№ 686
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120201173 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба от „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. *** чрез адв. Н.К. от ВТАК против наказателно постановление №
46803/03.12.2021г., издадено от Директор на регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4. във връзка с чл.68е,
ал.2, предложение 1 от ЗЗП на основание чл. 210а от ЗЗП (обн.ДВ, бр.99 от 09.12.2005г. в
сила от 10.06.2006г., изм.и доп. бр. 37 от 04.05.2018г. в сила от 01.07.2018г. на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като счита, че е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител, не се
ангажират доказателства.
Наказващият орган /НО/ се представлява от юрк. Д. моли за потвърждаване на НП и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок, от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира за следното:
На 10.03.2021г. св. Р.С. извършила проверка в търговски обект, стопанисван от „***“
1
ЕООД в гр. Бургас, ул. „*** като проверка била извършена по повод потребителски сигнал.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №2698624/10.03.2021г. в
присъствие на представител на дружеството. Установено било, че в обекта се извършва
търговска дейност, като се продават различни стоки за бита. Пред всяка стока бил поставен
етикет, съдържащ следната информация: търговски код, баркод на стоката, вид и
наименование, цена на едро, цена на дребно и дата, от която важи представената
информация. Установено било, че на етикетите на стоката не е посочена мерна единица за
посочената цена. Никъде в търговския обект нямало обявени условия за необходимите
количества стоки /бройки/, които трябва да се закупят за да се приложи цена „на едро”.
Извършена била контролна покупка, като закупените стоки по една бройка от артикул
били таксувани по цени на дребно в съответствие с обявените цени на дребно. Търговецът
„***“ ЕООД не обявил на етикетите съответната мерна единица, разфасовка или бройка,
респективно количество, относно продажните цени на стоките. Вместо това обявил
продажните цени на стоките „на едро” и „на дребно”.
Предвид констатираното нарушение на 07.06.2021г. на „***“ ЕООД бил съставен
АУАН, с което е прието нарушение на чл.68е, ал.2, предложение 1, връзка с чл.68г, ал.4, вр.
чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
Наказващия орган възприел фактите, описани е АУАН и на 03.12.2021г. е издадено
наказателно постановление № 46803/03.12.2021г. и приел, че е нарушена разпоредбата на
чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4. във връзка с чл.68е, ал.2, предложение 1, /чрез
премълчаване прикрива съществена информация/ от Закона за защита на потребителите и на
основание чл. 210а ЗЗП (обн., ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. изм и доп.
бр.37 от 04.05.2018г. в сила от 01.07.2018г.) е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства. Съдът съгласно служебно вмененото му
задължение за цялостна проверка на наказателното постановление относно неговата
законосъобразност намира, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.
34 ЗАНН, не се установява нарушение на процесуалните правила като АУАН отговаря на
изискванията на чл. 42 ЗАНН, а НП на тези на чл. 57 ЗАНН.
Съдът счита, че са неоснователни възраженията за опорочаване на процедурата по
издаване на наказателното постановление. Не се споделят възраженията, че АУАН е
незаконосъобразен с оглед непосочването на няколко свидетеля. АУАН е съставен въз
основа на изготвен констативен протокол, който е официален документ и съгласно чл. 40,
ал. 4 ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът
може да се състави и в отсъствие на свидетели. Предвид посоченото не се установява
соченото нарушение. АУАН е връчен на представител на дружеството като е осигурено
правото му на защита и възможността да възрази срещу АУАН като е постъпило възражение
срещу АУАН. По възражението е изготвено заключение за неговата неоснователност л. 27
2
гръб.
Неоснователно е възражението за липса на компетентност на актосъствителя и на
издателя на НП. Съгласно чл. 233 от ЗЗП актовете за установяване на нарушенията се
съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган
или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават от ръководителя на
контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Компетентността на актосъставителя следва от Заповед 1ЛС/03.01.2017г. (л. 15), а тази
на наказващия орган от Заповед № 675/31.08.2019г. (л. 14).
В случая е установено от представените по делото доказателства, че „***“ ЕООД не
обявил на етикетите съответната мерна единица, разфасовка или бройка, респективно
количество, относно продажните цени на стоките. Вместо това обявил продажните цени на
стоките „на едро” и „на дребно”.
Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „Търговска практика“ е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
Съгласно чл. 68 ЗЗП забранява се използването на търговски практики, които накърняват
икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.
Чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, предвижда, че за да е нелоялна дадена търговската практика,
следва да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и
професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена.
С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни
последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава.
Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика се
съдържа в разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП, която гласи, че такава е налице когато от
целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и
обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че
тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост
от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води
или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба
заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид
елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я
предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя
своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя
не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на
търговската практика.
3
Предвид изложеното, за да е налице нарушение на чл. 68е, ал. 2, предложение
първо ЗЗП, е необходимо: търговецът да е отправил покана до потребителя за закупуване на
стока, като е прикрил съществена информация за същата, което има или би могло да има по
отношение на потребителя като резултат вземането на търговско решение, което той не би
взел без използването на тази търговска практика.
В конкретния случай според съдебния състав е налице именно такава нелоялна,
заблуждаваща търговска практика, която да се състои в непредоставянето на своевременна и
пълна информация на потребителя. В търговския обект, стопанисван от дружеството се
осъществява търговска дейност чрез продажба на стоки "на едро" и "на дребно", насочена
към средния потребител, който купува стоки не с цел търговска или професионална дейност.
Чрез начина, по който е предоставена информацията за процесната стока, дружеството е
допуснало посочената хипотеза на нелоялна заблуждаваща търговска практика. На
информационната табела за стоката е представена информация, от която е видно, че е
посочена цена „на едро“ и цена „на дребно“, но липсва обозначение каква е мерната
единица, за да се приложи едната или другата цена.
Фактите се субсумират в квалификацията по чл. 68е, ал. 2, предложение първо „чрез
премълчаване търговецът прикрива съществена информация“ във връзка с чл. 68г, ал. 4 във
връзка с чл. 68в от ЗЗП. Клиентите не са информирани за какъв брой стоки би се приложила
едната или другата цена и дружеството не е ангажирало доказателства в тази насока.
Неоснователни са възраженията, че свидетелят бил предубеден, тъй като проверка съгласно
изготвения констативен протокол е била извършена в присъствие на представител на
дружеството. По делото липсват ангажирани доказателства от жалбоподателя по какъв
начин е обявил количествата от стоката, които следва да бъдат закупени, за да приложи цена
„на едро“ или цена „на дребно“.
Клиентът трябва да е нарочно информиран за това какво количество от стоката трябва
да закупи, за да може да се приложи по-ниската цена или какво количество ще закупи и ще
се приложи по-високата цена.
Към момента разпоредбата на чл. 210а ЗЗП предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в
размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица –
имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.
Разпоредбата в сила към датата на деянието чл. 210а. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2020
г., в сила от 14.02.2020 г.) ЗЗП предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 -
11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 15
000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер
от 1000 до 30 000 лв. Тази разпоредба е по-благоприятна за дружеството нарушител, поради
което и тя следва да бъде приложена в случая. Наказващият орган е наложил минималното
предвидено от закона наказание от 1000 лева имуществена санкция като е съобразил
обстоятелствата и че се касае за първо нарушение, поради което и наказателното
4
постановление като правило и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая с
оглед изхода на спора право на разноски има наказващият орган, който претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ вр. чл. 37 от ЗПП възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. В случая с оглед фактическата
и правна сложност на делото и това, че се проведе едно съдебно заседание, в което делото
приключи, се определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от
жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46803/03.12.2021г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68е, ал.2, предложение 1 от
ЗЗП на „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** да
заплати на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5