Присъда по дело №682/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта:	300
Дата:	30 ноември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия:	Христо Петров Попов

Дело:	20204120200682
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 300
гр. Горна Оряховица , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IX СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Христо П. Попов
Съдебни заседатели:Д.И.Т.

П.П.П.
Прокурор:Р.Н.
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20204120200682 по описа за 2020 година
на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д. М. К. - роден на ****** год. в гр.******, ****** гражданин,с
основно образование, неженен,с постоянен адрес: с.******, община Стражица,
ул.“******“ №6, понастоящем в Затвора в гр.Ловеч, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че :
I. В периода от неустановена дата на месец октомври 2017 г. до 08.02.2018 г. в
с.******, общ.Стражица, след предварителен сговор с неустановени лица, в условията на
продължавано престъпление - през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, извършил 8 /осем/ деяния,
осъществяващи поотделно съставите на чл.209 от НК и на чл.210 от НК на едно и също
престъпление, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, възбудил и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , с което
причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. , двамата от с.******, общ.Стражица имотна вреда с общ
размер на 8 180 лв., както следва:
- От неустановена дата през месец октомври 2017г. до 17.10.2017г., в с. ******, с
1

цел да набави за себе си имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че ще
го запише на шофьорски курсове за любител шофьор в гр. Русе при инструктор Й.Д. и с
това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 1030 лв. / хиляда и тридесет
лева/- престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК;
-На 25.10.2017г. в с. ******, след предварителен сговор с неизвестно лице
представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице
имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да заплати
допълнителна такса в размер на 1030 лв. към курса за любител шофьор и с това причинил
на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 1030 лв. / хиляда и тридесет лева/-
престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК;
-На 10.11.2017г., в с. ****** , след предварителен сговор с неизвестно лице
представило се за „инструктор Й.Д.'4, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице
имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да заплати паричната
сума от 1250лв. за провеждане на курс за професионален шофьор категория Ц и с това
причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 1250 лв. / хиляда двеста и
петдесет лева/- престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК ;
На 28.11.2017г., в с. ****** , след предварителен сговор с неизвестно лице,
представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице
имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да заплати паричната
сума от 1250лв. във връзка с получаване на документ за професионален шофьор категория
Ц и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 1250 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/- престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК ;
-На 14.12.2017г в с. ****** , след предварителен сговор с неизвестно лице
представило се за „инструктор Й.Д.“ и неизвестно лице представило се за „Николов“, с
цел да набави за себе си и за неизвестни лица имотна облага, въвел и поддържал
заблуждение у И. Г. Р. , че следва да даде парична сума от 530лв., която да се предаде на
„Николов“, за да бъде допуснат до изпит за шофьорските курсове и с това причинил на И.
Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 530лв. /петстотин и тридесет лева/- престъпление
по чл.210, ап.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК;
-На 22.01.2018г. в с. ******, след предварителен сговор с неизвестно лице
представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и неизвестно лице имотна
облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да предаде паричната сума
от 1030 лв., която да послужи за приключване на шофьорския курс и с това причинил на
И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 1030лв лв. /хиляда и тридесет лева /-
престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК ;
-На 06.02.2018г., в с. ******, след предварителен сговор с неизвестно лице
представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице
2

имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да заплати парична
сума от 1 530лв., за да му бъдат прехвърлени години в КАТ В.Търново и с това причинил
на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 1530 лв. /хиляда петстотин и тридесет
лева/ - престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК ;
-На 08.02.2018г в с. ******, след предварителен сговор с неизвестно лице
представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице
имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да даде парична сума
от 530лв., която да бъде предадена на „счетоводителка“ и с това причинил на И. Г. Р. и Д.
И. Р. имотна вреда в размер на 530 лв. / петстотин и тридесет лева /- престъпление по
чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2,
вр.чл.209, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК във вр. чл.373 ал.2, вр. чл.372 ал.4 от НПК, вр.
чл.58а ал.1,вр. чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим.
II. В периода от 06.02.2019 г. до неустановена дата на месец март 2019 г. в с.******,
общ.Стражица, след предварителен сговор с неустановени лица, в условията на
продължавано престъпление - през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, извършил 2 /две/ деяния,
осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, възбудил и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , с което причинил на И. Г.
Р. и Д. И. Р. , двамата от с.******, общ.Стражица имотна вреда с общ размер на 1100 лв.,
както следва:
-От 06.02.2019г до 07.02.2019г. в с. ******, след предварителен сговор с неизвестни
лица представили се за „инструктор Й.Д.“ и за длъжностно лице „следовател от РДВР
гр.Русе“, с цел да набави за себе си и за неизвестни лица имотна облага, въвел и
поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че трябва да даде парична сума от 2000 лв. за
разкриването и залавянето на измамника Й.Д., като се представил за лице, което действа
по поръка на властта - „следовател от РДВР Русе“ и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р.
имотна вреда в размер на 500 лв. / петстотин лева/- престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2,
вр.чл.209, ал.1 от НК ;
-На неустановена дата през месец март 2019г. в с. ******, след предварителен
сговор с неизвестно лице представило се за „адвокат Маринов от Русе“, с цел да набави за
себе си и за неизвестно лице имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че
следва да даде парична сума от 600 лв., за хонорара на „адвокат Маринов“ и с това
причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 600 лв. / шестстотин лева /-
престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26 ал.1, във вр. чл.373 ал.2, вр. чл.372
3

