Мотиви по НОХД № 228 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият С.Р.М. ***, е предаден на съд по реда на Глава ХХIV-та от НПК по обвинения за това, че: 

1.) На 03.11.2019 г., около 3.20 ч., по ул.“**“ в гр.П., е управлявал МПС – л.а.“Ситроен Ц5“ с рама № **, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 2.01 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047” – престъпление по чл.343б,ал.1 НК;

2.) На 03.11.2019 г., около 3.20 ч., по ул.“**“ в гр.П., е управлявал МПС – л.а.“Ситроен Ц5“ с рама № **, което не  е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР, в сила от 14.04.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл.140, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

Представителят на Районна прокуратура-Попово поддържа в с.з.  обвинението като  доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство (по глава ХХVІІ-ма от НПК) пледира за наказание, индивидуализирано при условията на чл.58а,ал.1 НК – „лишаване от свобода” около средния размер, което бъде ефективно изтърпяно, както и налагане на кумулативното наказание глоба над средния размер.

Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК–„съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Предвид на това, съдът на основание чл. 372, ал.4, във вр. с чл.371,т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия М. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Упълномощеният му защитник адв.Б.К. ***, ТАК също намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за определяне на наказанието в хипотезата на чл.58а,ал.4, във вр. с чл.55 от НК и налагане на минимално по размер наказание лишаване от свобода, което бъде ефективно изтърпяно.Ангажира допълнителни  писмени доказателства във връзка със тежкото социално положение на подс. М. и необходимостта от лечение на една от децата му в чужбина.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Р.М. живеел с фактическата си съпруга и трите им деца в с.С., общ.П., бил с начално образование, безработен. Не бил правоспособен водач за нито една категория по ЗДвП, но въпреки това си позволявал да управлява МПС, за което бил санкциониран неколкократно с влезли в сила НП /справка л.12/. Бил осъждан, както следва: 1. С пр.№ 195/29.06.2007 г. по нохд № 187/2005 г. на ПРС, за престъпление по чл. 195,ал.1 НК му е наложено наказание 1 г. отложено по реда на чл.66 НК за изп. срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на 29.06.2007 г.; 2. С определение от 06.01. 2010 г. за одобряване на споразумение по нохд № 503/2009 г. на ПРС, за престъпление по чл.343б,ал.1 НК е наложено наказание пробация с включени съответни пробационни мерки. Определението влязло в сила на 06.01.2010 г. и 3. С пр.№ 151/02.09.2013 г. по нохд № 240/2013 г. на ПРС, потвърдена с р.№ 78/ 04.11.2013 г. по внохд № 240/2013 г. на ТОС, за престъпление по чл.235, ал.3, вр. с ал.1 НК му е наложено наказание 4 м. ЛОС отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на 04.11.2013 г.

На 02.11.2019 г. вечерта подс.М. употребил значително количество алкохол. След полунощ (вече на 03.11.2019 г.) решил да отиде от с.С. до денонощен магазин в гр.П., за да си купи още алкохол. Въпреки употребения алкохол и липсата на правоспособност, във времето 02.00 - 02.30 ч. подс.М. седнал зад волана на нерегистриран и без регистрационни табели л.а.“Ситроен Ц5“ с рама № ** (по негови обяснения закупен преди две седмици от лице от с.А.). Заедно с него в автомобила били и двама негови племенници. Около 03.00 ч. подс.М. ***, където от денонощен магазин „**“ на ул.“**“ си купил водка и бира. Изпил една бира още пред магазина,след което потеглил обратно към с.С..  Малко след това бил настигнат от полицейски автомобил извършващ проверки по ООР в състав полицай Х. А. и полицай Х. Г. Подс. М. първоначално направил опит да осуети полицейската проверка като ускорил скоростта на движение, но тъй като попаднал в път без изход спрял автомобила.Двамата полицейски служители поискали допълнително съдействие от дежурния в РУП, като на място бил изпратен дежурен служител по КАТ – св. М. М.Последният констатирал,че управляваният от подсъдимия л.а. „Ситроен Ц5“ няма регистрационни табели поставени на определените за това места. След като установил самоличността на водача, св.М.М. извършил и проверка за алкохол с техническо средство “Алкотест 7410 Дрегер” с № 0047, скалата на което отчела 2.01 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Съставен му бил АУАН серия GA № 14682 за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП /приложен л.9/, в който било отбелязано, че му е бил издаден и талон за мед.изследване № 0035545, но водачът отказва вземане на кръвна проба пред медицинско лице от ФЦСМП Попово; има мирис на алкохол и заявява, че е пил около 2 л бира. При така установеното от фактическа страна започнало БП против подс.М. за извършеното престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, а след допълнителна проверка /справка л.14/ в информационните масиви на МВР и за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по БП № 410/2019  г. на РУП-Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на св.М.М. депозирани в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, вр. с чл. 371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин, че подс.С.Р.М. е осъществил в условията на съвкупност по смисъла на чл.23 от НК съставите на престъпленията по чл.343б,ал.1 и чл.345,ал.2,във вр. с ал.1 НК, за извършването на които е предаден на съд. Това е така,тъй като: 1.На 03.11.2019 г., около 3.20 ч., по ул.“**“ в гр.П., е управлявал МПС – л.а.“Ситроен Ц5“ с рама № **, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 2.01 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл обективиран в действията му – подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на управлението на МПС в пияно състояние и е предвиждал общественоопасните му последици, а именно, че поставя в опасност останалите участници в движението именно поради употребения алкохол; 2. На същата дата, час и място е управлявал МПС – л.а. “Ситроен Ц5“ с рама № **, което не  е било регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР, в сила от 14.04.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.Непосредствен обект на престъплението по чл.345 НК са обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. ЗДвП императивно установява, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определени за това места. Съгласно чл.140,ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В конкретният случай се касае за управление на л.а. “Ситроен Ц5“ с рама № **, без поставени регистрационни табели на обозначените за това места. Следователно, към инкриминираната дата подс.М. е управлявал МПС – посоченият по-горе л.а., който няма нужната съгласно Наредба №І-45/2000 г. на МВР регистрация. От субективна страна,подсъдимият е извършил и това престъпление умишлено с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че л.а. няма регистрация и поради това обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки това го е привел в движение и управлявал по път, отворен за обществено ползване в границите на населено място, където бил спрян за проверка от полицейските служители.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус първоинстанционният съд прие, че наказанието следва да се индивидуализира по правилата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не отчете многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да приложи чл.55 НК. При определяне на наказанията и за двете престъпления съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства – тежкото социално положение, в което се намира подсъдимия и направените от него самопризнания (които в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС). Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете многобройните нарушения на правилата за движение по пътищата; липсата на правоспособност по ЗДвП; осъжданията му, посочени по-горе, в т.ч. и отново за престъпление по чл.343б, ал.1 НК; концентрация на алкохол много над криминализирания специален минимум – поради, което наказанията бяха определени при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер над специалния минимум, а именно 2 г. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия  да изтърпи наказание в размер от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което бъде ефективно изтърпяно при първоначален „общ“ режим предвид невъзможността за приложение на условното осъждане с оглед ненастъпилата реабилитация спрямо последното изтърпяно наказание по нохд № 240/2013 г. на ПРС; както и кумулативното наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. /петстотин лева/. Само за процесуална пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в диспозитива на присъдата не посочи наказанието ЛОС преди редукцията, респ. не посочи начина на редуцирането му, тъй като това задължение е относимо само към мотивите към присъдата – т.2 от ТР №2/ 19.06.2015 г. по т.д.№2/2015 г. на ОСНК/.

Наказанията, предвидени в чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК са алтернативни–до 1 г. ЛОС или глоба в размер от 500 до 1000 лв., при което и след преценка по реда на чл.57,ал.1 НК и отчетените по-горе отегчаващи вината обстоятелства прие, че също следва да бъде наложено наказание ЛОС над средния размер. Ето защо съдът постанови наказание 9 м. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия  да изтърпи наказание в размер от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което също бъде ефективно изтърпяно при първоначален „общ“ режим предвид невъзможността за приложение на условното осъждане. На основание чл.23 НК съдът определи едно общо наказание между отделните наложени по-горе, а именно най-тежкото от тях ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИВЗС бъде ефективно изтърпяно при първоначален „общ“ режим, към което на осн.чл. 23,ал.3 НК присъедини изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 500 лв. Съдът прие, че така определеното общо наказание  е адекватна форма за извършеното от подс.М., поради което и не го увеличи по реда на чл.24 от НК въпреки съществуващата за това законова възможност.

Съдът не наложи кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” съгласно чл. 343г,вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК, тъй като подс. М. не е правоспособен водач по смисъла на ЗДвП и не може да бъде лишен от право, което не притежава.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: