№ 69
гр. Девин, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100276 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 11.11.2008г. в гр. См. е сключен
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* между „Ст. и инв.
б.” АД /С. Б./ с ЕИК: *********, в качеството на Кредитор и В. С. П., с ЕГН **********, в
качеството й на Кредитополучател и С. Р. Ф. -поръчител. По силата на този договор „Ст. и
инв. б.” АД /С. Б./ е отпуснала на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 8000
лв. Същият е отпуснат в деня на сключване на договора, като срока за усвояване е
11.12.2008г. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4.(1)
главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен
процент за кредити в национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в размер на 7.10 %.
Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 6,4% годишно. Кредитът се
издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния
план. Крайният срок за погасяване е 11.11.2018г. Твърди, че след усвояване на Кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си. След преустановяване на плащанията останала непогасена сума в размер на
12329.33 лв. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита- 11.11.2018г.,
вземането е станало изцяло изискуемо. Твърди, че междувременно на основание сключен
Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към
него между „С. Б.” АД, с ЕИК: ********* и „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК: ********,
задължението на В. С. П. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски
1
кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г., е изкупено от „ЕОС М.”
ЕООД. Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „ЕОС М.” ЕООД. Съгласно приложено пълномощно
Цесионера - „ЕОС М.” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „С. Б.” ЕАД, да
извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия са изпратени на
посочения в договора постоянен адрес на В. С. П., като същите са получени на 29.08.2020г.
Твърди, че „ЕОС М.” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.Девин за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата: 5052.22 лв., от които: главница –
4000 лв. част от общо дължимата главница в размер на 7697.97 лв; лихва за забава -1052.22
лв. /за претендираната главница/ и е образувано ч. гр. дело № 186/2021 г. по описа на
Районен съд - гр.Девин, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за
претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът В.С. П. е подал възражение,
за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено им на 15.07.2021 г., поради което
за тях се явява правен интерес от завеждане на делото.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. С. П.,
с ЕГН **********, с адрес: с. Гр., община Д. дължи на „ЕОС М.” ЕООД - гр.С., сумата от
5052.22 лв., от които: главница – 4000 лв. - частично от общо дължима главница в размер на
7697.97 лв.; лихва за забава - 1052.22 лв. /за претендираната главница/ за периода от
11.05.2018г. до 26.05.2021 г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г., ведно със
законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда-26.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
разноски по заповедното и настоящото гражданско дело.
В о. с. з. ищцовата страна не изпраща представител. С писмени становища
пълномощникът - адв. Д.П. счита с оглед събраните доказателства, че исковата претенция е
доказана по своето основание и размер. Счита за неоснователни всички възражения на
ответника, направени чрез процесуалния му представител като излага съображения по
същество.
В о. с. з. ответницата не се явява. С молба- становище пълномощникът на
ответницата- адв. Р. излага становище, че в случай, че съдът приеме делото за решаване да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира за разноски съгласно представения списък. Моли съда да се произнесе по
дължимостта на разноските в заповедното производство, за които претендира.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 186/2021г., по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 112/04.06.2021г., по
2
която е разпоредено длъжникът В. С. П., с ЕГН **********, от с. Гр., общ. Д., обл. См. да
заплати на кредитора “ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., Район В., ж.к. М. Д., ул. Р. П. - К. № * –*, представлявано от управителя
Р. Ив. М. - Т., чрез пълномощника си адв. Ж. Д. Д., със съдебен адрес: гр. Ст. З., бул. Ц. С. В.
№ *, ет. 2 сумите: 4000.00 лева - частично дължими по договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство № РК0806*/11.11.2008г., частично от общо дължима главница в
размер на 7697.97 лева; 1052.22 лева - лихва за забава за претендираната главница за
периода от 11.05.2018г. до 25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата 4000.00
лева от подаване на заявлението в съда –26.05.2021г. до изплащане на задължението и
разноски по делото в размер 101.04 лева - държавна такса като вземането произтича от
следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №
РК0806*/11.11.2008г. сключен между „Ст. и инв. б.” АД /С. Б./ и В. С. П..
Установява се, че на 11.11.2008г. между „Ст. и инв. б.” АД /С. Б./ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Сл. № *, представлявана от П.
Андр. и В. С. от една страна и В. С. П., с ЕГН ********** от с. Гр., община Д., обл. См. в
качеството й на Кредитополучател и С. Р. Ф. –поръчител е сключен Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство за сумата в размер на 8000 лв. Същият е
отпуснат в деня на сключване на договора, като срока за усвояване е 11.12.2008г.
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора. Според договора главницата по кредита
се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в
национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в размер на 7.10 %. Към датата на
сключване на договора БЛП е в размер на 6.4 % годишно. Кредитът се издължава на 120
месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план. Крайният срок
за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на усвояването му - 11.11.2018г.
На 05.11.2008г. ответницата В. С. П. е подала искане за отпускане на
потребителски кредит в размер на 15000 лева, със срок в месеци- 120.
Според писмо рег. № ИД-7361/21.03.2022 г. на Об. б. б. АД (О.Б.Б. АД)
ответницата В. П. е титуляр на банкова сметка BG75BUIB7109101* (IBAN след миграцията
в системите на О.Б.Б. АД BG28UBBS8888100*), разплащателна в лева, открита на
11.11.2008г. и закрита на 07.11.2012г., обслужваща потребителски кредит договор № 109-
РК0806*/11.11.2008г. Исканите документи, касаещи операциите извършени по
горепосочената сметка на клиентката са с изтекъл 5-годишен срок на съхранение, съгласно
чл. 24, ал.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи, поради което копия или
оригинали не могат да бъдат предоставени от О.Б.Б.. В приложение дават наличната в
архивните електронни регистри на „С." ЕАД информация: Копия от спесимен на подписа и
документ за самоличност на титуляра; Информация за сметката и съответствие на стар и нов
IBAN; Извлечение с движението по сметката обслужваща кредита, изготвено за периода от
01.10.2008г. до 31.12.2012г.; Детайлна разпечатка от счетоводната система на Банката на
извършените в периода касови операции и изходящи преводи.
3
Според писмо изх. № 3000/0105/14.04.2022 г. на П. б. във връзка с полученото
запитване от съда е извършена проверка по така посочените идентификационни данни в
основната информационна система на Банката в резултат на която се установило, че В. С.
П., с ЕГН ********** е била кредитополучател по потребителски кредит № FL42*, отпуснат
на 27.06.2008 г. за сумата от 500.00 лева. С писмото са представили копия на следните
документи, във връзка с отпускане на кредита, а именно: молба, договор, погасителен план,
копия на бордера по усвояване. Приложено е извлечение от движението по сметка с IBAN
BG 75 BPBI 7924 10 6* за периода от 11.11.2008 г. до 20.11.2008 г., от която са видни
направените погашения по кредита. Кредитът е предсрочно погасен на дата 11.11.2018 г.
като са приложили копие на искането за предсрочно погасяване и на бордерата по
извършените операции на погасяване на кредита.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие
за установено, че: На 11.11.2008 г. между „Ст. инв. б.” АД, ЕИК: ********* /кредитор/, В.
С. П. /кредитополучател/ и С. Р. Ф. /поръчител/ е сключен Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство № РК0806* в размер на 8000.00 лева, с уговорена месечна
погасителна вноска в размер 121.82 лева /120 броя/, годишен лихвен % - сбор от БЛП на
Банката /6.40 % към датата на сключване на договора/ плюс надбавка в размер на 7.10 % или
13.50 %, ГПР - 15.07 %, еднократна такса за кандидатстване - 30.00 лева, комисион за
обработка и управление на кредита - 2 % и дата на плащане 11-то число. При забава на една
или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законова лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска.
На 28.09.2012 г. „ЕОС М.” ЕООД е придобил вземането по процесния Договор за
потребителски кредит, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.09.2012 г., сключен между „С. Б.” ЕАД и „ЕОС М.”. 1.Сумата по Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* в размер 8000.00 лева е
преведена на 11.11.2008г. по банкова сметка IBAN: BG05BUIB7109101* при „С. Б.” АД с
титуляр на сметката В. С. П.. 2. По Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806* от 11.11.2008 г. са извършени погасителни вноски в общ размер
1514.53 лева /подробно посочени по дата и размер в приложената към настоящата екпертиза
Таблица 1, к.20 /. С направените погасителни вноски са извършени погасявания, както
следва: 362.84 лева - за главница / Приложение 1, к.9/; 1151.69 лева - за договорна лихва
/Приложение 1, к.6/. Съгласно представената информация от „ЕОС М.” ЕООД, В. С. П. не е
извършвала погасителни вноски по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806* след датата на цесията - 28.09.2012 г. 3. Размерът на
неиздължената сума за главница към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
26.05.2021 г. е 7697.97 лева/Приложение 1, к. 10/. 4. Размерът на законната лихва върху
претендираната в исковата молба главница, дължима от кредитополучателя за периода от
11.05.2018 г. до 26.05.2021 г. е 1235.55 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
4
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СГЕ, дадена с
Протокол № 4/30.05.2022 г., съдът прие за установено, че: Положен подпис от В. С. П., има
в искането за отпускане на потребиителски кредит на стр.5 срещу позиция
„КРЕДИТОИСКАТЕЛ“. В Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №
РК0806* от 11.11.2008г. и погасителен план към договора, няма подписи положени от В.П..
Подписи от В. С. П., положени в страниците на Договор за потребителски кредит, обезпечен
с поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г., в т. ч. срещу текста „длъжник“ и в
погасителният план към договора, не се установяват. Подписа на стр.4 срещу текста
„подпис“ на искането за отпускане на потребителски кредит от 05.11.2008г. не е положен от
В. С. П.. Подписа на стр.5 срещу текста „Кредитоискател“ от искане за отпускане на кредит
от 05.11.2008г., е положен от лицето В. С. П.. Не е възможно да се извърши сравнително
идентификационно изследване на подписи върху документи за нареждане на парични суми,
след постъпването им на 11.11.2008г. по сметка на В.П., както и върху документите за
вноски по кредита поради това, че такива липсват. Подписите върху двата спесимена са
копия на подписи, вероятно положени от В. С. П..
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
В о.с.з. на 06.04.2022 г. на основание чл. 193 ал. 2 във вр. с ал.1 от ГПК е открито
производство по оспорване на истинността на Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г.; погасителен план към договора и искане за
отпускане на кредит досежно подписа на ответницата В. С. П..
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
На първо място, съдът следва да се произнесе на основание чл.194, ал.3 от ГПК
по откритото на основание чл. 193 ал. 2 във вр. с ал.1 от ГПК производство по оспорване на
истинността на Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от
11.11.2008г.; погасителен план към договора и искане за отпускане на кредит досежно
подписа на ответницата В. С. П.. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. На
основание чл. 193 ал.3 предл. първо от ГПК е указана тежестта на доказване истинността
пада върху страната, която ги е представила, а именно върху ответната страна. От
допуснатата и назначена СГЕ, дадена с Протокол № 4/30.05.2022 г., се установява, че в
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г. и
погасителен план към договора, няма подписи положени от В.П.. С оглед тези данни, съдът
счита, че следва да се приеме, че направените оспорвания от ответницата са основателни,
като тези документи са неистински и на основание чл.194, ал.3 във вр. с чл. 194, ал.2 във вр.
с ал.1 от ГПК следва да се изключат от доказателствата по делото, като в изпълнение на
чл.194, ал.3 от ГПК препис от съдебното решение, ведно с тези документи следва да се
изпратят на прокурора.
5
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването
на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта,
за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането
срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК. Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1,
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 186/2021г. по описа на Районен съд – Девин, по
което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която заповед в срока по чл.414, ал.2
от ГПК е подадено от ответника възражение. Препис от Разпореждане № 397/01.07.2021г.
по ч. гр. д. № 186/2021г. на ДвРС, с което е указано на заявителя /ищцовата банка/ да
предяви иск е получено на 15.07.2021г. Настоящият установителен иск е предявен на
06.08.2021г. /п.к./ в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и установи
наличието на отношенията между страните и всички наведени от страните доводи за
недължимост на сумата по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор
между страните всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които извлича годни за себе си правни последици. Твърденията в исковата молба не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Според нормите на чл. 9-15
ЗПК договорът за потребителски кредит е писмено съглашение между кредитор и
потребител, за да се създаде посочената в чл. 9 ЗПК правна връзка между тях, по силата на
която кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Следователно договорът за потребителски кредит е
консенсуален, защото се счита сключен от момента на постигане на съгласието за
сключването му, а отпускането на кредита става въз основа на вече сключения договор (чл. 9
ЗПК). Той е обаче и формален, защото съгласието на страните за сключването му трябва да
бъде облечено в писмена форма, която е такава за действителността му (чл. 10, ал. 1 ЗПК).
В конкретният случай, от събраните по делото доказателства не се установи
твърдяното в исковата молба обстоятелство, че ответницата В. С. П. е страна по сключен
на 11.11.2008г. в гр. См. Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №
РК0806* между „Ст. и инв. б.” АД /С. Б./, в качеството на Кредитор и В. С. П., в качеството
й на Кредитополучател и С. Р. Ф. -поръчител. Съгласно приетото заключение на вещото
6
лице М.Б., обективирано в Протокол № 4/30.05.2022 г. по допуснатата и назначена СГЕ, се
установява, че има положен подпис от В. С. П. в искането за отпускане на потребителски
кредит на стр.5 от 05.11.2008г., срещу позиция „Кредитоискател“ , но ответницата В. С. П.
не е положила подписи в Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №
РК0806* от 11.11.2008г. и погасителен план към договора, в т. ч. срещу текста „длъжник“ в
погасителният план към договора, както и не е положила подписи в друг документ по
кредита, имащ подписи от нейно име: на стр.4 срещу текста „подпис“ на искането за
отпускане на потребителски кредит от 05.11.2008г. След като е така, липсва насрещното
волеизявление на ответницата по делото за сключването на този договор за потребителски
кредит, в който е посочена като кредитополучател (чл. 180 ГПК). Понеже договорът,
според чл. 8, ал. 1 ЗЗД, е винаги съгласие между две или повече лица, за да се създаде, уреди
или унищожи една правна връзка между тях, а съгласието е съвпадение на насрещните
волеизявления на страните, когато няма съвпадение на последните, е налице липса на
съгласие в предписаната от закона писмена форма, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД, договорите,
при които липсва съгласие и предписана от закона форма, са нищожни. Настоящият случай
е именно такъв. При него по делото се установи, че ответницата П. не е полагала своя
подпис в Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от
11.11.2008г. и погасителен план към договора. Следователно, касае се за неистински –
неавтентични документи в частта относно подписа на ответницата П., от което следва и
извода, че тя не е страна по твърдяното кредитно правоотношение с ищеца въз основа на
процесния договор за кредит, нито се е подписала в погасителния план към договора по
кредита. Неистинският, неавтентичният подпис на лицето се приравнява на липса на воля,
съгласие от негова страна да участва в твърдяното правоотношение. Подписът е
задължителен реквизит от съдържанието в процесния договор. С оглед на това, след като не
се е подписала в Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806*
от 11.11.2008г., ответницата В. С. П. не се явява кредитополучател и не следва да дължи
сумата по него.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД този договор е нищожен поради липса на съгласие на
ответницата за сключването му, дадено в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма
(чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в този смисъл и Решение №
1140/15.12.2008 г. по гр. д. № 3060/2007 г. на III г. о., и Р № 75/06.02.2009 г. по гр. д. №
5445/2007 г. на I г. о. на ВКС). Тази нищожност не може да бъде санирана от подписа на
ответницата в искането за отпускане на потребителски кредит на стр.5 от 05.11.2008г.,
срещу позиция „Кредитоискател“. След като Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г. е нищожен, от него не може да възникнат и
съществуват валидно и претендираните от ищеца, въз основа на него, процесни вземания за
връщане от ответницата на този кредит, а именно претендираните суми - 4000 лв. -
частично от общо дължима главница в размер на 7697.97 лв.; лихва за забава - 1052.22 лв. /за
претендираната главница/ за периода от 11.05.2018г. до 26.05.2021 г., ведно със законни
лихви за забава върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за
изпълнение на които парични задължения е издадена срещу ответницата по делото заповед
7
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. Дело № 186 по описа за 2021 г. на Девински
районен съд. Само на това основание иска му за признаване на тези вземания за възникнали
и съществуващи, се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Всичко гореизложено обосновава извода, че съединените искове за съществуване
на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК срещу
ответницата В. С. П. по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №
РК0806*/11.11.2008г. сключен между „Ст. и инв. б.” АД /С. Б./ и В. С. П., в качеството й
на Кредитополучател и С. Р. Ф. –поръчител, за сумата от 5052.22 лв., от които: главница –
4000 лв. - частично от общо дължима главница в размер на 7697.97 лв.; лихва за забава -
1052.22 лв. /за претендираната главница/ за периода от 11.05.2018г. до 26.05.2021 г.,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г., ведно със законни лихви за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
26.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК с №
112/04.06.2021г. по ч.гр.дело № 186/2021 г. по описа на Районен съд – Девин са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Искането за установяване на направените в заповедното производство деловодни
разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д.
№ 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. При този изход на процеса, неоснователно е
искането на ищеца да му бъдат присъдени направените разноски по делото, а именно: 101.04
лева- д.т. по заповедното производство; 108.96 лева- д.т. по настоящото дело и 250.00 лева -
депозит за ССчЕ и следва да се отхвърли. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото в общ размер от
1570.00 лева, от които: 420.00 лева –адвокатско възнаграждение по заповедното
производство, 350.00 лева- депозит за СГЕ и 800.00 лева – адвокатско възнаграждение по
гражданското производство.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр.
с чл.194, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК по оспорването на истинността на
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от
11.11.2008г.; погасителен план към договора и искане за отпускане на кредит
досежно подписа на ответницата В. С. П., че тези документи са неистински
като на основание чл.194, ал.2 от ГПК ги изключва от доказателствата по
8
делото, като препис от съдебното решение, ведно с тези документи да се
изпратят на прокурора.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК: ******** ,
със седалище и адрес на управление: гр. С., Район В., ж.к. М. Д., ул. Р. П. - К.
№ *– *, представлявано от управителя Р. Ив. М. - Т., чрез пълномощника си
адв. Д.П., със съдебен адрес: гр. Ст. З., бул. Ц. С. В. № *, ет. * против В. С. П.,
с ЕГН **********, с адрес: с. Гр., общ. Д., обл. См. ИСКОВЕ за
съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.410 от ГПК по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № РК0806*/11.11.2008г. сключен между „Ст. и инв. б.” АД
/С. Б./ и В. С. П., с ЕГН ********** от с. Гр., община Д., обл. См. в
качеството й на Кредитополучател и С. Р. Ф. –поръчител, за сумата от
5052.22 лв., от които: главница – 4000 лв. - частично от общо дължима
главница в размер на 7697.97 лв.; лихва за забава - 1052.22 лв. /за
претендираната главница/ за периода от 11.05.2018г. до 26.05.2021 г.,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 11.11.2008г., ведно със
законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.05.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК с №
112/04.06.2021г. по ч.гр.дело № 186/2021 г. по описа на Районен съд – Девин,
както и направените разноски в заповедното и настоящото дело, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК: ******** , със седалище и
адрес на управление: гр. С., Район В., ж.к. М. Д., ул. Р. П. - К. № *– *,
представлявано от управителя Р. Ив. М. - Т., чрез пълномощника си адв. Д.П.,
със съдебен адрес: гр. Ст. З., бул. Ц. С. В. № *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на В. С.
П., с ЕГН **********, с адрес: с. Гр., общ. Д., обл. См. сумата 1570.00 лева
/хиляда петстотин и седемдесет лева/- разноски, от които: 1150.00 лева по
настоящото дело и 420.00 лева по ч.гр.дело № 186/2021 г. по описа на
Районен съд – Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
9
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10