ал.4 от НПК, вр. чл.58а ал.1, вр. чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим.
На основание чл. 23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на Д. М. К. с ЕГН **********, едно
общо наказание измежду наложените по пункт I. и пункт II. наказания в размер на най-
тежкото от тях, а именно : ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 25 ал.1 във вр. чл. 23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на Д. М. К. с ЕГН
********** едно общо наказание измежду наложените по НОХД№2263/2018г. по описа
на Районен съд Русе и по настоящото НОХД№ 682/2020 г. по описа на ГОРС, а именно
най-тежкото от тях ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 25 ал.2 от НК, ПРИСПАДА от така определеното общо
наказание изтърпяното наказание „лишаване от свобода”, наложено му по
НОХД№2263/2018г. по описа на Районен съд Русе, ако има такова изтърпяване.
На основание чл. 25 ал.1 във вр. чл. 23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към
определеното на Д. М. К. с ЕГН ********** общо наказание - ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието ГЛОБА в размер на 700 лв.,
определено и наложено по НОХД№2263/2018г. по описа на Районен съд Русе .
ОСЪЖДА Д. М. К. с адрес: с.******, ул.“******“ №6, общ.Стражица,
обл.В.Търново, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на И. Г. Р. с ЕГН ********** и Д.И.Р. с
ЕГН ********** сумата от 8180 лв. /осем хиляди сто и осемдесет лева/, представляваща
обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат на продължаваното
престъпление по чл. 210 ал.1 , т.2 във вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК , извършено в
периода от м.10.2017г. до 08.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. М. К. с адрес: с.******, ул.“******“ №6, общ.Стражица,
обл.В.Търново, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на И. Г. Р. с ЕГН ********** и Д.И.Р. с
ЕГН ********** сумата 1100 лв. / хиляда и сто лева/, представляваща обезщетение за
причинените им имуществени вреди в резултат на продължаваното престъпление по чл. 210
ал.1 т.1 и т.2 във вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК , извършено в периода от 06.02.2019 г.
до неустановена дата на м. март 2019 година, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. М. К. с адрес: с.******, ул.“******“ №6, общ.Стражица,
обл.В.Търново, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на И. Г. Р. с ЕГН ********** и Д.И.Р. с
ЕГН ********** сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени от
4

пострадалите И. Г. Р. с ЕГН ********** и Д.И.Р. с ЕГН ********** от разноски в
настоящото производство- заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. М. К. с адрес: с.******, ул.“******“ №6, общ.Стражица, обл.В.Търново,
с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ сумата от 371,20 лв. /триста седемдесет и един лева и
двадесет стотинки/, представляваща ДЪРЖАВНА ТАКСА върху уважения размер на
гражданските искове, по сметка на РАЙОНЕН СЪД гр.Г.Оряховица , както и 5.00лв. /пет
лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 374, вр. чл. 301 ал.1 т.11 от НПК вещественото доказателство –
сим карта с мобилен номер ******,предадена от Р.П.П. /л.83 от ДП/ – да бъде върната на
собственика й Р.П.П. с адрес: от с.******, ул.****** № 14 с ЕГН ******
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен
съд град Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 682/2020 г. по описа на ГОРС, девети
състав
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. Горна Оряховица е повдигнала
обвинение срещу Д. М. К. , ЕГН **********:
I. В периода от неустановена дата на месец октомври 2017 г. до
08.02.2018 г. в с. ******, общ. Стр., след предварителен сговор с
неустановени лица, в условията на продължавано престъпление - през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината - пряк умисъл, извършил 8 /осем/ Д.ия, осъществяващи
поотделно съставите на чл.209 от НК и на чл.210 от НК на едно и също
престъпление, при което последващите Д.ия се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, възбудил и поддържал
заблуждение у И. Г. Р. , с което причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. , двамата от с.
******, общ. Стр. имотна вреда с общ размер на 8 180 лв., както следва:
1. От неустановена дата през месец октомври 2017г. до 17.10.2017г., в с.
******, с цел да набави за себе си имотна облага, въвел и поддържал
заблуждение у И. Г. Р. , че ще го запише на шофьорски курсове за любител
шофьор в гр. Русе при инструктор Й.Д. и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р.
имотна вреда в размер на 1030 лв. / хиляда и тридесет лева/- престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК;
2. На 25.10.2017г. в с. ******, след предварителен сговор с
неизвестно лице представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе
си и за неизвестно лице имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И.
Г. Р. , че следва да заплати допълнителна такса в размер на 1030 лв. към курса
за любител шофьор и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в
размер на 1030 лв. / хиляда и тридесет лева/- престъпление по чл.210, ал.1,
т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК;
3. На 10.11.2017г., в с. ****** , след предварителен сговор с неизвестно
лице представило се за „инструктор Й.Д.'4, с цел да набави за себе си и за
неизвестно лице имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че
следва да заплати паричната сума от 1250лв. за провеждане на курс за
професионален шофьор категория Ц и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р.
имотна вреда в размер на 1250 лв. / хиляда двеста и петдесет лева/-
престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК ;
4. На 28.11.2017г., в с. ****** , след предварителен сговор с неизвестно
лице, представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и за
неизвестно лице имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че
следва да заплати паричната сума от 1250лв. във връзка с получаване на
документ за професионален шофьор категория Ц и с това причинил на И. Г. Р.
и Д. И. Р. имотна вреда в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/-
престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК ;
1

