Р Е Ш Е Н И Е
№
229
гр. Хасково, 29.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на петнадесети март,
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТОРВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Гергана
Тенева и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 129 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Г.Н.Г. ***,
против Решение №348/28.11.2022г., постановено по АНД №758/2022г. на Районен съд
Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1253-000763/15.06.2022г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, с което на Г.Н.Г.
за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174,
ал.3, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът сочи, че не е
извършил описаното в НП нарушение. Първоначално срещу него било образувано
досъдебно производство № 230/2022г. по описа на РУ МВР Хасково, представляващо
прокурорска преписка №1449/2022г. по описа на РП Хасково. Досъдебното
производство било образувано за това, че на 07.06.2022г. жалбоподателят
управлявал лек автомобил в срок на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. След
извършеното разследване с Постановление от 29.07.2022г. на РП Хасково
досъдебното производство било прекратено, с оглед липса на извършено
престъпление от негова страна. Установено било в досъдебното производство, че
на 07.06.2022г. не той е управлявал лекия автомобил и липсвало изпълнителното
деяние – управление. В тази връзка намира, че районният съд е постановил
решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в мотивите си не е
коментирал установеното по досъдебно производство № 230/2022г., пр. пр.
№1449/2022г. по описа на РП Хасково, в което било установено по несъмнен начин,
че липсват категорични данни водещи до извода, че жалбоподателят на посочената
в НП дата е управлявал автомобила. По преписката били разпитани двама свидетели,
които съответно не били разпитани в съдебното производство. Имайки предвид
изложеното в касационната жалба се моли настоящата инстанция да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено
Наказателно постановление №22-1253-000763/15.06.2022г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита,
че съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С
решението предмет на касационна проверка Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №22-1253-000763/15.06.2022г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Хасково, с което на Г.Н.Г., ЕГН ********** *** за нарушение
на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.
второ от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка на 07.06.2022 г., свидетелите С. Д. Г.и Г. А. Т., двамата на
длъжност „младши инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа, като около
15:50 часа при излизане от сградата на РУ на МВР – Хасково и приближавайки
служебния автомобил, паркиран на бул. „Б.“ забелязали движение на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № R****FF, движещ се по същия булевард в посока
към кръстовището с бул. „С.“. При преминаването му покрай тях забелязали, че
зад волана – автомобилът бил с дясна проекция на управление и зад него бил
жалбоподателят Г.Н.Г., който извършвал дейността по управление на моторното
превозно средство. Същият бил познат на органите на МВР. Поради тази причина,
свидетелите Г. и Т., със служебен автомобил на ОД на МВР – Хасково последвали
превозното средство и без да губят визуален контакт с него, след подаден звуков
и светлинен сигнал, го спрели за проверка на бул. „Б.“ № ** в град Х., малко
след кръстовището с бул. „С.“. В хода на проверката установили, че превозното
средство е регистрирано като собственост на M. Ш., като водачът не пътувал сам,
а с друго лице – Г.П.. При изискване на необходимите документи водачът Г.Г.
представил лична карта, тъй като бил с отнето свидетелство за управление на МПС
и по този начин установили неговата самоличност.
След като преценили наличието на основание,
било поискано от свидетелите Г. и Т. чрез ОДЧ съдействие от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково, за да бъде тестван Г.Г., възприет като водач
на превозното средство, за употреба на алкохол или наркотични и/или упойващи
вещества. Наложило се, обаче, за целта, свидетелите Г. и Т. да отведат водача
на спряното за проверка моторно превозно средство в сградата на РУ на МВР –
Хасково за извършване на проверката. В сградата на РУ на МВР - Хасково,
свидетелят К. М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Хасково приканил Г. да бъде тестван с техническо средство - Драг
Тест 5000 с номер ARJM – 0048 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, но същият, след като отрекъл да има качеството на водач на МПС,
отказал да даде проба с техническо средство. С оглед констатациите в хода на
проверката, на същата дата, срещу Г.Г., в негово присъствие, бил съставен от
полицейския служител К.М. М., Акт за установяване на административно нарушение,
серия GA, № 550295 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Г. отказал
да подпише съставения и предявен акт за установяване на административно
нарушение, както и отказал и да получи екземпляр от него. В хода на проверката
му бил издаден и талон за медицинско изследване №110263, но Г. не се е явил да
даде кръвна проба.
На 15.06.2022г. Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР- Хасково издал Наказателно постановление №22-1253-000763,
с което на Г.Н.Г. на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като извършеното от Г.Н.Г. нарушение е безспорно установено и
доказано, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от
събраните гласни доказателства. Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона такъв, като правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на
санкциите.
Така постановеното решение е правилно.
От анализа на доказателствата по делото
касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил
всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства.
От показанията на полицейските служители в проведеното съдебно заседание се
установява, че именно касаторът е управлявал МПС, като е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Drug Test
5000 с номер ARJM –
0048. Издаден е и талон
за медицинско изследване, като Г. е отказал и да даде кръвна проба за химичен
анализ.
Съдебният състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба относно това, че районният съд извършил
неправилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което достигнал до грешния извод, че именно жалбоподателят на посочената
в НП дата е управлявал автомобила.
Първоначално следва да бъде посочено, че не
отговаря на действителното фактическо положение твърдението изложено в
касационната жалба, че районният съд не бил разпитал свидетелите очевидци, чрез
разпита на които в досъдебното производство било установено, че Г. на
процесната дата не е управлявал автомобила спрян от полицейските служители. Тук
следва да бъде отбелязано, че от прочита на подадената пред Районен съд Хасково
жалба и на протокола от проведеното открито съдебно заседание е видно, че
такова доказателствено искане от страна на жалбоподателя не е било формулирано в
хода на протеклото съдебно производство пред районния съд. Съответно
недопустимо е едва пред касационната инстанция пропуска на страната да защити
адекватно правата си с всички процесуални средства, с които е разполагала в
първоинстанционното производство, да се приписва на въззивния съд с твърдения
за допуснати от негова страна съществени процесуални нарушения в хода на
съдебния процес.
На следващо място какви показания са дали
свидетелите в хода на досъдебното производство е ирелевантно за настоящия спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
констатациите в акта не са оборени от жалбоподателя с годни доказателствени
средства. От събраните доказателства в производството
пред районния съд не може да се направи извод, че фактическата обстановка
описана в акта не отговаря на действителната. След като презумптивната
доказателствена сила на АУАН не е била оборена в производството пред въззивния
съд, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито
са установени от контролните органи в хода на административнонаказателното
производство, а именно, че на посочената дата и място касаторът е
управлявал МПС, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на НУВ.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция
приема, че Районен съд Хасково е изследвал и обсъдил всички релевантни за спора
обстоятелства, изпълнявайки задълженията си, посочени в чл. 13 от НПК, а именно
- че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки,
за да осигури разкриването на обективната истина. Доказателствата, представени
и събрани в хода на проведеното административно-наказателно производство, са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и така въззивният съд е достигнал до
крайния правилен и законосъобразен извод, че нарушението, за което на касатора Г.
е съставен АУАН и съответно е издадено наказателно постановление, е извършено
от него.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Хасково намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и
релевираните отменителни основания не са налице.
Въз основа на изложените съображения,
касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е
потвърдено НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в
сила.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №348/28.11.2022 год., постановено по АНД № 758/2022 год.
по описа на Районен съд Хасково.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.