Р Е Ш Е Н И Е
358/9.6.2017г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На тридесети
май, през две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:
Й.Кръстева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2547 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от А.И.Б. и насрещен иск по чл. 49 от СК от Е.Х.Б. .
В
исковата си молба, ищцата по първоначалният иск А.И.Б. сочи, че страните са съпрузи, по силата на сключен
граждански брак на ***.г. От брака си имат родени две деца - Е. Е.Х., ЕГН ********** и А. Е.Х.,
ЕГН **********. Страните заживели на постоянния адрес на ищцата -в гр. Шумен, ул.
„Г. Д.“ № ***- апартамент- собственост на родителите й. Сочи, че ответникът, за
първи път, й е нанесъл побой в присъствие на негови роднини, а по-късно отново,
докато била бременна с първото от децата им. Многобройните психически и
физически насилия от страна на съпруга й над нея, са ставали пред децата им. Твърди,
че не е спрял психическият тормоз над нея и болезнената патологична ревност от
страна на съпруга, дори докато е в
чужбина. Постоянно й изпраща есемеси, звъни й по телефона, като я заплашва и й иска
обяснения. Това поведение е резултат от злоупотреба с алкохол и силна ревност,
което се проявява и когато се намира в България, и когато е в чужбина. Заявява,
че голямото дете страда от епилепсия от 10-месечна възраст и от една година го
води на психолог, както и че за него са необходими много средства за лекарства
/закупувани от Т./ и за прегледи, извършвани също в Т.. Твърди, че бракът с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен и не може да бъде заздравен, като вината за това е на съпруга. Моли
бракът между страните да бъде прекратен по изключителна вина на ответника; да се предоставят родителските права върху
децата Е. Е.Х., ЕГН ********** и А. Е.Х., ЕГН **********, на нея; местоживеенето
на децата да бъде определено на адреса на майката; бащата да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Е. Е.Х., ЕГН **********, в размер на 500 лв., с падеж- до 5- то число на текущия
месец; и издръжка на детето А. Е.Х., ЕГН **********, в размер на 200 лв., с падеж- до 5 то число на текущия
месец; на бащата да бъде определен режим на лични контакти с всяко
от двете деца- Е. и А. : всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа в
събота, до 17,00 часа в неделя с преспиване и 10 дни през лятната ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск, като децата бъдат вземани и връщани от
настоящият адрес на майката; след прекратяването на брака, ищцата да си
възстанови предбрачното име Б. /съвпадащо с брачното/; семейното жилище,
находящо се в гр. Шумен, ул. „Г. Д.“ ***- апартамент-
собственост на родителите на ищцата, да бъде предоставено на майката и децата. Депозирана е също от ищцата молба за привременни мерки, по повод
която, с определение от ***г., съдът е предоставил упражняването на родителски
права над двете деца- Е. и А.- на
майката, като привременна мярка по делото, определил е издръжка като
привременна мярка, платима от бащата на децата, съответно: 300лв. за Е. и 120
лв. за А., чрез тяхната майка и е определил режим на лични контакти на бащата с
двете деца, като привременна мярка.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор.
В
първото по делото съдебно заседание, ответникът Е.Х.Б. се явява лично и с процесуален представител- адв. Я. при ШАК.
В срока по чл. 322, ал. 1, вр. ал. 3 от ГПК, предявява насрещен иск по чл. 49 от СК, срещу ищцата А.И.Б.. Ищецът по насрещната
искова молба Е.Х.Б. заявява, че причина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака му с А.Б., е изневяра от нейна страна. Е.Х.Б. заявява, че желае
родителските права върху двете родени от брака им деца, да бъдат предоставени
на майката и местоживеенето им да бъде на нейния адрес. Ищецът по насрещната
искова молба иска да му бъде определен режим на лични контакти с децата, а
именно: през зимна ваканция, определена
от МОН, на всяка нечетна година децата да бъдат вземани без прекъсване от
бащата, в 10,00 часа на първия й ден, след което да се връщат по местоживеенето
на майката до 13,00 часа на последния й ден; през пролетната ваканция,
определена от МОН, на всяка четна година децата да бъдат вземани без прекъсване
от бащата в 10,00 часа на първия й ден, след което да се връщат по
местоживеенето на майката до 13,00 часа на последния й ден; през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск- всяка година по 30
календарни дни непрекъснато, през месец юли и през месец август, като децата
бъдат вземани от бащата в 10,00 часа на първия ден от срока и се връщат по
местоживеенето на майката в 13,00 часа на последния ден от срока. Желае
режимът да бъде определен такъв, че да е обективно изпълним и рационален и
същевременно в интерес на децата. По отношение на издръжката, в насрещната
искова молба, Е.Х.Б. изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 120лв.