5. На 14.12.2017г в с. ****** , след предварителен сговор с неизвестно
лице представило се за „инструктор Й.Д.“ и неизвестно лице представило се
за „Н.“, с цел да набави за себе си и за неизвестни лица имотна облага, въвел
и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да даде парична сума от
530лв., която да се предаде на „Н.“, за да бъде допуснат до изпит за
шофьорските курсове и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в
размер на 530лв. /петстотин и тридесет лева/- престъпление по чл.210, ап.1,
т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК;
6. На 22.01.2018г. в с. ******, след предварителен сговор с неизвестно
лице представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и
неизвестно лице имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че
следва да предаде паричната сума от 1030 лв., която да послужи за
приключване на шофьорския курс и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р.
имотна вреда в размер на 1030лв лв. /хиляда и тридесет лева /- престъпление
по чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК;
7. На 06.02.2018г., в с. ******, след предварителен сговор с неизвестно
лице представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и за
неизвестно лице имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че
следва да заплати парична сума от 1 530лв., за да му бъдат прехвърлени
години в КАТ В.Търново и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда
в размер на 1530 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева/ - престъпление по
чл.210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК ;
8. На 08.02.2018г в с. ******, след предварителен сговор с неизвестно
лице представило се за „инструктор Й.Д.“, с цел да набави за себе си и за
неизвестно лице имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че
следва да даде парична сума от 530лв., която да бъде предадена на
„счетоводителка“ и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в
размер на 530 лв. / петстотин и тридесет лева /- престъпление по чл.210, ал.1,
т.2, вр.чл.209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
II. В периода от 06.02.2019 г. до неустановена дата на месец март 2019
г. в с. ******, общ. Стр., след предварителен сговор с неустановени лица, в
условията на продължавано престъпление - през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл,
извършил 2 /две/ Д.ия, осъществяващи поотделно един и същи състав на едно
и също престъпление, при което последващото Д.ие се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, възбудил и поддържал
заблуждение у И. Г. Р. , с което причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. , двамата от с.
******, общ. Стр. имотна вреда с общ размер на 1100 лв., както следва:
1. От 06.02.2019г до 07.02.2019г. в с. ******, след предварителен сговор
с неизвестни лица представили се за „инструктор Й.Д.“ и за длъжностно лице
„следовател от РДВР гр. Русе“, с цел да набави за себе си и за неизвестни
2

лица имотна облага, въвел и поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че трябва да
даде парична сума от 2000 лв. за разкрИ.ето и залавянето на измамника Й.Д.,
като се представил за лице, което действа по поръка на властта - „следовател
от РДВР Русе“ и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда в размер
на 500 лв. / петстотин лева/ - престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.209,
ал.1 от НК ;
2. На неустановена дата през месец март 2019г. в с. ******, след
предварителен сговор с неизвестно лице представило се за „адвокат М.ов от
Русе“, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице имотна облага, въвел и
поддържал заблуждение у И. Г. Р. , че следва да даде парична сума от 600 лв.,
за хонорара на „адвокат М.ов“ и с това причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна
вреда в размер на 600 лв. / шестстотин лева /- престъпление по чл.210, ал.1,
т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК;
- престъплението по пункт II е квалифицирано от ГОРП като
престъпление по чл. 210, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26 ал.1, от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от пострадалите И. Г. Р. и Д. И. Р. против подсъдимия, както следва:
1. Граждански иск за претърпени имуществени вреди от продължавано
престъпление, извършено от Д.М. К. с ЕГН ********** срещу И. Г. Р. с ЕГН
********** и Д.И. Р.а с ЕГН ********** в периода : м.10.2017 г. до
08.02.2018 г. в общ размер на 8 180 лв., представляващи заплатени от И. Г.
Р. суми на Д. М. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
2. Граждански иск за претърпени имуществени вреди от продължавано
престъпление, извършено от Д.М. К. с ЕГН ********** срещу И. Г. Р. с ЕГН
********** и Д.И. Р.а с ЕГН ********** в периода : 06.02.2019 г. г. до
м.03.2019 г. в общ размер на 1100 лв., представляващи заплатени от И. Г.
Р. суми на Д. М. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
31.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Двата иска са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Пострадалите претендират от подсъдимия К. и сумата от 400, 00 лв.,
представляваща направени от тях разноски в настоящото производство -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът конституира И. Г. Р. и Д. И. Р. в качеството им на граждански
ищци.
Пострадалият И. Р. заяви, че не желае да бъде конституиран от съда в
качеството му на частен обвинител.
Пострадалата Д. Р.а заяви, че не желае да бъде конституирана от съда в
3

качеството й на частен обвинител.
В хода на разпоредителното съдебно заседание, адвокат П.С. от ВТАК
заяви, че подзащитния му Д.К., желае делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие. Уточни, че той признава изцяло фактите и
обстоятелствата отразени в обвинителния акт.
Подсъдимият потвърди изразеното становище на своя защитник. Каза,
че е изцяло съгласен с фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Желае делото да „мине по съкратената процедура“.
Поддържа изцяло заявеното от неговия защитник и желае делото да
приключи по реда на съкратеното съдебно следствие. Не желае да се събират
нови доказателства, да се разпитват свидетели и вещи лица.
Съдът след изслушване на страните и становищата им по въпросите,
посочени в чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, счете, че са налице основания за
разглеждането делото по реда на XXVII от НПК.
В хода на предварителното изслушване подсъдимия Д.К. заяви, че
разбира обвинението си. Признава всички факти и обстоятелства отразени в
обвинителния акт. Признава се за виновен. Не желае да се събират други
доказателства по делото. Обеща да върне парите.
Съдът даде хода на съкратеното съдебно следствие. Докладва делото.
Прокурорът прочете обвинителния акт.
Подсъдимият Д.К. заяви, че е разбрал в какво е обвинен. Разбрал е
предявените срещу него граждански иск. Призна се за виновен. Призна и
предявения граждански иск. Обеща, че изплати парите на пострадалите.
Съдът, след като прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установи, че направените самопризнания от
подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на дознанието доказателства.
По тази причина и на основание чл.372, ал. 4 от НПК, съдът определи, че при
постановяване на присъдата срещу подсъдимия, ще се ползват неговите
самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения:
Прокурорът заяви, че поддържа обвинението срещу подсъдимия. Излага
изяснената фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния
акт. Предлага на съда, предвид леко завишената степен на обществена
опасност на подсъдимия, като и факта, че се касае за тежко умишлено
престъпление, да му определи наказание 3 г. и 6 месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3. Наказанието да бъде
изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим. Следва да бъде
4

уважен в пълен размер предявения гр. иск, както и да бъдат уважени от съда
направените от пострадалите разноски по делото.
Повереникът на двамата граждански ищци – адвокат Цв. от ВТАК
помоли съда да уважи предявения иск срещу подсъдимия К.. Помоли да им
бъдат присъдени и направените от тях по делото разноски.
Ищците Р. и Р.а лично заявиха, че поддържат заявеното от техния
адвокат.
Адвокат П.С. от ВТАК, в качеството си на защитник на подсъдимия
каза, че делото е изяснено. Неговият подзащитен е признал изцяло фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Уточни, че по отношение на
наказанието е солидарен с предложението на прокурора. Становището на
защитника, по отношение на предявения гражданския иск е, че същият следва
да бъде уважен.
Подсъдимият Д.К. заяви, че всичко признава и много се извинява.
Обеща, че ще върне парите на хората. Помоли съда за по-леко наказание.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Д. М. К. е роден на ****** г. в гр. П.. Той е ******. Постоянният му
адрес на местоживеене е в с. ******, общ. Стр., ул. „******“ № 6.
Понастоящем е в Затвора гр. Ловеч. Има завършено основно образование. Не
е женен. ЕГН **********. Осъждан е.
При разследването на досъдебното производство е изяснена следната
фактическа обстановка:
През 2017г. Д. М. К. решил по незаконен начин да се облагодетелства
имотно, като въведе в заблуждение И. Г. Р. , който живеел в с.****** и имал
магазин, намиращ се в гаража на имота му. За целта и за постигане на успех в
намисленото от него престъпление, К. решил да използва информацията,
която имал за свидетеля И. Р., че същият желаел да придобие
правоспособност за управление на моторно превозно средство, за което бил
записан в учебен курс в гр. Горна Оряховица.
В изпълнение на решението си за извършване на измама, на
неустановена дата през месец октомври 2017г. в с. ******, Д. К. отишъл в
магазина, в който се намирали и работели И. Р. и съпругата му Д. И. Р. .
Изложил измислената от него версия. Заявил, че той самият карал курсове за
любител шофьор в гр. Русе при инструктор Й.Д., какъвто инструктор нямало
в Русе и чието име си измислил, и убедил св. Р., че ако го запише при същия
инструктор в гр. Русе ще вземе изпитите по-лесно, тъй като по начало
изпитите там се вземали по-леко. За целта И. Р. трябвало да даде парична
сума в размер на 1000 лв., която да занесе на инструктора Д., както и парична
5

сума в размер на 30 лв. за пътните разноски, които ще направи, за да отиде до
гр. Русе и да го запише. Д.К. бил убедителен и успял да въведе в
заблуждение св. Р., че ще го запише на курсове в гр. Русе. По тази причина на
17.10.2017 г. св. Р. дал на Д.К. исканата от него парична сума в размер на
1030 лв., за което действие си записал в притежаван от него тефтер датата, на
която е дал парите, основанието - внесена първоначална вноска за курса и
пътни на Д., както и размера на парите.
След като въвел в заблуждение св. И. Р., Д. К. решил да постигне
максимално голяма облага от заблудата и да включи допълнителни лица,
които да поддържат заблуждението у Р., че е записан на курс за
правоспособност в гр. Русе и с които да въвеждат допълнителни заблуждения
у Р. във връзка с дължими парични средства, необходими за други разходи по
курса.
В изпълнение на решението, на неустановена дата между 17.10.2017 г. и
25.10.2017 г. К. отново отишъл в магазина при св. Р. и му посочил, че е дал
парите и трябвало само да се яви на изпит, тъй като щели да му признаят
курса, който бил изкарал в гр. Горна Оряховица. Инструкторът му бил казал,
че били проверили и установили, че наистина св. Р. е кормувал в Горна
Оряховица. Д. К. поискал Р. да му предостави мобилния си номер, за да го
даде на инструктора Й.Д., който да се свързвал с него във връзка с курса.
На 25.10.2017г. в с. ****** К. отишъл в магазина, в който се намирали
свидетелите И. Р. и съпругата му Д. Р.а и поискал парична сума в същия
размер, която бил получил вече веднъж - сумата от 1030 лв. Заблудил св. Р.,
че 1000 лева от сумата са за инструктора, който му се бил обадил, че трябва
да му бъдат предадени, а 30 лв. са за пътни разходи. Св. Р. предал на К.
исканата сума и отново си записал в тефтера датата, основанието - внесена
допълнителна сума за курса и размера на парите. Малко след като св. Р. дал
парите на мобилния му телефонен номер му се обадило лице, което имало
мъжки глас. Представило му се с имената Й.Д. и му заявил, че парите, които
Д. му искал били допълнителни за курса и трябвало последният да му ги
занесе. Св. Р. посочил, че вече бил дал парите на К.. След като разговорът с
непознатото лице приключил, свидетелят И. Р. си записал в тефтера
телефонния номер, от който лицето го потърсило - 088******* като
отбелязало срещу него имената Й.Д.. По-късно лицето представящо се за Й.Д.
позвънило на св. Р. и му заявило, че е получил парите. След него от мобилен
телефонен номер ********** на св. Р. се обадил й К. и попитал дали му е
звънял инструктора, на което получил отговор, че е звънял и всичко е наред.
На 10.11.2017г., в с. ******, в присъствието на Д.К., на мобилния
телефон на св. Р. отново се обадило лицето, което се представяло с имената
Й.Д.. Същото предложило на И. Р. да изкара и курса за професионален
шофьор като за целта последният трябвало да заплати още 2500 лв., които
отново да даде на Д.К., за да му ги предаде. Д. К. също започнал да убеждава
6

св. Р., че е по-лесно да даде исканите пари и да не се занимава повече с
изпити, който въпрос щели да решат. К. и непознатото лице успели взаимно
отново да въведат в заблуждение св. И. Р., че ще бъде записан на курс за
професионален водач на МПС и няма да се занимава с изпити, при което на
същата дата 10.11.2017 г. Р. дал на обвиняемия половината от исканата сума -
1250 лв., което отново отбелязал в тефтера си. На 28.11.2017г. отново след
обаждане на лицето представящо се като Й.Д. св. Р. предал на К. и другата
половина от исканата му сума - 1250 лв. Датата, основанието и размера й на
тази сума записал в тефтера си. И на тази дата неизвестното лице и
обвиняемият поддържали заблуждението у Р., че парите, които му искат са
във връзка с курса за професионален шофьор.
На 14.12.2017г в с. ****** за пореден път на мобилния телефонен номер
на св. И. Р. се обадило лицето представящо се за „инструктор Й.Д.“ и
поискало сумата от 530 лв. Обяснило, че същата била нужна, за да бъде
допуснат за изпит и за да бъде предадена на лицето Н.. Непосредствено след
като св. Р. приключил разговора с „Й.Д.“, на телефонния му номер се обадило
лице, което имало мъжки глас и се представило за Н.. Същото попитало,
откъде Р. познава Й.Д. и след като св. И. Р. му отговорил, разговорът между
тях приключил. Още същия ден Д.К. отишъл в магазина при Р., въвел го в
заблуждение, че инструкторът му се бил обадил и му бил казал, че трябва да
му предаде сумата от 530 лв. за Н. и така поддържайки й вече заблуждението
у Р. за исканата сума, получил от последния 530 лв.
На 22.01.2018 г., в с. ******, Д.К. отново бил отишъл при св. Р.. В
негово присъствие на мобилния телефонен номер на И. Р. пак се обадило
лицето представящо се с имена Й.Д. и заявило на Р., че за приключване на
курса трябва да се предаде на К. още 1030 лв., които същият ще предаде на
лицето, на което трябвало, а именно на И.. След приключване на разговора
веднага на телефонния номер на обвиняемия се обадило лице, към което Д.К.
се обръщал с имената „Д.“. Пред пострадалия св. Р. бил проведен разговор, от
който да се разбира, че става дума за исканите 1030 лв. и къде същите
следвало да бъдат предадени. Така обвиняемият и лицето представящо се за
инструктор Й.Д. отново успели да въведат в заблуждение св. Р., че дължи
парична сума в размер на 1030 лв. за приключване на курса, като
допълнително обвиняемият К. заявил на Р., че бил разговарял с инструктора.
Това било причината на същата дата св. И. Р. да предаде на обвиняемия
парична сума в размер на 1030 лв., което отново отбелязал подробно в
тефтера си.
На 06.02.2018 г., докато св. Р. бил в магазина си, получил поредното
обаждане от лицето представящо се с имена „Й.Д.“, което му посочило, че за
пред КАТ, с цел да му се прехвърлят години, трябвало да предаде сумата от
1530лв. Малко след обаждането, на същата дата, при св. Р. в магазина влязъл
Д.К. и го попитал дали на него е звънял Д., при което отново въведен в
заблуждение Р. му предал исканата парична сума в размер на 1530 лв. Както
7

бил изградил навици, св. Р. отново си записал датата, основанието и сумата,
която предал.
На 08.02.2018г в с. ******, лицето представящо се за „инструктор
Й.Д.“, отново се обадил на свидетеля И. Г. Р. като му заявил, че следва да
даде парична сума от 530лв., които били за счетоводителката. В рамките на
около минута след приключване на разговора обвиняемият Д.К. влязъл в
магазина и св. Р. му предал и тази сума от 530 лв., което било отново вписано
в тефтера от измамения.
По този начин на И. Г. Р. и Д. И. Р. , двамата от с. ****** била
причинена имотна вреда с общ размер на 8 180 лв., тъй като същите били
обща семейна собственост.
След като на 06.06.2018 г. на телефонния номер на св. И. Р. се обадило
лицето представящо се за „инструктор Й.Д.“ и му заявило, че след една
седмица щял да отиде в с. ******, да го вземе, за да отидат в КАТ - Русе, да
си получи книжката и след като минала седмицата и никой не дошъл при Р.,
последния се усъмнил, че е измамен, но продължил да таи надежда.
По-късно отново му се обадило лицето представящо се за Й.Д. и тогава
Р. му заявил, че вече не му вярва, иска си парите обратно и поискал от него да
спре да го лъже.
След като разбрали, че И. Р. се е досетил за извършената от тях измама,
Д.К. отишъл в магазина му и го излъгал, че лицето „Й.Д.“ е избягал за
Германия, но полицията щяла да го залови. Р. за пореден път повярвал на
обвиняемия, от което пък последният, заедно с други лица решили да се
възползват и от това обстоятелство.
В изпълнение и на това решение, на 06.02.2019 г. в с. ****** на
телефонния номер на св. Р. се обадило лицето представящо се като
инструктора Й.Д. и поискало парична сума в размер на 2000 лв., които отново
Д. следвало да му занесе, като по този начин същите следвали отиграната от
тях вече процедура. Още на същия ден обаче на телефонния номер на св. И. Р.
се обадило непознато лице, с мъжки глас, което звъняло от скрит номер.
Същото заявило, че е лицето Н. и се представило като следовател от РДВР -
Русе. Лицето представящо се като „Н.“ започнало да убеждава св. Р. да даде
сумата от 2000 лв. на Д.К., който да му ги предадял на него, за да залови
„Й.Д.“. След като св. Р. му отговорил, че няма такава сума, въпреки
настояванията на „Н.“, лицето представящо се като Н. отново му позвънило
същия ден и поискало от него да намери някакви пари, защото щели да
изтърват измамниците.
На 07.02.2019 г. в с. ****** последвало ново обаждане на телефонния
номер на св. Р. от лицето представящо се като следовател Н. и поискало да му
предаде събраната парична сума. Д.К. също се включил в измамата и
8

въвеждането в заблуждение и след като отишъл при св. Р. му заявил, че е
запознат с предстоящата акция за залавянето на измамниците, но той нямал
пари и поискал Р. да ги намери. Св. И. Р. за пореден път бил въведен в
заблуждение от обвиняемия и съизвършителя му представящ се като
следовател Н., намерил парична сума в размер на 500 лв. и я предал на К.. Св.
Р. записал номерата на банкнотите на лист хартия, но предал и него на К.
считайки, че по този начин ще достигнат до „следователя“. Непознатият
„следовател Н.“ убедил Р., че ще му бъдат върнати парите след залавянето на
„Й.Д.“ и му обещал, че ще му бъде даден хонорар.
Лицето представящо се за следовател Н. заявило на св. Р., че му е
намерил адвокат, който ще му е нужен за делото, а именно адвокат М. И.
М.ов. Св. Р. разговарял с лице с мъжки глас, което се представило за адвокат
М.ов, който му заявил, че делото е на 20.04.2019 г. от 10,00 часа, но да не
ходи в Русе на посочената дата. Поискал му и банковата сметка, която
трябвало да даде обвиняемия К.. Последният отново отишъл в магазина,
отново посочил същото, което бил казал и „адвокатът“ за датата на делото и
за банковата сметка, която трябвало да му предаде.
На неустановена дата през месец март 2019г. в с. ******, лицето
представящо се „адвокат М.ов от Русе“ се обадил на телефонния номер на св.
И. Р. и поискал паричната сума от 600 лв., които обвиняемият К. да му занесе,
във връзка с делото което щяло да се води на 20.04.2019 г. за хонорара му.
Д.К. за пореден път след разговора отишъл в магазина при св. Р. и му заявил,
че е дошъл за парите за хонорара за адвоката. По този начин обвиняемият и
лицето представящо се за „адвокат М.ов от Русе“ отново заблудили св. Р.,
който намерил исканата сума и я предал на Д.К.. Св. И. Р. си записал в
тефтера телефонния номер, от който му било позвънило лицето представящо
се „адвокат М.ов от Русе“, а именно 088*******.
По този начин на И. Г. Р. и Д. И. Р. , двамата от с. ****** била
причинена имотна с общ размер на 1100 лв., тъй като парите били обща
семейна собственост.
С присъда №41/20.03.2019 г. по НОХД №2263/2018г. по описа на
Районен съд-Русе, обвиняемият получил наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на две години и шест месеца.
В края на месец април 2019 г., Д.К. се обадил на св. Р. и му заявил, че
ще бяга от страната, тъй като му била влязла в сила присъдата. Няколко дни
след обаждането от К., св. Р. се усъмнил, че за втори път е измамен от Д.К. и
от други лица и отишъл в гр. Русе, за да търси следовател Н.. От следствието
му заявили, че такова лице няма и че е измамен. На място св. И. Р. написал
заявление, в което разказал накратко за случилото се.
Средата на месец юни 2019г. Д.К. отишъл при пострадалите лица -
семейство Р.и и се извинил на св. Р. за стореното. Заявил му, че до края на
9

месеца ще му възстанови сумите, само да не завежда дело, тъй като имал и
друго такова. Д.К. молел св. Р. да не завежда дело за стореното от него.
С Решение №84/09.07.2019 г. по ВНОХД №283/2019г. Окръжен съд-
Русе потвърдил Присъда №41/20.03.2019 г. по НОХД №2263/2018г. по описа
на Районен съд-Русе, с което Д.К. бил осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на две години и шест месеца.
След решението на Окръжен съд-Русе, на 19.07.2019 г. Д.К. напуснал
територията на Република България. По-късно бил установен и на 10.04.2020
г. било приведено в изпълнение наложеното му наказание.
По производството било установено, че мобилният телефонен номер,
който ползвал Д.К., за да се обажда на пострадалия И. Р. бил регистриран на
името на А.Н.Х. от с. ******, която живеела на семейни начала с обвиняемия.
Било установено и че мобилният телефонен номер, от който пострадалият Р.
получил обаждане от лице представящо се за адвокат М.ов от гр. Русе е
регистриран на името на Д.К. от с. ******.
По производството било установено, че непосредствено преди и след
провеждане на комуникации между обвиняемия К. и пострадалия И. Р. и
между последния и неустановени към момента лица ползватели на СИМ
карти, регистрирани на различни физически и юридически лица, чрез които Р.
бил въвеждан в заблуждение, обвиняемият Д. Р. осъществявал
кореспонденции по телефона със свидетеля Р.П.П. от с. ******. Последният в
показанията си посочил, че Д.К. го бил търсел, за да го превозва до градовете
Горна Оряховица и Велико Търново, но не желаел да го оставя до
съответното място, до което трябвало да отиде, а му заявявал, че иска да го
оставя на определено място, което е на около 15 минути пеш до мястото,
където следвало да отиде. Д.К. често говорел по телефона, докато го
превозвал, но единствените му спомени били за откъслечни думи като
„адвокат“, „гр. Русе“ и „застраховки“. На връщане от пътуванията Д.К. звънял
на бай И. магазинера и му казвал, че всичко е точно. Лично К. му бил казал,
че говори с бай И. магазинера.
В обясненията си дадени по досъдебното производството обвиняемият
Д.К. се възползвал от правото си да не дава обяснения по случая.
Описаната фактическа обстановка се установява от: - показанията на
свидетелите И. Р. /пред съдия/, Д. Р.а /пред съдия/ и Р.П.; протокол за
доброволно предаване, документи - писмени доказателства - 3 броя листове
от тефтер; справки от мобилните оператори, СД и докладни записки във
връзка с тях, разпореждания, искания; справки от автомобилни школи и
автомобилна администрация; справка съдимост, декларация за семейно-
материално и имуществено състояние, заявление от И. Р., справка от РУ-
Стр..
10

Изложената фактическа обстановка съдът установи от самопризнанията
на подсъдимия К., които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства (чл.372, ал.4 от НПК). Обвинението срещу
подсъдимия се доказва от показанията на свидетелите, както и от останалите
писмени материали, надлежно приложени към настоящото делото. Съдът не
констатира противоречия в доказателствения материал.
Съвкупната преценка от събраните доказателства мотивира съда да
приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил Д.ията,
за които му е повдигнато обвинение.

С Д.ията си Д. М. К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпления по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК и по
чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от
НК е извършено в периода от неустановена дата на месец октомври 2017 г. до
08.02.2018 г. в с. ******, общ. Стр.. От обективна страна, Д.К. сам и след
предварителен сговор с неустановени лица, в условията на продължавано
престъпление - през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, извършил 8 /осем/ Д.ия,
осъществяващи състава на соченото престъпление, при което последващите
Д.ия се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. К. е възбудил и поддържал заблуждение у И. Г. Р. във
връзка с провеждане на курсове за придобИ.е на правоспособност за любител
шофьор и за професионален такъв и във връзка с тях за дължимите от Р.
парични суми, с което причинил на И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда с общ
размер на 8 180 лв.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл
като форма на вина. Д.К. е съзнавал общественоопасния характер на Д.ието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял тяхното
настъпване. Същият е съзнавал, че въвежда и поддържа заблуждение у И. Р.,
че в резултат у него възниква неправилна представа за действителността, въз
основа на което се стига до разпореждане с имущество. Съзнавал е, че
разпореждането с имуществото води до настъпване на вреда на Р. и неговата
съпруга, както и че по част от Д.ията действа след предварителен сговор с
други лица. Съзнавал е, че извършва Д.ията при условията на продължавано
престъпление. Има съзнание и за причинната връзка между действията му и
престъпния резултат.
Престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК извършено в периода от 06.02.2019 г. до неустановена дата на месец
март 2019 г. в с. ******, общ. Стр.. От обективна страна, Д.К. сам и след
предварителен сговор с неустановени лица, в условията на продължавано
11

престъпление - през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, извършил 2 /две/ Д.ия,
осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
при което последващото Д.ие се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, възбудил и поддържал заблуждение у И. Г.
Р. във връзка с разкрИ.ето и залавянето на измамника Й.Д., чрез представяне
за лице, което действа по поръка на властта - „следовател от РДВР Русе“,
както и във връзка с дължим хонорар на „адвокат М.ов“, с което причинил на
И. Г. Р. и Д. И. Р. имотна вреда с общ размер на 1100 лв.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл
като форма на вина. К. е съзнавал общественоопасния характер на Д.ието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял тяхното
настъпване. Същият е съзнавал, че въвежда и поддържа заблуждение у И. Р.,
че в резултат у него възниква неправилна представа за действителността, въз
основа на което се стига до разпореждане с имущество. Съзнавал е, че
разпореждането с имуществото води до настъпване на вреда на Р. и неговата
съпруга, както и че действа след предварителен сговор с други лица. Съзнавал
е, че извършва Д.ията при условията на продължавано престъпление, както и
че при едното за заблуждението се използва представяне за лице, което
действа по поръка на властта - „следовател от РДВР Русе“. Има съзнание и за
причинната връзка между действията му и престъпния резултат.
Имайки предвид изложените дотук, съдът счита, че подсъдимия Д. М.
К. следва да бъде признат за виновен:
- по предявеното му обвинение за извършено в периода от неустановена
дата на месец октомври 2017 г. до 08.02.2018г. продължавано престъпление
чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК, при извършването на
което е причинена имуществена вреда на И. Г. Р. и Д. И. Р. в размер на
8 180,00 лв.;
- по предявеното му обвинение за извършено в периода от 06.02.2019 г.
до неустановена дата на месец март 2019 г. продължавано престъпление по
чл. 210, ал.1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, при
извършването на което е причинена имуществена вреда на И. Г. Р. и Д. И. Р. в
размер на 1100,00 лв.
Причини и условия за извършване на двете продължавани престъпления
- стремеж към неправомерно облагодетелстване, ниска правна култура,
чувство за безнаказаност и незачитане правото на собственост от страна на
подсъдимия Д.К..
В хода на делото не се установиха обстоятелства, изключващи
обществената опасност, противоправността и наказуемостта на Д.ията на
подсъдимия, нито основания за освобождаването му от наказателна
отговорност, поради което съдът прецени, че на К. следва да бъде наложени
12

наказания лишаване от свобода за извършването на гореописаното две
продължавани престъпления.
При индивидуализацията на наказанията съдът съобрази следното:
Обществената опасност на всяко едно от Д.ията съставляващи
продължаваните престъпления е около средна за този вид престъпления.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете направените от
подсъдимия самопризнания в хода на съдебното производство.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че
подсъдимия е осъждан.
С оглед изложените съображения съдът счете, че за постигане целите на
наказанието спрямо подсъдимия Д. М. К. за първото извършено
продължавано престъпление, това по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 вр с
чл.26, ал.1 от НК следва да му се наложи наказание визирано в чл. 37, ал.1, т.
1а от НК, а именно „лишаване от свобода“. При определяне на вида и
размера на наказанието на К., съдът се съобрази с всички обстоятелства с
правно значение за неговата индивидуализация. Настоящата съдебна
инстанция определи наказанието „лишаване от свобода“ при условията на
чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. Определи му наказание лишаване от свобода за срок
от три години и девет месеца лишаване от свобода. Съдът прие, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК,
предвид изискванията на закона предвидени в чл.373, ал.2 във вр. с чл. 372,
ал. 4 от НПК. По тази причина и на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното на подсъдимия наказание с една трета – от три
години и девет месеца на две години и шест месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. При определяне на
наказанието на подсъдимия, съдът намери, че не са налице условията на чл.55
НК - липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК. При определяне вида и
размера на наложеното наказание, съдът намира, че същото е съобразено с
целите по чл.36 от НК при отчитане на изискванията на чл.373, ал.2 от НПК,
респ. степента обществена опасност на конкретното Д.ие и степента
обществена опасност на подсъдимия Д.К.. Съдът намира наложеното
наказание и за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Съдът счете, че за постигане целите на наказанието спрямо подсъдимия
Д. М. К. за второто извършено от него продължавано престъпление, това по
чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК , следва да му се
наложи наказание визирано в чл. 37, ал.1, т. 1а от НК, а именно „лишаване от
свобода“. При определяне на вида и размера на наказанието на К., съдът се
съобрази с всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация. Настоящата съдебна инстанция определи наказанието
„лишаване от свобода“ при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. Определи
13

му наказание лишаване от свобода за срок от три години и девет месеца
лишаване от свобода. Съдът прие, че наказанието следва да бъде определено
при условията на чл.58а от НК, предвид изискванията на закона предвидени в
чл.373, ал.2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК. По тази причина и на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното на подсъдимия наказание
с една трета – на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим. При определяне на наказанието на
подсъдимия, съдът намери, че не са налице условията на чл.55 НК - липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК. При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът намира, че същото е съобразено с целите по
чл.36 от НК при отчитане на изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, респ.
степента обществена опасност на конкретното Д.ие и степента обществена
опасност на подсъдимия Д.К.. Съдът намира наложеното наказание и за
съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Престъплението визирано в пункт I. на обвинителния акт, това по
чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК и престъплението
визирано в пункт II. на обвинителния акт, това по чл.210, ал.1, т.1 и т.2,
вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК се намират помежду си в отношение на
реална съвкупност. По тази причина съдът на основание чл. 23, ал.1 от НК
определени на Д. М. К. с ЕГН **********, едно общо наказание измежду
наложените по пункт I. и пункт II. наказания в размер на най-тежкото от тях,
а именно: ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С така
наложеното по вид и размер общо наказание съдът счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, наказанието
да въздейства поправително, възпитателно и предупредително по отношение
на този подсъдим, както и по отношение на останалите граждани.
Настоящата съдебна инстанция констатира, че престъпленията
извършени от подсъдимия К., за които е образувано НОХД № 682/2020 г. по
описа на ГОРС и престъплението извършено от Д.К., за което е образувано и
водено наказателно производство по НОХД № 2263/2018 г. по описа на
Районен съд гр. Русе се намират помежду си в отношение на реална
съвкупност. По тази причина и на основание чл. 25 ал.1 във вр. чл. 23 ал.1 от
НК, съдът определи на Д. М. К. с ЕГН ********** едно общо наказание
измежду наложените му наказания по НОХД№2263/2018г. по описа на
Районен съд Русе и по настоящото НОХД№ 682/2020 г. по описа на ГОРС, а
именно най-тежкото от тях - ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 25 ал.2 от НК, настоящата съдебна инстанция
приспадна от така определеното общо наказание изтърпяното наказание
„лишаване от свобода”, наложено на К. по НОХД№2263/2018г. по описа на
Районен съд Русе, ако е имало такова изтърпяване.
14

На основание чл. 25 ал.1 във вр. чл. 23 ал.3 от НК съдът присъедини
изцяло към определеното на Д. М. К. с ЕГН ********** общо наказание -
ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието
ГЛОБА в размер на 700 лв., определено и наложено му по
НОХД№2263/2018г. по описа на Районен съд Русе .
При този изход на делото, съдът:
- осъди Д. М. К. с ЕГН ********** да заплати на И. Г. Р. с ЕГН
********** и Д.И. Р.а с ЕГН ********** сумата от 8180 лв. /осем хиляди сто
и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените им
имуществени вреди в резултат на продължаваното престъпление по чл. 210
ал.1 , т.2 във вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, извършено в периода от
м.10.2017г. до 08.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 08.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането;
- осъди Д. М. К. с ЕГН ********** да заплати на И. Г. Р. с ЕГН
********** и Д.И. Р.а с ЕГН ********** сумата 1100 лв. / хиляда и сто
лева/, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди в
резултат на продължаваното престъпление по чл. 210 ал.1 т.1 и т.2 във вр. чл.
209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК , извършено в периода от 06.02.2019 г. до
неустановена дата на м. март 2019 година, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 31.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
- осъди Д. М. К. с ЕГН ********** да заплати на И. Г. Р. с ЕГН
********** и Д.И. Р.а с ЕГН ********** сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева/, представляваща направени от пострадалите И. Г. Р. с ЕГН ********** и
Д.И. Р.а с ЕГН ********** от разноски в настоящото производство -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящата съдебна инстанция осъди Д. М. К. с ЕГН ********** да
заплати сумата от 371,20 лв. /триста седемдесет и един лева и двадесет
стотинки/, представляваща ДЪРЖАВНА ТАКСА върху уважения размер на
гражданските искове, по сметка на РАЙОНЕН СЪД гр. Г. Оряховица, както и
5.00лв. /пет лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист.
Съдът на основание чл. 374, вр. чл. 301, ал.1, т.11 от НПК присъди
вещественото доказателство – сим карта с мобилен номер ******,предадена
от Р.П. /л.83 от ДП/ – да бъде върната на собственика й Р.П.П. с адрес: от с.
******, ул. ****** № 14 с ЕГН ******
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(ХРИСТО ПОПОВ)
15