№ 62
гр. Айтос, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100730 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът И. М. Г., ЕГН **********, съд адрес: ***, чрез адв.Ж.А., твърди, че има
качеството на длъжник по изп. дело № 2575/2021г. no onuca на ЧСИ рег. № 803, по което
качество на взискател има ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, въз основа на 2 бр. ИЛ, издадени срещу длъжника по гр.д.№1012/2010г. и по
гр.д. №483/2010г. на РС Айтос в полза на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД. Поддържа, че до момента не му били връчвани книжа по изп.дело, както
и че вземанията по посочените изп.листи били погасени по давност, вкл. поради изтичане на
абсолютната погасителна давност. Оспорва действителността на договорите за кредит, въз
основа на които кредиторът се сдобил с 2 бр. ИЛ. Намира, че към настоящия момент не
дължи процесните суми от общо 4009,35 лв., молейки да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ищецът не ги дължи на ответника поради изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ, намирайки иска за допустим, считайки го за
неоснователен. Не се оспорва наличието на посоченото изп.дело, образувано между
страните /по което ответникът е взискател, а ищецът - длъжник, като първоначално между
страните били образувани изп.дела № 347/2011г. и № 587/2013г./. Поддържа, че след
образуване на изп.дело срещу длъжника погасителната давност била многократно
прекъсвана, т.к. били извършени множество изп.действия, описани подробно в отговора –
изпращане на ПДИ, на запорни съобщения, опис на движими вещи на длъжника, както и
чрез конституирането му като взискател на 27.07.15г. и на 12.12.15г., считайки, че
погасителната давност не била изтекла. Моли за отхвърляне на иска, претендирайки
разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото не се
спори, а и от представените доказателства се установява, че страните по делото са страни и
по изп. дело № 2575/2021г. no onuca на ЧСИ рег. № 803 и изп.дела № 347/2011г. и №
587/2013г., образувано въз основа на 2 бр. ИЛ, издадени срещу длъжника по гр.д.
1
№1012/2010г. и по гр.д. №483/2010г. на РС Айтос в полза на кредитора „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, по което изп.дело ответникът има качеството на взискател
спрямо длъжника-ищец. В случая "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като кредитор е
инициирало 2 бр. заповедни производства против длъжника-ищец / по гр.д.№1012/2010г. и
по гр.д. №483/2010г. на РС Айтос/ за суми, дължими по договори за потребителски кредит
от 30.8.2007г. и от 22.10.2007г. Издадени са били 2бр. заповеди за изпълнение, които
впоследствие, предвид липсата на възражение, са вл. в сила и съдът е издал и 2 бр. ИЛ,
както следва: ИЛ от 21.12.2010 г. за сумата от 1608 лева - главница; мораторна лихва 403,23
лева за периода от 03.12.2007 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната лихва от 01.12.2010 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 40,22 лева и адвокатски
хонорар 100 лева, както и ИЛ от 11.8.2010г. за сумата 1199,92 лв. – главница; договорна
лихва, от 167,67 лв. за периода от 18.01.2008 г. до 20.06.2008 г.; законна лихва за забава върху
главницата – 355,84 лв. за периода от 20.02.2008г. до 25.05.2010г.; и законната лихва от
10.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 34,47 лв. и
100лв. – адв.хонорар. След като се е снабдил с ИЛ от 21.12.2010г., кредиторът е подал молба,
по която е образувано изп.д. № 347/2011г. по описа на ЧСИ № 803. Видно от данните по това
изп.дело до длъжника е била пратена ПДИ, получена лично от длъжника на 10.03.2011г.
Установява се от доказателствата, че на 30.03.2011 г., 15.04.2011 г., 19.04.2011 г. и 13.07.2011
г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК" АД, „Инвестбанк" АД, „ОББ" АД и „Сибанк" АД. На 27.07.2015 г. е подадена
молба за конституиране на нов взискател по делото от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, като на 06.12.2016г. новият взискател е направил искане за насрочване на дата за опис
на движими вещи в дома на длъжника. На 09.12.2016г. е изпратено съобщение до длъжника
за насрочения опис на движими вещи. На 12.07.2017г. е входирана молба от взискателя за
справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на
длъжника. На 26.02.2020г. е изходирано Постановление за прекратяване на изп. дело на осн.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След като се е снабдил с ИЛ от 11.8.2010г. кредиторът е подал молба,
по която е образувано изп.д. № 587/2013г. по описа на ЧСИ № 803. Видно от данните по
това изп.дело до длъжника е била пратена ПДИ, получена лично от длъжника на 17.04.2013г.
Установява се от доказателствата, че на 17.07.2013 г., 24.07.2013 г., 24.07.2013 г. и 27.10.2015
г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК" АД, „Инвестбанк" АД, „ОББ" АД и „Сибанк" АД. На 12.12.2015 г. е подадена
молба за конституиране на нов взискател по делото от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, като на 05.09.2016г. новият взискател е направил искане за насрочване на дата за опис
на движими вещи в дома на длъжника. На 11.10.2016г. е изпратено съобщение до длъжника
за насрочения опис на движими вещи. На 25.06.2019г. е входирана молба от взискателя за
справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на
длъжника, като на 04,07.2019г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в „ОББ"
АД. На 11.05.2020г. е изходирано Постановление за прекратяване на изп. дело на осн. чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. На 02.09.2021г. е последвала молба за образуване на ново изп. дело №
2575/2021Г. по описа на ЧСИ № 803, депозирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
по издадените 2 бр. ИЛ, с която взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител. На 20.06.2023г. е входирана молба от взискателя за справка БНБ с
включено искане за налагане на запори и алтернативно насрочване на дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 28.01.2024г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на 15.04.2024г. на движими вещи,
находящи се в дома й.
При тези факти съдът намери от правна страна следното: Съгласно чл.439, ал.2 ГПК
искът на длъжника, чрез който оспорва изпълнението, може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
2
изпълнителното основание. В тази връзка съдът намира, че следва да посочи, че не дължи
произнасяне по наведеното в настоящото производство възражение на ищцата за
недействителност на процесните договори за потребителски кредит, приложени по делото.
Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 ГПК, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение
по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите
за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237
ГПК /отм.// и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение /определение №
214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV ГО/. Затова иск за оспорване на
вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение
може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК /в случая
такива твърдения не са наведени от ищеца по делото/. При предявен иск за оспорване на
вземането по чл. 439 ГПК /вкл. и когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в
срок или оттеглено възражение/, същия може да бъде основан само на факти, настъпили
след изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Предявеният иск е допустим. Поддържаното в доктрината становище, че с оглед
характера на правопогасителното възражение – погасителна давност, искът е недопустим,
т.к. се погасява само притезанието (възможността то да бъде принудително изпълнено), но
не и самото вземане, което продължава съществуването си като естествено право, не се
споделя от практиката (Р. № 123/04.08.2016 г. по гр.д. № 7002/2013 г., ІІІ ГО на ВКС;
Определение № 29/10.01.2020 г. по т.д. № 609/2019 г., І ТО на ВКС). Чрез отрицателния
установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не
отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а
доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/. Решението, с което такъв
отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че
кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу
длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока,
това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и след влизане в сила на решението, с
което е уважен установителният иск/ (в т.см. Определение № 468/18.12.2018г. по ч.гр.д. №
4586/2018 г.., ІІІ г.о., определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г. І г.о.,
определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр.
д. № 3300/2018 г., III г. о., всички на ВКС). Изтичането на давността изключва
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. За вземанията произтичащи от
потребителски кредит давността е общата 5-годишна. Касае се за единно задължение на
длъжника за връщане на определена сума, за която страните са постигнали споразумение за
плащане на части на определени падежи, поради което спрямо дължимите месечни вноски е
неприложима давността предвидена за периодични платежи. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. И за вземанията по издадените
изпълнителни листи въз основа на вл.в сила заповеди за изпълнение, е приложим чл. 117, ал.
2 ЗЗД, т.к. влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила,
идентична с тази на силата на пресъдено нещо, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. С влизането в сила на процесните заповеди
за изпълнение, на осн. чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземанията по издадените въз основа на тях ИЛ е
започнала да тече общата 5-годишна погасителна давност.
3
Съгласно т.10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,ОСГТК на ВКС изпълнителният
процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е в посоченото ТР, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, т.к. кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
В случая правопогасяващият факт, въведен от ищеца, е изтекла погасителна давност.
Тъй като за реализиране на вземането е било образувано изп. производство, в съответствие с
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. По въпроса за това дали давност по образуваното пред ЧСИ рег. № 803
изп.дела № 347/2011г. и № 587/2013г. е текла до постановяването на ТР№2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., съдът е обвързан от ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на
ОСГTК на ВКС, съгласно което давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. При това положение преценката на съда е за
изтекла погасителна давност в полза на длъжника след посочената дата. Съгласно т.3. ТР
№2/04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция.
Съобразявайки посочената тълкувателна практика на ВКС и преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че в периода от 26.06.15 г. до завеждането на
настоящото производство на 04.09.2024г. не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД
погасителна давност за вземането на кредитора спрямо длъжника. В посочения период са се
осъществили следните изпълнителни действия, прекъсващи давността: искания на
взискателя от 06.12.2016 г., от 05.09.2016 г., от 02.09.2021г. и от 20.06.2023г. до ЧСИ да
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи
се на домашния му адрес, и последвалото насрочване на опис на движими вещи на
длъжника, на изпращането на запорно съобщение от 04.07.2019 г. до „ОББ“ АД, с което е
наложен запор върху вземанията на длъжника в посочената банка. С осъществяването на
всяко от тези действия, се поставя началото на нов давностен 5-годишен срок за
изпълняемото вземане. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД, в
която законодателят използва думата "предприемане" на изпълнителните действия, а не
"извършване", води до извод, че за да се счита давността за прекъсната не е необходимо
предприетото изпълнително действие да е задължително успешно. Освен това в ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е застъпено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Следователно задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното
изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан с удовлетворяване на
4
кредитора. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай
с оглед активността на кредитора по делото, предприетите по отношение на длъжника
действия по принудително изпълнение, както и причините поради които съответните
изпълнителни действия са останали безрезултатни или неизвършени.
Останалите изтъкнати от длъжника изпълнителни действия(описани по- горе) не
представляват същински такива, които да доведат до прекъсване на погасителната давност и
затова съдът не ги отчита като породили тази правна последица. Независимо от това,
горепосочените предприети от взискателя изп.действия са достатъчни да се приеме, че е
налице изискуемата от закона процесуална активност от негова страна за съблюдаване на
интереса му от диреното имуществено удовлетворение. С предриемане на последното във
времето валидно изп.действие е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл при
подаването на исковата молба.
Не е налице основание за приложение и на института на абстолютната погасителна
давност по чл. 112 ЗЗД. С Решение от 20.4.2021 г. на КС, обн. ДВ, бр. 35 от 2021 г. е обявен
за противоконституционен § 2 от ЗЗД, съгласно който за заварените случаи давността по чл.
112 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и при висящо
изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по
изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който
е признато вземането. С оглед действието на решенията на КС ех nunc (за напред),
предвидената в закона абсолютна давност, която е новост в законодателството на Р.
България, следва да се прилага занапред от влизане в сила на закона /02.06.2021 г./, като не й
се придава обратно действие за заварените случаи. Мотивите за подобно разрешение са в
това, че погасяването задължението по давност не е конституционно право, което да се
ползва с особена закрила. Според мотивите на Конституционния съд по този начин се
поставят в по-добра позиция длъжниците, които са се възползвали от възможностите за
забавяне принудителното събиране на дълговете им и умишлено са увредили кредиторите
си от тези, които са спазили основополагащия за облигационното право принцип "Pacta sunt
servanda" (договорите трябва да се спазват), като длъжникът не би следвало да може да
черпи права от неправомерното си поведение. По тези съображения, съдът намира, че
абсолютната давност е започнала да тече най-рано на 02.06.2021 г., поради което и към
момента не е изтекла. Изводимо от изложеното е, че паричното задължение на ищцата към
ответника продължава да съществува, следователно претенцията й, че то се е погасило по
давност е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от спора ответникът има право на сторените в настоящото производство
разноски, възлизащи на 100лв. за ю. к. възнаграждение, дължимо на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал.
8 ГПК и чл. 25а, ал. 3 НЗПП.Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. Г., ЕГН **********, съд адрес: ***, чрез адв.Ж.А., против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, за приемане за установено
по отношение на ответника, че ищцата не му дължи като погасени по давност суми по изп.
дело № 2575/2021г. no onuca на ЧСИ рег. № 803, а именно: сумата от 1608 лева - главница;
мораторна лихва 403,23 лева за периода от 03.12.2007 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната
лихва от 01.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 40,22
лева и адвокатски хонорар 100 лева, за които е издаден ИЛ от 21.12.2010 г. по ч.гр.д. №
1012/2010г. на РС Айтос, както и за сумата 1199,92 лв. – главница; договорна лихва, от
167,67 лв. за периода от 18.01.2008 г. до 20.06.2008 г.; законна лихва за забава върху
главницата – 355,84 лв. за периода от 20.02.2008г. до 25.05.2010г.; и законната лихва от
10.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 34,47 лв. и
5
100лв. – адв.хонорар, за които е издаден ИЛ от 11.8.2010г. по ч.гр.д. № 483/2010г. на РС
Айтос.
ОСЪЖДА И. М. Г., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6