за малкото дете А. Е.Х. и в размер на 180лв. за детето Е. Е.Х.. Семейното
жилище да бъде предоставено за ползване от съпругата и децата. Иска да бъде
възстановено предбрачното име на съпругата- Б., и да не бъде определяна
издръжка между съпрузите. Заявява, че желае да бъде допуснат развод между
страните по вина на ответницата по насрещния иск -А.И.Б., защото не може да
приеме и да прости изневярата на жена си, която тя му е признала на 05.01.2017г.
Ответникът и ищец по насрещния иск е депозирал
молба за промяна на определените привременните
мерки относно режима на лични
контакти на бащата с децата. С определение от *** г., съдът е изменил
режима на лични контакти на бащата с двете деца, като привременна мярка, до
приключване на настоящото производство с влязло в сила решение. В отговора по насрещния
иск на ответницата, А.И.Б. оспорва и възразява по обстоятелствата, изложени в
насрещната искова молба. Заявява, че не е виновна за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака и никога не е изневерявала на съпруга си. Възразява срещу
посочения размер за издръжка на двете деца, както и срещу режим на лични
контакти, предложен от страна на ищеца.
В последното по
делото съдебно заседание, процесуалният представител на А. И.Б. - адв. М. при
ШАК заявява , че поддържа посочените основания в исковата молба и отразеното в отговора
на насрещната искова молба, като моли да бъде постановено решение за развод по
изключителна вина на ответника Е.Х.Б. .
В последното по
делото съдебно заседание, процесуалният
представител на Е.Х.Б.- ответник и ищец по насрещната искова молба- адв.
Я. заявява, въпреки посоченото в молбата искане за развод по вина на
ответницата, че иска да бъде постановено решение за развод на страните, но по
вина на двамата съпрузи.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от В.г., когато с акт № ***
г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен,
сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – Е. Е.Х., ЕГН **********, роден на ***
г. и А. Е.Х., ЕГН **********, родена на *** г.
Детето Е. има заболяване, диагноза- неуточнена епилепсия, от около 8- месечна
възраст /видно от приложеното копие на Етапна епикриза, на стр. 176, от личния
лекар на детето/.
Страните
заживели в жилище- собственост на родителите на ищцата , а родителите на
ответника им помогнали финансово да обзаведат жилището. Ответникът работи като
строител в Г.. Известно време съпрузите живели заедно в Г., където започнато
лечението на голямото им дете и където се родило малкото- А.. Диагнозата на
детето Е. налагала необходимост от повече средства за отглеждането му. Поддържащото
лечение се провежда с медикамент „К.“, като същият се набавя от Т., във форма
на сироп /поради липсата на такава форма в България/, защото детето не може да
преглъща, каквито са твърденията на майката.
Отношенията
между съпрузите се влошили в резултат на поведението на съпруга – физически и
психически тормоз и силна ревност, изразяващи се в нанасяне на удари от съпруга
на ищцата в по-ранен период на съжителството им, а в настоящия момент,
изразяващи се в постоянни телефонни обаждания, съобщения със заплахи и искане
на обяснения. След последното връщане на съпруга Е.Х.Б. от
страната в Г., около септември 2016 г., съпругата подала молба за развод. С цел
изясняване на причините, довели до разрива в отношенията на съпрузите, са
допуснати до разпит свидетели и на двете страни. Разпитаните
по делото свидетели Н. Х. (майка на ищцата по първоначалния иск; стр. 161), И. Х.
(баща на ищцата по първоначалния иск, стр. 233) и А. Ш. (баба
на ищцата, стр. 232)– излагат, че причина за влошените
отношения е силна, но неоснователна ревност от страна на Е.Х.Б. спрямо А.И.Б., както и проявите на физическо и
психическо насилие от съпруга спрямо ищцата, дори по времето, когато работи в Г..
Свидетелите сочат, че тормозът се осъществява по телефона. Това поведение на
ответника се провокирало допълнително от факта, че той консумира бира в големи
количества. Свидетелката В. Н.Т.-
приятелка от детство на ищцата, също сочи /стр. 230/, че е била свидетел на
скандал и отправяне на обиди от страна на ответника към ищцата, по време на
празнуване на рожден ден на детето А.. Свидетелката И. Х. /стр. 165/, която
пребивава към момента в дома на ищцата сочи, че е чувала как ответникът крещи и
обижда по телефона ищцата. Свидетелят Ш. Ш. –колега на ищцата заявява /стр.
31/, че знае за физически и психически тормоз, осъществяван от ответника спрямо
ищцата. Сочи, че откакто ответникът работи в Г., ищцата се грижи за двете им
деца, с помощта на нейните родители. Твърди, че средствата не й достигат поради
факта, че е необходимо да се правят два пъти в годината прегледи за детето Е. в
Т. и да се закупуват лекарства от там и това е свързано с множество допълнителни
разходи. В тази насока са и показанията на свидетелката М. Р.- братовчедка на
ищцата/ стр. 30 от делото/, която твърди, че е чувала ответника да отправя
обидни думи към ищцата по телефона. Показанията
на горните свидетели съдът кредитира относно обстоятелствата, на които са били
преки очевидци и слушатели, като приема, че същите са непротиворечиви,
последователни и логични, като отчита същевременно , че част от свидетелите са
близки роднини на ищцата.
От
друга страна, свидетелката С. Г. /майка на ответника Е./ сочи /стр. 159 и стр.
235/, че синът й останал много изненадан от молбата за развод, за която тя го
уведомила по телефона и това му повлияло зле здравословно, предвид случил се на
работното му място инцидент. Заявява, че не знае за скандали, физически и
психически тормоз от страна на сина си. Дава подробни обяснения за грижите,
полагани за по-голямото дете. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка частично,
относно твърдените обстоятелствата, свързани със заболяването на детето Е. и
грижите, полагани за него, отчитайки обстоятелството, че е майка на ответника .
Свидетелят
С. М. – приятел на страните, заявява / стр. 157/, че в Г. съпрузите се
разбирали добре и пред него Е. не е посягал на жена си. Причина за конфликта,
според него, са съмнения, че ищцата има друг приятел. Показанията на този
свидетел съдът кредитира в частта относно обстоятелствата, свързани с грижите и
лечението на детето Е., на които свидетелят е бил очевидец .
Свидетелят
И И- съсед над апартамента, в който живеело семейството, заявява, че е чувал
как съпругата- ищцата А. крещи, чупи чинии. Твърди, че тя крещи и се кара на
децата си, дори когато съпругът й е в Г.. Този свидетел заявява, че е виждал
мъже- голи до кръста, на терасата на ищцата, докато нейният съпруг е на работа
в чужбина. Дори сега, когато вече не са заедно, чувал мъжки гласове от
апартамента.
Свидетелката
Л. Т., разпитана в съдебно заседание /стр. 238/ заявява, че не е наясно с
причините, довели до развода на страните и навежда твърдения за грижите, полагани
за децата на страните, в дома на тяхната баба. Твърди, че Е. не е лишавал от
нищо семейството си и жена си. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка в
частта относно грижите за децата, в дома на родителите на ответника, като в
останалата си част намира, че са неотносими.
По
делото са приети множество доказателства, отнасящи се до здравословното
състояние на детето Е., които обосновават наличие на заболяване на детето и
нуждата от средства, свързани с поддържане на състоянието му. От приетото на
основание чл. 147 от ГПК писмено доказателство - Експертно становище на комисия
при МБАЛ „Св.М.“ ЕАД- В., диагнозата на детето Е. е посочена като ЕПИЛЕПСИЯ
–ГТКП. УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. За лечение е предписан препарат „Л. 500“,
който, съгласно Удостоверение изх. № АД-***г. на МБАЛ „Св.М.“ ЕАД- В. /,
издадено на адв. Я. и приложено по делото в съдебно заседание/, е Генеричен
медикамент на „К.“. Представени са доказателства, че същият е включен в „Списък с лекарства, които НЗОК заплаща по
реда на Наредба № 10 от 24.03.2009 г., за условията и реда за заплащане на
лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за
специални медицински цели“, като медикаментът, към момента, е с две дозови
форми -таблетки от 500 mg и 1000 mg.
Установява, че този медикамент може да се закупи в България и НЗОК поема част
от стойността му .
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното: Единственото
основание за прекратяване на брака, е установеното наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е това разстройството на брака,
което е довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение,
взаимност, разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите,
като брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала.
Непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да
се възстановят нормалните съпружески отношения, липсата на разбирателство,
взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Съдът
намира, че в случая е налице ненормално протичане на брачните отношения, което
не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните
партньори е и фактическата раздяла между тях -от есента на 2016 г., до която са
довели отношенията, развили се между двамата съпрузи. Предвид изложеното, съдът
намира, че бракът между страните в настоящия случай действително е дълбоко и
непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: Доколкото в
исковата молба и в насрещната такава се съдържа искане за произнасяне на съда
по въпроса за вината и всяка от страните сочи другата страна като виновна за
разстройството на брака, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, съдът дължи
произнасяне и по този въпрос. По делото се
събраха доказателства за противобрачно поведение от страна на ответника и ищец
по насрещната искова молба Е.Х.Б., като не се събраха такива за ищцата.
Съдът приема за доказани по делото твърденията на свидетелите, че ответникът и
ищцец по насрещната искова молба- Е.Х.Б., е упражнявал
психически и физически тормоз над ищцата. Горните обстоятелства се установяват от
свидетелските показания на Н. Х., И. Х. и А. Ш., свидетелката В. Н.Т. и свидетелят
Ш. Ш., събрани в хода на производството. В същото време не се събраха безспорни
доказателства за наличие на извънбрачна връзка на ищцата, твърдяна в насрещната
искова молба от Е.Х.Б.. Действително, свидетелят И И- съсед над апартамента, в
който живее семейството, заявява, че е виждал мъже- голи до кръста, на терасата
на ищцата, докато нейният съпруг е на работа в чужбина и е чувал мъжки гласове
от апартамента, но това не води до категоричен и безспорен извод за наличие на
извънбрачна връзка на ищцата, поради което съдът намира, че безспорни и
категорични доказателства за противобрачно поведение от страна на ищцата А.И.Б., няма събрани по делото. Поради това, съдът не кредитира
показанията на този свидетел. Предвид
изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния.
Досежно родителските права:
страните имат от брака си две деца – Е. Е.Х., **********, роден на *** г. и А. Е.Х.,
ЕГН **********, родена на ***г. Претенция за
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца, предявява
ищцата по първоначалния иск, като в тази насока е налице съвпадане на мненията
на страните и ответникът заявява, че желае родителските права да се предоставят
на майката.
По делото е изготвен и приет социален
доклад изх.№ *** г. от Дирекция „Социално подпомагане“- Шумен и Социален доклад
изх. № ***г. В първия доклад е отразено, че децата се отглеждат от майката,
като се полагат адекватни грижи за тях и е налице силна емоционална връзка с
нея. Заключава се, че в интерес на децата е да се отглеждат от майката,
доколкото са налице качества и умения у нея, чрез които се осигуряват
пълноценни грижи за децата. В заключителната част на втория приет социален доклад
е, че се поддържат добри взаимоотношения с майката и децата от страна на бащата
и контактите му не са възпрепятствани. При
определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права,
следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на
детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От
значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски
качества на родителите – съдът намира, че майката на децата притежава нужните
родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Желанието
на майката – изявената е готовност от страна на майката да отглежда и възпитава
децата, което съдът възприема като проява на сериозна загриженост и желание да
се изпълни родителският дълг. Привързаност между деца и родители – установи се
по делото, че децата са привързани и към двамата си родители. Полът и възрастта
на детето Е. –дете от мъжки пол, на възраст 9 години. Полът и възрастта на
детето А. – дете от женски пол, на 4 години. И двете деца са във физическа и
емоционална обвързаност с майката, нуждаят се от непосредствена майчина грижа,
включително и по повод здравословното състояние на детето Е., поради което
съдът намира, че в случая следва грижите за двете деца да бъдат полагани от
майката. Социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живеят
децата, е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави
упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното
въздействие на околната социална среда. В тази насока съдът счита, че
благоприятна за развитието на децата е социалната среда на майката, разчитаща
на помощта на своите родители. Жилищно-битови и други материални условия на
живот – установи се от приложените социални доклади, че в жилището, в което
живеят децата с майката- собственост на нейните родители, са осигурени добри
битови условия.
Предвид всичко гореизложено и
съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът
намира, че родителските права по
отношение на децата, следва да бъдат предоставени на ищцата А.Е.Б., а местожителството им - да бъде определено
на адреса на майката.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с детето Е.,
както следва: всяка първа
и трета събота от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя /с
преспиване/; както и половината дни през зимната ваканция и половината дни през
пролетната ваканция, определени от МОН, като детето бъде вземано без прекъсване
от бащата на първия ден и връщано по местожителството на майката в 13,00 часа
на последния ден; както и 20 календарни дни през лятната ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец август/; И режим на лични контакти на бащата с детето А., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00
часа в неделя /с преспиване/; както и половината дни през зимната ваканция и
половината дни през пролетната ваканция, определени от МОН, като детето бъде
вземано без прекъсване от бащата на първия ден и връщано по местожителството на
майката в 13,00 часа на последния ден; както и 20 календарни дни през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец
август/.
При определянето на
режим на лични контакти на бащата с двете деца, съдът съобрази обстоятелството,
че в съдебно заседание страните постигнаха
общо съгласие по описания режим.
По отношение издръжката на децата.
Относно
издръжката на детето Е., ищцата претендира такава, в размер на 500 лв. месечно,
платими от ответника. Видно от приложеното копие на ведомост / с превод от
немски/, за трудово възнаграждение за м. септември 2016г.и месец октомври 2016г.,
на ответника Е.Х.Б. и ищец по насрещна искова молба е, че е получил месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 795,60 евро. Съдът констатира от приложения
трудов договор /стр.7 / на ищцата А.И.Б., че същата получава
315лв. основно месечно трудово възнаграждение. Не се събраха доказателства за
наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие
деца. Относно
издръжката за детето Е., ищцата навежда твърдения, че претендираният размер от
500лв., е необходим поради факта, че за поддържане здравословното състоянието
на детето, то приема медикамент „К.“ в сиропна форма, закупуван от Т.. От събраните
по делото доказателства, приети по реда на чл. 147 от ГПК, както и от Експертно становище на комисия при МБАЛ „Св.М.“ ЕАД – В., се
установи, че диагнозата на детето Е. е
ЕПИЛЕПСИЯ –ГТКП.УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, и че за лечението му е предписан
препарат „Л. 500“, който, съгласно Удостоверение изх. № АД-***г. на МБАЛ „Св.М.“
ЕАД- В., е Геричен медикамент на използвания „К.“. Установи се също, че този
препарат е включен в „Списък с лекарства, които НЗОК заплаща по реда на Наредба №
10 от 24.03.2009г., за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по
чл. 262, ал. 6 т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина,
на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели“, като медикаментът е с две дозови
форми- таблетки от 500 mg и 1000mg.
По делото се представиха доказателства, че на свободна продажба от аптечната
мрежа, цената на препарата е около 10
лева и част от тази сума може да се
поема от НЗОК. Като съобрази
разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от
Република България, която е част от вътрешното ни право и съгласно която
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за детето и като
съобрази в конкретния случай нуждите на детето Е., възрастта му, здравословното му състояние с диагноза
ЕПИЛЕПСИЯ– ГТКП. УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, необходимостта от поддържащо
лечение с медикаменти и повече грижи, като съобрази и очертаното фактическо материално
състояние на родителите, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето Е., следва да бъде в общ размер от 300 лв. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК, тази
сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им,
като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата от страна на майката и получаваните от нея месечни суми
по трудово възнаграждение. Съдът приема, че от общата сума, определена за детето Е., бащата следва да заплаща 200 лв. Останалата част от сумата, до пълния
размер, следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи
за отглеждането и възпитанието на детето Е. .
Искът за издръжка за детето Е. следва да бъде отхвърлен в останала му
част, за разликата над 200 лв., до пълния предявен размер от 500 лв.
Относно
издръжката на детето А., ищцата претендира в исковата си молба такава, в размер
на 200 лв. месечно, платими от ответника. При определяне на размера, необходим
за издръжка на детето А., съдът съобрази освен финансовите възможности на двете
страни и възрастта на детето – 4- годишно. Преценявайки потребностите на детето,
съдът определя месечна издръжка на детето
А., в общ размер на 200 лв., от които бащата следва да заплаща по 120 лв. Останалата част от сумата, до пълния
размер, следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи
за отглеждането и възпитанието на детето.
Искът за издръжка за детето А. следва да бъде отхвърлен в останала му
част, за разликата над 120 лв., до пълния предявен размер от 200 лв. При определяне размера на
издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, като същевременно съобрази
и обстоятелството, че ВАС, с решение от 17.05.2017 г., отмени постановлението
на Министерския съвет, с което формално бе фиксирана минимална работна заплата
от 460 лв., считано от 1 януари 2017 г., като приема, че размерът на минималната месечна работна заплата
за страната, е съобразно предишното ПМС № 375/28.12.2015 г. Така определеният размер на издръжките на децата се дължат
от влизане на решението в сила, тъй като до този момент ответникът дължи издръжки в размерите
определени с определение за привременни мерки от ***г .
Относно
претенцията за издръжка за децата за периода от датата на подаване на ИМ- ***г.
до ***г.- постановяването на определение по привременни мерки за издръжка: Съдът съобрази обстоятелството, че в хода на делото се
представиха доказателства, че е извършено плащане от ответника за издръжка на двете деца - с формуляр за
паричен превод на 400 евро, на дата
15.10.2016 г. и заверено копие на документ за паричен превод на 24.11.2016 г.,
за сумата от 215 евро, приети като
доказателство по делото в съдебно заседание, проведено на 14.02.2017 г./стр.
217 и стр. 218/, т.е. от датата на подаване на ИМ до датата на определението на
съда за привременни мерки- *** г., съдът констатира плащане на издръжка за
децата, поради което такава не следва да се присъжда за този период и исковете
за издръжка за този период от *** г. до *** г., следва да бъдат отхвърлени.
Относно ползването на семейното жилище.
По делото бе установено, че то представлява апартамент- собственост на
родителите на ищцата, находящо се в гр. Шумен, ул. „Г. Д.“ ***.
Доказа се по делото, че понастоящем жилището се обитава от ищцата А.И.Б.
и децата, като ответникът го е напуснал. Претенции за ползването му е предявила
единствено ищцата. Предвид факта, че родителските права по отношение на децата
се предоставят на майката, съдът счита, че ползването на семейното жилище
следва да се предостави на нея, като следва да бъде констатирано, че ответникът
го е напуснал.
На ищцата следва да бъде
възстановено предбрачното фамилно име
– Б. .
По делото следва да бъде определена държавна такса при
решаване на делото, в размер на 40,00 лв., която предвид вината за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложи на ответника Е.Х.Б..
Съдът
намира възражението, направено от адв. Я., за размера на хонорара на
представителя на ищцата -адв. М., за неоснователно, доколкото по делото е
представен договор за правна помощ и съдействие № ***, серия Б /стр. 21/, за
сумата от 600 лв., на който е отразено плащане в брой от 200 лв., на 10.10. 2016г.
и договор за правна защита и съдействие №***, серия Б/стр. 151/, за платена
сума в лева, в брой- 100лв. Същевременно по делото е представен и препис със
заверка от адв. М., на договор за правна помощ и съдействие № ***, серия Б
/стр. 179/, на което е отразено доплащане към договореното възнаграждение -400лв.
в брой, на 10.01. 2017г. Доколкото последният документ е представен в заверен
препис от процесуалния представител на страната съобразно чл. 183 от ГПК, то
той представлява официален документ, удостоверяващ извършеното плащане на
сумата от 400лв. В този смисъл и съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор- приложен по делото.
Ответникът
по първоначалния иск и ищец по насрещната молба Е.Х.Б. следва да заплати
и държавна такса върху тригодишните платежи на издръжката, в размер на 460,80
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Е.Х.Б. следва
да заплати на ищцата А.И.Б., съразмерно уважената част от исковете за издръжка,
разноските, направени от нея по делото, а именно сумата от 362,83 лв.(793,70лв.
разноски на ищца х 320лв. уважен иск/700лв. предявен иск).
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата А.И.Б.
следва да заплати на ответника Е.Х.Б. разноските, направени от него по
делото, съразмерно отхвърлената част на исковете за издръжка, а именно сумата
от 462,56лв. (852,10 лв. разноски на ответник х
380 лв. отхвърлен иск/ 700
лв. предявен иск).
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 03.06.2007 г., с акт № ***
г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между А.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Е.Х.Б., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има Е.Х.Б., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Е. Е.Х., ЕГН **********, на родителя му А.И.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА
детето Е. Е.Х., ЕГН **********, да живее
при майка си А.И.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете А. Е.Х., ЕГН **********, на родителя му А.И.Б., ЕГН **********, адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА детето А. Е.Х., ЕГН **********, да живее при майка си А.И.Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата – Е.Х.Б., ЕГН **********, с
детето Е. Е.Х., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00
часа в неделя /с преспиване/, както и половината дни през зимната ваканция и
половината дни през пролетната ваканция, определени от МОН, като детето бъде
вземано без прекъсване от бащата на първия ден и връщано по местожителството на
майката в 13,00 часа на последния ден; както и 20 календарни дни през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец
август.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата – Е.Х.Б., ЕГН **********, с
детето А. Е.Х., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 часа в събота, до 17,00
часа в неделя /с преспиване/; както и половината дни през зимната ваканция и
половината дни през пролетната ваканция, определени от МОН, като детето бъде
вземано без прекъсване от бащата на първия ден и връщано по местожителството на
майката в 13,00 часа на последния ден; както и 20 календарни дни през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск /през месец юли или месец
август.
ОСЪЖДА Е.Х.Б., ЕГН **********, да заплаща на детето си А. Е.Х., чрез
нейната майка и законен представител А.И.Б., с ЕГН **********, издръжка в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет) лева. месечно, считано от влизане в сила на
решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска в останала
му част , за разликата над 120,00 лв.(сто и двадесет) лева, до пълния предявен
размер от 200,00 лв.(двеста) лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка
за периода от *** г. до *** г., поради извършено плащане от ответника Е.Х.Б..
ОСЪЖДА Е.Х.Б.,ЕГН **********, да заплаща на
детето си Е. Е.Х., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен
представител А.И.Б., с
ЕГН **********, издръжка в размер на 200,00 лв. (двеста) лева
месечно, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска в останала
му част ,за разликата над 200,00 лв.( двеста) лева, до пълния предявен размер
от 500,00 лв.(петстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка
за периода от *** г. до *** г., поради извършено плащане от ответника Е.Х.Б..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „Г Д.“ ***, на А.И.Б., ЕГН **********,
като констатира, че Е.Х.Б., с ЕГН **********, го е напуснал.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на А.И.Б. - Б..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото, в размер на 40,00 лв. (четиридесет)
лева.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Е.Х.Б., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер
на 40,00 лв.(четиридесет) лева,
представляваща държавната такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА Е.Х.Б., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху размера на определената
издръжка, в размер на 460,80 лв. (четиристотин и шестдесет лева и
осемдесет ст.) лева.
ОСЪЖДА Е.Х.Б., ЕГН **********,
да заплати на А.И.Б., с
ЕГН **********, направените от нея деловодни
разноски, в размер на 362,83 лв.
(триста шестдесет и два лева, осемдесет и три ст.), съобразно уважената част.
ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН **********, за заплати на Е.Х.Б., ЕГН **********, направените от него разноски,
в размер на 462,56 лв. (четиристотин
шестдесет и два лева, петдесет и шест ст.), съобразно отхвърлената част.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: