адреси Class C мрежа х 4бр. – еднократна такса от 412 евро, съгласно клаузата на чл. 6.1 от приложението.

В Общите условия е било потвърдено, че договорът може да бъде прекратен на основанията, посочени в него или в Общите условия, включително по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма (чл. 20). В случай на забавено плащане над 7 дни ответникът е можел да спре предоставянето на услугите частично или изцяло (чл. 19.2).  

Към датата на сключване на договора от 01.04.2008г. ответникът е бил член на RIPE NCC (European IP Networks Network Coordination Centre),  организация с нестопанска цел,  отговаряща за разпределение на адресите в глобалната мрежа на територията на Европа като Интернет ресурс, и е притежавал LIR contact account (Local Internet Registers), т.е. възможност да държи ресурси на Интернет номера (Internet number resources) – IPv4, IPv6, AS numbers (аutonomous system). По правилата на RIPE NCC е съществувала  възможност за прехвърляне (трансфер) на ресурси от членовете на друга организация в рамките на региона (по отношение на Provider Aggregatable мрежите с договор), но и само  да се добавят други потребители по конкретна листа с цел да се предпази от неоторизиран достъп до  LIR данните.  Членовете на RIPE NCC са заплащали първоначална и годишна такса. По делото от ответника са представени регламенти относно дейността на организацията във връзка с трансферите, както и тази дейност е била уточнена от вещото лице по техническата експертиза – основно и допълнително заключение. Вещото лице е дало и принципни разяснения относно статута на мрежите - Provider Aggregatable и Provider Independent. 

Сключването на договора с приложението и Общите условия, представени по делото, не е спорно между страните, както не е и спорно, че от ищеца е била заплатена еднократната такса от 412 евро, съгласно клаузата на чл. 6.1 от приложението, за която е била издадена данъчна фактура № 00000002763/09.04.2008г. От ответника са били извършени  фактически действия за осигуряване на достъп на ищеца до  четири Class C мрежи като множество от IP (Internet protocol) адреси при IP адресирането, при което ищецът е разполагал с адресно пространство (87.121.124.0/22) – като Provider Aggregatable. По-конкретно ответникът е описал мрежите в базата на RIPE NCC като такива, делегирани на ищеца. Започнало е предоставянето и на останалите уговорени услуги по доставка на Интернет, въз основа на което ищецът е осъществявал своята дейност по интернет-свързаност на клиенти. Обстоятелствата се установяват и от изслушаната съдебна техническа експертиза, както и от счетоводната експертиза. 

На 01.09.2008г. е било сключено Приложение № 1.1. към договора, където е било потвърдено, че ответникът предоставя и регистрация и поддръжка на „Class C мрежи“ – 4 броя, без да се уговаря такса за услугата. Не е имало конкретни и по-различни уговорки относно статута на мрежата, въпреки посочването  на мрежата  като Provider Independent. 

През 2016г. между страните е възникнал спор относно предоставяните услуги. Ищецът е имал възражение относно тяхното качество, както и е искал редуциране на услугите, а ответникът е искал да бъде платена цената по множество издадени фактури. Ищецът е имал допълнително  претенция, че четирите броя мрежи са закупени от него по договора от 01.04.2008г. и издадената фактура, която е на висока стойност. Т.е., че  предмет на договора между страните  е било четирите мрежи да бъдат регистрирани в неговата автономна система AS423988  и когато той  получи от RIPE статут на LIR, ответникът да подпише съответния агримент и мрежите да се трасферират в RIPE официално. Междувременно  ищецът е получил такъв статут (на 03.03.2017г.). 

Между страните е била разменена електронна кореспонденция, представена и по делото, и на 16.03.2017г. ищецът е направил изявление, че прекратява сключения договор поради обстоятелството, че ответникът недобросъвестно претендира цена за вече платените мрежи във връзка с изпратен от  него Проект за поръчка № 16/15.03.2017г. към договор № СО1080/01.04.2008г.,  съгласно който за мрежите е било определено да се плаща периодична такса от 252 евро на месец.

Ответникът също е спрял да изпълнява договора (приел е, че вече не работи с ищеца) и на 03.04.2017г. е изтрил обявяването на мрежите, след което  ищецът не е разполагал с адресно пространство 87.121.124.0/22, а с него е разполагал ответникът. Последното обстоятелство също не е спорно по делото.

Това е направило невъзможно  ищецът да осигурява интернет-свързаност на своите клиенти, така както го е правил в своята търговска  дейност. Проблемите с клиенти се установят и от разпита на свидетеля по делото г-н Х.Г., председател на Българския червен кръст – сдружение, което е било клиент на ищеца към месец април 2017г., а и понастоящем. 

      

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Страните са били обвързани от договора от 01.04.2018г. за предоставяне на телекомуникационни услуги, съгласието за който е било  е било постигнато изрично и писмено. Конкретно предоставяните услуги  са били уточнявани допълнително (в приложения), а към договора да били приложими  Общи условия. Предвид съдържанието на съществените уговорки в договора, ведно с допълнителните приложения и  с общите условия, той е включвал  елементи на  договор  за изработка и договор за поръчка.

Тъй като услугите, предмет на договора, уточнени още с първото подписано приложение, са касаели интернет като глобална система от свързани компютърни мрежи  - осигуряване на достъп до порт на ответника, изпълнител, с оглед осъществяваната от ищеца търговска дейност по осигуряване на интернет-свързаност на неговите клиенти  с изграждане на преносна среда, задължение на ответника по договора е било  да осигури  достъп до адресно пространство в интернет - IP (Internet protocol) адреси. Всяка информация в Интернет се пренася през пакети, съдържащи   IP адреси на изпращач и получател, и всеки доставчик на Интернет услуги предоставя на своите клиенти реален IP адрес за свързване в мрежата. В случая адресите са били задавани от поддържащата за региона на Европа организация – RIPE NCC, на която ответникът към датата на сключване на договора от 01.04.2008г. е бил член и е разполагал с LIR contact account, което не е било за ищеца. За осигуряването на необходимия достъп (конкретен клас мрежа като множество от IP адреси при IP адресирането)  в договора между страните е било предвидено заплащането на еднократна такса, а месечни такси – за услугите „Премиум Интернет“ и „БГ Интернет“ със съответната скорост.

Достъп до адресно пространство  е бил осигурен  от ответника по уговорения  в Приложение № 1 начин -  адресното пространство 87.121.124.0/22, което ищецът е ползвал, при условията Provider Aggregatable. Не се установява уговорка  Provider Independent относно мрежата, при зачертаването на това обстоятелство в Приложение № 1 към договора, и липсата на изрични уговорки в следващото приложение от 01.09.2008г.      

Ищецът е имал претенции към ответника във връзка с изпълнението на договора и на 16.03.2017г. е направил изявление за неговото прекратяване, с което ответникът се е съгласил, считайки, че отношенията между страните са преустановени. Прекратяването на договора по взаимно съгласие е била предвидена в Общите условия възможност. По това обстоятелство страните по делото нямат спор, като е без значение клаузата на чл. 19.2 от Общите условия.

Спорът е дали ищецът  е можел да запази достъпа си до адресното пространство в интернет, което е ползвал, съответно бил ли  длъжен ответникът  съгласно договора да  трансферира (прехвърли)  мрежата, което при условията на Provider Aggregatable, в рамките на RIPE NCC, е допустимо.

Съдът намира, че при тълкуване на клаузите на Приложение № 1 към договора от 01.04.2008г. съответно на изискванията на чл. 20 от ЗЗД, такова задължение на ответника не може да се изведе.

Регистрацията  на  „Class C мрежи“ – 4 броя, е било лично незаместимо действие, което ответникът е дължал при конкретните съществували обстоятелства към датата на сключване на договора – като дружество, което разполага с LIR contact account, като изпълни и допълнителни правни и фактически действия, които са били дължими в тази връзка – добавяне на ответника като  потребител с достъп до  LIR данните, при статут на мрежите Provider Aggregatable. Също съгласно договора ответникът е дължал да поддържа достъпа до мрежите. Липсва задължение ответникът да трансферира мрежи при действието на договора или с оглед прекратяването му. Това е правно и фактическо възможно действие в рамките на правилата на RIPE NCC, но няма уговорка на страните в този смисъл. Поради това с оглед прекратяването на договора между страните достъпът на ищеца до адресното пространство е бил преустановен.

Или твърдението на ищеца по делото, че неоснователно и в нарушение на договора между страните  ответникът е отказал да трансферира закупените по договора  с фактура № **********/09.04.2008г. и регистрирани в  RIPE 4 броя клас С мрежи, които ищецът ползва, за да обслужва клиентите си от 2008г., не може да бъде споделено. Не се установява ответникът да се е задължавал да трансферира (прехвърля) мрежите със статут  Provider Aggregatable,  макар това да е било възможно. Твърденията на ищеца за уговорки между страните, свързани с евентуално придобиване от ищеца на качеството LIR са недоказани (липсват такива условности), както и такава уговорка не може да се изведе от стойността на уговорената еднократна такса, както също твърди ищецът.  В този смисъл са направените от ответника възражения и не се приемат от настоящия съдебен състав. Същевременно не се установява уговорен статут на мрежата Provider Independent, съгласно възприетото от фактическа страна.   

Не е налице  договорно неизпълнение на ответника, от което ищецът да е претърпял имуществени вреди под формата на загуба, които да бъдат компенсирани, и  предявеният иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Като акцесорен неоснователен е и предявеният иск за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.   

 

 

По разноските

        

При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.

 

Разноски са дължими на ответника (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Ответникът установява разноски от  900 лева за вещо лице и 8 500 лева адвокатско възнаграждение, удостоверено като платено от ответника по пълномощно от 12.02.2021г., общо  9 400 лева.

За разноските за адвокат от ищеца е възразено, че са прекомерни по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Възражението е основателно. Минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед интереса по делото е 1 6 54. 21 лева (чл. 7, ал. 2, т. 4). При съобразяване, че се касае само за два предявени  иска (един за главница), спор единствено относно тълкуването на една клауза от договора между страните, при водено и друго съдебно производство между тях,  и проведени единствено две съдебни заседания с приключване на делото година след образуването му, максимално на ответника са дължими 2 000 лева от разноските за адвокатско възнаграждение, а горницата би била прекомерна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 При изложеното на ответника се присъждат 2 900 лева от направените разноски.   

Ищецът е останал задължен за сума от 200 лева за възнаграждение за вещото лице по съдебната техническа експертиза и на основание чл. 77 от ГПК следва да бъде определено заплащането им.

 

         Воден от горното съдът

 

                                                    Р Е Ш И :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Н.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание   чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82  от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 37 473. 70 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (26.08.2019г.) до окончателното плащане, с разноските по делото.   

 

 ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от  2 900 лева (две хиляди и деветстотин лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд (депозити за вещи лица) сумата от 200 лева възнаграждение за изслушаната съдебна техническата експертиза, на основание чл. 77 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

 

                                                                  Съдия: