№ 741
гр. София, 12.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Венелин Иванов
Владимир Астарджиев
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Постъпила е жалба от адв. С.С., действащ като повереник на И. И. Д.
срещу определение, постановено на 06.07.2022г. по ч.н.д. № 326/2022г. по
описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено постановление на
Окръжна прокуратура - Кюстендил за прекратяване на наказателното
производство по д.пр. № 80/2018г. по описа на РУ-Дупница при ОД на МВР -
Кюстендил.
С жалбата се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се ангажира оплакване за незаконен
състав, мотивирано с довода, че съдията, постановил атакувания акт е
отменил предходно прокурорско постановление за прекратяване на
наказателното производство по същото досъдебно производство. На
следващо място се развиват аргументи за неправилност на определението.
Счита се, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй
като прекратителното основание по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК възприето от ОП - Кюстендил и от ОС - Кюстендил не съответства на
изложените фактическите констатации, че деецът е починал, поради което
основанието за прекратяване би следвало да бъде чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 4 от НПК. Въз основа на така претендираната хипотеза на чл. 24,
ал. 1, т. 4 от НПК се изтъква и довод за допуснато съществено нарушение на
проц. правила, понеже първостепенният съд не е упражнил правомощието си
да измени постановлението на прокурора относно основанието за
прекратяване на наказателното производство. По натам се излага позиция за
неяснота и противоречие на определението, доколкото на стр. 1, § 1, при
описване на диспозитива на постановлението, било посочено, че
наказателното производство се прекратява при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1,
предложение I от НПК, а на стр. 9, § 3 се приемало, че е налице хипотезата на
1
чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение II от НПК - деянието не съставлява
престъпление, както по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, така и по
никой от другите текстове от НК. Възниквал въпросът: Деянието извършено
ли е, както е посочено в потвърденото от съда като правилно и
законосъобразно постановление на Окръжна прокуратура - Кюстендил или
извършеното деяние не съставлява престъпление, както сочил съставът на
Окръжен съд - Кюстендил? Поддържа се още, че не са изпълнени в пълен
обем всички указания, дадени в определение от 11.12.2020г. по ч.н.д №
580/2020г по описа на ОС - Кюстендил, с цел разкриване на обективната
истина относно причините за възникване на ПТП, при което е загинала
дъщерята на жалбоподателката. Отправя се претенция съдебният акт да бъде
отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде отменено
постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да
бъде върнато на Окръжна прокуратура - Кюстендил за извършване на всички
необходими действия по разследването. Заявено е и доказателствено искане
да бъде изисквано и приобщено ч.н.д №580/2020г. по описа на ОС -
Кюстендил, по което същият съдебен състав се е произнесъл с определение от
11.12.2020г.
Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК срещу подлежащ
на атакуване съдебен акт и е процесуално допустима.
Преди да пристъпи към същинската въззивна проверка, съдът следва да
отговори на доказателствената претенция за изискване и приобщаване на ч.н.д
№580/2020г. по описа на ОС - Кюстендил. Същата е неоснователна. Като се
остави настрана, че в жалбата изобщо не е посочено какви обстоятелства ще
бъдат установени с досието на това дело, съдебният акт, с който то е
финализирано и потвърждаващото го определение от 25.02.2021г. по в.ч.н.д
№149/2021г. на САС за приложени по досъдебното производство, поради
няма нужда от инкорпориране на цялото частно наказателно дело. Ето защо,
доказателственото искане да бъде изискано и приобщено ч.н.д №580/2020г. по
описа на ОС - Кюстендил следва да бъде отхвърлено.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 17.02.2018 г.
около 15.00 часа на автомагистрала “Струма“, в района на пътен възел гр.
Бобошево, при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „X 5“, с
рег. № ***, с посока на движение към гр. София, с водач А. С. М., ЕГН
**********, нарушава правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост допуска причиняване на смърт на А. С., ЕГН ********** от
2
гр.*** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С постановление от 20.09.2018г. на Окръжна прокуратура - Кюстендил
започнатото наказателно производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.1 от НПК.
С определение от 11.12.2020г., по ч.н.д №580/2020г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил горното постановление е отменено и делото е
върнато за допълнително разследване, като са дадени конкретни указания за
попълване на доказателствената съвкупност.
Така постановеното определение е преминало успешно въззивна
проверка и е потвърдено с определение от 25.02.2021г. по в.ч.н.д №149/2021г.
на АС - София.
С постановление от 27.04.2022г. на Окръжна прокуратура - Кюстендил
наказателно производство отново е прекратено, като е посочено по общото
основание по осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, без да се
конкретизира пр. I, както това е сторено в първото
постановление. .
За да постави край на наказателното производство прокурорът е приел,
че престъпление от общ характер не е осъществено, в т.ч. такова по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Недоволна от постановлението е останала майката на пострадалата И. И.
Д. и го е оспорила с частна жалба, изготвена от нейния повереник - адв. С.С..
Въз основа на частната жалба е образувано частно наказателно дело,
приключило със сега атакуваното определение, което на случаен принцип е
разпределено на същия съдебен състав, постановил определението от
11.12.2020г., по ч.н.д №580/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Последното обстоятелство не сочи наличието на основание за отвод по чл. 29,
ал. 1, 1, б. „в“от НПК или чл. 29, ал. 2 от НПК. При постановяване на
определението си от 11.12.2020г. съдът не е взел становище по съществото на
наказателното производство, не е формирал вътрешно убеждение по фактите
и правото, поради което е нямало пречка да разгледа разпределеното му на
случаен принцип дело, както е процедирал. Обратното виждане, застъпено в
жалбата е неоснователно.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка,
първостепенният съд е развил съображения, че разследваното деяние не
съставлява престъпление нито по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, нито по някой от другите текстове на НК. Това си заключение
първостепенният съд е мотивирал с правилното разбиране на материалния
закон, че за да е съставомерно деянието по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във вр. с чл.
3
342, ал. 1 от НК е необходимо да има противоправно поведение на лице,
състоящо се в нарушаване на правилата за движение при управление на
моторно превозно средство. В казуса такова противоправно поведение на
трето лице не е установено при пълнота на събраните доказателства. Самата
пострадала е управлявала автомобила с несъобразената скорост от 143 км/час,
което е довело до загуба контрол над автомобила от нея и това е единствената
причина за настъпилото ПТП.
За този си извод, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.02.2018 г. пострадалата А. М. и св. Д. С., които имали дъщеря,
родена през 2017 г., взели от св. Ч. нейният лек автомобил марка „БМВ“,
модел „X 5“ с peг. № ***, черен на цвят, като за предавана на фактическата
власт върху вещта и за легитимиране на неговото ползване било оформено
пълномощно.
На 17.02.2018 г. св. С. решил да отиде до гр. Благоевград и помолил св.
М. да го закара дотам. Двамата оставили дъщеря си на св. И.Д., майка на
пострадалата и около 13:00 часа тръгнали с посоченото МПС от гр. София,
където живеели, за гр.Благоевград. Автомобилът се управлявал от постр. М. и
движението и поведението му не сочели на неизправности. Около 14:30 часа
пристигнали в гр. Благоевград, М. оставила св. С. и тръгнала сама обратно за
гр. София по АМ „Струма“, като се движила в лентата за изпреварване,
въпреки че в нейната лента нямало други автомобили, със скорост от около
140 км./час.
Около 15 часа М. наближила отклонението за гр. Бобошево при км 72 +
300 на АМ „Струма“. Единственото движещо се тогава МПС по магистралата
в този участък бил идващият в срещуположна посока към гр. Благоевград лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № ***, управляван от св. Й.,
в компанията на свидетелката М.. Двамата свидетели видели движещото се в
срещуположна на тях посока черно на цвят МПС. Вследствие на високата
скорост за този участък, управляваният от М. автомобил загубил напречна
устойчивост спрямо пътната настилка, което предизвикало неконтролируемо
оставяне на следи от гуми по пътното платно с дъговидна форма и различна
дължина, завършващи в дясната аварийна лента. М. не успяла да овладее
движението на управляваното МПС, което довело до удар в края на дясната
мантинела по посока на придвижването й. Вследствие на този сблъсък лекият
автомобил напуснал лентите за движение, превъртял се неколкократно по
страничния скат, плъзнал се по него, след което се спрял, като задната част се
опряла до дърво, израсло в края на отводнителната канавка.
Последователните сблъсъци на автомобила довели до силната му
деформация - таванът хлътнал навътре, всички стъкла се счупили, предната
дясна врата била почти откъсната, броните, резервната гума и задна дясна
джанта изпаднали на метри от автомобила. Всичко това довело и до изпадане
на М. от МПС, която и не е била с предпазен колан. Травмите по тялото й
4
довели до несъвместими с живота наранявания и в крайна сметка се стигнало
до летален изход за М..
Виждайки възникналото ПТП, св. Й. и св. М. подали в 15:07 часа сигнал
на тел. 112, след което пресекли магистралата и видели катастрофиралото
МПС и тялото на пострадалата, като останали на пътното платно и там били
заварени от пристигналия медицински екип и от пристигналия по - късно
автопатрул. Медицинският екип установил смъртта на М., като на мястото
пристигнал и екип на противопожарна безопасност - Дупница. Според
заключението на изготвената съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза, в кръвта и урината, иззети от трупа на М., не се констатира
наличие на етилов алкохол, наркотични/упойващи вещества и психоактивни
медикаменти.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза,
базирана на огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на А.
М. е налична множествена травма: Черепно-мозъчна - фрактури на черепа,
мозъчни контузии, субарахноидален кръвоизлив, разкъсно контузна рана,
кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата и шията и меките черепни
покривки; Гръдна - фрактури на трети гръден прешлен на гръбначния стълб,
на лява лопатка и дясна ключица, гръдна кост и по десет ребра двустранно с
кръвонасядания в меките тъкани около счупванията, разкъсвания и контузии
и на бял дроб с двустранен хемопневмоторакс, контузия на перикарда,
кръвонасядания и охлузвания по меки тъкани на гръдния кош; Коремна -
масивни разкъсвания на слезка и разкъсвания на черен дроб с кръвоизливи и
във връзковия му апарат, кръвоизлив в коремната кухина, кръвонасядания и
охлузвания кожата на коремните стени; Крайници - фрактури на двете кости
на дясна подбедрица и на големия пищял /тибия/ на лява подбедрица и
луксация на лява глезенна става с кръвонасядания в меките тъкани около тях,
разкъсно контузии рани,охлузвания и кръвонасядания по кожата и меките
тъкани на крайниците. Лека аспирация /вдишване/ на кръв. Мозъчен и
белодробен оток. Тъмна течна кръв. Вещото лице е дало заключение, че
смъртта на А. М. се дължи на травматични увреждания на жизненоважни
органи/мозъчни контузии, разкъсвания и контузии на бял дроб, разкъсвания
на слезка и черен дроб с кръвоизливи в гръдна и коремна кухина и др., довели
до тежки нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната дейности с
последващото им спиране. Според вещото лице установените по трупа
травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с
или върху твърди тъпи - тъпоръбести предмети с различна форма и големина,
с по-голяма сила и отговарят да са получени по време и начин за които се
съобщава в предварителните сведения: при вътреавтомобилна травма на
водач на лек автомобил, блъснал се в препятствие/мантинела/ и преобръщал
се извън пътя - от директни удари на пострадалата в части от вътрешността на
автомобилното купе/прибори за управление и др./, общо сътресение на тялото
в момента на ударите; притискане от деформирани части на автомобила или
между части на автомобила и земната повърхност при изпадането на
5
пострадалата от него; по-дребните линейни охлузвания по кожата отговарят
да са получени от действие на режещи ръбове на счупени късчета
автомобилно стъкло. Налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалата. От заключението на
съдебно – медицинската експертиза се установява още, че травматичните
увреждания са получени приживе - при настъпването на ПТП М. е била жива.
По трупа не се открити други наранявания /огнестрелни, посечни, прободни и
др./, които да не могат да се получат при гореописаната травма. Не са
установени заболявания, които да причинят или подпомогнат смъртния изход
или да доведат до „безпомощно състояние“ на пострадалата преди инцидента.
Не са установени увреждания или следи, сочещи за борба или самоотбрана на
пострадалата преди инцидента и смъртта. Смъртта е настъпила бързо, но не
мигновено. Състоянието на трупа към момента на аутопсията отговаря на
смърт от първо денонощие.
От заключението на изготвената по досъдебното производство
автотехническа експертиза е видно, че от техническа гледна точка
непосредствената причина за възникване на процесното ПТП е загубата на
контрол на управлението на л.а. БМВ Х5 в резултат на високата скорост,
изразяваща се в нарушаване на устойчивостта на автомобила на пътя,
осигуряваща движение в зададеното от водача направление без странично
плъзгане (занасяне) или преобръщане. В конкретния случай загубата на
контрол на управлението е довело до загуба на напречна устойчивост на
автомобила, състояща се в промяна от зададеното направление движение с
последващо странично преобръщане. Причината за загубата на напречната
устойчивост на автомобила е пределно голямата центробежна сила при
движение за което говорят оставените следи от гуми (дългообразни) по
пътното платно, голямата напречна сила, съставляваща силата на теглото за
посоката на движение на процесния на л.а, рязкото завъртане на волана от
водача и др. В конкретния случай оставените следи са от едновременното
търкаляне на гумите и страничното им преплъзване. Тези следи са резултат от
два процеса: собствено въртене (търкаляне) на гумата и нейното странично
преплъзване. Върху следите за разлика от тези при блокирали колела, личат
коси, а не успоредни на самата следа тъмни ивици. Тъмните ивици се дължат
на относителното плъзгане на контактното петно на гумата, която се плъзга и
търкаля в някаква степен. Такива следи се оставят при движение на
автомобил с висока скорост близка до критичната, при която силата на
напречно триене не е безгранична и на места следата се прекъсва и се
отмества странично. Според вещото лице, изпълнило първоначалната
автотехническа експертиза от техническа гледна точка водача на процесния
л.а. БМВ Х5 *** е следвало да се движи със скорост, съобразена с
конкретната пътна обстановка, с релефа на местността и др. и да се движи със
скорост, при която да може да контролира поведението на автомобила при
зададено от него направление. Още повече за времето на ПТП според
свидетелските показания в участъка, където е станало произшествието не е
6
имало други МПС.
Изготвената впоследствие повторна автотехническа експертиза
заключила, че от техническа гледна точка местоположението на удара на л. а.
БМВ в мантинелата спрямо избран ориентир № 1 е бил с координати: на
±0,05
около 43,20метра по дължина на платното за движение след линията на
ориентир № 1, гледно в посоката от град Благоевград към град Дупница; на
±0,05
около 0,3 0 метра по широчина на платното за движение, вдясно от
ориентир № 1, гледно в посоката към град Дупница. Ударът от л.а. БМВ в
мантинелата е бил нанесен от десен ъгъл на задната броня и части по дясната
половина на купето в обхвата на заден десен габарит, както и от дясна част на
задното окачването автомобила, което е видимо от фотоалбума. Вещото лице
Н. е изчислило, че началната скорост на л.а. БМВ, преди отклоняването му
надясно и участъка за начало на следата от автомобилна гума с дължина 72,00
метра, която е била констатирана при огледа след ПТП, е била със стойност
кръгло 143,8 км/ч (39,93 м/с ). Скоростта в момента на удара на л.а. БМВ в
мантинелата, която е била разположена вдясно от движението на автомобила,
е имала стойност кръгло 125,9 км/ч (34,96 м/с). Вещото лице, изпълнило
повторната автотехническа експертиза е категорично, че за водачката М. при
управление направо към края мантинелата на л.а. БМВ и своевременно
задействане на спирачната уредба е съществувала техническа възможност да
предотврати настъпването на удар в мантинелата, респективно навлизане на
автомобила в банкета при управление със скорости (технически съобразени)
по - малки от максималната стойност съответно 130,4 км/ч. При управление
на л.а. БМВ със скорост от 143,8 км/ч и разстояние до удара от 145,90 метра,
за водачката М. не е съществувала техническа възможност за предотвратяване
на удар в мантинелата със спиране чрез своевременно задействане на
спирачната уредба с максимално спирачно закъснение, съответстващо на
вида настилка и попътен наклон за траекторията след отклоняване. От
техническа гледна точка непосредствената причина за възникналото ПТП е
била в закъснително предприети действия за задействане на спирачната
уредба за спиране с максимално закъснение, което е било съчетано с
отклоняването на л. а. БМВ в посока надясно чрез кормилната уредба при
управление със скорост около 143,8 км/ч. Към момента на възприемане на
опасността л. а. БМВ се е намирал на минимум около 88 метра по дължина от
вероятното препятствие в лявата лента за времето от 2,21 секунди при
движение със скорост от около 143,8 км/ч. Технически след първоначалното
отклоняването на л.а. БМВ в посока надясно, без ефективно задействана
спирачна уредба допълнително е довело до изминаване на общото разстояние
47,50 метра (32,10 м + 15,40 м ) за времето от около 1,19 секунди преди
блокиране на спирачните механизми. Това е било и времето, за което
водачката М. е действала закъснително при ефективното задействане на
спирачната уредба с максимално закъснение, за да намали скоростта, с която
е управлявала. Намаляването на скоростта, с която е управлявала би
предоставила техническа възможност на водачката да овладее управлението
7
на автомобила и да не допусне излизането на автомобила извън всички ленти
в посоката към град Дупница. Техническите възможности за предотвратяване
на ПТП от страна на водачката М. са със спиране чрез своевременно
задействане на спирачната уредба с максимално закъснение при управление
на л.а. БМВ към мантинелата със скорости под 130,00 км/ч. Оставените следи
описани като, „ДГ“, технически са получени от левите гуми на л.а. БМВ
вследствие от рязкото отклоняване на автомобила в посока надясно чрез
кормилното управление. Получаването на тези следи от гуми по асфалтовата
настилката не се дължат и не са вследствие от внезапна експлоатационна или
аварийна техническа неизправност на л.а. БМВ, а са били получени и са
вследствие от високата скорост и рязкото завиване на автомобила, както и от
последващото му странично плъзгане и блокирани гуми при закъснял опит да
спиране от водачката.
Водачката М. технически не е била с правилно поставен предпазен
колан преди настъпването на ПТП. Правилно поставеният предпазен колан,
технически е проектиран да задържи тялото на водача върху седалката, без
значение от движението му, преобръщането или ударите, настъпилите
деформации, включително частичното или пълно разрушаване на купето на
автомобила, релеф на терена или други аварийни или форсмажорни
обстоятелства.
Вещото лице Н., изпълнило повторната автотехническа експертиза е
констатирало, че по делото няма данни л.а. БМВ да е бил технически
неизправен преди настъпването на ПТП. Няма данни в събраните
доказателства и траектория на движение, което да не сочи че е имало или е
настъпила внезапна техническа неизправност. Вещото лице Н. е допълнило,
че автомобилът на 12.02.2018 г. е бил регистриран в КАТ, което предполага в
пункта лицензиран за годишни технически прегледи, да е била направена
обстойна проверка със стендове за техническата изправност на спирачната и
кормилна уредби, както и на другите системи в пункта за ГТП. При
установяване на неизправност МПС не се регистрира.
Първоинстанционният съд правилно е извел горната фактическа
обстановка. Тя се установява от събраните по делото писмени, гласни
доказателствени източници и от заключенията на изпълнените експертизи, на
които първоинстанционният съд е дал вярна оценка.
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция
намира, че постановлението на ОП - Кюстендил и потвърждаващото го
определение на ОС - Кюстендил са правилни и законосъобразни.
Направения извод, че деянието не съставлява престъпление
кореспондира със събраните по досъдебното производство доказателства и
изяснения механизъм за настъпване на ПТП. Обосновано първостепенният
съд е приел, че единствената причина за възникналия изключително тежък
резултат е поведението на самата пострадала. Тя е управлявала процесния л.а.
със скорост 143,8 км/ч, която не е била съобразена с конкретната пътна
8
обстановка. Задействала е спирачната уредба за спиране с максимално
закъснение, което е било съчетано с отклоняването на л.а в посока надясно
чрез кормилната уредба, което е станало непосредствена причина за
възникналото ПТП.
Законосъобразно е и виждането на първостепенния съд, че
съставомерността на деянието по чл. 342, ал. 1 от НК предполага поведение
на трето лице, различно от единствения пострадал. Такова трето лице в
настоящия случай отсъства, което означава, че липсва един от признаците на
разследваното престъпление. Или иначе казано деянието не съставлява
престъпление, което налага прекратяване на наказателното производство
тъкмо на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. II от НПК, както правилно е прието в
проверяваното определение. Съвсем ясно и в съответствие с възприетата
фактология и материалния закон, първостепенният съд е очертал виждането
си за несъставомерност на деянието и този си извод е отнесъл към
приложимата процесуална норма на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. II от НПК.
Допуснатата техническа грешка в началото на определението - на стр. 1, § 1
/на която се позовава адв. С./ не създава съмнение във волята на съда, първо,
защото в посочения абзац решаващият съд е описал обжалваното
постановление, без да се ангажира със становище за неговата правилност и
обоснованост и второ, защото след коректен разбор на доказателствената
съвкупност недвусмислено е изяснил фактическите обстоятелства и правни
постановки, които са му послужили да приеме за осъществена хипотезата на
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. II от НПК. Отделно, наведеното в жалбата
прекратително основание на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. I от НПК, освен на стр. 1, §
1, не е споменато никъде другаде в оспореното определение, нито в
прокурорското постановление. С последното прокурорът е финализирал
наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като не е
фиксирал пр. I или пр. II. Подобна конкретизация не е направена и в
мотивната част на постановлението.
Предвид изложеното, въззивният съд намира за неоснователно
оплакването за неяснота относно възприетото прекратително основание - чл.
24, ал. 1, т. 1, пр. I от НПК - деянието не е извършено или чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.
II от НПК - деянието не съставлява престъпление.
Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат и, че не е упражнил
правомощието си по чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК, като измени основанието за
прекратяване от чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК в чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК- деецът е
починал, тъй като при конкуренция на реабилитиращи /чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК/ и нереабилитиращи основания /чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 от
НПК/, следва да се даде приоритет на реабилитиращото основание.
Настоящият съдебен състав споделя разбирането на първостепенния съд
за липса на доказателствена необходимост от извършване на други
следствени действия и попълване на делото с нови доказателства. Всички
указания, дадени в предходното определение от 11.12.2020г. по ЧНД №
9
580/2020г. са изпълнени. Проведени са разпити на посочените в
определението свидетели, направена е повторна автотехническа експертиза за
изясняване на релевантните факти и обстоятелства и са изискани справки от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройство и от Дирекция „Национална система 112“.
От писмо изх. № 24-00-667/30.3.2021г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройство се установява, че към инкриминираната дата - 17.02.2018г.
на разклона за с. Бобошево, на автомагистрала Струма видеокамера или друг
подобен носител, фиксиращ движението на автомобили не е била изградена,
поради което информация от подобен източник няма как да бъде събрана.
В писмо №997/31.03.2021г. на Дирекция „Национална система 112“ РБ
към Министерство на вътрешните работи е удостоверено, че за тежкия пътен
инцидент от 17.08.2018г. са постъпили няколко обаждания, първото от които
е в 15.05 ч. и 15.07 ч. от тел. № ***. От протокола за разпит на свид. Й. се
установява, че именно той е титуляр на тел. № ***. Свид. Й. и неговата
съпруга – свид. Г. М., сега Й., са единодушни и категорични, че е нямало
други автомобили, движещи се преди или след л.а. управляван от
пострадалата. И двамата разказват, че други автомобили са спрели на мястото
на произшествието, докато свид. Й. телефонирал на тел. №112. Изнесените от
двамата свидетели фактически данни се в унисон с цитираното писмо
№997/31.03.2021г. на Дирекция „Национална система 112“ РБ и водят до
извода, че лицата позвънили след свид. Й. не са очевидци на обстоятелствата
при които е настъпило ПТП, а на неговия резултат. Последният е несъмнено
доказан по делото от използваните доказателствени средства и способи,
поради което няма нужда да се полагат усилия за издирване и евентуално
установяване на още гласни доказателства по същия въпрос.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Оспореното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване и приобщаване на
ч.н.д №580/2020г. по описа на ОС - Кюстендил.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.07.2022г. по ч.н.д № 326/2022г. по
описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено постановление на
Окръжна прокуратура - Кюстендил за прекратяване на наказателното
производство по д.пр. № 80/2018г. по описа на РУ-Дупница при ОД на МВР -
Кюстендил.
10
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11