Р Е
Ш Е Н
И Е № 260015
гр. Пловдив, 30 септември 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ :СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 263/2020 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззвина жалба вх.№ 9645/26.03.2010 г.от
„Б. - ...„ ЕООД – гр.П. против решение № 307/05.03.2020 г. ,постановено по
гр.д.2535/2018 г. по описа на ОС- П.,с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.По съображения ,подробно
изложени във въззивната жалба същият счита решението за неправилно
,незаконосъобразно ,постановено в противоречие на ЗЗД и заявява искане то да
бъде отменено и постановено друго ,с което така предявеният иск бъде уважен
ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Б.с.о. „У.Б. „ е депозирала отговор ,с който оспорва жалбата .Счита обжалваното решение по
същество за правилно ,но поддържа други аргументи за неоснователност на иска
,различно от тези ,мотивирали съда да отхвърли иска.Претендира за разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като допустима следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от „б. „ЕООД против Б.с.о.“У.Б.“ за обявяване на окончателна спогодба
,сключена между тях в частта ,в която
страните са уговорили прекратяване на съсобствеността помежду им досежно ПИ с
идентификатор *******като в дял на ищеца
се постави и същият стане собственик на поземлен имот с проектен *******с площ
от 24,621 дка ,а в дял на ответника се постави и той стане собственик на
поземлен имот с проектен номер *******с площ от 2 ,555 дка.Твърдял е ,че на
12.02.2016 г. между страните е сключена
спогодба ,която има характеристиките на предварителен договор за прекратяване
на съсобствеността помежду им ,и тъй като независимо от уговорките в спогодбата
и въпреки отправената покана от страна на ищеца до ответника до реална делба не се е стигнало ,поради и което дружеството предявяване настоящия иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът е поддържал
виждането ,че искът е недопустим ,тъй като посочената спогодба е
одобрена по друго дело между страните ,както и поради това ,че между същите
страни има друго дело за делба на съсобствения им имот ,по което е налице
влязло в сила решение ,поради което нов иск за делба не може да бъде предявен.
В последваща молба
,постъпила след изготвяне на проекта за доклад и връчването му на страните ответникът е заявил становище ,че
счита спогодбата за нищожна поради липса на съгласие като сключена от лице без представителна власт
,нищожна като противоречаща на добрите нрави и евентуално като сключена във
вреда на представлявания.
Както правилно е приел първоинстанционният съд тези възражения
за нищожност ,с изключение на
нищожността поради противоречие на добрите нрави ,са преклудирани в
срока по чл.131 от ГПК и като такива с
нарочно определение са изключени от предмета на спора.
По същество с обжалваното решение е прието,че спогодбата не
е нищожна като противоречаща на добрите нрави ,но от текста на същата може да
се извлече единствено извод ,че волята на договорящите е да уредят отношенията си по делото за делба
като тази воля не може да се тълкува разширително като поет ангажимент за
сключване на окончателен договор.По тези съображения съдът е
приел ,че не е налице предварителен договор ,сключен между страните и е
намерил иска за неоснователен .
Недоволен от този резултат е останал ищеца ,който релевира оплаквания за неправилност на
решението като поддържа виждането си ,че
спогодбата съдържа всички характеристики на предварителен договор за доброволна
делба на съсобствения между страните недвижим имот и в този смисъл изводите на
съда за липса на такъв са неправилни.
Предявеният иск е процесуално допустим като по този въпрос е постановено и
определение № 231/31.05.2019 г. ,постановено по ч.гр.д.260/ 2019 г. по описа на
АС – П..
Безспорно е ,че страните са съсобственци на ПИ с идентификатор *******,идентичен с
идентификатор *******, като между същите
по съдебен спор за делба е постановено влязло в сила на 09.01.2015 г. решение ,с което такава е
допусната при квоти 22155/22738 ид.ч. за
ищеца и 583/ 22738 ид.ч. за ответника-.С определение № 1031/04.08.2015
г.постановено в делбеното производство в неговата втора фаза поради невнасяне
на депозит за изготвяне на експертиза
делото е внесено в архив на осн.чл.57 ал.2 от ПАС.
Със спогодба ,сключена между страните на 12.02.2016 г.
същите ,след като са взели предвид следната фактическа и правна обстановка ,а
именно ,че между тях е висящо гр.д. 1177/2015 г. по описа на АРС с ,по което ищецът е предявил против ответника
иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР ,както и е
висящо гр.д. 2300/2012 г-. по описа на АРС за делба на съсобствения им имот ,производството по което
е във втора фаза на делбата и не е
приключило,с оглед общата им воля да уредят отношенията си доброволно ,по пътя на преговори и взаимни
отстъпки се споразумяват на първо място да сключат съдебна спогодба по гр.д.
1177/2015 г. по описа на АРС с параметрите ,посочени в споразумението като след приключване на посоченото дело и
влизане в сила на заповед за изменение на КРНИ на началника на СГКК П. да
прекратят съсобствеността върху имота ,предмет на делбата.Понататък в същата
спогодба страните се съгласяват прекратяването на съсобствеността да стане с реална делба като всяка страна
получи в свой дял имот ,както е описан в спогодбата и съгласно скица проект ,приложение
2 към същата ,както и че не си дължат парично уравнение на дяловете , а също и
да сключат съдебна спогодба по делбеното дело
за реална делба на процесния имот като всяка страна получи в реален дял
площите,описани в настоящата спогодба.
Изхождайки от съдържанието на така описаната спогодба е
очевидно ,че същата не накърнява добрите нрави ,същата е породила правно
действие и е обвързала правно валидно страните по нея.
Пак изхождайки от съдържанието й единственият логичен извод
,който може да бъде направен е ,че с нея
,както и изрично е уговорено ,страните с
оглед общата им воля да уредят отношенията си доброволно ,по пътя на преговор и
взаимни отстъпки са се споразумели да прекратят съсобствеността
помежду си по начина ,описан в спогодбата ,за което да сключат съдебна спогодба по гр.д. 2300/2012 г. по описа на АРС.Следователно процесната спогодба има характеристиките на
договор за спогодба - чл.365 от ЗЗД , а
не на предварителен договор за доброволна делба .Както е видно от самата
спогодба страните по нея не са формирали воля при настъпване на условията
,посочени в същата ,да сключат договор да доброволна делба при определените там
параметри ,а напротив – постигнали са съгласие да сключат съдебна спогодба в
делбеното производство ,посредством
която да прекратят реално съсобствеността помежду си.
Гореизложеното налага извода ,че не е налице сключен между
страните предварителен договор за доброволна делба ,който ,при наличието на
останалите предпоставки за това ,да бъде обявен за окончателен ,поради и което
така предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд с обжалваното решение и като е отхвърлил предявения от „б.- 2003 „ЕООД
против Б.с.о. „У.Б.“ иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД е постановил правилен съдебен акт
,който следва като такъв да бъде потвърдено.
С оглед на този краен резултат на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 1000 лв.,представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 307/05.03.2020 г. ,постановено по гр.д.2535/2018 г. по описа на ОС – П..
ОСЪЖДА „Б.....“ЕООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.....р, с.Б, обл.П.
сумата 1 000 лв. разноски за
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.