Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Веселка Крумова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 531/2019г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
/ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по жалба на П.И.Ц., ЕГН ********** ***,
чрез адв. В.Д. против Решение № 2-1484/20.11.2018г. и Решение № 146/29.06.2010г.
на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към ДС и РС на БНА. С влязло в сила определение №
168/21.01.2020г. е прекратено производството по делото по отношение Решение №
146/29.06.2010г. По отношение Решение 2-1484/20.11.2018г. жалбоподателят
твърди, че същото е нищожно, по съображения изложени в жалбата и по същество. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата и молят съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представения списък.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана
по делото молба, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради
което се явява допустима за разглеждане.
Съдът
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Административното производство пред
Комисията за разкриване на документите и обявяване принадлежност на български
граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна
армия /Комисията/ е образувано във връзка проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Проверени са 2088 лица, като 950 лица не
подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
От представените с преписката
картони / л.28-30 от преписката/ е видно, че жалбоподателя П.Ц. бил регистриран
като агент в ДС, управление ІІІ-ІІ-ІІ на 25.02.1987г. с псевдоним "Любо".
По делото са приложени писмени
доказателства, от които е видно, че с Решение № 146/29.06.2010г. е установена и
обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на жалбоподателя П.Ц..
Това решение на комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия не е обжалвано и е влязло в сила.
С оспореното в настоящето съдебно
производство Решение № 2-1484/20.11.2018г. на Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта
относно П.И.Ц. е обявена принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от
закона, в качеството му на агент, с псевдоними "Любо“ за пореден път, с
оглед на посочените по – горе писмени доказателства.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да
оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия, която по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е оправомощения от закона административен
орган да извършва обявяването на принадлежност на лице, заемащо публична
длъжност към органите по чл. 3, ал. 1, т. 14 – т. 26 от същия закон.
При издаването му е спазена
предписаната от закона писмена форма и актът има съдържанието по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението е подписано от всички членове на
Комисията, които са участвали в заседанието й /председател, заместник
председател, секретар и четирима членове/.
Спазени са и процесуалните правила
по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно цитираната разпоредба установяване
на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, заемали или
заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности
от 10 ноември 1989 година до извършването на проверката.
Решението в частта, с която е
обявена принадлежност на жалбоподателя не съответства на материалния закон.
Видно от съдържанието на оспореното
решение, че комисията след като е проучила и обсъдила наличните материали е
обявила "установената и обявена с Решение № 2-1484/20.11.2018г.
–принадлежност към органите по чл. 3 от Закона на П.И.Ц.. Наред с това по
делото е представено и Решение № 146/29.06.2010г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което още
през 2010г. също е била установена и обявена принадлежност на жалбоподателя към
органите по чл. 1 от закона. Това решение на комисията от 2010г. е влязло в
сила. Тук е мястото да се отбележи, че в преписката, представена по делото не
се съдържат нови писмени доказателства, различни от представените такива от
момента на постановяване на решението от 2010г. на административния орган т. е.
постановеното решение № 2-1484/20.11.2018г., предмет на съдебен контрол в
настоящото производство, почива на същите факти и обстоятелства, на които се
базира и Решение № 146/29.06.2010г. на КРДОПБГДСРСБНА.
Следователно по отношение
установяването и обявяването на принадлежността на настоящия жалбоподател към
органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т.
3 от Закона и в същото качество на вербувания – агент с псевдоним "Любо"
КРДОПБГДСРСБНА се е произнесла вече веднъж преди постановяване на оспореното
решение, предмет на проверка за законосъобразност в настоящото съдебно
производство, което е второ по поред.
Комисията има
правомощието да постанови второ решение по отношение едно и също физическо
лице, независимо от това в какво качество по смисъла на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА същото
е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 - когато се появят нови
доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла.
Конкретният случай
не е такъв. Принадлежността на жалбоподателя е установена и обявена въз основа
на едни и същи доказателства, в едни и същи служби и в едно и също качество.
Както документите, така и установяването са идентични с посочените по горе две
решения на Комисията.
Съгласно Тълкувателно решение №
12/09.12.2021г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална
компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се
произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и
обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице,
при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение
е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от
същия закон.
С оглед на горното
съдът намира, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна
компетентност да се произнесе с второ решение, обявяващо същата принадлежност
към органите по чл. 1 на база същите доказателства.
В оспореното решение
посочените документи, въз основа на които е установена принадлежността към
органите по чл. 1, са идентични с тези, въз основа на които е
взето Решение № 146/29.06.2010г. на
Комисията, което не е оспорено и стабилитетът на административния акт, в
обективните си и субективни предели, прави нищожно всяко последващо произнасяне
на Комисията.
В
резултат на това жалбата се явява основателна и обжалваното
решение на Комисията следва да бъде обявявено за нищожно.
С оглед изхода на спора, съдът намира за основателни
претенциите на жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, същите
са в размер на 800лв., които следва да бъдат
заплатени от ответника.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО Решение № 2-1484/20.11.2018г. на Комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и РС на БНА.
ОСЪЖДА Комисията
за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските
граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската
народна армия да заплати на П.И.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 800лв.
/ осемстотин/, представляваща разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: